Решение по дело №201/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Т. В. К., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Черни Осъм, [улица], чрез адвокат Б. Д. – ЛАК, с адрес на кантората: гр. Троян, [улица], етаж 2, офис 4, срещу Заповед № 554/04.05.2023 г. на кмета на Община Троян.

В жалбата се навеждат доводи, че при издаване на оспорваната заповед не е съобразено придобитото през 2015 г. право на собственост върху процесния навес, както и представения протокол за геодезично заснемане на имот с [идентификатор] и данните от кадастралната карта. По изложените съображения се иска заповедта да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и тези пред административния орган.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По същество развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът - кметът на Община Троян, редовно призован – не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 2773/11.09.2024 г. в АдмС Ловеч моли съдът да отхвърли оспорването.

Съдът, след като прецени фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 554/04.05.2023 г. на кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с Констативен акт № 16/02.12.2022 г., съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при Община Троян, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Навес“, намиращ се в имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черни Осъм, община Троян, собственост на Т. В. К., съгласно нотариален акт за собственост № 135, том XI, peг. 3466, дело №2649/31.08.2015 г.

Административното производство е започнало по повод подадена от Р. М. Р. жалба с вх. № Ж-РД-110/26.10.2022 г. до кмета на Община Троян /л. 8/ относно незаконно извършено строителство в съседен на притежавания от Р. имот, за извършването на което не било поискано неговото съгласие. Във връзка с тази жалба до Т. К. е изпратено писмо на кмета на Община Троян /л. 10-11/, с което са изискани документи за извършеното строителството.

Комисия в състав от служители при Община Троян изготвила Констативен акт /КА/ № 16 от 02.12.2022 г. /л. 12-16/, в който е отразено, че е извършена проверка на строеж „Навес“ – VI категория съгласно чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата за видовете строежи, намиращ се в [ПИ] по КККР на с. Черни Осъм, общ. Троян, собственост на Т. В. К. съгласно нотариален акт за собственост № 135, том XI, peг. 3466, дело № 2649/31.08.2015 г. Според описаното в акта, строежът представлява дървен навес с размери 11,70/3,30 м и средна височина – 2,60 м. Навесът е разположен на източната граница на [имот номер]. Конструкцията на навеса е дървена, с едноскатен покрив, покрит с керемиди. От към североизточната граница на [имот номер] навесът стъпва на две бетонови колони. Посочено е, че по данни на Т. К. строителството е извършено през месец септември 2022 г. В констативния акт е прието, че строителството е извършено без необходимото разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

От представеното с административната преписка писмо от 27.01.2023 г. на кмета на Община Троян до Т. К. /л. 22/ се установява, че след съставянето на КА от страна на Койновски са били представени приложените на л. 18-21 от делото Протокол за трасиране, означаване и координиране на част от границите на поземлен [имот номер] по кадастралната карта на с. Черни Осъм, Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2015 г., Скица на поземлен [имот номер]-1271585-01.11.2022 г. Със същото писмо до Койновски е отправена покана за връчване на КА.

Констативният акт е връчен на оспорващия чрез адв. Б. Д. на 24.03.2023 г., видно от разписката на лист 25 от делото.

В Констативен протокол от 24.04.2023 г. /л. 26/ е отразено, че в законния 7-дневен срок от датата на подписване на КА няма постъпило възражение.

В резултат на проведеното производство, въз основа на Констативен акт № 16/02.12.2022 г. и установеното с него нарушение, кметът на Община Троян е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 554/04.05.2023 г. /л. 27-28/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредил на Т. В. К. в качеството му на възложител да премахне незаконен строеж: „Навес“, намиращ се в имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черни Осъм, община Троян, собственост на Т. В. К., съгласно нотариален акт за собственост № 135, том XI, peг. 3466, дело № 2649/31.08.2015 г. Със Заповедта са дадени указания при изпълнение на премахването на строежа за спазване на нормативните изисквания за съответната дейност, нормите за безопасност, както и относно отговорността за причинени материални щети и увреждания на трети лица. В т. 2 от процесната заповед е определен срок до 30.05.2023 г. за доброволно изпълнение на разпореденото премахване. С т. 3 е наредено при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 на заповедта да бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Троян за сметка на извършителя, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на жалбоподателя чрез адв. Д. на 16.05.2023 г., видно от разписката на лист 30 от делото.

От ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващия, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект – вх. № 3288/20.11.2023 г. /л. 68-71/.

Експертът е установил, че състоянието на строежа е вярно описано в Констативен акт № 16 от 02.12.2022 г. на Община Троян и констатациите в него съответстват на действителното положение.

Съгласно заключението, имотът, посочен в процесната заповед съответства на представения от оспорващия документ за собственост.

Вещото лице дава заключение, че по регулационния план на с. Черни Осъм, одобрен със Заповед №425/1979 г. в УПИ IV-1 в кв.4 няма попълнени две едноетажни паянтови сгради и доколкото по кадастралния и регулационен план няма отразени селскостопански сгради няма как да ги идентифицира с тези, отразени в КККР на с. Черни Осъм, общ. Троян. Вещото лице установява, че селскостопанските сгради са описани в Постановление за възлагане – акт №135/31.08.2015 г. дело № 2649/2015 г. на Служба по вписванията - Троян, по данни от КККР.

В експертизата е отразено още, че двете едноетажни паянтови стопански сгради, отразени в КК не съществуват по регулационния план на с. Черни Осъм и няма как да бъдат съобразени във фактическите констатации на Констативен акт №16/02.12.2022 г., тъй като са съборени.

При огледа на място вещото лице е констатирало, че се виждат основите им, като навесът е изграден източно от тези.

Според експерта, в мотивите на Заповед № 554/04.05.2023 г. на кмета на Община Троян не са изследвани данните от представения протокол за трасиране от 22.11.2022 г., от който е видно, че съществуващата ограда с [ПИ] попада изцяло в [ПИ].

Във връзка с изясняване на спорните въпроси по делото е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, като в представеното заключение на вещото лице – вх. № 1316/16.04.2024 г. в АдмС Ловеч /л. 93-94/ се посочва, че по одобрените със Заповед № РД-18-47/01.06.2009 г. КККР на с. Черни Осъм, общ. Троян са налице данни за стопански сгради с идентификатори 80981.350.1.2 с площ 26 кв.м и 80981.350.1.3 с площ от 10 кв.м, разположени една до друга и отстоящи от границата с [ПИ] на около 3,50 м. Констатирания строеж: „Навес“ с Констативен акт № 16/02.12.2022 г. не съвпада по разположение с тях. Същият е изграден на границата между [ПИ] и 80981.350.3 с дървена конструкция, с наклон на покрива към [ПИ]. и с размери 3,30/11,70 м.

От направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице се установява, че навесът е едноетажен, няма втори етаж и не представлява сграда, като на терена се виждат основите на старата сграда. Според експерта, за изясняване на точното местоположение на старите стопански постройки и процесния навес, е необходим геодезист, който да заснеме основите, да ги съпостави със старата сграда, която е отразена в кадастралната карта и с това, което е построено като навес.

С оглед на това, по делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист - вх. № 2467/31.07.2024 г. в АдмС Ловеч /л. 123-124/. След направеното геодезическо заснемане на изградения навес и останалите стари основи на съборените сгради, вещото лице е изготвило комбинирана скица, неразделна част от заключението, на която са показани с обозначените цветови линии имоти и сгради по КККР на с.Черни Осъм - новоизграден навес; стари основи от съборените сгради; стара канализация. От депозираното заключение се установява, че е налице частично съвпадение в терена, зает от навеса и терена заедно с фундаментите на съществувалите стари сгради, което се вижда от комбинираната скица /л. 125/.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и пояснява, че старата постройка е била приблизително на около 1 м от оградата със съдения имот от източната страна. В момента навесът в южния край опира в оградата, а в северния край е даден на 0,50 м от имотната граница, така както е по кадастъра, видно и на комбинираната скица.

Съдът кредитира приетите и неоспорени заключения на вещите лица, като компетентно, обективно и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото, при съобразяване техническите констатации и изключване на правните изводи при преценката си.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелят П. М. С. – съсед на Койновски твърди, че в долния край на имота на оспорващия от към съседите имало стопанска сграда, която била с покрив и в нея се отглеждали животни. Подът бил циментен, а стените – тухлени, покривът - с цигли, двускатен. Твърди, че на мястото на тази сграда сега има построено нещо като паянтово с дървени колони. Изцяло всичко е дървено и е покрито с цигли. Свидетелят посочва, че новият навес отчасти застъпва стария циментов под на стопанската постройка. Последната бил виждал, когато посещавал предишните собственици на закупения от жалбоподателя имот. Според св. С., постройката, на чието място се намира процесният навес е строена към 1970 г.

Изслушан е и свидетелят М. Т. М. – също съсед на оспорващия, който сочи, че познава процесния имот още от времето преди Койновски да заживее там. Излага, че извън къщата в имота имало масивна конструкция, която била пред рухване с почти счупен покрив, цимент и върху него тухлените стени, които били полуразрушени. Тази конструкция била на сегашното място, където в момента има навес - на същото място, на същите циментови основи. Твърди, че сега няма стени, а на място има само една временна дървена конструкция, която е с покрив.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като логични и последователни, съответстващи на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, което е засегнато неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл. 215, ал. 4 от ЗУТ с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя чрез упълномощения от него адвокат на 16.05.2023 г. /л. 30/, а жалбата е постъпила в деловодството на Община Троян чрез портала за сигурно електронно връчване на 30.05.2023 г., видно от разпечатката на л. 7 от делото. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ.

Оспорената Заповед № 554 от 04.05.2023 г. на кмета на Община Троян е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Съответно се оспорва административен акт, изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия. Съобразно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В обжалваната заповед се сочи, че процесният строеж представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и се намира в с. Черни Осъм, общ. Троян, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно е приложен законът и не съответства на целта му, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Административният орган формално е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от Община Троян, са съставили констативен акт от 02.12.2022 г. Същият е връчен на оспорващия чрез упълномощен адвокат на 24.03.2023 г., видно от разписката на лист 25 от делото, който не е депозирал писмено възражение. Крайният административен акт е издаден след изтичане срока за подаване на възражения.

Констативният акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта не се подкрепят в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка с извършената проверка на процесния строеж. Тези констатации са оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол, досежно местоположението и описанието на процесния навес.

В обжалваната заповед е налице неяснота относно строежа, подлежащ на премахване. Посочената от административния орган разпоредба на чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи визира няколко вида строежи, които се квалифицират като такива от шеста категория, а именно - строежите по чл. 54, ал. 1 /временни строежи за нужди, свързани с организация и механизация на строителството/, по ал. 4 /временни строежи за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени територии/ и по чл. 147 от ЗУТ /постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1; монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“; реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство; басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти; подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти; плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9; изграждане на геотермална система за експлоатация на плитки геотермални ресурси по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници; строежите по чл. 55; монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти; за монтаж на инсталациите върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква изработване и одобряване на подробен устройствен план; изграждане на енергиен обект по чл. 25а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 5 МW; изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или етажна собственост; изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата; оранжерии с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки/.

Като не е посочил конкретната хипотеза измежду гореизброените, обуславяща определянето на строежа като такъв от шеста категория, органът е нарушил правото на защита на оспорващия, доколкото за него е била налице неяснота за съображенията на органа при така извършената квалификация на строежа, както и за конкретната правна норма, под която е подвел своите фактически констатации.

Отделно от горното, преценката на кмета на Община Троян за незаконосъобразността на процесния строеж се свежда до нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а именно – липса на издадено разрешение за строеж за неговото изпълнение. В случая обаче, видно от описанието на процесния навес в констативния акт, приложените към него снимки и от свидетелските показания, същият не би могъл да се определи като строеж по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Изброяването не е изчерпателно, а служи за очертаване на общ кръг от характеристики на обекти, квалифицирани като строежи. Съответно, според § 5, т. 80, изр. първо от ДР на ЗУТ, преместваем е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. За определянето на характера на процесния навес като преместваем обект или като строеж, следва да се съди не само според техническите му характеристики, но и според неговото предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е изрично дефинирано в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ.

Навесът е без стени, представляващ дървена конструкция, която е с покрив. Дори вещото лице – архитект в съдебно заседание от 25.04.2024 г. посочва, че навесът не представлява сграда. Св. М. също потвърждава, че навесът представлява временна дървена конструкция. В административната преписка липсват данни за трайно прикрепване към земята на това съоръжение, което да препятства неговото преместване в пространството. Тези обстоятелства по-скоро обуславят определянето му като преместваем обект, което не кореспондира с ангажираното от органа правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, относимо единствено към незаконни строежи. Тази характеристика на обекта като преместваем е пречка за административния орган да издаде заповед по реда на чл. 225а то ЗУТ със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване, тъй като отстраняването на такива обекти следва да се извършва в различно производство по чл. 57а от ЗУТ и то при наличие на предпоставките за това. В този смисъл е и Решение № 8367 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2024 г.

В случая се констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондира напълно с действителната такава, а актът е съставен при непълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта е несъответна. Видно от комбинираната скица към заключението на вещото лице-геодезист /л. 125/, процесният навес частично застъпва основите на съборените селскостопански сгради с идентификатори 80981.350.1.2 и 80981.350.1.3, които са собственост на жалбоподателя и са били придобити от него с постановление за възлагане на недвижим имот през 2015 г. /л. 19-21/. Този факт не е обсъден от административния орган въпреки приложените в административната преписка Протокол за трасиране, означаване и координиране на част от границите на поземлен [имот номер] по кадастралната карта на с. Черни Осъм, Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2015 г., Скица на поземлен [имот номер]-1271585-01.11.2022 г. /л. 18-21/. С оспорената заповед се разпорежда премахването на целия навес без да е изследвано от органа и съответно съобразено, че част от него попада в очертанията на съществувалите селскостопански сгради, които са собственост на жалбоподателя и за които липсват данни да са били незаконно построени.

В практиката е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законово настъпили за адресатите права. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта - неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Видно от събраните доказателства, на част от мястото на навеса са съществували две селскостопански сгради, като административният орган не е изследвал въпроса по отношение на тази застъпена част, за да определи коя част подлежи на премахване и коя не.

При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна, за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането ѝ в сила. Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При липсата му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - Решение № 7799 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2024 г., Решение № 8787 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2024 г., Решение № 6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2018 г., Решение № 9354/09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г., Решение № 9205/27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2015 г., Решение № 12537 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3390/2017 г.; Решение № 16113 от 04.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11461/2013 г. и др.

В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 228 от ЗУТ административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. При наличието на сочените несъответствия е следвало специализираният орган по строителството да провери правилността на замерването, за да установи точното местонахождение на процесния строеж за ангажиране правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт.

На следващо място, административният орган не е изпълнил и задължението си да установи дали са налице основания строежът да бъде приет за търпим и съответно като такъв неподлежащ на премахване. Административният орган е бил длъжен да изследва, дали той представлява търпим строеж – изцяло или частично, доколкото нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ въвеждат забрана за премахване на търпими строежи. При установяване на частична търпимост на извършените дейности, следва да се разпореди премахването само на тези, които не са търпими, като същите изрично се детайлизират, за да може да бъде изпълнена заповедта. В оспорения акт този въпрос изобщо не е изследван или коментиран. В административната преписка липсват каквито и да било данни – становище от гл. архитект, писмени декларации или други данни, които да сочат за изследване на това обстоятелство. Същевременно, от показанията на св. С. се установява, че постройката, на чието място се намира процесният навес е строена към 1970 г. Доколкото на част от мястото на навеса е имало селскостопански сгради, в оспорения акт е било необходимо да се изследва дали част от навеса е в режим на търпимост, евентуално каква част от него подлежи на премахване.

При тези обстоятелства съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че оспорената заповед е издадена без да е конкретизиран незаконният строеж, разпореден за премахване, доколкото описаният в нея е разпореден изцяло за премахване, без фактическа конкретизация на обема и параметрите му.

На следващо място, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В съответствие с него, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Предвид липсата на преценка от страна на органа относно евентуална частична незаконосъобразност на процесния навес, административният акт и неговото изпълнение би довело до засягане на права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден. Тази преценка не е извършена от администрацията при издаването на спорната заповед. Горното налага извод, че с обжалвания индивидуален административен акт не се постига оправдана от закона цел.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие на материално правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена съобразно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед на изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, но не и в размерите, посочени в приложения списък /л. 135/. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. /л. 38/, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв. /л. 76/, депозити за назначаване на СТЕ в размер на 550,00 лв. /л. 59/ и в размер на 650,00 лв. /л. 109 и л. 117/ и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 400,00 лв. /л. 134/, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените в съдебното производство и доказани разноски от жалбоподателя в общ размер на 2 165,00 лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Троян, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.

По отношение на направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна, съдържащо се в молба с вх. № 3385/29.11.2023 г. в АдмС Ловеч, съдът счита, че същото е неоснователно и разноските за адвокатско възнаграждение в съдебното производство следва да бъдат присъдени в поискания от процесуалния представител на жалбоподателя размер от 1 400,00 лв. Предвид приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореният и реално заплатен адвокатски хонорар от 1 400,00 лв. надвишава едва със 150,00 лв. минималния по наредба /1 250,00 лв./ и не се явява прекомерен, предвид фактическата и правна сложност, с които се отличава настоящото дело. За да стигне до този извод съдът съобрази, че по делото са проведени седем открити съдебни заседания, изслушани са няколко експертизи, както и свидетели, като процесуалния представител на оспорващия е проявил процесуална активност в хода на проведеното съдебно производство. От друга страна, самото възражение за прекомерност е бланкетно и не е обосновано с фактически или правни доводи по отношение формирането на размера на адвокатското възнаграждение.

На следващо място, съдът констатира, че по делото е внесен и допълнителен депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. видно от платежния документ на л. 84 от делото, но доколкото същият не е предявен от жалбоподателя и неговия процесуален представител в представения списък на разноските на л. 135 от делото, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.

По отношение на направеното искане за присъждане на сторените разноски в производството пред административния орган /адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Община Троян в размер на 1 250,00 лв. – л. 133 и л. 135/, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред административния орган. Както в ЗУТ, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределението на разноските, направени само в съдебното производство. Такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематическото място на този текст е в Дял трети – „Производства пред съд“, Глава девета „Общи правила“ т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган. Следователно, единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение, както и други сторени в тази насока разходи от страната в производството, развило се пред административния орган е по реда и при условията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В този смисъл са Решение № 9686/24.06.2019 г. по адм. д. № 13951/2017 г. на ВАС, Решение № 8198/04.07.2016 г. по адм. д. № 8411/2015 г. на ВАС; Решение № 5375 от 18.04.2011 г. по адм. д. № 3651/2011 г., по описа на ВАС; Решение № 2745 от 23.02.2011 г. по адм. д. № 272/2011 г. по описа на ВАС; Решение № 12086 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2011 г.; Определение № 1136 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14934/2009 г. и др.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 228 от Закона за устройство на територията, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. В. К., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Черни Осъм, [улица], чрез адвокат Б. Д. – ЛАК, с адрес на кантората: гр. Троян, [улица], етаж 2, офис 4, Заповед № 554/04.05.2023 г. на кмета на Община Троян.

ОСЪЖДА Община Троян, с административен адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Т. В. К., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Черни Осъм, [улица], сумата от 2 165,00 /две хиляди сто шестдесет и пет/ лева, представляващи разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. К., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Черни Осъм, [улица], чрез адвокат Б. Д. – ЛАК, с адрес на кантората: гр. Троян, [улица], етаж 2, офис 4, за присъждане на сторените разноски в производството пред административния орган - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Община Троян в размер на 1 250,00 /хиляда двеста и петдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд - Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.