МОТИВИ
към Решение № 1131/17.09.2019г. по НАХД 3093/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на предложение,
внесено от БРП, с който срещу Е.С.А. с ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 27.03.2017год., в гр. Бургас, в сградата на Сектор
“Пътна полиция“, намираща се на улица “Янко Комитов“ № 34, е потвърдил неистина
- че е изгубил СУМПС № *, издадено на 08.11.2012год. от сектор “Пътна полиция“
гр. Бургас, в писмена декларация /Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи от дата 27.03.2017г., приложена към
Заявление с Вх. № 3685/27.03.2017г., до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр. Бургас за издаване на документ за самоличност на български граждани/, която
по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП / „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация“/, се дава пред орган на властта - в случая пред „Системен
оператор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Бургас *, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - в случая, че СУМПС № * е
изгубено – престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” към минималния
размер- 1200 лв.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му
защитник- адв. Михов от АК-Бургас, не оспорва
извършването на деянието, като пледира за налагане на наказание в минимален
размер.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Е.С.А. с ЕГН: **********, е роден на ***г.
в гр. Карнобат, с постоянен адрес ***, живущ ***, българин, български
гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/.
На 08.11.2012год. на обв. Е.С.А.
било издадено СУМПС № *, валидно до 08.11.2022год.
На 23.02.2017г в Република Гърция обв.
Е.А. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № А
6529 АТ. Той пътувал заедно с приятеля си св. Сафит
Хасанов, с когото търсели работа в Р. Гърция. Колата била собственост на сина
на Хасанов - Йордан Славчев Иванов. Преди гр. Алмирос
ги спрели полицаи. При извършената проверка установили, че обв.
А. управлява автомобила след като е употребил алкохол. Гръцките полицаи
съставили акт на обв. А. и му взели СУМПС № * за срок
от 90 дни. Била му наложена и глоба в размер на 700 евро. Обв.
А. не платил глобата. На 06.05.2017г. гръцките власти предали СУМПС № * в
Посолството на Република България в Атина, откъдето било изпратено в ГДНП -
София, ведно със справка в табличен вид за вида на документа, номера му, данни
за собственика му, нарушението, което е извършил и наложеното му наказание.
Обв. А.
бил наясно, че не може да управлява МПС без СУМПС, а неговото било отнето от
гръцките власти. Затова решил да се прибере в България и да заяви, че е изгубил СУМПС, като
поиска да му бъде издадено ново.
На 27.03.2017год. обв. А. отишъл в сградата на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР в гр. Бургас. На гишето го обслужвала св. *
- „Системен оператор“ в Сектора. Обв. А. се
легитимирал и заявил, че си е изгубил СУМПС и желае да му бъде издадено ново.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП „Дубликат на свидетелство за управление или
на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация“/.
Св. Димитрова, след като се уверила в неговата самоличност, му дала да
попълни необходимите за това документи - Заявление с Вх. № 3685 от 27.03.2017г.
и Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи.
Обв. А. отишъл в
Сектор „Пътна полиция“ заедно с жената, с която живее на семейни начала - св.
Емилия Василева Димитрова. Той предварително обяснил на Димитрова, че си е
изгубил свидетелството за управление на МПС в Гърция и затова ще пусне
заявление да му издадат ново.
Обв. А. попълнил
Заявлението и го подписал. Попълнил и лицевата страна на Декларацията по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност. За
задната страна на Декларацията помолил жена си да я попълни.
На лицевата част на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи обв. А. попълнил
имената си и другите изискващи се лични данни, като по-надолу написал датата -
27.03.2017г. и след „Декларатор“ се подписал.
На гърба на Декларацията обв. А. диктувал, а св.
Димитрова написала: „Загубена при носенето на багажа на братми
от една къщта във друга не знам къдея
саборих“.
На 30.03.2017г. обв. А. лично получил новото си
СУМПС № *********, издадено на 28.03.2017г. и валидно до 28.03.2027г., което
използва и към момента.
При въвеждането от страна на Сектор „Пътна полиция“ - Бургас в
информационната система АИС-БДС на данните за отнето българско СУМПС № * от
Република Гърция, които били получени с писмо от ГД“НП“ - София.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на Сафит Хасанов (л. 59 от ДП), Йордан Иванов
(л. 60 от ДП), Емилия Димитрова (л. 61 от ДП), Десислава Димитрова (л. 62-63 от
ДП), справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство); Декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 86 от
ДП); протоколи за взимане на образци за сравнително изследване (л. 68-72 от
ДП), от заключенията на СГрфЕ (л. 77-85 от ДП), както
и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени доказателства.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани
по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на
разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на
едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи,
които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и
ясно на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на
декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Димитрова. На следващо място
въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл.
160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС
№ 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на
чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на
последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал
(заявил е), че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС № № *, когато
в действителност същото е било иззето от контролните органи в Гърция и той е
бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е
годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска,
тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор. Тук следва
да се отбележат два момента. Без значение е обстоятелството, че друго лице- св.
Димитрова, е попълнила текста, с който се излагат неверните обстоятелства, тъй
като един документ може да бъде съставен от дееца и чрез използването на друго
лице, напр. чрез диктовка, както е в случая. Съществено е, че деецът със
собствения си подпис потвърждава, че именно това е неговото волеизявление. На
второ място, без значение е, че текстът е попълнен на гърба на декларацията,
тъй като от показанията на служителката Димитрова става ясно, че това е
практиката в администрацията.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето от немските власти, както и че
съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за
да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че
документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се
удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на
орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране
съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение,
но въпреки това от волева страна обвиняемият е искала именно това, за да може
по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден,
че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст,
съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до
триста лева.
В
конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са
налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на
чл. 78а от НК:
1.
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както
стана дума същият е бил реабилитиран, който факт заличава последиците от
осъждането и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви, извън деянията за които
вече е бил реабилитиран. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото съдебно минало на А.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Следва да се
отчете, че обвиняемият съдейства за разкриване на обективната истина, като в
съдебно заседание неговият защитник заяви, че не се оспорва извършването на
деянието и изрази съгласие за използване на събраните на досъдебното
производство доказателствени материали.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко
това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен
на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху А. и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има сторени
разноски за изготвени експертизи и превод на документи, като видно от
приложените справки-декларации и постановление на водещия разследването, а и от
посоченото в приложението на обвинителния акт – общият размер на разноските е 358,33
лв., поради което и с оглед обстоятелството, че обвиняемият беше признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди обвиняемия да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По доказателствата:
По делото има
приложено писмено доказателство - Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, находяща се на лист 86 от досъдебното производство, което предвид
характеристиките си, следва да остане приложено по делото в срока за съхранение
на също, след което да се унищожи с унищожаването на делото по предвидения в
ПАС ред.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: