Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,................2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Галина Аврамова, като изслуша
докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№435 по описа за 2019г. на Окръжен съд -
Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
от Детска ясла *****, Булстат 0002915910017, представлявана от Директора Р.С.Ж.
- П., чрез адв. И.Р.Х. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес:***, *****против
Решение №159 от 10.04.2019г. постановено по гр.д.№1709 по описа за 2018г. на Районен съд - Ловеч, в частта, с която е осъдена Детска ясла *****да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** брези - *****сумата
от 69 820.00 лева, представляваща обезщетение за търпени и бъдещи
неимуществени вреди в резултата на причинена при трудова злополука смърт на
нейната майка - П.В.П., ведно със законната лихва от 29.08.2015г. до
изплащането й.
Моли да се отмени обжалваното
решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано,
и да постановите съдебен акт, с който същото да бъде отменено и отхвърлен иска
за уважената част до размера на сумата от 69 820.00 лева и да им бъдат присъдени
сторените по делото разноски. В случай, че иска не бъде отхвърлен, то моли да се
намали размера на уважената искова претенция на ищцата за присъдената сума,
която е прекомерна и силно завишена, включително и с оглед практиката на ВКС
относно размерите, които обичайно се присъждат от съдилищата по искове с правно
основание чл.200 от КТ, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Н.П., чрез
адв.Н.М. - САК, с който моли да се остави без уважение депозираната въззивна
жалба. Счита въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован се представлява от адв.И.Х. – АК – Велико Търново, която поддържа
въззивната жалба. Счита за основателно направеното възражение на основание
чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя, тъй като
пострадалата е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба
небрежност. Счита присъденото обезщетение за прекомерно завишено с оглед на
събраните доказателства, както и с практиката на съдилищата.. Моли да се отмени
постановеното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано, а в случай че не се отхвърли исковата претенцията да се
намали размера на обезщетението, като прекомерно завишен.
Въззиваемата редовно призована се
представлява от адв.Н.М. – САК, моли решението да бъде потвърдено, тъй като в
хода на производството не са установени обстоятелства, които да налагат
намаляване размера на обезщетението.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е от части основателна.
Окръжен съд – Ловеч с оглед на
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства в пределите на въззивната
жалба, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, което
се установява и от Трудов договор от
23.12.2011 г. със страни по него – кмета на Община Ловеч и П.В.П., че страните
са били в трудово правоотношение, по силата на което П. е заемала длъжност
„Медицинска сестра“ с място на работа – Община Ловеч, Дирекция „Хуманитарна
политика”, Отдел „Здравеопазване и социални дейности”, Детска ясла № 1 „Шарено
петле” за неопределен срок. Видно от длъжностна характеристика, връчена на П.
на 03.01.2012г. длъжността е пряко подчинена на директора на *****, в която са
очертани задълженията, които следва да бъдат изпълнявани.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 от Правилника
за вътрешния трудов ред на ***** /към м.февруари 2014г./ по нареждане на
директора или по решение на общото
събрание, всеки е длъжен да оказва помощ в работа на останалите служители. Регламентирано
е и, че след извършване на плануван годишен ремонт и/или отваряне на детската
ясла след ваканция, персоналът се включва в почистване, а при нужда в
допълнителни ремонтни дейности, с цел естетизиране и привеждане на помещенията,
коридорите и фоайетата в приемлив и удобен за функциониране и обитание от
децата вид. Към Правилника е приложен списъка на запознатите с него лица, като
е положен и подпис от страна на П..
От представени Книги за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, се установява, че на П. на
03.01.2012г. е проведен първоначален инструктаж и на 31.03.2015г. е проведен
периодичен инструктаж, което е удостоверено с положени от нея подписи.
По делото е приложена и Инструкция
за безопасна работа при почистване и хигиенизиране на помещенията, с която е
указано как се почистват врати и прозорци, стени и тавани, от кого се извършват
тези дейности, но същата е без дата, а в към нея е приложен списък на
запознатите с нея лица не фигурира името и подписа на пострадалата.
През периода от 24.08.2015г. до 31.08.2015г. е проведено ежегодното
почистване на *****, което се е извършвало от персонала. В отделните групи
персоналът сам определя от къде да започне почистването, кой каква дейност да
извършва. На 24.08.2015г. целият колектив на яслата се събрал, като П. заедно
със свидетелката Б.Г.и друга сестра /Л.С./ започнали почистването в едно от
спалните помещения. Преди инцидента Г.и п. свалили пердетата, изпрали ги, без
да се качват никъде почистили и стъклата със
като използвали стъклочистачка. Помещението имало и друго остъкление,
където вратата води към тераса, което било по-високо. Двете стълби, които имало
в яслата били заети, затова се разбрали да ги вземат след обедната почивка, а
да почистят само страничните остъкления,
които били по-наниско. Към 11.00 часа се разбрали какво да почистят до обедната
почивка, като Г.и С.започнали да почистват зад изнесените към средата на
помещението легла, а П. да забърсва леглата. Чули падане или удар след което
видели П. на пода, по гръб, близо да вратата, която се отваря /към
терасата/. Пространството наоколо било
чисто, парцала бил паднал на едната страна. Към момента на падане свидетелката и другата медицинска сестра /Стефанова/
били с гръб и не разбрали как в същност е паднала П., само чули падането. В
последствие видели столът, който бил отхвръкнал и обърнат на една страна. Г.се
опитала да помогне, но като хванала пострадалата за главата, тя клюмнала,
видяла кръв по ръката си и извикала М.К./”персонална медицинска сестра”/, която
се обадили на тел.112, линейката дошла бързо. Свидетелката М.К.отишла с
пострадалата в Спешния център и я придружала при извършените прегледи до постъпването на П. в ОАРИЛ, След
влошаване на здравословното й състояние пострадалата е транспортирана в УМБАЛ –
Плевен, където след извършената мозъчна операция изпаднала в мозъчна смърт и на
28.08.2015г. починала.
Със Заповед №2 от 28.08.2015г. на
основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П.
поради смъртта на служителя, считано от същата дата.
По реда на Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки на 26.08.2015г. работодателят
подал декларация за трудова злополука. По
повод на подадената декларация е съставена петчленна комисия, която на
основание чл.58, ал.1 от КСО и Заповед № 105-10-27/15.09.2015 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ловеч, с Протокол № 5103-10-6/ 15.10.2015г. е констатирала редица
конкретно описани нарушения - по чл.16, ал.1 ,т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд; по чл.12 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска; - по чл.166, ал.2 от Наредба №7 / 1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; по чл.16, ал.1, т.3 от
Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г.за условията и реда за провеждане на
периодичното обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. В протокола са
указани мерките които следва да бъдат предприети за недопускане на подобни
злополуки.
На
основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука с Разпореждане № 51041020
от 15.10.2015 г. на длъжностно лице при РУСО-Ловеч е приета за трудова злополука
по чл.55, ал.1 от КСО, като е посочено
че в резултат на внезапно увреждане на здравето е настъпила смърт на П.В.П.
през време, по повод и в интерес на детската ясла – при изтриване на по-високо разположен вратопрозорец в
яслата, с предположението, че столът върху който е стъпила, се е завъртял и лицето
е паднала на пода.
От
удостоверение от 29.03.2018г. е видно,
че на ищцата е изплатена парична помощ при смъртта на осигуреното лице в размер
на 180.00 лева.
От удостоверение за наследници
изх.№3235 от 14.12.2017г. се установява, че след смъртта на П. нейни наследници
са Н.Д.П.– съпруг, С.Н.П.– син и
ищцата М.Н.П.. По иск на първите двама е
образувано гр.д.№1955 по описа за 2015г. на Районен съд – Ловеч, като с влязло
в сила Решение №406 от 02.12.2016г. са им присъдени обезщетения за причинени
неимуществени вреди съответно в размер на 49 820.00 лева /при заявен иск
от 80 000.00 лева/ и 29 820.00 лева /при заявен иск от 40 000.00
лева.
В настоящето производство между
страните не е имало спор относно непосредствената причина за смъртта на П., при
което не е назначавана съдебно-медицинска експертиза.
По искане на страните са
допуснати гласни доказателства. От показанията на М.К.и Б.Г.– свидетели довени
от ответника се установяват освен обстоятелствата при които е настъпила
злополуката, както и че П. имала син и дъщеря гордеела се с децата си и
говорела за тях хубави неща. Не е споделяла
пристрастия към сина или дъщерята. На работа някой път е посещавал синът
й, с когото живеели в едно домакинство. След като се родило внучето, тя
пътувала до София да помага на дъщеря си за отгледжадено му. Свидетелката
Колева казва, че П. не била такъв човек
да споделя, не е виждала дъщеря й, но П.имала снимков журнал, в който показвала
дъщеря си. Не знае дали колежката й е ходила при дъщеря си, но е виждала да
води внучето в детската ясла. Свидетелката Г.е била по-близка с П. и казва, че са си споделяли някои неща. П. ***,
след като се родило внучето.
Свидетелите А.Ч.и Б.П.са в близки
приятелски отношения с ищцата. Ч.познава М. от студентските години, живеят в
София, виждат се рядко, но се чуват по телефона и ежедневно и си пишат в
социалните мрежи. Познава майката на М.и я виждала, когато идва в София за да
оказва физическа подкрепа и да дава съвети. Запозната е и че и М.с детето си е
ходила на Ловеч, на пролет когато цъфтят люляците и за да прекара известно
време с майка си. Знае че М.има по-малък брат и няма впечатления майка й да е
била по-близка с едно от децата си. След събитието заявява, че М.изпаднала в стрес, била в шок , живеела в страх, че
като излиза навън може нещо да й се случи и да остави своето невръстно дете без
грижи. Въпреки подкрепата, която бащата и брата оказват на М. майка й липса и
тя няма подкрепа откъм родителите на мъжа си.
Свидетелката П. която се е грижила от 4-месечна възраст за
детето на ищцата в продължение на 5-6
месеца, като са установили близки, приятелски отношения, които продължават и по настоящем. Познава Майката
на М., която е идвала твърде често в София. Майка и дъщеря са имали отношения,
на които може да се завиди. Освен майката на М.са идвали и дядото вуйчото. В
семейството отношенията са били „великолепни”. След злополуката се
срещнали и П. видяла един съкрушен
човек. При срещите си М.плаче и говори за
майка си. М. като организиран човек продължава да работи. Впечатленията на
свидетелката са, че майката на М.не е била много приказлив човек, не е издавала
емоциите си, като и за двете си деца е говорила равностойни неща.
При изложената фактическа
обстановка следва да бъдат направени следните правни изводи:
По делото не е спорен факта
относно наличието на трудово правоотношение между страните, както и факта на
настъпилата трудова злополука по време на това правоотношение. От Разпореждане
№ 51041020 от 15.10.2015 г. на длъжностно лице при РУСО-Ловеч се установява
наличието на необходимите елементи от фактическия състав на трудовата злополука
съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по своята правна
характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря
за уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите
трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно
поведение на длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да осигури
безопасни условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки.
Работодателят носи имуществена отговорност както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
В случая безспорно е установено,
че в резултат на злополуката настъпила по време на работа /годишно почистване
на помещенията в детската ясла/ П.П. е получила внезапно увреждане на здравето,
в резултат на което е настъпила нейната смърт. Трудовият характер на
злополуката е признат от осигурителния
орган , въз основа на подадената декларация, като издаденото разпореждане не е
оспорвано.
В случая безспорно е установено,
че П. е извършвала работа възложена й от работодателя. Съгласно чл.127, т.3 от КТ при възложената работа от страна на работодателят следва да са създадени
нормални условия за изпълнение на задълженията.
В случай, че при увреда на здравето или настъпила смърт, работодателят дължи
обезщетение за причинените вреди –
имуществени или неимуществени. От отговорност работодателят може да се освободи
при доказано умишлено увреждане или смърт. Отговорността на работодателят
следва да се намали при проявена от
пострадалия груба небрежност.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на
въззивника, че П. се е качила на стол,
без това да й е възложено като изпълнение при почистване на помещението, с
което е създала предпоставка за падането си от по-голяма височина, в резултат
на което е настъпил фатален край. От самия работодател в подадената Декларация
за трудова злополука не се твърдят тези субективни прояви. Сочи се: „Падане върху
паркет”, който факт дори и да се приеме за проявено невнимание от страна на пострадалата,
не е израз на проявено грубо пренебрегване на основни правила за безопасност.
Относно твърдяното съпричиняване за да се намали отговорността на работодателя
на основание чл.201, ал.2 от КТ, по делото не са събрани категорични
доказателства – служителят сам да се е
поставил в ситуацията, при която е настъпила трудовата злополука.
Основателно е направеното възражение за намаляване на
обезщетението в размер на 180.00 лева, представляващо изплатено застрахователно
обезщетение.
Настоящата инстанция счита за
основателно направеното във въззивната жалба възражение, че първоинстанционният
съд не е взел предвид всички установено по делото правно релевантни факти за да
приложи правилно критерия за
справедливост по чл.52 от КТ. Определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е абстрактно
понятие, а следва да бъдат преценени критериите залегнали в т. ІІ от
Постановление №4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – да бъдат съобразени обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта; възрастта на пострадалото лице; степента на родствена близост между
него и лицето, което претендира обезщетение; действителното съдържание на
отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, се установява, че починалата П.В.П. е била на 58
години, към момента на смъртта си тя живеела в едно домакинство със съпруга си Н.П.и
пълнолетния си син С.П., които са били ищци по гр.д.№1955 по описа за
От показанията на всички свидетели е безспорно, че П.
не е имала предпочитание към някое от децата си, еднакво е била привързана към
сина и дъщерята, гордеела се е с тях /св.П.: „Начинът, по който майката на М.говореше
и за двете си деца, беше равностоен”/.
При така установените обстоятелства, без съдът да
придава на връзката между майка и дъщеря по-малка стойност, съдът не може да
приеме, че при събраните гласни доказателства привързаността на майката към
сина и дъщерята не е била равностойна, но естествено е в определени моменти
единия от тях да има нужда от по-силна подкрепа
и да му бъде оказано по-голямо внимание и всеотдайност при традиционно
установените отношения в едно семейство.
Настоящата инстанция приема за основателно възражението,
че определения в обжалваното решение размер на обезщетение е силно завишен и
същия е присъден над обичайния, не само с оглед на присъдените размери на
обезщетения с Решение №406 от 02.12.2016г. по гр.д.№1955 по описа за 2015г. на
Районен съд – Ловеч, но с оглед размерите присъждани от съдилищата по искове с
правно основание чл.200 от КТ.
С оглед критериите на чл.52 от ЗЗД при отчитане
на конкретните факти следва да бъде
определен паричния еквивалент на
претърпените морални вреди, тези които са настъпили и тези които ще настъпят за
ищцата. Съдът определя по справедливост обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, като в случая намира, че определения размер от
69 820.00 лева, като прекомерен следва да бъде намален на 29 820.00
лева, като за разликата в тази му част до присъдения размер от 69 820.00
лева обжалваното решение се отмени, а в останалата част се потвърди.
При този изход на процеса с оглед възражението
направено от страна на процесуалния представител на въззивника, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждението за процесуално представителство на
въззиваемия следва да бъде присъдено в размер на 1 430.00 лева, а по
съразмерност страните дължат следните разноски за първа и въззивна инстанция: *****
дължи на М.Н.П. съответно 715.68 лева и 426.42 лева, а М.Н.П. дължи на *****
съответно 701.80 лева и 845.95 лева.
В частта за присъдения размер държавна такса от
2 792.80 лева решението следва да бъде отменено и вместо него постановено *****
дължи да заплати по сметка на Районен съд – Ловеч държавна такса в размер
на 1 192.80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№159 от 10.04.2019г. постановено по гр.д.№1709 по описа за 2018г. на Районен съд - Ловеч, в частта, с която е осъдена Детска ясла *****да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** брези - *****обезщетение
за търпени и бъдещи неимуществени вреди в резултата на причинена при трудова
злополука смърт на нейната майка - П.В.П. в размера над 29 820.00 лева за
разликата до 69 820.00 лева, както и в частта, с която Детска ясла *****е осъдена да заплати държавна
такса в размер на 2 792.80 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** брези - *****Детска
ясла *****с адрес: гр.*****, Булстат 0002915910017, представлявана от Директора
Р.С.Ж. – П. да бъде осъдена да заплати сумата над 29 820.00 лева обезщетение
за търпени и бъдещи неимуществени вреди в резултата на причинена при трудова
злополука смърт на нейната майка - П.В.П..
ОСЪЖДА Детска ясла *****с адрес:
гр.*****, Булстат 0002915910017 да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** брези - *****за
първа и въззивна инстанция разноски по съразмерност съответно 715.68 лева и
426.42 лева.
ОСЪЖДА М.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес *** брези - *****да заплати на Детска ясла *****с
адрес: гр.*****, Булстат 0002915910017 за първа и въззивна инстанция разноски
по съразмерност съответно 701.80 лева и 845.95 лева.
ОСЪЖДА Детска ясла *****с адрес: гр.*****, Булстат
0002915910017 да заплати сметка на Районен съд – Ловеч държавна такса в размер
на 1 192.80 лева.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличието на основанията за допустимост
на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.