№ 444
гр. Габрово, 30.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
Сложи за разглеждане докладваното от Радосвета Д. Станимирова
Гражданско дело № 20214210101900 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Н. М. - редовно призован се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА - Габрово - редовно призовани, за тях
юрисконсулт Любенов, с пълномощно от днес.
Становище по даване ход на делото:
ИЩЕЦЪТ М. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Любенов - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид горното и, че са налице предпоставките
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА към фактическото изясняване на спора и събиране на
доказателства .
ИЩЕЦЪТ М. – Поддържам молбата. Нямам възражения по доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ Любенов - Оспорвам иска и поддържам писмения
отговор. На стр. 6 в доклада в тежест на ответната страна е да докаже, че при
приемане на Наредбата на Общински съвет - Габрово с решение не са
1
приложени критериите. Ние трябва да докажем, че сме спазили наредбата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА делото съгласно проекта.
Твърдения, искания, признания на факти и права, оспорвания и възражения
на страните:
В ИСКОВАТА МОЛБА се твърди, че:
Аз съм човек с увреждане, удостоверено с решение на ТЕЛК № 3520 от 148/
2.09.2004г., с 100% намалена трудоспособност и чужда помощ.
От 25 години в следствие травма на гръбначния мозък съм напълно обездвижен
от шията надолу.
Нямам абсолютно никакви движения на ръцете и краката, поради което съм на
легло и не мога да извършвам никакви действия сам.
На 12.10.2020г. имах работа в град Габрово,Районен съд Габрово.
В 09.15ч. сутринта пристигнах с личният си автомобил на паркинг определен като
зелена зона зад сградата на Съда.
В зелената зона имаше определени и обозначени само две паркоместа за инвалиди
и двете места бяха заети, а целият останал паркинг беше свободен (имаше един или два
паркирани автомобила).Тъй като аз съм в доста тежко състояние не мога да спра автомобила
на булеварда или на друго място. Докато ме разтоварваха моите приятели през улицата
отсреща имаше служител на паркинги, който стоеше и ни гледаше. Ние не сме от Габрово и
не знаем изискванията на наредбата за паркиране в зелената зона, предполага се че
служителят за времето докато ме разтоварваха можеше да дойде и да ни изясни, че макар че
колата ни е обозначена с нужните стикери и талони за инвалидност, трябва да заплатим
престоя и как. След като сме напуснали паркинга, той моментално е повикал служителите
да ми сложат скоба на автомобила, а най-голямата ирония е че бележката със глобата беше
сложена на чистачката точно над картата за инвалидно паркиране (картата ми отговаря на
сандатизирания модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕОна Съвета
от 4 юни 1998 г.)
Смятам че НАРЕДБАТА, приета от Общински съвет Габрово ЗА РЕДА ЗА
ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА
ОБЩИНА ГАБРОВО Приета с Решение No 135/26.07.2018 г/изм. с Решение No
69/30.04.2020 г./ води до дискриминация на хората с увреждания, тъй като в наредбата
чл. 25, т. 1, 2, 3 и 4 няма уточнено какъв процент от паркоместата са предвидени за
инвалидни автомобили.
С тази наредба се нарушава наредба №4 за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания от 01 юли 2009г., глава 5 чл. 19, алинея 1, където ясно е
посочено че броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания на паркинзи
до 50 места трябва да бъдат най-малко три паркоместа.
Смятам, че с неосигуряването на достатъчен брой достъпни паркоместа съм
2
дискриминиран и несправедливо ощетен, като са ми нанесени неимуществени изразяващи
се в постоянна нервност, безпокойство, раздразнителност, безсъние, нарушаване на
нормалния ритъм на живот, влошаване на състоянието ти поради дълбока обида, отчаяние и
чувство за втора ръка човек.
ИСКА:
ДА СЕ УСТАНОВИ, че спрямо ищеца от страна на ответника е извършена
дискриминация по признак увреждане по смисъла на Гл. 1 Чл. ал. 1 и 2 от Закона за
защита от дискриминация.
ДА СЕ УСТАНОВИ НАРУШЕНИЕТО, изразяващо се в неспазване на
законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени Наредба
№4/01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания-
Гл.5,Чл.19,Ал.1.
ДА СЕ ОСЪДИ ответника да ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЕТО и да
ЗАПЛАТИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000
лв. (шест хиляди ) лева.
Моля, да вземете предвид, че на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от
дискриминация в производствата по този закон не се събират държавни такси и разноски.
Моля що така да вземете предвид, че поради естеството на увреждането ми не
мога да се подпиша собственоръчно и поради тази причина по аналогия с чл. 189 от ГПК и с
оглед установената съдебна практика (Решение № 503 от 27.09.1996 г. по гр. д. 158/1996 на
Върховния касационен съд) полагам отпечатък от десния си палец, което полагане се
удостоверява от подписите на двама свидетели.
ОТВЕТНАТА СТРАНА- ОБЩИНА ГАБРОВО, взема следното становище в
писмен отговор: Считам, че така предявеният срещу Община Габрово иск е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен и недоказан, поради което моля същият да бъде
отхвърлен по следните сьображения: В обхвата на „Зоните за платено паркиране" на територията на
община Габрово приети с решение на Общински съвет № 68 от 30.04.2020 г. на основание чл. 21, ал. 2 от
ЗМСМА, -LH. 99, ал. 1 от ЗДвП и чл. 9. ал. 4, във връзка с чл. 9, ал. 6 от Наредба за Реда и престой и паркиране
на пътни превозни средства попадат 574 (петстотин седемдесет и четири) паркоместа, от които 37 (тридесет и
седем) паркоместа са обозначени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания,
което е повече от 6 % от общия брой паркоместа. В района, в който г-н М. е паркирал на 15.10.2020 г. има 45
(четиридесет и пет) паркоместа от които 2 (две) са обозначени с пътен знак Д21 - място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. По отношение на картите за паркиране на местата,
определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използвани за улеснения при
паркиране, уредени в чл. 99а от Закон за движение по пътищата ЗДвП). на територията на община Габрово има
валидно издадени и действащи 1796 бр. (актуално към 21.04.2021 г.) Посочените бройки в съотношение парко
места към издадени карти на хора с трайни увреждания, ясно показват, че не е възможно да се обезпечи
безплатното паркиране на всички хора с подобен вид карти. Гореописаното по никакъв начин не възпрепятства
лицата с трайни увреждания, да паркират в зоните за платено паркиране и да си заплатят съответната такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определели райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието. Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП разпорежда Общински съвет да
определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането от водачите. Служби за
контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на
пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране. Редът за издаване на карта за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на
улеснения при паркиране, е уреден в чл. 99а от ЗДвП. С възможността да бъде издадена карта за паркиране на
лица с увреждания законодателят е избегнал поставянето им в неравностойно положение спрямо останалите лица.
В продължение на защитата на техните права, в Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на община Габрово е предвидено, че в зоните за платено паркиране на територията на
община Габрово са осигурени места за паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с трайни
3
увреждания, който да паркират безплатно. Разбира се посочените основанията от ЗДвП и от Наредбата на община
Габрово, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че лица с трайни увреждания могат да реализират правото си на
безплатно паркиране в зоните за платено паркиране, само и единствено на определените за тях места, обозначени
с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания, като това
не ограничава правото им да паркират на останалите места в зоната за платено паркиране срещу заплащане на
съответната такса. Една от целите на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е да осигури на всяко лице
правото на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, като чл. 4, ал. 1 на
ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на редица признаци, сред които и
увреждане. Аналогично чл. 3 от отменения Закон за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) разпорежда, че не
се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания, а в чл. 4 на новия Закон за
хора с увреждания (ЗХУ) разпорежда като един от основните принципи на закона именно недискриминацията.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1
в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно легалната дефиниция в чл. 2 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания. "Дискриминация по признак на увреждане" означава всякакво
правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или
последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички
права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или
всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на
разумни улеснения. Според чл. 5 от Конвенцията, държавите - страни по нея признават, че всички хора са равни
пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона,
като забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания
равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания. Една
от формите, чрез които се осъществява интеграцията на хората с увреждания и чрез която те придобиват реална
възможност да упражняват правата си, е задължението на държавата, в т.ч. и на местните органи на
самоуправление, да изграждат и поддържат достъпна жизнена и архитектурна среда, елемент от която е и
възможността за паркиране. Законово гарантираното право на преференциално паркиране на определените от
общината места за паркиране на хората с увреждания цели да избегне поставянето им в по- неблагоприятно
положение спрямо лицата, които са без увреждане и които ползват общински места за паркиране. Създаването на
специални правила, в полза на лицата с увреждания са насочени към отстраняване на фактическата им
(обективна) неравнопоставеност с физически и психически здрави лица. Община Габрово, като собственик на
пътищата, отворени за обществено ползване е определила зона за платено и безплатно паркиране в определени
часове на денонощието. Общинският съвет, като орган на местно самоуправление, е определил цената за
паркиране. От друга страна Наредба за реда за престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
Община Габрово приета с Решение № 135/26.07.2018 г.. изм. с Решение № 69/30.04.2020 г., изм. с Решение №
44/25.02.2021 г. няма основания, които да представляват пряка или непряка дискриминация, основана на
признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.. сред които и увреждане. Нещо повече изградената и поддържана
архитектурна среда, в това число зоните за платено паркиране на територията на община Габрово и в частност
предвидените места за хора с трайно увреждане се предоставят на лица с увреждания безплатно и осигуряват
достъп до публични места, като при запълване на капацитета на въпросните места, всички граждани са свободни
да заемат всички налични места в зоните за почасово платено паркиране. В този смисъл в процесния случай не е
налице дискриминация по признак „увреждане", тъй като този вид дискриминация се прави, въз основа на
сравняване с лица които не притежават този признак. Така и Решение № 15285 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д.
№ 22/2011 г., VII о., което определя, че не е достатъчно да се установи поставяне на определено лице или лица в
конкретен случай в по-неблагоприятно положение, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е
извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр.. като следва да е налице и пряка причинно-
следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и причината за него. която при всички случаи следва да
се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Във връзка с твърденията на жалбоподателя. за неспазване на
законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени в НАРЕДБА № 4 от 1.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, изразявам следните твърдения: На първо място задължението
на държавните и местните органи е да осигурят достъпна архитектурна среда за цялото население, в това число и
като се отчитат специфичните нужди на хората с увреждания. На следващо място в чл. 19 и сл. от НАРЕДБА № 4
от 1.07.2009 г. са въведени изисквания за местата и минималния брой паркоместа, но тези изисквания касаят
случаите на проектиране и изграждане на сгради за обществено обслужване, жилищни сгради и паркинги, както и
в случаите, когато съществуващото положение позволява изпълнението на тези изисквания, тоест липсва
насрещно задължение за общинските органи за обособяване на такива паркоместа. (Решение № 1930 от 17.10.2019
г. на АдмС - Варна по адм. д. № 292/2019 г.) Моля да се вземе предвид и Решение № 3715 от 22.03.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 10683/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева, като действително и в процесния случай,
жалбоподателя притежава карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с
трайни увреждания й използване на улеснения при паркиране. Притежанието на същата дерогира забраните
въведени с пътни знаци В2, ВЗ, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от
ППЗДвП, но не освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен ако същият не е
спрял на съответното конкретно обособено място. Ако предположим, че в конкретния случай наистина са били
4
заети паркоместата обособени за лица с трайни увреждания, то по никакъв начин жалбоподателя не е
дискриминиран и е имал правото да паркира на останалите места в зоната за платено паркиране и съответно да си
заплати съответната такса. На следващо място оспорвам приложените снимки от жалбоподателя (л. 15 и л. 16) и
моля да не се приемат като доказателствено средство, тъй като не е ясно, кога точно са направени и съответно не
доказват, дали към момента на паркирането на МПС на жалбоподателя, местата обозначени с пътен знак Д21 са
били заети. Освен това намирам, че обезщетение в размер на 6 000,00 /шест хиляди лева/ лева би било прекомерно
високо, с оглед административнонаказателните разпоредби на ЗЗДискр. постоянната съдебна практика и
принципа на справедливост. Независимо от изхода на спора, направеното искане за обезщетение в горепосочения
размер е неоснователно. В случай, че намерите основание да уважите иска на М. Н. М. моля, при определяне на
обезщетението, да вземете под внимание дискриминационните признаците и да намалите размера на същото.
Във връзка с гореизложеното, моля да отхвърлите иска, предявен от М. Н. М.,
като неоснователен и недоказан и да присъдите на Община Габрово юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове са за
1.
УСТАНОВЯВАНЕ на НАРУШЕНИЕ по ЗЗДискр., изразяващо се в
неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна
среда, предвидени Наредба №4/01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания- Гл.
5,Чл.19,Ал.1. /броят на достъпните места за паркиране на хора с
увреждания на паркинзи до 50 места трябва да бъдат най-малко три
паркоместа/ ЧРЕЗ ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБАТА, на Общински съвет
Габрово ЗА РЕДА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ГАБРОВО, Приета с
Решение No 135/26.07.2018 г./изм. с Решение No 69/30.04.2020 г./- не са
приложени еднакви критерии с оглед признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
-„увреждане";
ДА СЕ ОСЪДИ ответника да ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЕТО и
ДА ЗАПЛАТИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпените неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв. (шест хиляди ) лева.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
2.
при ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБАТА, на Общински съвет Габрово
ЗА РЕДА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ГАБРОВО, Приета с
Решение No 135/26.07.2018 г./изм. с Решение No 69/30.04.2020 г./- не
са приложени еднакви критерии с оглед признаците по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. -„увреждане" и представляващо неспазване на законовите
изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени
Наредба №4/01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания- Гл. 5,Чл.19,Ал.1.
/броят на достъпните места за паркиране на хора с увреждания
на паркинзи до 50 места трябва да бъдат най-малко три
паркоместа/;.
5
в следствие на горното са претърпени неимуществени вреди в
размер на 6 000 лв. (шест хиляди ) лева и изразяващи се постоянна
нервност, безпокойство, раздразнителност, безсъние, нарушаване на
нормалния ритъм на живот, влошаване на състоянието ти поради
дълбока обида, отчаяние и чувство за втора ръка човек
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване са признатите с
отговора факти: няма такива поради оспорването в отговора;
Доводи и Възражения на ответника:
В обхвата на „Зоните за платено паркиране" на територията на община Габрово
приети с решение на Общински съвет № 68 от 30.04.2020 г. на основание чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА, -LH. 99, ал. 1 от ЗДвП и чл. 9. ал. 4, във връзка с чл. 9, ал. 6 от Наредба за
Реда и престой и паркиране на пътни превозни средства попадат 574 (петстотин
седемдесет и четири) паркоместа, от които 37 (тридесет и седем) паркоместа са
обозначени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания, което е повече от 6 % от общия брой паркоместа. В района, в който г-н М.
е паркирал на 15.10.2020 г. има 45 (четиридесет и пет) паркоместа от които 2 (две)
са обозначени с пътен знак Д21 - място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания. По отношение на картите за паркиране на местата,
определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и
използвани за улеснения при паркиране, уредени в чл. 99а от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП). на територията на община Габрово има валидно издадени и
действащи 1796 бр. (актуално към 21.04.2021 г.) Посочените бройки в съотношение
парко места към издадени карти на хора с трайни увреждания, ясно показват, че не е
възможно да се обезпечи безплатното паркиране на всички хора с подобен вид карти.
Гореописаното по никакъв начин не възпрепятства лицата с трайни увреждания, да
паркират в зоните за платено паркиране и да си заплатят съответната такса.
В чл. 19 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 1.07.2009 г. са въведени изисквания за местата и
минималния брой паркоместа, но тези изисквания касаят случаите на проектиране и
изграждане на сгради за обществено обслужване, жилищни сгради и паркинги, както
и в случаите, когато съществуващото положение позволява изпълнението на тези
изисквания, тоест липсва насрещно задължение за общинските органи за
обособяване на такива паркоместа. (Решение № 1930 от 17.10.2019 г. на АдмС -
Варна по адм. д. № 292/2019 г.)
Решение № 3715 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2020 г., VII о., докладчик
съдията Юлия Раева, като действително и в процесния случай, жалбоподателя
притежава карта за паркиране на местата, определени за превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания й използване на улеснения при паркиране.
Притежанието на същата дерогира забраните въведени с пътни знаци В2, ВЗ, В14,
В27 - по отношение на престоя, и В28- съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, но не
освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен
ако същият не е спрял на съответното конкретно обособено място. Ако
предположим, че в конкретния случай наистина са били заети паркоместата обособени
за лица с трайни увреждания, то по никакъв начин жалбоподателя не е дискриминиран
и е имал правото да паркира на останалите места в зоната за платено паркиране и
съответно да си заплати съответната такса.
Оспорвам приложените снимки от жалбоподателя (л. 15 и л. 16) и моля да не се
6
приемат като доказателствено средство, тъй като не е ясно, кога точно са направени и
съответно не доказват, дали към момента на паркирането на МПС на жалбоподателя,
местата обозначени с пътен знак Д21 са били заети.
Освен това намирам, че обезщетение в размер на 6 000,00 /шест хиляди лева/ лева би
било прекомерно високо, с оглед административнонаказателните разпоредби на
ЗЗДискр. постоянната съдебна практика и принципа на справедливост. Независимо от
изхода на спора, направеното искане за обезщетение в горепосочения размер е
неоснователно. В случай, че намерите основание да уважите иска на М. Н. М. моля,
при определяне на обезщетението, да вземете под внимание дискриминационните
признаците и да намалите размера на същото.
Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената
тежест за тях:
В тежест на ОТВЕТНАТА страна е да докаже, че е при ПРИЕМАНЕ НА
НАРЕДБАТА, на Общински съвет Габрово ЗА РЕДА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ГАБРОВО, Приета с
Решение No 135/26.07.2018 г./изм. с Решение No 69/30.04.2020 г./-не са приложени еднакви
критерии с оглед признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. -„увреждане" и представляващо
неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени
Наредба №4/01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания- Гл. 5,Чл.19,Ал.1. /броят на достъпните места за паркиране на хора с
увреждания на паркинзи до 50 места трябва да бъдат най-малко три паркоместа/;
В тежест на ИЩЦОВАТА страна е да докаже, че в следствие на нарушението
на ответника са претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. (шест хиляди )
лева и изразяващи се постоянна нервност, безпокойство, раздразнителност, безсъние,
нарушаване на нормалния ритъм на живот, влошаване на състоянието ти поради дълбока
обида, отчаяние и чувство за втора ръка човек
ИЩЕЦЪТ М. – Конкретни доказателства нямам. Мога със свидетели
да докажа, че нещата към момента са били така. Община Габрово неправилно
казва, че няма дискриминация. Не посочването в чл. 25 1, 2 и 3 какви
паркоместа трябва да има за инвалиди е нарушават Наредба № 4 от 2009 г. До
50 паркоместа трябва местата за инвалиди да са най-малко три, а те бяха две.
От там произтича дискриминацията. Смятам, че след като пристигнах двете
места бяха заети от коли на съда и Общината, от там се получава
дискриминация спрямо хора с увреждания, които с лично и обществено
положение заемат местата по чл. 4-1. Свидетел е моя личен асистент Ивайло
Стефанов Добрев и той може да потвърди, че местата са две а паркинга беше
7
празен, а местата заети.
ЮРИСКОНСУЛТ Любенов - Даже да предположим, че местата са
били заети той е можел да паркира на друго място. Не спорим този факт. Не
са нужни доказателства за това. Ние няма да сочим доказателства.
ИЩЕЦЪТ М. – Държа, че се е получила пряка и непряка
дискриминация.
СЪДЪТ като счете делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ИЩЕЦЪТ М. – В наредбата е уточнено, че местата могат да се ползват
от граждани, които работят в Общината и съда с предплатена карта. Тези лица
се третират в по-добро положение от приходящи от Габрово и област
Габрово. Спрямо тази група те са дискриминирани. Подсигурени са места на
закупили карти, което е предвидено в наредбата. Така се получава
дискриминация на хора, които са приходящи спрямо тези които работят тук и
изпълняват своите административни задължения.
ЮРИСКНСУЛТ Любенов – в Наредба № 4, в чл. 19 и сл. са въведени
изисквания за местата и тези изисквания касаят случаите на проектиране и
изграждане на сгради, паркинги. В наредбата липсва задължението на
общинските органи за обособяване на такива паркоместа. Цитирано е
решение 1930 на АС - Варна. Притежанието на тези инвалидни карти
делегират забрани на пътни знаци, но не освобождават водача от заплащане
на такса, освен ако не е паркирал на обособено за това място. Ако тези две
паркоместа са били заети по никакъв начин ищецът не е бил дискриминиран.
Имал е право да паркира на което и да е свободно място и да си плати таксата.
Подробни основания съм изложил в писмено становище, което прилагам.
Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение.
ИЩЕЦЪТ М. /реплика/ - В глава 5 чл. 19 ал. 1 пише, че броя на
8
достъпните места на паркинги до 50 места трябва да бъдат най-малко три.
Твърдя, че дискриминация има между групи хора – хора с увреждане и
другите хора. Едните са третирани по-благоприятно да закупят абонамент, а
приходящите нямат тази възможност. Относно възнаграждението на
юрисконсулта смятам, че след като работи в Община Габрово няма смисъл от
изплащане на възнаграждение, той си е на заплата там и изпълнява
функциите, които изпълнява в момента.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА писменото становище на ответната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще ОБЯВИ
решението си до 30.12.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
9