№ 340
гр. Габрово, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20224210100656 по описа за 2022 година
Предявеният исков е с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в службата на ДСИ при PC - Габрово, е на
производство Изпълнително дело № 569/2005г. по описа на ДСИ- Габрово, по което
длъжник е ищецът В. П. М. за задължение към ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 16 778,70 лв.
Изпълнителното основание, въз основа на което е образувано делото е изпълнителен
лист от 17.03.2005г. по гр. д. № 428/2005г. по описа на Габровски районен съд, издаден в
полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, София, клон Габрово, представлявана
от Й.Б.Д. - Директор, чрез адвокат Десислава Евгениева Колева.
С молбата за образуване на изпълнителното дело от страна на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е поискано да бъдат извършени действия по принудително
събиране на вземането на длъжника включително и с налагане на запори и възбрани на
недвижимо и движимо имущество. По делото са предприети и извършени няколко
изпълнителни действия - като връчването на призовка за доброволно изпълнение на
длъжника, налагани на запори на МПС собственост на длъжниците, като последното
същинско искане от страна на взискателя е от м. септември 2016г.
От направена справка по Изпълнително дело № 569/2005г. по описа на ДСИ Габрово
е видно, че първоначалния взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, София,
клон Габрово, на 13.12.2006г. е сключил договор за цесия с „ЕОС Файнънс" ООД, по силата
на който „Обединена българска банка" АД (като цедент) цедира вземането си по
гореспоменатото изпълнително дело (ведно с всички принадлежности на вземането) на
„ЕОС Файнънс" ООД (като цесионер). На 29.02.2016г„ е сключен нов договор за цесия
между „ЕОС Файнънс" ООД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който „ЕОС Файнънс"
ООД (като цедент) цедира вземането си по гореспоменатото изпълнително дело (ведно с
всички принадлежности на вземането) на ответника по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД (като
цесионер).
Ищецът твърди, че нито „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, София, нито в
1
последствие „ЕОС Файнънс" ООД, са изпълнили задължението си да уведомят на осн. чл.
99. ал. 4 от ЗЗД. длъжника В.М., поради което и само на това основание счита, че същия не
дължи процесната сума на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
От месец септември 2016г. до настоящият момент е изтекъл период, по-дълъг от 5
години, какъвто е срокът на общата погасителна давност. В тази връзка това дело е следвало
да бъде прекратено и по него да не се начисляват такси и разноски.
Образуваното изпълнително производство през 2005г. било перемирано
неколкократно, но въпреки това няма произнасяне от съдебния изпълнител.
В тази връзка ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл. 439, ал.2 вр. ал.1 от
ГПК вр. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника - взискател по изпълнителното
производство, че В. П. М. не дължи сумите по Изпълнително дело № 569/2005г. по описа на
ДСИ при PC Габрово, в претендирания размер от 16 778,70 лв. както и такси и разноски по
ИД.
Вземането по издадения на 17.03.2005г. по гр.д. № 428/2005г по описа на Габровски
районен съд, изпълнителен лист произтича от договор за банков кредит. По отношение на
вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., Ill г. о. ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина
се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на претенцията
за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок.
Същевременно, с разрешението по т.14 от ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
приема че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 от ГПК (отм.), не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД и не прекъсва
давността за вземането. Посочено е, че едва след като правото на принудително изпълнение
бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне
принудителното изпълнение.
Давността съгласно чл. 116 б. „в" от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10
от TP № 2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното TP примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н.; както и действия, с които давността не се прекъсва - образуване на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на
справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имуществено
състояние на длъжника и др.
В случая последното същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне
давността за вземането по Изпълнителното дело е с дата месец септември 2016г., от когато е
започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл през месец септември
2021г. като дори след тази дата взискателят не е извършвал действия, с които може да бъде
спряна или прекъсната давността. В тази връзка задължителни за съобразяване са мотивите
по т. 10 от ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
2
С оглед на изложеното се прави искане съдът де постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията", № 4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, в
качеството и на управител, че В.П. М., ЕГН **********, от гр. Габрово, обл. Габрово, ул.
„*********", № 21, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 16 778,70 лв., по Изпълнителен лист от
17.03.2005г. изд. по гр.д. № 428/2005г. по описа на Габровски районен съд, въз основа на
който е образувано Изпълнително дело № 569/2005г. по описа на ДСИ при PC Габрово,
включително с такси и разноски по изпълнителното дело.
Претендира се и за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника, който счита, че
предявеният иск е допустим , но неоснователен.
Не оспорва, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, в качеството на Кредитор е встъпил в
изпълнителното производство по и.д. 569/2005г. на ДСИ ГАБРОВО. Изпълнителното дело е
образувано по молба на първоначалния взискател ОББ АД, въз основа на изпълнителен лист
по ч.гр.д. 428/2005г. по описа на PC Габрово.
Оспорва обаче твърдението за изтекла погасителна давност, на което ищецът
основава претенцията си.
Счита, че в настоящия спор следва да се отговори на въпроса дали по
изпълнителното дело са извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
В исковата си молба, длъжникът твърди, че не са извършвани изпълнителни действия
след месец септември 2016г.
Дори да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, ответникът твърди, че не е
изтекла погасителна давност по отношение на вземането, тъй като са налице извършвани
валидни изпълнителни действия по изпълнителното производство.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Т.нар. „перемпция" по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК води до прекратяване на конкретното изпълнително производство.
Безспорно, тя настъпва по силата на закона с настъпването на съответния правнорелевантен
факт, но не засяга сама по себе си издадения изпълнителен лист - не го прави невалиден, не
го обезсилва и др. под., още по- малко влияе върху материализираното в него вземане,
подлежащо на принудително изпълнение.
В чл. 116, б. „в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
3
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново — отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. (Решение №37/24.02.2021 по дело
№1747/2020 на ВКС, ГК. IV г.о.)
По тези съображения, крайният извод който може да се направи е, че към датата на
подаване на исковата молба, процесиите вземания не са погасени по давност, което
превръща иска в неоснователен, поради което се прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като на ответника бъдат присъдена направените по делото разноски .
Ако все пък съдът приеме, че предявеният иск е основателен, то ответникът моли на
осн. чл. 78 ал.5 от ГПК съдът де присъди на ищеца адвокатско възнаграждение в минимален
размер с оглед фактическата и правна сложност на спор като посочи в решението си
банковата сметка, по която разноските да бъдат заплатени.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Изпълнително дело № 569/2005г. на Съдебно – изпълнителна служба при ГРС е
образувано на 04.05.2005г. въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2005г. издаден по гр.д.
№ 428/2005г. на ГРС в полза на “Обединена българска банка” АД – клон Габрово срещу
ищеца В. П. М. в качеството му на длъжник и срещу Здравко Божидаров Христов в
качеството на поръчител за сумата от 7 000.00 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2005г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 484.31 лева –
договорна лихва за времето 29.10.2004г. – 16.03.2005г., за сумата 15.89 лева наказателна
лихва за просрочена главница за времето от 29.10.2004г. – 16.03.2005г. и разноски в размер
на 418.00 лева.
На 05.05.2005г. съдия – изпълнител при ГРС е изпратил призовки за доброволно
изпълнение до длъжниците и запорни съобщения за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение.
На 13.12.2006г. първоначалният взискател „Обединена българска банка" АД е
сключил договор за цесия с „ЕОС Файнънс" ООД, по силата на който „Обединена българска
банка" АД (като цедент) цедира вземането си по гореспоменатото изпълнително дело (ведно
с всички принадлежности на вземането) на „ЕОС Файнънс" ООД (като цесионер). На
29.02.2016г„ е сключен нов договор за цесия между „ЕОС Файнънс" ООД и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, по силата на който „ЕОС Файнънс" ООД (като цедент) цедира вземането си по
гореспоменатото изпълнително дело (ведно с всички принадлежности на вземането) на
4
ответника по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД (като цесионер).
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че до датата на
предявяване на настоящия иск са извършени няколко валидни изпълнителни действия по
отношение на длъжниците.
Последното такова действие е налагането на запор върху л.а. „Волво В 40 1.8”, с рег.
№ 41 89 АТ, собственост на ищеца В.П. М. извършено от ДСИ на 28.12.2015г. С Писмо рег.
№ 264000-648/12.01.2016г. на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, ДСИ е
уведомен, че постановлението за налагане на запор е изпълнено, т.е. налице е валидно
извършено изпълнително действие.
След тази дата, по молба на взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД от 27.07.2016г.
съдебният изпълнител е поискал нова справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Габрово относно притежавани от ищеца В.П. М. МПС, като с писмо от 04.08.2016г. му е
отговорено, че на името на М. е регистриран единствено л.а. „Волво В 40 1.8”, с рег. № 41
89 АТ, върху който вече е наложен запор по изпълнителното дело.
Видно от изпълнителното дело след молбата от 27.07.2016г. от страна на взискателя
е налице пълно бездействие, като не са сочени нови изпълнителни способи и не е искано
предприемане на нови действия по принудително изпълнение срещу длъжниците, в
частност срещу ищеца В.М..
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че
поради бездействието на взискателя, на 28.12.2017г. / две години след налагането на запор
върху притежавания от ищеца л.а. „Волво В 40 1.8”, с рег. № 41 89 АТ/ изпълнителното
производство по изп. д. №569/2005г. на Изпълнителна служба при ГРС е перемирано по
силата на закона. Това е така, защото не се предприети други същински изпълнителни
действия, а единствено са извършвани справки за установяване имуществото на
длъжниците.
Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е съставил постановление за
прекратяване на делото след 28.12.2017г. не означава, че изпълнителното производство не е
прекратено, доколкото това постановление има само декларативен характер. В този смисъл е
възприетото в т. 10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Съгласно същото тълкувателно
решение „Прекратяването но изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното валидно изпълнително
действие”
В настоящия случай последното валидно изпълнително действие е извършено на
28.12.2015г. с налагането на запор върху лекия автомобил и новата петгодишна погасителна
давност е изтекла 28.12.2020г. като към датата на предявяване на настоящия иск –
08.04.2022г. вземането на кредитора е погасено по давност.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 439 от ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът е представил списък на разноските по делото по чл. 80 от ГПК , видно от
който е заплатил 1 150.00 лева адвокатски хонорар и 671.20 лева държавна такса.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което е основателно., доколкото делото не представлява
фактическа и правна сложност. С оглед на това и на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК на ищеца следва
да бъде присъдено минимално възнаграждение за адвокат определено по реда на чл. 7 ал.2 т.
4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата от 1 034 .00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 от ГПК, по отношение на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, кв. Малинова долина, ул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, със законен
представител Райна Иванова Миткова - Тодорова, че В. П. М., ЕГН ********** с адрес гр.
Габрово, ул.”*********” № 21, със съдебен адрес гр. Габрово, бул. “Априлов” № 26 вх.А -
адвокат Г.Н., ГАК, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 16 778.70 лева /шестнадесет хиляди седемстотин
седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ представляваща общ размер на
задължението по изпълнително дело № 569/2005г. на Държавен съдебен изпълнител при
Габровски РС, поради погасяване на вземането по ДАВНОСТ .
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. “Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, със законен представител Райна Иванова Миткова - Тодорова ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.”*********” № 21 със
съдебен адрес гр. Габрово, бул. “Априлов” № 26 вх.А - адвокат Г.Н., ГАК направените по
делото разноски в размер на 1 705.20 лева /хиляда седемстотин и пет лева и двадесет
стотинки/ .
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6