№ 17229
гр. София, 13.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110119759 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 120396/04.04.2025г. на СРС,
подадена от Н. С. Н. срещу Столичната община. Със същата се иска да бъде признато за
установено между страните, че Н. С. Н. не дължи на Столичната община сумата от 200,00
лева, представляваща наложено с Наказателно постановление № 276731/29.06.2016г. на
Кмета на Столичната община административно наказание глоба, за събирането на което,
ведно със съответни такси и разноски, било възложено за събиране по изп.д. №
20198380406522 на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински. Обосновава се, че сумата не се дължи,
тъй като е изтекла предвидената в закона давност.
В конкретния случай се твърди вземането, предмет на делото, да съставлява глоба,
наложена от Столичната община. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК вземанията на
общините за глоби са публични общински вземания. Публичните вземания, съгласно чл. 163,
ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при НАП, освен ако в закон е
предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните вземания могат да се
възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай, съобразно чл. 163, ал.
4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК. Настоящият съдебен състав
намира, че описаната норма визира единствено приложимите способи за принудително
изпълнение и следващите от тях процесуални действия на страните в производството. Тъй
като става въпрос за публично държавно вземане, независимо от това, че производството за
събирането му е образувано пред частен съдебен изпълнител, предявените искове, свързани
със съществуването, дължимостта или погасяването на вземанията, следва да се разгледат от
административния съд, тъй като само той е компетентен да се произнася по жалби срещу
актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния
изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания. В тази насока в
опр.2406/17.02.2011г.-адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іотд., изрично се изтъква, че „Частният
съдебен изпълнител по образуваното дело осъществява действия по събиране на публично
общинско вземане, по възлагане съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. Тъй като става въпрос за
публично общинско вземане, независимо, че производството за принудителното му
събиране е образувано пред частен съдия изпълнител, то допустимостта на исковата
молба, с която се иска да бъде установена липсата на основание за образуването му следва
да бъде преценена от административния съд, който е компетентният съд да се
произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу
действията на публичния изпълнител, натоварен със задължението да събира тези
вземания.“ В опр.36/13.10.2014г.-гр.д.36/2014г.-ВКС/ВАС-5чл., също касаещо възложено за
събиране на ЧСИ вземане, е посочено, че „задължение, което е предмет на изпълнение,
1
може да се оспори с иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Съгласно чл. 293, ал. 3 АПК искът се предявява пред
административния съд по местожителството или седалището на взискателя.“
Ирелевантно е, че изпълнителното производство е образувано и се движи по реда на
ГПК. За определяне на приложимия ред за защита в контекста на предявения иск следва да
се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът на
вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича от наказателно
постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и разглеждането
на спора е от компетентността на административните съдилища. В подкрепа на този извод е
опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС/ВАС-5чл., според което „С предявената искова молба
ищецът оспорва съществуването на публично задължение, породено от ревизионни
актове, като погасено по давност. Р. акт е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.1
ДОПК и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред, т.е. по административен
такъв. Съответно споровете във връзка със съществуването на задължението,
породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от
компетентност на административните съдилища. Без значение е, че в случая
конкретното сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За
публичните си вземания държавата винаги се счита присъединен взискател - чл. 458 ГПК.
За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на
образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието
несъществуване се претендира. След като произтича от ревизионен акт, то не е
гражданскоправно, а има публичен характер. Ето защо разглеждането на спора е от
компетентност на административните съдилища.“
Дали спорът е подсъден на общите съдилища съдът следи служебно. Производството
по делото следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати на компетентния да го
разгледа Административен съд – София-град.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19759/2025г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2