Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря Ц. Банинска, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 192 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, вр. с чл.86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на
вземане по договор за паричен заем.
В исковата молба ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София твърди, че на 17.02.2017 г. между ,,Сити
кеш" ООД, като заемодател и ответника Ц.Ф.Ц., като заемател, е сключен
договор за паричен заем с № 111486, съгласно който заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер 600,00
лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Поддържа, че с
полагането на подписа си на договора за паричен заем заемателят е удостоверил,
че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя, което е
създало задължението му да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в договора. Страните са постигнали съгласие договорната лихва
по заема да бъде в размер 39,96 лв. и така общата стойност на плащанията по
заема е в размер 639,96 лв., която сума е платима на 16 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер 40,00 лв. при първа погасителна вноска на 24.02.2017
г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 09.06.2017 г., която дата е
и крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита. Посочва, че
поради допусната от страна на заемателя забава за плащане в срок на 4 броя
седмични погасителни вноски, съгласно чл. 7, ал. 4 от договора за заем и
разпоредбите на приложимите Общи условия, кредиторът е приел, че по отношение
на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от
17.03.2017 г., която дата представлява падежа на четвърта погасителна вноска,
без да е необходимо заемателят да бъде уведомяван допълнително и изрично.
Изтъква, че на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит, на 17.03.2017 г. заемодателят
е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер 174, 07 лв.,
представляваща 20 % от сумата от 870, 36 лв., формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.
Твърди, че съгласно договора за заем, страните са се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на
едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на изброени в
договора условия; залог върху движима вещ; първа по ред ипотека и предоставяне
на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка.
Поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на
поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер 230,40 лева, която е разсрочена на 16 равни вноски,
всяка в размер 14,40 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да
заплаща заемателя станала в размер 54,40 лева. На основание Общите условия,
действащи по време на сключване на договора, на длъжника е начислено и обезщетение
за забава в размер 97,39 лв. за периода от 18.03.2017 г. (денят, следващ датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението
в съда. Поддържа, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. между ,,Сити кеш"
ООД и ищеца ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който
вземанията на ,,Сити кеш" ООД срещу ответника Ц.Ф.Ц., произтичащи от
договор за паричен заем № 111486 от 17.02.2017 г. са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Посочва, че длъжникът е уведомен за станалата продажба
на вземането от името на ,,Сити кеш" ООД, чрез пълномощника ,,Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с две уведомителни писма, изпратени чрез
"Български пощи" ЕАД и чрез куриерска фирма "Лео експрес"
на посочения в договора за кредит адрес като постоянен такъв и на друг адрес на
ответника, но пратката не е получена от него. Изтъква, че заемателят не е
извършвал плащане по дължимия паричен заем към дружеството. Твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника Ц.Ф.Ц., че съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. №
4416/2018 г. по описа на РС Враца е издадена заповед за изпълнение. Тъй като
длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда, за да я получи, което обуславя правния му интерес
от подаването на искова молба. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият му дължи следните суми: 600,00 лв., представляваща главница за
периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г., по отношение на която на основание
чл.7, ал. 4 от договора за заем е обявена предсрочна изискуемост, считано от
17.03.2017 г.; 39,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от
24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на която на основание чл.7, ал. 4 от договора за заем е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 17.03.2017 г.; 230, 40 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.02.2017 г. до
09.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на която на
основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 17.03.2017 г.; 174, 07 лв., представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 17.03.2017 г. (дата на предсрочна
изискуемост); 97, 39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
18.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, включително
и направените в заповедното производство такива.
Ответникът Ц.Ф.Ц. ***, в писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначеният му особен
представител адв. А. Коцанкова, оспорва предявеният иск като недоказан и
неоснователен и моли съда да го отхвърли като му присъди направените разноски.
Твърди, че не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия
и същата не е произвела действието си спрямо него, тъй като уведомлението за
цесията, съставляващо приложение към исковата молба, е връчено не на ответника
или на негов упълномощен представител, а на особения представител, назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК. Поддържа също, че в самия договор за заем,
сключен между "Сити Кеш” ООД и ответника не е уговорена възможност за
прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, каквато е предвидена в чл.26,
ал. 1 от ЗПК. На следващо място счита, че са налице и неравноправни клаузи в
потребителския договор - макар и поместени в индивидуален договор, а не в
общите условия към него, клаузите на договора не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП - касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. №
4416/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 4416/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 2766 от 08.10.2018г., по силата на която
ответникът в настоящото производство Ц.Ф.Ц. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумите: 600,00 лв.,
представляваща главница за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г., по
договор за паричен заем № 111486 от 17.02.2017 г., сключен със "Сити
кеш" ООД, по отношение на която на основание чл.7, ал. 4 от договора за
заем е обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.03.2017 г.; 39,96 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.;
230, 40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.; 174, 07 лв., представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 17.03.2017 г.; 97,
39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.03.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 04.10.2018г.
(датата на подаване на заявлението в съда); ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по делото Ц.Ф.Ц. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415,
ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск
против длъжника-ответник по настоящото дело.
На 17.02.2017 г., след подадена молба
за сключване на договор за паричен заем № 0100165 (л. 8), бил сключен договор
за паричен заем № 111486 (л. 6-7) между ответника Ц.Ф.Ц., като заемател, и "Сити
кеш" ООД, като заемодател, по силата на който дружеството предоставило на
заемателя в заем сумата 600, 00 лв., която той се задължил да върне заедно с
договорна лихва на 16 броя седмични вноски от по 40, 00 лв., включващи и
договорна лихва, при фиксиран ГЛП от 40, 08 % и ГПР от 49, 499 %, обща сума за
плащане – 639, 96 лв. В договора е уговорено, че първата погасителна вноска се
дължи на 24.02.2017 г., а последната - на 09.06.2017 г.
В чл. 7, ал. 1 от Договора е
уговорено обезщетение в размер на законната лихва за забава, в случай на забава
на която и да е погасителна вноска, за всеки просрочен ден, считано от датата
на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за заем страните са постигнали
съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента
договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на 4 седмични погасителни
вноски или дължими неустойки, като подписвайки договора за заем заемателят е
декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната
изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на 20% от
дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени
главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването
на запис на заповед от страна на заемателя; банкова гаранция или поръчител,
отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем
(чл.6), а именно: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя,
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; 2. залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
/оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3. първа по ред
ипотека; 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Съгласно чл.8 от договора с
подписването на договора за заем, заемателят е декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предостави на заемателя договореното в чл.6, ал.2 от договора обезпечение или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1
и т.4 от Общите условия, същия дължи на заемодателя неустойка в размер на 230,
40 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към
договора за заем. Видно от приложения към договора погасителен план, към сумата
от 40. 00 лв. - седмична вноска е прибавена и сумата от 14. 40 лв. – неустойка
по чл. 8 от договора, или общо сума за плащане в размер 54. 40 лв.
В чл.4, ал.1 от договора е
отразено, че с полагането на подписа си по настоящия договор заемателят
удостоверява, че е получил в брой заемната сума от 600 лв. и се задължава да я
заплати на "Сити Кеш" ООД в сроковете и условията на договора,
погасителния план и Общите условия към договора.
В чл.11 от договора страните са
се съгласили за изпълнението на последния да се прилагат Общите условия към
договор за заем, с които заемателят подробно се е запознал и от които е получил
екземпляр при сключването на договора за заем.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, I т. о. и др./ за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договор за паричен заем
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на заема, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по заема, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на заема от потребителя, елементите на
общата стойност на заема, денят на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
подписан от заемателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /чл. т. 10 от договора/, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания /т. 5 от договора/, право да се откаже от договора /т.
9/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в т. 4, ал. 2 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на
всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема,
че договор за паричен заем № 111486 от 17.02.2017г. е валидно сключен.
Видно от представения по делото
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г., сключен
между "Сити Кеш" ООД и "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, и приложение № 1 към него /л. 13-16 и л. 19-21/ вземанията по процесния
договор срещу ответника Ц.Ф.Ц. са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 2,
т.2.1 от договора/.
С изрично
пълномощно законният представител на "Сити кеш" ООД е упълномощил
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер по
договора за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от "Сити кеш" ООД, чрез
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, е изпратено писмо съдържащо
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/111486 от 10.11.2017 г. за извършената
продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото е върнато в цялост с отбелязване
върху обратната разписка "Непотърсена пратка". На 27.12.2018 г. е
изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/111486/27.12.2018 г.
за станалата продажба чрез куриерска фирма "Лео експрес" с известие
за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка с № 68160961,
пратката не е получена от него.
По делото
няма доказателства уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца
за връчването му с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото
производство на назначения му особен представител на 16.05.2019 г., видно от
приложеното на л.55 по делото съобщение.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Сити
кеш" ООД или на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД претендираните
суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за заем суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в счетоводната
документация на ищеца и на "Сити кеш" ООД, се установи, че за
предаването, съответно за получаването на заемната сума от 600 лева не е бил
съставян първичен документ (разходен касов ордер) от страна на "Сити
кеш" ООД. Според заключението размерът на задълженията на заемателя по
договор за паричен заем № 111486/17.02.2017г. към 04.10.2018г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, включително и към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза, в случай, че се приеме, че има настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на 17.03.2017г., е в общ размер 1138, 60 лв., по пера както следва:
600,00 лв. главници за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 39,96
лв. договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 230, 40
лв. неустойка по чл.8 от договора за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 174, 07 лв. неустойка по чл.7
от договора за предсрочна изискуемост и 94, 17 лв. обезщетение за забава за
периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018г. Вещото лице е изчислило и размера на
задълженията на заемателя по договора за паричен заем към 04.10.2018г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
включително и към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, в
случай, че се приеме, че няма настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
17.03.2017г. Задължението е в общ размер 959, 10 лв., по пера както следва:
600,00 лв. главници за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 39,96
лв. договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 230, 40
лв. неустойка по чл.8 от договора за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г. вкл.; 88, 74 лв. обезщетение за
забава за периода от 25.02.2017 г. до 03.10.2018г. От заключението се
установява, че ответника не е правил погашения по заема, поради което размерът
на непогасените задължения по процесния договор съвпадат със задълженията на
заемателя, посочени по-горе.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва, неустойки и обезщетение за забава по договор за заем.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен.
Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта
за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК
съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор ,,Сити кеш" ООД и ответника,
произтичащо от договор за заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва и неустойки, по който заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави на ответника заемната сума и е настъпила
изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден договор за
цесия, по силата на който вземането по договора за заем е прехвърлено на
ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника Ц.Ф.Ц. и
първоначалния кредитор ,,Сити кеш" ООД, а и това обстоятелство не е спорно
по делото, както и че последният е изправна страна в правоотношението, предвид
предоставяне на усвоената сума на ответника. Процесният договор за заем е
двустранно подписан и съдържа уговорки за всички съществени елементи на
договора за заем, което налага извода, че е налице валидно възникнала
облигационна връзка между страните по договора за заем.
Според
нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. Разпоредбата на
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД дава право на заемодателя да получи възнаградителна
лихва, ако такава е уговорена.
Заемодателят е изпълнил
задължението си да предаде на ответника отпуснатата в заем сума, което се
установява по несъмнен начин от самия договор, в който е отразено, че с
полагането на подписа си заемателят удостоверява получаването на сумата. След
като ответникът е положил подпис след посоченото изявление в договора, същият е
признал, че заемната сума му е била предоставена. С реалното получаване на сумата
е осъществен фактическият състав на договора за заем.
Ответникът не оспорва, че е
получил заемната сума, нито твърди да е извършил погасяване на претендираните
от ищеца в настоящото производство суми.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за заем е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответника виновно не е изпълнил
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е
заемодателя по договора за заем, а лице, което не е страна по този договор, то
първият спорен въпрос (с оглед и възражението на ответника с отговора на
исковата молба) е този за материалноправната легитимация на ищеца и
задължението на ответника да изпълни на него задължението си, поето с договора
за заем, сключен със ,,Сити кеш" ООД. В тази връзка с оглед твърденията на
ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. с прехвърлител на вземанията ,,Сити
кеш" ООД, в негова тежест в производството бе да докаже сключването на
валиден договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на кредитора
по договора за заем спрямо длъжника-ответник и изпълнение на задълженията,
визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на представения като
доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 31.10.2017 г., сключен между цедента (продавач) ,,Сити кеш" ООД и
цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с приложението към
него, в което са посочени вземанията, които се прехвърлят, сред които е и
вземането към ответника.
Действително
с посочения договор за цесия ,,Сити кеш" ООД е прехвърлил и продал на
купувача „Агенция за събиране на вземания” ЕАД свои вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, които продавачът е посочил и определил в
списък Приложение 1 към този договор. Установи се по делото, че сред цедираните
вземания е и вземането, което цедента е имал към ответника Ц.Ф.Ц., произтичащо
от договор за паричен заем № 111486/17.02.2017г. - в Приложение № 1 към
договора за цесия (извадка от същото, приложена на л.20 по делото), в което са
описани вземанията, които цедентът прехвърля на цесионера, е индивидуализирано
това вземане чрез името на длъжника и ЕГН, номера и датата на договора и
дължимите суми за главница, лихви и неустойки.
Действително, в самия договор за
заем не е уговорена възможност за прехвърляне правата на заемодателя на трети
лица, съгласно чл.26, ал. 1 от ЗПК, но такава възможност в случая е предвидена
в клаузата на чл. 5, ал. 3 от Общите условия към договора, според която заемодателят
има право да прехвърли правата си по договора за заем на трети лица. Тъй като страните
по договора за заем, съгласно чл.11 от същия, са се съгласили за изпълнението
на последния да се прилагат Общите условия към договор за заем, съдът приема,
че не е нарушена нормата на чл.26, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите
лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До
уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица.
Следователно
в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжника и ответник по иска,
сключеният между цедента (продавач) ,,Сити кеш" ООД и цесионера (купувач)
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД договор за цесия е трябвало да бъде
съобщен на длъжника от предишния кредитор, в случая ,,Сити кеш" ООД. До
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо
него.
Едно
от възраженията на ответника е, че цесията не му е била съобщена, в качеството
му на длъжник, поради което тя няма действие за него. Съдът приема възражението
за неоснователно.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането. В настоящия случай обаче съдът
приема, че длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по начин, който гарантира правата му, каквато е и целта и смисъла на
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За
такова редовно уведомяване съдът приема получаването на преписа от исковата
молба с приложените към нея две уведомителни писма (л.22 и 24), съдържащи
изявление и уведомление за извършената цесия на вземанията по договора за заем. Видно от приложеното на л. 55
съобщение на съда от 13.05.2019 г., препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т. ч. и цитираните две уведомителни писма, са връчени на особения
представител на ответника по иска на 16.05.2019 г. Следователно, на тази дата
длъжника е получил изходящото от цедента, чрез пълномощника му „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, до него уведомление.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е възникнала на база представеното на л.
17 по делото пълномощно, включително и на основание клаузата на чл. 5, ал. 3 от
Общите условия към договора и същият е действал съобразно обема на
представителната си власт.
Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
(то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде
доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Възражението на особения представител
на ответника, че предаването на уведомлението на особен представител не може да
се приравни към известяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал. 6 ГПК,
представител, е неоснователно, тъй като функцията на особения представител е
защита на правата на ответника с предвидените законови възможности. Респективно
същият е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата
молба, включително такива за извършена цесия. Следва да се счита, че чрез
особения представител, на който надлежно е връчена исковата молба, се счита
известен и ответника. Възприемането на противното би означало, да не бъдат
зачетени никакви процесуални действия, с които съобразно закона е натоварен
особения представител, така че изложените в тази връзка доводи са изцяло
несъстоятелни. В тази връзка е и Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
С
оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответната страна за
ненадлежното й уведомяване за извършената цесия не намира опора в закона и се
опровергава от събрания доказателствен материал. Поради това следва да се
приеме, че длъжника-ответник е надлежно уведомен за извършеното от кредитора
прехвърляне на вземането му по договора за заем от 17.02.2017г. на ищцовото
дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо него. Следователно
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като
кредитор по вземането, възникнало от договора за заем, поради което същото може
и да търси от ответника изпълнение на задължението по този договор.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата:
С исковата
молба се претендира главница в размер 600 лева, която е останала незаплатена. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата на изготвяне на заключението плащания по заема не са
извършвани. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.06.2017
г., съгласно приложения погасителен план, поради което претендираната сума за
главница е била изискуема към датата на подаване на заявлението. Предявеният
иск за сумата 600 лева главница се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер. Върху тази сума, с оглед искането на ищеца,
следва да бъде начислена законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.10.2018 г., до окончателното изплащане
на сумата.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в
размер на 39,96 лева за периода от 24.02.2017 г. до последната погасителна
вноска 09.06.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
40. 08 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размера на заема,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на заема и рискът от
сделката, който носи заемодателя, липсата на предоставено обезпечение, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на
договора е 39,96 лева, размерът на отпуснатия кредит е 600 лева, кредитът е
отпуснат за срок от 16 седмици – не малък период от време, не е обезпечен,
поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Предвид
установеното по делото неплащане на задълженията по заема, основателна е и
претенцията за сумата 39,96 лева - договорна лихва за периода от 24.02.2017 г.
до 09.06.2017 г. и същата следва да се уважи.
По отношение на неустойките:
Ищецът
претендира сумата от 230, 40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка, съдът, съгласно дадените в т.
3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС разяснения, следва да извърши служебно преценка за нищожност на
неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. /.
В случая в чл.6
от договора страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя да осигури
надлежно обезпечение на заемодателя, като в чл. 8 при неизпълнение на това
задължение в тридневен срок от сключването на договора са предвидили неустойка
във фиксиран размер от 230, 40 лв. Така предвидения размер представлява повече
от 1/3 част от цялата заета сума. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води
до скрито оскъпяване на кредита с повече от 1/3 част от заетата сума.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 1/3
част от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
На следващо
място, така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия.
От друга
страна, съдът намира, че предвиденото за заемателя задължение в чл. 6 от
договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави
обезпечението заемателят следва да осигури един или двама поръчители, всеки от
които да отговаря на много на брой посочени в чл.9, ал.2, т.1 от Общите условия
изисквания. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с изискваната информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради
което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди
лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се
изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора.
Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума
от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция (чл.6, ал.2, предл.1
от договора и чл.9, ал.2, т.4 от Общите условия). Сумата следва да е в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва. Не може да се очаква от ответника, че в тридневен срок от
сключването на договора ще разполага със сума, равна на двукратния размер на
сбора от заемната сума и договорената лихва за целия период на договора, която
да предостави като банкова гаранция. Третата алтернатива за предоставяне на
обезпечение – запис на заповед с издател заемателя (чл.6, ал.1 от договора),
води отново до двукратно задължаване за заемната сума, като също така следва да
се има предвид, че заемодателя вече е обезпечен за вероятно настъпилите вреди
от забава в плащанията от длъжника с оглед начисляването на неустойка за
предсрочна изискуемост на заема поради неплащане в срок на четири вноски по
кредита, както и начисляване на мораторна лихва за забава върху просрочените
суми. Като исканото обезпечение се явява трето по ред за едни и същи вреди.
Не на
последно място, видно от разпоредбата на чл. 8, още със сключването на
договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща разсрочено,
съгласно Приложение № 2, а от погасителния план е видно, че същата се изплаща заедно
с дължимите седмични вноски – по 14, 40 лв. на седмица. Съдът намира, че
изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното
задължение, предвидено в чл. 6 от договора, поради което в договора е уговорен
начин за изплащане на дължимата неустойка.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от
договорните задължения на заемателя, определена в размер повече от 1/3 част от размера
на предоставения паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК /в този смисъл е
константната практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г., ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I
т. о./. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като размерът на неустойката е необосновано висок – в тоя смисъл виж и т.
32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП проведено на 05.11.2015
г.
Изхождайки
от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за
установяване на нейната дължимост в настоящото производство – за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
претендира и сумата от 174, 07 лв., представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 17.03.2017 г.
От страна
на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на
договора, по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост, считано от 17.03.2017 г., поради което, на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит, на 17.03.2017 г. е начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 174, 07 лв., представляваща 20 % от сумата от 870, 36
лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка,
дължими до края на срока на договора.
Правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора
да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен
начин. Според възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в какъвто смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о. на ВКС.
Неоснователно
е възражението на ищеца в молбата му от 15.08.2019г., че условията, при
осъществяването на които следва да се приеме, че е настъпила предсрочна
изискуемост относно кредитите от небанкови финансови институции, са различни от
условията, при осъществяването на които тя се счита за настъпила относно
кредитите от банкови финансови институции. Разрешението в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. е принципно и следва да
намери приложение не само към банките, но и към небанковите кредитни
институции, каквато институция е и ищцовото дружество. Липсва основание да се
приеме, че настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките
следва да бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и
кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост
ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансови институции,
очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и
принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските
кредити, което е недопустим правен резултат. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. В подкрепа на горните изводи са Решение №
470 от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490/2014 г. ОС – Враца, Решение № 1886 от
4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив и др.
С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да
се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т. 18 от ТР № 4/2014
г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за
това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
В
настоящото производство ищецът не навежда доводи и не представя никакви
доказателства за това, че ответникът е уведомен за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Не е
възможно предсрочната изискуемост да настъпи в хода на настоящото производство
поради две причини: 1. макар и исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК да има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита заема за
предсрочно изискуем, то това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК, тъй като не може с обратна сила да се промени момента на изискуемост
на задължението, за което задължение е издадена вече заповед за изпълнение и 2.
в случая към датата на връчване на исковата молба и приложенията към нея,
процесният договор за заем е падежирал изцяло и вземанията по него са изискуеми
на краен падеж – 09.06.2017 г. Ето защо след като е настъпил крайният падеж на
договора, няма как да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията.
Следователно,
съдът приема, че поради липса на надлежно уведомяване на длъжника Ц.Ф.Ц.,
извършено до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за упражненото от ищеца-кредитор право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, не е настъпила предсрочна изискуемост при договорените от
страните условия и обективираното в заповедта за изпълнение парично вземане не
е възникнало на предявеното основание – предсрочна изискуемост на кредита. Това
е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за неустойка за
предсрочна изискуемост.
Наред с
това уговорената в чл. 7, ал. 4 от договора клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост по договора в
размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница,
възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до неоснователно
обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на предсрочна
изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да претендира
вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница би се
начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за забава/.
Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в
размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница,
възнаградителна лихва и неустойка обаче, противоречи на добрите нрави. Така
уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната си
функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от настъпването
на предсрочната изискуемост.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че не са настъпили предпоставките, уговорени между
страните за начисляване на неустойка при настъпване на предсрочна изискуемост в
размер на 20% от задълженията по договора, поради което искът за сумата от 174,
07 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, също се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение на обезщетението за забава:
Ищецът
претендира и сумата 97, 39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 18.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието
до неговото пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от
коя дата/ ще се претендира обезщетението за забава. В случая ищецът претендира
обезщетение за забава от 18.03.2017 г., датата след настъпване на предсрочна
изискуемост, и то не върху отделните погасителни вноски, а върху цялата
предсрочно изискуема сума. Тъй като в производството се установи, че предсрочна
изискуемост не е настъпила, то обезщетение се дължи върху всяка отделна
неплатена погасителна вноска, считано от датата следваща падежа й, като с оглед
диспозитивното начало обезщетението се дължи от 18.03.2017 г. Въз основа на
изчисленията на вещото лице за размера на законната лихва в експертизата на л.4
и на основание чл. 162 ГПК, съдът определи общия размер на обезщетението за
забава за периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018 г. на 88,32 лева. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
97, 39 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответника
Ц.Ф.Ц., че дължи на ищцовото дружество "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на
"Сити кеш" ООД, сумите: 600,00 лв., представляваща главница за
периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.; 39,96 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.; 88,32 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018 г. и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 04.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на частен
правоприемник /цесионер/ на "Сити кеш" ООД, против Ц.Ф.Ц. иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване по отношение на
ответника съществуването на вземания на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, произтичащи от Договор за паричен заем № 111486 от 17.02.2017
г., както следва: за сумата 230, 40 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017
г.; за сумата 174, 07 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 17.03.2017 г., както и за разликата над 88,32 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018
г., до пълния претендиран размер от 97, 39 лева, като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Доколкото ответникът е
участвал в производството чрез назначен особен представител, същият не е
направил разноски по делото и такива не му се дължат.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 225 лв., 200 лева за възнаграждение на особен представител и 200
лева за възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение от 350 лева, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо
разноските на ищеца в исковото производство са 725 лева
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 462,
42 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство са направени разноски от 25. 00 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от
претенцията следва да се присъдят разноски в размер 47, 84 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ц.Ф.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, в
качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на "Сити кеш" ООД, сумата
600,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 111486,
сключен на 17.02.2017 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 31.10.2017 г., за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017 г.; сумата
39,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. до
09.06.2017 г.; сумата 88,32 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018 г., както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
04.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2766/08.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4416/2018 г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет.
2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на "Сити кеш" ООД,
против Ц.Ф.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване по отношение на
ответника съществуването на вземания на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, произтичащи от Договор за паричен заем № 111486 от
17.02.2017 г., както следва: за сумата 230, 40 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.02.2017 г. до 09.06.2017
г.; за сумата 174, 07 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 17.03.2017 г., както и за разликата над 88,32 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.03.2017 г. до 03.10.2018
г., до пълния претендиран размер от 97, 39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Ф.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
съдебно-деловодни разноски, направените пред настоящата инстанция в размер 462,
42 лв., и в заповедното производство по ч. гр. дело № 4416/2018 г. по описа на
ВРС в размер 47, 84 лв. съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: