№ 13022
гр. ******, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110105515 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „О. З.“ АД срещу „Б. В.
И. Г.“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.09.2019 г., в гр. ******, ж.к. „****** 1“, в близост до
бл. 48, на нерегулирано кръстовище с равнозначни пътища до бл. 48 и бл. 34Б,
настъпило ПТП между застрахованото по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” МПС автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******,
управлявано от Н. Щ. Н., и застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС „Тойота“ с рег. № *******, управлявано от С. С.. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******, С. С.,
която в нарушение на чл. 48 ЗДвП не пропуснала идващото от дясната страна МПС
„Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******, в резултат на което настъпил удар. Твърди,
че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
84,12 лв. и направил ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Поддържа, че по
отношение на лек автомобил „Тойота“ с рег. № ******* към дата на ПТП била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед
извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за
платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на да
заплати претендираните в настоящото производство главници, но ответникът отказал.
1
Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
99,12 лв., включваща 15 лв. ликвидационни разноски и представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. №
*******, и сумата от 35,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
02.09.2021 г. до 02.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53631/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва да се е
реализирало описаното събитие на посочената дата между превозните средства, както
и същите да са управлявани от посочените в протокола за ПТП лица, като в тази
връзка оспорва и подписите на участниците в двустранния констативен протокол.
Оспорва и механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената
връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит
риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За изясняване на механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил са
събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението на съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 6),
настъпило на 18.09.2019 г., автентичността на който е оспорена в частта по отношение
на положените от водачите подписи по реда на чл. 193 ГПК. На протокола е даден вид
да е подписан С. С. като водач на лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******, и Н. Н.,
като водач на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******. За място на
събитието е отразено да се е случило в „******“, като липсва детайлна конкретизация.
В графа относно обстоятелства е обозначено чрез отбелязване на съответното място,
че ПТП е настъпило поради неспазване на знак за предимство или червена светлина от
участник Б – водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******.
По делото е представено уведомление за щета, подадено от Н. Н. на 20.09.2019
г., в което е описан друг механизъм на събитието, различен от отразения в протокола,
2
като да отразени по-конкретни изявления относно мястото. А именно, обратно на
отразеното в протокола, е посочено, че събитието е настъпило на нерегулирано Т-
образно кръстовище в ж.к. „****** 1“ до бл. 48, при което при излизане от бл. 34б е
настъпил удар с автомобила, който се е движел от лявата страна, при което е ударена
предната броня на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******.
За установяване на механизма като свидетели са разпитани двамата водачи.
При разпита си в съдебното заседание, проведено на 29.04.2025 г. свидетелят Н.
Н. лаконично, но категорично заявява, че първоначално в протокола е посочил, че е
виновен, но впоследствие, осъзнавайки, че кръстовището било нерегулирано, си дал
сметка, че не е, тъй като другият автомобил се намирал от лявата му страна.
Потвърждава, че протоколът е попълнен на съответното място от всеки от двамата
участници и е подписан от всеки от тях. За събитието по-конкретно сочи, че ударът е
настъпил на нерегулирано кръстовище между жилищен блок и магазин, при което той
се е намирал от дясната страна, с което потвърждава собствените си изявления в
заявлението за образуване на щета пред застрахователя ищец и се отрича от
изявленията си в двустранния констативен протокол.
В насока отразения в протокола механизъм на събитията обаче са показанията
на другия свидетел – С. С., дадени в съдебното заседание на 03.06.2025 г., при което тя
с подробности разказва за събитието. Обяснява, че помни добре, тъй като е имала
предишно травмиращо изживяване от предходна тежка катастрофа и затова, че се е
притеснила за 2-годишния си син, който е пътувал на задната седалка от страната,
където е настъпил удара – от дясно. В показанията си тя също потвърждава, че е
попълнила протокола за участник А и се е подписала, а другият водач е попълнил и
подписал другата част. Не помни кой е отразил мястото на събитието в протокола.
Относно последното тя с подробности описва, че това се е случило на регулираното
със светофарна уредба кръстовище между бул. „****** ******“, по който се е движела
тя в посока „******“, и бул. „***********“, от който в посока „Цариградско шосе“ се е
движел другият автомобил. Обяснява, че е идвала от ж.к. „*****“, където живее, и в
този момент е карала детето си на първи урок в школа в ж.к. „******“. Прави
впечатление несъответствието между отразеното протокола място на събитието,
неконкретно посочено като „******“ и описаното от свидетелката. На изричния
въпрос на съда в тази връзка тя сочи, че счита описаното от нея място като намиращо
се в ******, без да си спомня кой е попълнил протокола в тази част. Относно
механизма обяснява още, че ударът е настъпил, когато тя е потеглила на зелена
светлина, като не видяла другия автомобил, който се появил от дясната й страна със
скорост, която не предвещава да спре на червен светофар, с което свидетелката си
обяснява поведението на другия водач с предположението, че е искал да хване
светофара. Доколкото си спомня, другият водач е имал проблем със застраховката, но
3
при съставяне на протокола не са имали спор.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С. С. и не кредитира тези на
свидетеля Н.. Не само че нейните показания са по-убедителни предвид конкретните
обстоятелства, което изтъква, но и същите кореспондират на двустранно подписания
протокол за ПТП. Автентичността на същия не се опроверга, като от показанията на
свидетелите се установи той да е истински. Прави впечатление несъответствието
между мястото на събитието, посочено неконкретизирано в протокола, и описаните от
двамата свидетели места, поради което в тази част доказателствената му стойност е
разколебана и мястото на събитието съдът при това установява от свидетелските
показания. Механизмът, възпроизведен от св. Станчева, отразява този отбелязан и в
двустранния протокол, като св. Н. лично потвърждава, че в протокола е подписал да е
виновен – поради неспазване на знак за предимство или червена светлина, като видно
от почерка и от показанията на св. Станчева, мястото на събитието е попълнено в
протокола от него. От друга страна неговите показания кореспондират с други негови
изявления, а именно – дадените такива в заявлението за изплащане на обезщетение.
Макар по делото свидетелят да не е пряко заинтересован от изхода му, съдът приема,
че той се е възприемал като такъв при завеждане на щетата, а в тази връзка
впечатление прави изявлението на св. Станчева, по спомен на която другият водач е
имал проблем със застраховката.
Въз основа на така възпроизведените и анализирани свидетелски показания
съдът приема за установено, че процесното произшествие се е случило на
регулираното със светофарна уредба кръстовище между бил. „****** ******“ и бул.
„***********“, поради преминаване на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.
№ ******* през кръстовището, докато за другия водач светофарната уредба е
показвала зелена светлина, респективно – при преминаване на червено, което напълно
кореспондира с отразения в протокола механизъм.
При така установения на база свидетелските показания начин на настъпване на
събитието, съдът не кредитира заключението по изготвената САТЕ в частта относно
механизма на ПТП и мястото на настъпване на сблъсъка, доколкото същото е
изготвено въз основа на заявлението за изплащане на обезщетение, доказателствената
стойност на което се опроверга в процеса. Съдът кредитира заключението в останалата
част относно стойността на щетите.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
4
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
С оглед установения при формиране на фактическите изводи на съда механизъм
на настъпване на произшествието, съдът не намира за установено вмененото
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******. Не
само тя се е движела при разрешителен сигнал, но и от показанията й се установи
невъзможността й да възприеме другия водач поради това, че се е движел с такава
скорост, която не е предвещавала да спре, а да премине през светофара. Съгласно чл.
31, ал. 7, т.1 от Правилника за прилагане на Закон за движение по пътищата, червена
светлина означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната
пътека. Според т. 2, едновременно светещи червена и жълта светлина също означава
"Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава водачите, че предстои
подаване на сигнал със зелена светлина. Съгласно т. 3 зелена светлина – означава
"Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не
разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще
могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала. Според т. 4 жълта светлина
означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването,
са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или
се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
При така установените факти по делото, според които ударът е настъпил, когато
свидетелката Станчева от спряло състояние е потеглила на зелен светофар, както и от
ноторното обстоятелство, че към момента, в който в едната посока светофарът сочи
разрешено преминаване, то в другото пепендикулярно разположено платно вече е
подаден червен сигнал, следва, че водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с
рег. № ******* е допуснал нарушение, преминавайки, когато светофарът не е
позволявал това, което напълно кореспондира с отразеното в двустранния протокол за
ПТП. Същевременно не може да се вмени отговорност на водача на лек автомобил
5
„Тойота“ с рег. № *******, тъй като за нея е непредвидимо обстоятелство
извършеното от другия водач нарушение, а и при данните за скоростта му на
движение, с която тя е възприела, че той е искал да хване светофара, спрямо нея той се
е появил внезапно, поради което и не е могла и не е била длъжна да го предвиди при
задвижване на автомобила. Ето защо съдът намира за неустановен елементът
противоправност, което води до неоснователност на предявените претенции за
главница и обезщетение за забава.
По изложените съображения предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът претендира разноски в общ размер от 640 лв., като по делото са
налице доказателства за плащане на 300 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за
свидетел, но вместо претендираните 300 лв., следва да се присъдят 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, или общо да се присъди сумата от 440 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „О. З.“, ЕИК ********* срещу ЗЕАД „Б. В. И.
Г.“ ЕИК ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 99,12 лв., включваща 15 лв.
ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******, и сумата от 35,03
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2021 г. до 02.09.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53631/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД „О. З.“, ЕИК ********* да
заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕИК ********** сумата от 440 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6