№ 88
гр. П., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200167 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба
на “*** ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез пълномощник адв.М. Д. вписана
в САК, против НП № ***/15.08.2022 г. издадено от Директора на дирекция “Инспекция по труда”
гр. Т., с което и на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ на юридическото лице е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) за това, че ”на 06.07.2022 г. около
13.43 ч. в обект-силозна база и фабрика за сортиране на семена, намиращ се в гр.П., южна
индустриална зона, стопанисван от работодателя „*** е извършена проверка по работни места
и на условията на труд, във връзка със станала около 11.00 ч. на 06.07.2022 г. злополука по време
на работа със смъртен резултат, с лицето С.Д.С..
При проверката е установено, че по време на злополуката С.Д.С., съвместно с Х.К.С.,
З.Т.З., К.Г.Г., А.Р.Р.в и Ж.Г.Ж. са извършвали в проверявания обект трудовата дейност –
разтоварване на чували със слънчогледово семе от товарен автомобил и превозването им до
приемната шахта.
В хода на проверката е направен оглед по работните места на мястото на злополуката.
Съгласно извършения оглед и събраните писмени и устни сведения от Х.К.С., З.Т.З., К.Г.Г. и
А.Р.Р.в, при извършване на посочената трудова дейност на 06.07.2022 г. С.Д.С. е извършвал
управление на електрокар Linde модел E18C-02, със заводски регистрационен номер С3/2.
При извършена проверка на 13.07.2022 г. в офиса на Дирекция „ИТ“ гр.Т. на изисканите и
представени от работодателя документи и събраните писмени сведения е установено следното:
На 28.02.2008 г. работодателят е сключил със С.Д.С. писмен трудов договор № 082 за
длъжността „машинен оператор“, при пълно работно време – 8 часа. С допълнително
споразумение № 2990/03.06.2019 г., работникът е преминал на длъжност „специалист с
контролни функции, преработваща промишленост“. От работодателя писмено е изискано
1
свидетелство за правоспособност на водач на електрокари и мотокари за С.Д.С.. Същото не е
представено до съставяне на АУАН № ***/20.07.2022 г.
Във връзка с гореизложеното, на 06.07.2022 г. работодателят е допуснал в проверявания
обект в гр.П., С.Д.С. да извършва управление на електрокар Linde модел E18C-02, със заводски
регистрационен номер С3/2, без посоченото лице да притежава свидетелство за
правоспособност на мотокари и електрокари. Нарушението извършено от работодателя на
06.07.2022 г. в проверявания обект в гр.П.. Същото е констатирано на 13.07.2022 г. при проверка
по документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Т.“ – нарушение по чл.9,т.1 от
Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари (Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.).
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се посочва, че
НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи
се, че при издаване на НП не е било отчетено обстоятелството, че работодателят е изпълнил
задълженията си по ЗЗБУТ и подзаконовите актове по безопасност на труда, като е издал
инструкция, в която изрично е указал, че „управлението на електрокарите да се извършва само от
правоспособни лица“, т.е. Събчо Събчев е управлявал електрокара въз основа на свое собствено
решение и инициатива, което не обвързва работодателя. Жалбоподателят твърди, че след като не е
отчел тези обстоятелства и е издал процесното НП, АНО е нарушил задължението си по чл.52, ал.4
от ЗАНН, поради което наложената имуществена санкция се явява несъставомерна. В с.з.
жалбоподателят се представлява от адв.Г. С. вписан в САК, който поддържа жалбата, пледира за
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, претендира направените разноски, за които
представя списък и доказателства за заплащането им. Прилага писмени бележки.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. ст. юк Р.Х. оспорва изцяло
жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото
НП, претендира се присъждане на ю.к възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
06.07.2022 г. около 11.00 ч. в обект-силозна база и фабрика за сортиране на семена в гр.П., Южна
индустриална зона, стопанисван от работодателя „*** настъпила злополука със смъртен резултат,
с лицето С.Д.С. ЕГН-**********. В обекта пристигнал екип от Дирекция „ИТ“ гр.Т. включващ
инспекторите С. Д., Х. Х. и Г. К.. В присъствие на надлежно упълномощен представител на
работодателя – А.Р.Д. /пълномощно л.75/ длъжностните лица извършили оглед на мястото на
злополуката. За констатациите при проверката бил съставен КП, била изготвена и призовка /л.39/,
с която работодателят бил задължен да се яви на 11.07.2022 г. в Дирекция “ИТ“-гр. Т., където да
представи подробно описани документи във връзка с осъществяването на трудовите и останалите
правоотношения в обекта на контрол, както и във връзка с спазването на ЗЗБУТ и подзаконовите
актове по неговото прилагане.
След като работодателят предоставил в срок изисканата му документация, на 20.07.2022 г.
същата бира анализирана в офиса на Дирекция “ИТ“ Т.. При извършената допълнителна проверка
на представените документи, актосъставителя С. Д. преценила, че 06.07. 2022 г. работодателят е
извършил административно нарушение по чл.9,т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (Обн.,ДВ,
2
бр.112/2004 г.), допускайки лицето С.Д.С., без да притежава свидетелство да правоспособност на
водач на електрокари и мотокари, да управлява електрокар Linde модел E18C-02, със заводски
регистрационен номер С3/2. За посоченото нарушението бил съставен АУАН № ***/20.07.2022 г.,
който бил връчен на упълномощеното лице А.Д. и подписан от нея без възражение, като
допълнителни писмени такива не постъпили и в 7-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези
обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ***/15.08.2022 г. на
Директора на дирекция „ИТ“ гр.Т., връчено лично на 17.08.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя С. Д., свидетелите Х. и К. (присъствали както при проверката в обекта и при
анализа на допълнително представените от работодателя документи), както от приложените и
приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване с
материалния закон – предвид и обстоятелството,че съгласно чл.16, ал.4,т.2 от Устройственият
правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (Обн., ДВ, бр.6/21.01.2014 г.)
“Директорът на дирекция "Инспекция по труда: … осъществява правомощия на
административно наказващ орган по смисъла на чл.47, ал. 2 от ЗАНН …”.
Съгласно общата разпоредба на чл.275,ал.1 от КТ задължение на работодателя е да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В конкретния случай
категорично е установено, че работника С.Д.С. е работел по трудов договор при работодателя
„Ойропак“, в обект силозна база и фабрика гр.П. на длъжност „специалист с контролни функции,
преработваща промишленост“. На 06.07.2022 г. на *** е било възложено от страна на прекия
му ръководител Г. Д. /виж обяснение на работника Х.С., л.44, а не е предприето самоволно по
инициатива на *** така както се сочи в жалбата/ заедно с лицата Х.К.С., З.Т.З., К.Г.Г., А.Р.Р.в
и Ж.Г.Ж. да извършат в проверявания обект трудовата дейност – разтоварване на чували със
слънчогледово семе от товарен автомобил и превозването им до приемната шахта. В изпълнение
на разпореждането, ***, който несъмнено не е притежавал свидетелство да правоспособност на
водач на електрокари и мотокари, е предприел управление на електрокар Linde модел E18C-02, със
заводски регистрационен номер С3/2. При извършваната дейност електрокара се наклонил на една
страна и започнал да пада, при което *** опитал да скочи, но бил ударен от машината и починал на
място.
При така установените обстоятелства съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
административното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.9,т.1 от Наредба № 10
от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари (Обн.,ДВ, бр.112/2004 г.), съгласно който за управление на кари се
допускат само правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и
притежават свидетелство за работа с кари. Работодателят действително е бил издал Работна
инструкция № 14 /приложена л.17/, в Раздел I от която е посочил, че управлението на
3
електрокарите следва да се извършва само от правоспособни водачи, които притежават /т.1, л.19/
свидетелство за управление за работа с кари, оправомощени с писмена заповед и инструктирани от
работодателя – инструкция, с която *** е бил запознат – виж таблица л.24, пор.№ 135.
Безспорно е по делото, а и се установява от всички събрани по делото доказателства, че
към датата на настъпилата злополука починалият работник Събчо *** е работел на длъжност
„Специалист с контролни функции“ /допълнително споразумение от 03.06.2019 г.,л.50/, като
съгласно длъжностната му характеристика /л.51 и сл./ е пряко подчинен на управителя на „***
В.В. и на Г. Г.ев Д.. В конкретният случай, на 06.07.2022 г. именно прекият ръководител Г. Д. е
възложил на работника Събчо *** и колегите му Х.К.С., З.Т.З., К.Г.Г., А.Р.Р.в и Ж.Г.Ж. да
разтоварят чували със слънчогледово семе от товарен автомобил и да ги превозят до приемна
шахта – дейност, при която конкретно на *** е било възложено да управлява
електрокар Linde модел E18C-02, със заводски регистрационен номер С3/2. Именно поради това
съдът счита за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че *** е управлявал електрокара
по своя инициатива и преценка, с което е нарушил правилата за безопасност на труда в
предприятието, а това не може да се вмени като нарушение на работодателя.
Ето защо, съдът приема, че от обективна страна жалбоподателя е осъществил от обективна
страна състава на административното нарушение, за което е бил санкциониран. Правилно
отговорността на жалбоподателя ЮЛ е ангажирана, тъй като именно „*** следва да носи
отговорност съгласно чл.413,ал.2 от КТ. Това е така, защото в хода на съдебното дирене се
установи, че жалбоподателя притежава качеството на „работодател“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на
КТ, тъй като на 06.07.2022 г. е допуснал в обекта на контрол в гр.П. лицето С.Д.С. да извършва
управление на електрокар Linde модел E18C-02, с рег.№ С3/2, без посоченото лице да притежава
свидетелство за правоспособност на мотокари и електрокари – дейност, при която е настъпила
смъртта на ***.
Административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна /а не виновна, както се
сочи в жалбата/, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК,
касаещо субективната страна на деянието на физическо лице, т.е. при административни
нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината. Във всеки един
случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно
че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на работодателя. В настоящият
казус се установи, че в чл.413,ал.2 КТ е предвидена възможността за налагане на имуществена
санкция на ЮЛ, каквото се явява и дружеството-жалбоподател. По отношение конкретният размер
на наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ при възможност от
1500 до 15000 лв. съдът намира, че същата е индивидуализирана под средния размер и в случая с
оглед настъпилите тежки последици напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Видно от съобразителната част на обжалваното НП, при налагане на имуществената санкция
наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано
е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение, а доколкото от нарушението е
настъпила смъртта на работника Събчо *** е неприложима и разпоредбата чл.415в,ал.1 КТ-
преценка, която се споделя и от съда. Имуществената санкция наложена на жалбоподателя е
правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на чл.27
ЗАНН и доколкото не са представени доказателства за други нарушения от страна на „*** на
здравословните и безопасни условия на труд, е в размер, който в случая е адекватен и съответен
на извършеното нарушение, поради което издаденото НП следва да бъде изцяло потвърдено.
4
При този резултат се явява основателно искането за присъждане на ю.к. възнаграждение
съгласно чл.63,ал.3 и ал.4 ЗАНН. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП, съгласно ал.1 от
който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител се е явил в съдебното
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.9,вр. ал.2,т.5,вр. с чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***/15.08.2022 г. издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Т., с което и на основание чл.416,ал.5,във вр. с чл.413,ал.2 от КТ, на „***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л. ул.“***, представляван от
управителя В.М.В., за извършено нарушение по чл.9,т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
(Обн.,ДВ, бр.112/ 2004 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. (пет хиляди
лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*** ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – Т., чрез
ст.юрисконсулт Р.Х., СУМАТА в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5