Решение по дело №3250/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4909
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110203250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4909
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г*СТ. Г*
при участието на секретаря И*Р. А*
като разгледа докладваното от Г* СТ. Г* Административно наказателно дело
№ 20221110203250 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г*Г*

при участието на секретаря И* А*, като разгледа докладваното от съдия Г*
АНД №3250 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена до съда жалба срещу наказателно постановление
№018/25.03.2020 г. на председателя на Д*****, с което на „Е*****“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 4435097,60 лв. на основание
чл.104, ал.3 от Закона за хазарта.
В депозираната пред съда жалба от „Е****“ ООД се иска отмяна на
постановлението.
Редовно призовано, „Е****“ ООД, се представлява от адв.Б. и адв.С.,
които поддържат жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.В****, която пледира за потвърждаване на постановлението и прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
„Е****“ ООД е организатор на залагания върху резултати от спортни
състезания и надбягвания с коне и кучета, за което притежава Удостоверение
за издаден лиценз №000030-1215/05.02.2020 г.
На 11.10.2019 г. „Е*****“ ООД е подало в Държавната комисия по
хазарта декларация по чл.30, ал.6 във връзка с чл.30, ал.3 от ЗХ с вх.№000030-
13112/11.10.2019 г., относима за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.,
като в част IV, в графи 2 и 3 дружеството не е посочило данни за стойността
на получените залози в лева и за размера на дължимата държавна такса в
размер на 15 на сто върху стойността на получените залози в лева, срещу вида
на организираната от него хазартна игра.
Във връзка с извършената проверка бил издаден от председателя на
Държавната комисия по хазарта Акт за установяване на публично държавно
вземане №5/14.02.2020 година.
Горният акт бил атакуван от жалбоподателя пред АССГ и с решение
№10003/08.11.2022 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение по
административно дело №6850/2021 г., Акт за установяване на публично
държавно вземане №5/14.02.2020 година е обявен за нищожен.
Свидетелят К. У. е съставил АУАН въз основа, на който е издадено
процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля
У. и от приетите по делото писмени доказателства.
2
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от правоимащото лице и е подадена в
срок.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
За да ангажира отговорността на жалбоподателя наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение на чл.30, ал. 6 във връзка с ал.3 от ЗХ.
Съгласно решение №10003/08.11.2022 г. на Върховния административен
съд, Осмо отделение по административно дело №6850/2021 г., Акт за
установяване на публично държавно вземане №5/14.02.2020 година е обявен
за нищожен.
От горното следва, че твърдяното нарушение е недоказано.
След като посочената в процесното постановление сума не се дължи на
държавата, то няма основание да се търси административно-наказателна
отговорност от жалбоподателя.
Недопустимо е при установяването на едни и същи факти съдилищата да
извършат различно тълкуване и да приложат различни правни последици.
Производствата пред районния съд и пред АССГ и ВАС се различават по
своя характер, но след като ВАС е обявил за несъществуващо едно държавно
вземане, районният съд не може да приеме, че е извършено нарушение.
Нищожността на един акт следва да се зачете от всеки съд, независимо от
процесуалния закон, по който се разглежда даден спор.
Независимо от различията в процесуалните закони, за материалния закон
липсва състав на нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
3
постановление №018/25.03.2020 г. на председателя на Държавната комисия по
хазарта като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г*
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена до съда жалба срещу наказателно постановление
№018/25.03.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, с
което на „Е...“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 4435097,60
лв. на основание чл.104, ал.3 от Закона за хазарта.
В депозираната пред съда жалба от „Е...“ ООД се иска отмяна на
постановлението.
Редовно призовано, „Е...“ ООД, се представлява от адв.Б... и адв.С... които
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.В...,
която пледира за потвърждаване на постановлението и прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
„Е....“ ООД е организатор на залагания върху резултати от спортни
състезания и надбягвания с коне и кучета, за което притежава Удостоверение
за издаден лиценз №000030-1215/05.02.2020 г.
На 11.10.2019 г. „Е...“ ООД е подало в Д**** по чл.30, ал.6 във връзка с
чл.30, ал.3 от ЗХ с вх.№000030-13112/11.10.2019 г., относима за периода от
01.09.2019 г. до 30.09.2019 г., като в част IV, в графи 2 и 3 дружеството не е
посочило данни за стойността на получените залози в лева и за размера на
дължимата държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на
получените залози в лева, срещу вида на организираната от него хазартна
игра.
Във връзка с извършената проверка бил издаден от председателя на
Държавната комисия по хазарта Акт за установяване на публично държавно
вземане №5/14.02.2020 година.
Горният акт бил атакуван от жалбоподателя пред АССГ и с решение
№10003/08.11.2022 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение по
административно дело №6850/2021 г., Акт за установяване на публично
държавно вземане №5/14.02.2020 година е обявен за нищожен.
Свидетелят К. У. е съставил АУАН въз основа, на който е издадено
процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля
У. и от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от правоимащото лице и е подадена в
1
срок.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
За да ангажира отговорността на жалбоподателя наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение на чл.30, ал. 6 във връзка с ал.3 от ЗХ.
Съгласно решение №10003/08.11.2022 г. на Върховния административен
съд, Осмо отделение по административно дело №6850/2021 г., Акт за
установяване на публично държавно вземане №5/14.02.2020 година е обявен
за нищожен.
От горното следва, че твърдяното нарушение е недоказано.
След като посочената в процесното постановление сума не се дължи на
държавата, то няма основание да се търси административно-наказателна
отговорност от жалбоподателя.
Недопустимо е при установяването на едни и същи факти съдилищата да
извършат различно тълкуване и да приложат различни правни последици.
Производствата пред районния съд и пред АССГ и ВАС се различават по
своя характер, но след като ВАС е обявил за несъществуващо едно държавно
вземане, районният съд не може да приеме, че е извършено нарушение.
Нищожността на един акт следва да се зачете от всеки съд, независимо от
процесуалния закон, по който се разглежда даден спор.
Независимо от различията в процесуалните закони, за материалния закон
липсва състав на нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
2