О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.01.2021 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 733 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.Г. – процесуален представител на „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, *********** против Определение № 260043/16.10.2020г., по ч.гр.д. № 21/2019г. по описа на Котелския районен съд, с което е била обезсилена Заповед за изпълнение № 11/21.11.2019г., в частта с която в полза на заявителя „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е била присъдена сумата 90.16лв. представляващо неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 15.05.2017г. – 14.10.2017г. , както и за сумата от 19.06лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 07.01.2019г.

         Страната посочва, че съдът неправилно бил приел, че за сумата от 90.16лв. не е бил предявен установителен иск в срока даден на страната от съда. Всъщност за тази сума бил предявен установителен иск, а за сумата от 67.83лв. бил предявен не установителен, а осъдителен иск, поради което следвало да се обезсили издадената заповед за изпълнение не за сумата от 90.16 лв., а за 67.83 лв. По предявените установителен и осъдителен искове било образувано гр.д. № 365/2019г. по описа на КРС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и съдът да даде задължителни указания според които РС да обезсили издадената заповед за изпълнение за сумата от 67.83г., за която е бил предявен осъдителен иск.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 21.01.2019г. в деловодството на РС – Котел е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д.21/2019г. по описа на съда. Търсеното вземане било против „П.М.П., ЕГН ********** за сума в общ размер на 157.99лв. – представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга. Били търсени и лихви в размер на 19.06 лв.

         По заявлението била издадена заповед № 11/21.01.2019г. по чл. 410 от ГПК за сума в общ размер на 157.99лв. – представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга. Били търсени и лихви в размер на 19.06 лв., както и разноски в размер на 205.00лв.

След като била проведена процедура по реда на чл. 47 от ГПК за уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение, с Разпореждане № 619/14.06.2019г., съдът указал на заявителя, че за установяване на вземането си може да предяви иск в едномесечен срок. Разпореждането било връчено на заявителя на 24.06.2019г. В указания срок – на 25.07.2019г. страната представила пред РС – Котел доказателство за предявена искова молба за установяване на вземането и. Според исковата молба заявителят предявил два иска – установителен за сумата от 90.16лв. – за потребени и незаплатени мобилни услуги и осъдителен иск за сумата от 67.83лв.- за дължими лизингови вноски. По депозираната искова молба било образувано гр.д. № 365/2019г. по описа на КРС. Видно от определение № 260044/16.10.2020г., с което е извършен доклад на исковата молба по гр.д. 365/2019г. на КРС, съдът приел за разглеждане два иска – установителен за сумата от 90.16лв. и осъдителен за 67.83лв.

На 16.10.2020г. било постановено обжалваното определение № 260043. С него съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение за сумата 90.16лв., тъй като заявителят не бил предявил за нея установителен иск – видно  от мотивите на определението.

Определението било съобщено на жалбоподателя на 28.10.2020г. и в рамките на законоопределения едноседмичен срок – на 04.11.2020г. била депозирана настоящата жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на  съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         От събраните по делото доказателства се установи, че заявителят е изпълнил частично указанията на съда по заповедното производство като е предявил установителен иск само за част от първоначално търсената сума, а за остатъка е предявил осъдителен иск. По отношение размера на предявения осъдителен иск заповедният съд е следвало да обезсили частично издадената заповед аз изпълнение. В случая тази сума е 67.83лв., а не както е приел съдът 90.16лв. Не може да се говори за техническа грешка, тъй като и в мотивите на определението, съдът е посочил същите суми.  Сумата от 90.16лв. обаче противоречи на представените по делото доказателства, както и на приетите за разглеждане от РС – Котел искове по гр.д. 365/2019г. С оглед на това обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС – Котел за постановяване на нов съдебен акт за обезсилване на издадената заповед за изпълнение съобразно представените по делото доказателства за размера на предявения от заявителя осъдителен иск.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

         ОТМЕНЯ Определение № 260043/16.10.2020г., по ч.гр.д. № 21/2019г. по описа на Котелския районен съд. Връща делото за продължаване на съдопроизводстевните действия по него.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: