Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27
гр. Сливен, 12. 02. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 350 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.П.И. с ЕГН: ********** с
адрес: ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 18-0804-001588 от 18.11.2018 г., издадена от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, с която на оспорващия,
на основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до заплащане на дължимата глоба. В
жалбата си оспорващият възразява против оспорената заповед. Посочва, че не
оспорва дължимата сума от 650 лева, но е безработен, спряна му е пенсията и
няма възможност да заплати сумата. Моли СУМПС да му бъде върнато, тъй като
обслужва с автомобила болната си б..
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата. Прави искане глобата да бъде намалена, тъй като
не може да я плати.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен,
е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 11.07.2012 г. на оспорващия И. е
издадено СУМПС № *********, валидно до 11.07.2022 г.
На 18.11.2018 г. на оспорващия И. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия Д бл. № 916197, връчен му на същата дата, за нарушения
на ЗДвП, едно от които – за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за това че на 18.11.2018
г. около 18:40 ч. в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон”, до хлебозавод „Демеа” – в
посока бул. „Илинденско въстание“, е управлявал лек автомобил „Ситроен АХ” с
Рег. № *******, като към датата и часа на проверката водачът е имал неплатени
глоби в размер на 650 лева.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.11.2018 г. от
Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, е издадена оспорената
в настоящото производство Заповед № 18-0804-001588. С нея на оспорващия И.П.И.
е приложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП– временно
отнемане на СУМПС на водач до заплащане
на дължимата глоба, като е отнето СУМПС № *********. В мотивите на заповедта са
възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че И. в качеството
му на водач на МПС е управлявал същото с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане, с
което виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 23.11.2018
г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на административния
орган на 29.11.2018 г.
В хода на съдебното дирене са приети като
доказателства наказателни постановления и разпечатки от информационната система
на КАТ, видно от които:
С Наказателно постановление /НП/ № 16-0804-000344 от
25.03.2016 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, в
сила от 18.04.2016 г., на оспорващия И. е наложена глоба в общ размер на 110
лева за нарушения на ЗДвП;
С НП № 16-0804-000603 от 27.04.2016 г. на Началника на
Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, в сила от 09.12.2016 г.,
на оспорващия И. е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на КЗ;
С НП № 16-0804-001629 от 14.09.2016 г. на Началника на
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, в сила от 05.07.2018 г., на
оспорващия И. е наложена глоба в общ размер на 260 лева за нарушения на ЗДвП;
С НП № 16-0804-001633 от 14.09.2016 г. на Началника на
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, в сила от 05.11.2018 г., на
оспорващия И. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на ЗДвП;
С Фиш Серия М № 113934 от 11.05.2016 г. на ОД на МВР –
Сливен, влязъл в сила, на оспорващия И. е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на ЗДвП;
С Фиш Серия Н № 292387 от 02.11.2018 г. на ОД на МВР –
Сливен, влязъл в сила, на оспорващия И. е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на ЗДвП.
Общият размер на глобите, наложени с гореизброените
актове, е 750 лева.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Спазена е установената от закона форма– актът е писмен и
мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В
административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява
моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице: оспорващият е
бил водач на процесния автомобил към момента на проверката и е управлявал МПС с
наложени наказания глоба, незаплатени в срока за доброволно заплащане.
Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в
съдебното производство. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства
е установено по несъмнен начин, че на оспорващия са наложени с влезли в сила
наказателни постановления и фишове наказания глоба в размер, чиято обща
стойност надвишава сумата от 650 лева, посочена в оспорения акт като неплатени
глоби. Размерът на неплатените глоби се признава изрично и от оспорващия в
процесната жалба. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното
право на административния орган да приложи принудителната административна
мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача
до заплащане на дължимата глоба.
Възраженията на оспорващия, свързани с липса на средства
за заплащане на глобите и с необходимост да помага на своя болна близка, както
и представените в тази връзка: служебна бележка за регистрация като търсещо
работа лице, експертни решения на ТЕЛК, пълномощно и СРМПС, са ирелевантни за
настоящото производство, тъй като са извън материалноправните предпоставки,
предвидени в приложимата за разглеждания случай законова разпоредба.
Неоснователно е и искането на оспорващия наложените глоби да бъдат намалени.
Глобите са наложени с влезли в сила актове в производства, различни от настоящото,
което има за предмет оспорване на заповед за прилагане на ПАМ.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 4 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.И. с ЕГН: ********** с адрес: ***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0804-001588 от 18.11.2018 г., издадена от Началника на Сектор Пътна полиция
към ОД на МВР– Сливен, с която на И.П.И., на основание чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане
на дължимата глоба.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: