Р Е
Ш Е Н
И Е
№
20.05.2021 година, град Добрич
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ВТОРИ СЪСТАВ в проведеното на двадесети април две хиляди двадесет и първа година открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ВЕЛИКОВА
При участието на секретар Геновева Димитрова
разгледа гр.дело № 119 по описа на съда за 2021г.
и, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на от В.К.П. с
ЕГН **********,***, представлявана от адвокат М.Л.Л., съдебен адрес за
призоваване и съобщения: град София, п.к. 1463, ул. Гургулят № 31, ет. 1, с
която против „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, град София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк 1, бл. 2А, представлявана от В. Б. Т. и/или Ф. М. Д., е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 848,48 лв.
(осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) - начислени
по фактура № **********/24.06.2015г. за периода 25.11.2013г. – 28.02.2015г. по
клиентски № **********.
Искът се обосновава със следните обстоятелства: Според твърденията на ответника при справка в деловодна
система, по партида с абонатен № **********, открита за имот, находящ се в гр.
С., бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, се дължи сума за предоставени В и К
услуги от В.К.П. в размер 848,48 лв. за
периода от 25/11/2013г. до 28/02/2015г., претендирана по Фактура №
**********/24.06.2015г.
Ищецът не дължи тази сума. Ответникът е открил партидата на името на ищцата
без правно основание – между страните липсва установена облигационна връзка
между страните, защото ищцата не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване, както и няма качеството на облигационен ползвател. Сумите не се
дължат и поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и
нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищцата в процесния имот.
Имотът не е водоснабден; уредите, който се използват за отчет не са изрядни и
не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Сумата се
претендира неоснователно, тъй като същата е погасена и по давност, но въпреки
изрично волеизявление от страна на ищцата същата не е отписана от счетоводната
система на ответника.
При отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес
ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на
суми в посочените размери. Разпределянето на количества вода между отделните
потребители в Етажната собственост, въз основа на отчетите за същия период от
време на всички индивидуални водомери след общия водомер се прави по определен
ред, който в случая не е спазен. Ответникът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба
№ 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна
собственост, се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа
на потребителя или негов представител. Отчитането на водомерите следва да се
извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо
място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Не е било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите. Не е
правен и регулярен отчет.
Ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ), и
по-конкретно чл. 21, ал. 1 от тях, съгласно който „...показанията на водомерите
се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. В
междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява
количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...,, и чл.
21, ал. 5 от ОУ, който предвижда, че „...датата на отчитане на водомерите се
обявява с писмено уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни...”.
Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесиите суми, като
формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)
- водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната
собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици.
Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния
период. За периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите
в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество
вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е
неправилно изчислена. Ответното дружество като доставчик на В и К услуги следва
да следи за правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаря за
изправността на СТИ, което е негова собственост - общия водомер, по който са
начислени и процесиите суми. Евентуално съществуващо в общите условия на
ответника правило, обосноваващо отговорността на ищцата, е нищожно поради
противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска при
родово определени вещи.
Ищецът няма качеството „потребител на В и К услуги” по смисъла на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно §1,
т. 2, б. „б” от ЗРВКУ, потребители на В и К услуги по смисъла на закона са
физическите и юридическите лица - собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост и в тази връзка оспорва наличието на облигационна връзка с
ответника. Това може да бъде извлечено и от разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, в която се сочи, че потребителите
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти и сгради - етажна собственост. В
хипотезата на имот в сграда - етажна собственост, какъвто е и процесният
случай, качеството на потребител на В и К услуги зависи от правото на
собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и
обитаване, т.е. ищцата, като обитател на процесния имот, няма качеството
потребител по силата на закона.
Претендираната от ответното дружество не се дължи, защото претенцията е
погасена по давност. Вземанията на монополиста са свързани с предоставяне на
ВиК услуги и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. ”в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност.
Ответникът представя писмен отговор, с който признава иска. Твърди, че
между страните съществува облигационно отношение. За доказването му представя
заверена справка по лице за ищеца, изготвена по предоставена услуга „Справки
чрез отдалечен достъп с помощта на Интернет“, според която В.К.П. е придобила
процесния имот чрез покупко - продажба на 25.11.2013г. и към настоящия момент
липсва информация да се е разпореждала със същия. За установяване качеството
„потребител“ на В и К услуги за ищцата прилага и пълномощно от 25.11.2013г.,
което тя е приложила към кореспонденцията си с ответното дружество и от текста,
на което е видно, че същата го е подписала в качеството си на собственик на
процесния имот. Прилага също Заявление за прехвърляне на партидата, открита за
имота, подадено от неговия наемател, в което е посочен собственикът на имота - В.К.П.
и е описан документа за собственост на последния от 2013г. Към него са
приложени и изискуемите документи за прехвърляне на партидата за имота на
наемател, а именно: декларация от В.К.П., в качеството й на собственик на
процесния апартамент, в която е обективирано съгласието й, партидата да се води
на името на наемателя, ведно с пълномощно; приемо - предавателен протокол за
предаване на имота на наемателя, както и договор за наем между ищцата в
качеството й на собственик на имота и „Вирджиния рекърдс“ ЕООД, като наемател
на имота. Предвид тези доказателства, се установява, че ищцата е собственик на
имота и следователно въз основа на относимата нормативна уредба, по смисъла на
§ 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, ех lege се явява „потребител“ на В и К услуги за имота
за процесния период. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4), съгласно
която ищцата има качеството на потребител на В и К услуги. От изложеното
следва, че между „Софийска вода” АД и ищцата в качеството й на „потребител“ на
ВиК услуги, придобито на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги вр. с чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, съществува валидно
облигационно отношение, което за процесния период се урежда от влезлите в сила
на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
на В и К оператор „Софийска вода” АД (Общи условия), в сила до 28.08.2016г.
Относно основателността на предявения иск заявява, че ищцата не дължи
процесната сума на „Софийска вода“ АД по отношение на всички останали основания
и обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че процесната сума за
посочения в исковата молба период не се претендира за плащане от страна на
ответното дружество от ищцата. Не оспорва и, че по отношение на цитираната
сума, с оглед периода, за който се твърди, че се дължи същата, е настъпила
погасителна давност. Именно в тази връзка, дружеството не е предприемало
принудителни действия по нейното събиране.
Твърди, че изложеното в исковата молба как „Софийска вода“ АД претендирало
от ищцата заплащането на процесната сума, както и как „служителите на „Софийска
вода“ АД са заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със съдия -
изпълнител“ не само че категорично не отговаря на действителността, тъй като
подобни „претенции“ и „заплахи“ никога не са били отправяни от ответното
дружество и от неговите служители, като посочените твърдения не са подкрепени
от каквито и да е доказателства, но и същите дори не могат да бъдат разглеждани
като вид покана за плащане на процесната сума. Последното се отнася и до
фигуриращата в исковата молба таблица с номера на фактури. В допълнение, по
отношение на цитираната в исковата молба „неофициална детайлна справка“,
същата, ако такава е била предоставена, представлява информация относно
фактурираните и неплатени суми по партидата, открита за имота, която е
изготвена и предоставена по изричното искане на В.К.П., в качеството й на
собственик на имота. Тъй като справки, от какъвто и да е вид /в писмен или
устен вариант/, се правят и/или издават само по искане на титуляри на
партидата, или на упълномощени от него лица за тяхна информация, отговор на
ответното дружество по такова искане с приложена към него информация в табличен
вид, не може и не следва да се приема и разглежда като покана за плащане на
процесията сума. Ето защо твърди, че дружеството не е дало повод за завеждането
на настоящия иск: не е предприемало никакви действия за събиране нито
доброволно, нито принудително на процесията сума за пропесния период нито по
отношение на ищцата, нито по отношение на титуляря на партидата, открита за
пропесния имот. Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо
вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъшествуване на
претендиваното вземане. Гражданският процесуален кодекс защитава интереса на
всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение
със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. Титулярят на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за
принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност.
Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията
между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово
поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води
по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск
за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание
на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече
отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът
се е позовал на давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Предвид
изложеното, отговорността за разноските по делото следва да бъде възложена в
тежест на ищцата, съобразно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответното дружество
е направило своевременно изявление за признание на иска - с отговора на
исковата молба, и не е дало повод за завеждане на делото.
Въз основа
събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК вр. чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ищцата оспорва съществуването на вземането, като навежда
доводи за неговото невъзникване, евентуално погасяването му по давност. При
този иск ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти, а
именно – сключен договор за доставка на питейна вода, доставено количество
услуги до имота и размер на цената на услугата, срещу които ищцата следва да се
защитава и доказва възраженията си. Един и същи
спор може да бъде повод както за положителен, така и за отрицателен установителен
иск, като и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и
също, защото то зависи не от ролята на ищец или ответник, а от отношението към
спорното право - дали се твърди, че то съществува или се отрича неговото
съществуване. Затова не ищецът, а ответникът по отрицателен установителен иск
трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът – че същото
е погасено (така решение № 287 от 08.06.2010г. по гр. д. № 4896/2008г. на ВКС,
ІІІ г. о., решение № 240 от 15.12.2012г. по гр. д. № 1438/2011г. на ВКС, ІІІ г.
о. и други). Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Представена от ответника справка по данни за лице в Агенция по вписванията,
установява, че В.К.П. е придобила правото на собственост върху процесния имот
чрез покупко - продажба на 25.11.2013г. и към настоящия момент липсва
информация да се е разпоредила с него. За установяване качеството „потребител“
на В и К услуги за ищцата ответникът е представил и пълномощно от 25.11.2013г.,
което тя е приложила към кореспонденцията си с ответното дружество и от текста,
на което е видно, че същата го е подписала в качеството си на собственик на
имота. Представено е също заявление за прехвърляне на партидата, открита за
имота, подадено от неговия наемател, в което като собственик на имота е
посочена В.К.П. и е описан документа за собственост на последния от 2013г. Към
него са приложени и изискуемите документи за прехвърляне на партидата за имота
на наемател, а именно: декларация от В.К.П., в качеството й на собственик на
апартамента, в която е обективирано съгласието й партидата да се води на името
на наемателя, ведно с пълномощно; приемо - предавателен протокол за предаване
на имота на наемателя, както и договор за наем между ищцата в качеството й на
собственик на имота и „Вирджиния рекърдс“ ЕООД, като наемател на имота. Тези, представени
от ответника, доказателства установяват, че ищцата е собственик на имота в
етажната собственост и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т.
2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, тя е
„потребител“ на В и К услуги за този имот за процесния период, доколкото
заявената промяна на абоната – наемател, е от дата 26.03.2015г. Следователно
между „Софийска вода” АД и ищцата в качеството й на „потребител“ на ВиК услуги“,
за процесния период съществува валидно облигационно отношение, което се урежда
от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД (Общи условия), в сила до
28.08.2016г.
Първото, наведено от ищцата, основание за недължимост на оспорената с
исковата молба сума, е опровергано от ответника – той е открил партидата на
името на ищцата на валидно правно основание. Между страните е възникнала
облигационна връзка, защото ищцата е собственик на имота, включително и според
представените от самата нея документи към заявление от 26.03.2015г. И второто
основание за недължимост, поддържано от ищцата, свеждащо се до това, че имотът
не е бил водоснабден, не се доказва – видно е от подписания от нейния
пълномощник приемо-предавателен протокол на дата 27.02.2015г., че показанията
на водомер за студена вода са били 598, а тези на водомер за топла вода – 409,
което означава, че вода до имота е била доставяна до този момент.
На следващо място ответното дружество е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставило ВиК услуги в количество и на стойност, съобразно издадената фактура. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В отговора на исковата молба ответникът, след като е оспорил твърдението на ищцата, че не е потребител на ВиК – услуги и че жилището не е било водоснабдено, е заявил, че ищцата не дължи процесната сума поради всички останали основания и обстоятелства, изложени в исковата молба, а това са - че доставеното количество вода не е правилно отчетено от измервателните уреди в жилището и в сградата, и за изтекла погасителна давност. В хода на производството ответникът не е навеждал твърдения, нито е посочвал доказателства за установяване надлежното отчитане на потреблението в имота на ищцата. Така не е твърдяно и доказано количеството и стойността на реално доставените и отчетени ВиК услуги за процесния период. Ето защо, тъй като ответното дружество не е установило съществуването на вземането, за което е издадена фактура № **********/24.06.2015г. за периода 25.11.2013г. – 28.02.2015г. по клиентски № **********, като е и признало наведеното от ищцата възражение относно недоставено и неотчетено начислено количество вода, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на претендираното от ответника вземане е основателен и подлежи на уважаване.
Само за пълнота следва да се посочи, че претенцията на ответника за исковия
период е погасена по давност с изтичането на 3-годишния срок от изискуемостта
на всяко отделно периодично вземане – така чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Приложима в случая е именно кратката три
годишна давност /така решение от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. от 18.05.2012г./. Последното обстоятелство е признато от
ответника, който в отговора на исковата молба е посочил, че признава иска
поради погасяване на вземането по давност, но, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото, не дължи разноски на ищцата по правилото на чл. 78, ал. 2
от ГПК.
В случая ищцата твърди, че "Софийска вода " АД извънсъдебно
писмено е отказало да удовлетвори направеното от нея възражение за погасяване
на претенцията за сумата от 848,48 лева по давност, а в съдебното
производството дружеството се защитава по иска, като твърди възникването на облигационно
отношение между страните, но не и на отреченото право, с признаване на възраженията
на ищцата относно недоставено и неотчетено редовно количество вода и относно изсрочване
на претенцията по давност. Видно е от съдържанието на отговор изх.№ М-2839 от
17.08.2020г. на ответното дружество по повод писмо от ищцата вх.№ М-2839 от
07.08.2020г., че преди предявяване на настоящия иск тя е отправила до ответника
молба за прилагане на погасителна давност на задълженията за предоставените ВиК
услуги в имота. Според писмото, проверката по партидата установила, че
задълженията са формирани въз основа показанията на монтираните на водопроводната
инсталация измервателни уреди и, тъй като те не са заплащани своевременно,
натрупаният дълг е в размер на 1310,25 лева по фактури, издадени от
24.06.2015г. и в периода от 03.06.2020г. до 05.08.2020г. Ищцата е уведомена, че
давността не се прилага служебно и е поканена да се възползва от възможността
за сключване на споразумение за разсрочено плащане на дълга.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест
на ответника разноски съобразно с уважената част от иска. Според чл. 78, ал. 2
от ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкуването на тези
разпоредби налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество
правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или
неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от
извънпроцесуалното му поведение. Не може да се сподели виждането на ищцата, че
ответникът не е признал иска на предявените няколко основания, а е признал само
юридическия факт на настъпилата погасителна давност. Искът е за признаване
недължимостта на ответниковото вземане /ищцата не е потребител, имотът не е
водоснабден, не е доставена и редовно отчетено количеството вода/, евентуално
за несъществуването на правото на принудително изпълнение /поради изтекла
погасителна давност/. Налице е признание на иска, независимо, че то се основава
на само част от противопоставените от ищеца възражения срещу съществуването на
вземането и правото на кредитора на изпълнението му – недоставено и нередовно
отчетено количество вода, и за погасяване на претенцията по давност. Въпреки
това, отговорността за разноски следва да се разпредели по правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, защото ответникът е дал повод за предявяване на иска. Цитираната
от него практика по приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК не е относима към
настоящия случай, защото възражението за погасителна давност /което може да
бъде противопоставено само по съдебен ред и в контекста на тази негова особеност
е формирана практиката/ не е единственото противопоставено от ищцата.
Трайноустановената съдебна практика /определение № 95 от 22.02.2018г. по ч. гр.
д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 318 от 25.07.2018г. по ч. гр.
д. № 2828/2018г. на ВКС, ІII г. о.; определение № 420 от 16.11.2018г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3300/2018г., III г. о., ГК; определение № 338 от 18.07.2018г. на
ВКС по ч. гр. д. № 209/2018г., IV г. о., ГК; определение № 276 от 28.06.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК; определение № 474 от
7.11.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019г., IV г. о., ГК/ е формирана по
въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск по чл. 124 от ГПК,
когато претенцията е погасена по давност и ответникът е признал иска, т.е.,
когато вземането е възникнало, но е погасено правото на принудителното му
изпълнение поради бездействието на кредитора в определен период от време. В
този случай – когато вземането му е възникнало, не може да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на иска като е изразил готовност да събира
от ищеца вземането; като е съставил фактура, включил е вземането в просрочени
задължения, или в информация на сайта си. Това е така, защото титулярят на едно
вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е
надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена
с изтичането на давност. В настоящия случай обаче вземането на ответника не е
възникнало и като е съставил счетоводен документ на дължимостта му, съответно е
поканил ищцата за плащане, той е дал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения за
основателността на иска поради недоказване от ответника на възникването на
вземането в претендирания размер и въпреки признанието на иска, съдът приема,
че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на ответната страна. "Софийска вода" АД следва да
заплати на ищцата сумата от 51,41 лева, представляваща заплатени държавна такса
и банков комисион /така разписка на л. 7 от гр.д.№ 158817/2020г. по описа на
СРС/. По силата на сключен договор за правна помощ и съдействие страната е
защитавана пред съда от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата. В приложения на стр. 5 от молба – становище вх.№ 265938 от
19.04.2021г. списък на разноски е поискано да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите
по ал. 1, ако насрещната страна е осъдена за разноски съдът определя
възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл.
36, ал. 2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ при интерес до 1000 лева размерът на възнаграждението за
защита е 300 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат М.Л.Л. ЕГН **********,***, офис – партер, възнаграждение от 300 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че В.К.П. с ЕГН **********,***, не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, град
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк 1, бл. 2А, сумата от 848,48 лева
(осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) - начислена
по фактура № **********/24.06.2015г. за периода 25.11.2013г.
– 28.02.2015г.
за имот в град С., бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, по партида с клиентски № ********** с титуляр В.К.П..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, град София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк 1, бл. 2А, да плати на В.К.П. с ЕГН **********,***, разноски по
водене на делото в размер на 51,41 лева, представляваща заплатени държавна
такса и банков комисион.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, град София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк 1, бл. 2А, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., да плати на адвокат М.Л.Л. ЕГН **********,***,
офис – партер, възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: