№ 140
гр. Варна, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500084 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от К. В. К. и Д. Б. К., двамата чрез процесуалния им
представител адв.Б.Ж., против определение №4140/07.11.2022г., постановено
по в.гр.д.№2328/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна.В жалбата се твърди, че
определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същите
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено.Претендират се
разноски.
Въззиваемата Г. И. М. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли
определението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по в.гр.д.№2328/22г. по описа на ВОС е образувано по
подадената от Г. И. М. жалба вх.№12980/22.08.2022г. /по описа на ЧСИ/
против действия на ЧСИ I=O=, рег.№718, район на действие ОС-Варна, по
изп.д. №20227180400518, съставляващи според титулната й част, съставяне на
08.08.2022г. в 11, 00ч. на протокол за принудително отнемане на недвижим
имот - част от първи етаж на триетажна сграда, находяща се в гр.Варна,
бул.“Съборни“№27, ведно с ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата.В жалбата се излага, че за посочената дата е бил насрочен въвод във
владение на ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна,
бул.“Съборни“№27, ет.1.При явяването на ПЧСИ жалбоподателката
1
представила молба с пр.осн. чл.524 от ГПК с приложени към нея
доказателства за спиране на въвода.Стриктното прилагане на закона налагало
ПЧСИ да изпълни процедурата по чл.524 от ГПК и да спре въвода, като
препрати молбата й на съда.Вместо това ПЧСИ приел, че на едно от
представените доказателства, а именно предварителен договор от
09.12.2005г., липсва достоверна дата, поради което не можело да бъде
направен сигурен извод за момента, в който й е предадено владението, поради
което приел, че е приложима хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК/която според
жалбоподателката е неприложима, защото тя вече е завела гр.д.№9355/22г. по
описа на ВРС, 26 състав, по което съдът е отказал да допусне обезпечение
като наложи обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“/.Поради
горното настоява по отношение на молбата й от 08.08.2022г. да се приложи
процедурата по спиране на въвода във владение.Излага и, че е легитимирана
да подаде жалба по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, защото живее в имота от
2005г., а делото, по което е постановено изпълняваното решение, е
образувано през 2006г.
Въззиваемите К. В. К. и Д. Б. К. в подаденото в срока по чл.436, ал.3 от
ГПК възражение по жалбата чрез процесуалния си представител адв Б.Ж.
подържат становище за нейната недопустимост и молят да бъде оставена без
разглеждане, евентуално поддържат становище за нейната неоснователност и
молят да бъде оставена без уважение.Претендират разноски.
Въззиваемата Т.П.Д. в подаденото в срока по чл.436, ал.3 от ГПК
възражение по жалбата подържа становище за нейната основателност.
ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.
С определение №4140/07.11.2022г. ВОС е приел, че жалба вх.
№12980/22.08.2022г. по същество не съставлява жалба против действия на
съдебен изпълнител, т.к. в същата липсват твърдения за извършен въвод във
владение и искане за отмяна на конкретно действие на съдебния изпълнител,
а съставлява молба с пр.осн. чл.524, вр. чл.523, ал.2 от ГПК, компетентен да
се произнесе по която е ВРС, вкл. относно допустимостта й, поради което е
прекратил производството по делото и с обжалваната част от определението е
изпратил същата по подсъдност на ВРС.
Изп.дело №20227180400518 е образувано по молба на К. В. К. и Д. Б. К. на
06.06.2022г. въз основа на изпълнителен лист №264877/14.12.2021г., издаден
по гр.д.№4485/06г. по описа на ВРС, с който Т.П.Д. е осъдена на осн. чл.108
от ЗС да им предаде владението на два недвижими имота, един от който: ½
ид.ч. недвижим имот, представляващ част от първи етаж на триетажна сграда,
находяща се в гр.Варна, бул.“Съборни“№27, представляваща самостоятелно
жилище /подробно индивидуализирано/, представляващо обект с
идентификатор 10135.1504.124.1.1 по КККР на гр.Варна, ведно с 1/6 ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор
10135.1504.124, цялото с площ от 824, 40 кв.м., при съответни граници,
придобит с договор за замяна, обективиран в н.а.№138/24.02.2006г.ПДИ е
2
връчена на 20.07.2022г.Принудително изпълнение чрез въвод във владение е
насрочено за 08.08.2022г. от 11, 00ч., с връчена на длъжника ППИ на
27.07.2022г.
Според съставения от ПЧСИ протокол от 08.08.2022г., на посочената дата
и час на изпълнението са се явили процесуалните представители на
взискателите и на длъжника, както и третото лице Г. И. М., което е
отключило имота и ги е допуснала вътре.Г.В. е заявила, че владее имота,
считано от 09.12.2005г.Представила е молба до ЧСИ за спиране на
изпълнението на осн. чл.524 от ГПК, в която твърди, че въз основа на
предварителен договор, сключен на 09.12.2005г., е придобила владението
върху имота от своята майка Т.П.Д..Придобила е собственост върху имота
чрез давностно владение, осъществявано от 09.12.2005г. и понастоящем.Към
молбата си е представила цитирания договор и други документи, приложени
към протокола от ПЧСИ.Изслушан е явилият се като свидетел баща на Г.В.,
както и становищата на процесуалните представители на страните по
изп.дело.ПЧСИ е приел, че представеният от третото лице предварителен
договор няма достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК, предвид което не
може да се направи сигурен извод за момента, от който то владее
имота.Приел е, че третото лице заявява права върху имота, налице е спор,
който той не компетентен да реши, поради което на осн. чл.523, ал.2 от ГПК е
отложил въвода и е дал на третото лице тридневен срок, в който да поиска от
РС спиране на изпълнението.
Видно от така съставения протокол е, че по изпълнителното дело на
08.08.2022г. не е бил извършено принудително изпълнение чрез въвод във
владение на взискателите в присъдения им недвижим имот.Видно от същия е
и, че ЧСИ не е приел за безспорно установени твърденията на намереното в
имота трето лице Г.В., че владее имота отпреди/от 09.12.2005г./ завеждане на
делото/заведено 2006г./, по което е постановено решението, което е следвало
да бъде изпълнено чрез въвод във владение.Приемайки същевременно, че
това лице заявява права върху присъдения имот/твърди, че го е придобило
чрез давностно владение/, които изключват тези на взискателите, е приел, че е
налице хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, поради което е отложил въвода и
му е дал тридневен срок да поиска от РС спиране на изпълнението.
Съгласно разрешенията, вкл. в мотивната част, по т.1 от ТР №3/2015 от
10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, според разпоредбата на чл.523, ал.1 от ГПК,
когато в имота се намери трето лице, въвод по отношение на него се
извършва при наличието на две кумулативно съществуващи предпоставки: 1/
съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето
лице, различно от длъжника; 2/ това владение да е придобито след завеждане
на делото, по което е издадено изпълняваното решение.Разпоредбата на
чл.523, ал.1 от ГПК, даваща възможност да се извърши въвод във владение
срещу трето лице, различно от посочения в изпълнителния лист длъжник,
води до разширяване на субективните предели на листа и по отношение на
това лице.По този начин действието на съдебното решение, с което са
3
установени правата на взискателя и въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, се разпростира и по отношение на това лице, защото
законът предполага, че взискателят правилно е предявил иска си срещу
владеещ ответник, като завареното при въвода в имота трето лице е
придобило владението от ответника при вече висящо исково производство и
затова е обвързано от постановеното по него решение по силата на правилото
на чл.226, ал.3 от ГПК.Възможно е обаче третото лице да не е обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл.226, ал.3 от ГПК, а да
твърди и притежава права върху имота, които да изключват правата на
взискателя.В този случай е налице спор за права, който не може да бъде
разрешен от съдебния изпълнител в рамките на производството по
принудителното изпълнение, поради което разпоредбата на чл.523, ал.2 от
ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако третото лице твърди
такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който третото
лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на чл.524 от
ГПК.
Правното положение на третото лице, което е придобило владението
върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняемото решение, е различно.Това лице не може да бъде обвързано от
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал.3 от ГПК.По
отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им
чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на
обратното от чл. 523, ал.1 от ГПК.За да не може да се извърши въвода, е
достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение
върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и
дали те са противопоставими на взискателя.Третото лице, придобило
владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва
от предвидената в чл.523, ал.2 и в чл.524 от ГПК защита, а и няма интерес от
същата, защото против него не може да се извърши въвод във владение и ако
такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването
му по реда на чл. 435, ал.5 от ГПК.Предвид горното и правото да обжалва
въвода по реда на чл.435, ал.5 от ГПК е предоставено само на третото лице,
което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението,
по който се изпълнява.
В настоящия случай жалбоподателката твърди, че е трето лице, придобило
владение върху имота преди завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение.Ако това е така и въвод беше извършен, тя би била
легитимирана да обжалва същия на осн. чл.435, ал.5 от ГПК.Въвод обаче не е
извършен от съдебния изпълнител на 08.08.2022г., предвид което и така
подадената от нея жалба на 22.08.2022г. е безпредметна.Същевременно
действията на съдебния изпълнител по чл.523, ал.2 от ГПК, каквито
фактически са извършени, не подлежат на самостоятелно обжалване,
съответно жалбата отново е недопустима и образуваното по нея производство
4
пред ВОС подлежи на прекратяване.Настоящата инстанция не споделя
изводите на ВОС, че по същество подадената от Г.В. жалба на 22.08.2022г. е
молба по чл.524 от ГПК, поради което и същата следва да се изпрати по
компетентност на ВРС.Така подадената жалба е действително жалба от
страната, която не е съгласна с изводите на ПЧСИ, че не е установено Г.В. да
е придобила владение върху имота от преди завеждане на делото, по което е
постановено изпълняваното решение, а от този извод и следствието, че
принципно въвод във владение против това трето лице следва да се
осъществи при неуспешна процедура по чл.524 от ГПК пред ВРС, който не е
желаният от третото лице извод, че т.к. то твърди, че е придобило владение
преди завеждане на делото, против него въвод не следва да се извършва.В
тази връзка и в обжалваната му част определението на ВОС е неправилно и
следва да бъде отменено.
Същевременно съдът констатира, че Г.В. е депозирала погрешно пред
ЧСИ, вместо пред ВРС, молба за спиране на въвода по чл.524 от ГПК.Тази
молба е депозирана на 08.08.2022г., приложена на л.129 от делото, ведно с
приложени към нея доказателства.Отново е депозирало молба по чл.524 от
ГПК с вх.№12273/10.08.2022г. /т.е. отново при спазване на тридневния срок
по чл.523, ал.2 от ГПК/ до ЧСИ, вместо до ВРС, с искане за спиране на
изпълнението.
Вместо да изпрати тези молби на ВРС, който е компетентен да се
произнася по тях, вкл. относно допустимостта, ЧСИ с разпореждане от
11.08.2022г. е приел, че т.к. съдебният изпълнител не е компетентен да се
произнася по искането с пр.осн. чл.524 от ГПК, отказва да постанови спиране
на изпълнението.За разпореждането на ЧСИ Г.В. е уведомена на
22.08.2022г.Последната, без проведена процедура по чл.524 от ГПК, е
предявила установителен иск против взискателите относно правото на
собственост върху горепосочения имот, с твърдение, че го е придобила чрез
давностно владение, искала е допускане на обезпечение на така предявения
иск по реда на чл.389 от ГПК чрез спиране на изпълнението, оставено без
уважение с определение от 05.08.2022г. по гр.д.№9355/22г. по описа на ВРС,
26 състав, като е прието, че средството й за защита е по реда на чл.523, ал.2,
вр. чл.524 от ГПК, по който следва да се реализира спирането на въвода.
По изложените съображения, съдът приема, че определението на ВОС в
обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено.Предвид
основателността на жалбата, инициирала производството пред ВАпС,
съответно неправилността на извода на ВОС, че така подадената от Г.В.
жалба не съставлява недопустима жалба, производството по която следва да
се прекрати, а съставлява молба, която следва да се изпрати на ВРС по
компетентност, на жалбоподателите се следват на осн. чл.78, ал.4 от ГПК
сторените от тях разноски пред ВОС, представляващи адв.възнаграждение в
размер на 500лв., заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 05.09.2022г., както и внесената по частната жалба им
държавна такса в размер на 15лв., или общо сумата от 515лв.
5
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №4140/07.11.2022г., постановено по в.гр.д.
№2328/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която делото е изпратено
по подсъдност на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, да заплати на К. В. К., ЕГН
**********, и Д. Б. К., ЕГН **********, сумата от 515лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6