Решение по дело №570/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 456
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330100570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№456/18.6.2019г.                                        18.06.2019 година                    град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                         ХV граждански състав

На 18.06                                                                                                         2019  година

В публично заседание в състав:                           Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 570 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на „ЙОВАНА“ЕООД против „АГРИАФЕР“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. *** год. на РС – С. З..

В исковата молба се посочва, че страните са били обвързани от договор за продажба на тор от 05.05.2017 год. В изпълнение на същия ищецът доставил на ответника 50 600 тона тор на обща стойност 33092, 40 лв., обективирани във фактура от 05.05.2017 год.Ответникът заплатил част от уговорената продажна цена, а остатъкът в размер на 13 092, 40 лв. все още не бил заплатен. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в настоящото и заповедното производство.

Отговор на исковата молба не е депозиран.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който  прави  искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

           Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител, както  и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието на такъв.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, които водят до единствения и категоричен извод, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение  , по което ищецът е изправна страна, както и че са извършени частични плащания по издадената фактура. Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства сумата да е заплатена. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В процесния случай обаче разноски не следва да бъдат присъждани, т.к. липсва дипозитив в тази насока в издадената заповед за изпълнение. Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1211, 80 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АГРИАФЕР“ЕООД, със седалище и адрес на управление С. З., ЕИК ***   дължи на “ЙОВАНА“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., сумата от 13 092, 40  лв. – остатък от главница по фактура от 05.05.2017 г., в едно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 23.11.2018 год. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г.  на РС – С. З..

ОСЪЖДА „АГРИАФЕР“ЕООД, със седалище и адрес на управление С. З., ЕИК***   да заплати на “ЙОВАНА“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., сумата от 1211,80 лв. -  разноски в настоящото производство.

 

           Препис от решението да се връчи на страните.

           Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                        

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: