Р Е
Ш Е Н
И E
№ 7
гр.Айтос, 23.01.2014 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд – наказателна колегия, ІІ състав, в
публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди и четиринадесета
година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: ..…...……………
Членове : …….……………
при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора …………
като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АНХ дело N 465 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по
жалба на Д.Т.Д., ЕГН **********,*** против
Наказателно постановление № 338/ 08.07.2013 г. на Началника на РУ на МВР - град
Айтос, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложена г л о б
а
в размер на 300,00 (триста) лева. Жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага оплаквания
за постановяването му при неспазване на предвидената в Закона форма. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна, не изпраща свой представител в съдебно заседание и
не ангажира становище по основателността
на жалбата. Не представя доказателства, извън събраните в хода на
административно наказателното производство по повод съставяне на обжалваното
постановление.
Съдът, с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, счита че НП следва да бъде потвърдено поради следните
съображения:
От разпита
на актосъставителя С.Д.Г. се установява по безспорен начин, че заедно с Г.К.К.
и Р.Й.Р., в качеството си на длъжностни лица – служители на РУ на МВР - Бургас
лично са присъствали при констатиране на нарушението, а именно, че жалбоподателят,
в качеството на водач, при описаните в АУАН условия – време и място, управлява л.а.
Шкода „Фабия”, с рег.№ *** по път от републиканската мрежа, без да е заплатил
винетна такса за 2013 година.
Актът за
нарушението е съставен на място и предявен на нарушителя. Съгласно приложеното
копие от АУАН, контролният орган
подробно е отразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението – с точно
фиксиране на местоизвършването и времето.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа
на отразеното в акта, както и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено от жалбоподателя на 12.11.2013 г. и обжалвано, заведено в РУ на МВР - Айтос с вх. № М-415/18.11.2013 г. (л.3 от делото), поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
По отношение на наложеното наказание на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че констатираното в акта нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето, посочено като нарушител. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Ангажираните гласни кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства и следва да се ценят като нипротиворечиви. Пред полицейските служители жалбоподателят всъщност не е възразил относно констатираното нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а е опитал да оправедае поведението си с липсата на винетен скикер и на служебния автомобил. Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да стори това, след заплатена винетна такса. Жалбоподателят в жалбата си не оспорва констатираното нарушение по същество, а излага единствено оплаквания досежно формана на съставения му акт, по повод чиято основателнсот съдът е взел отношение в гореизложения смисъл. При липса на доказателства за заплатена винетна такса за процесния автомобил, съдът намира за безспроно, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна.
За да се ангажира отговорността на жалбоподателя, е необходимо
освен обективно да е реализирал деянието, също така и то да е извършено
виновно. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5
от ЗДвП урежда задължението за движение на ППС по републиканските пътища след
заплащането на винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната норма на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, което от
обективна страна се осъществява с управление на ППС по републиканските пътища,
без да е заплатена дължимата винетна такса, като отговорността за това
е на водачите. Те са субекти на нарушението. Безспорно установено е, че към момента на спирането
жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански
път. Жалбоподателят е управлявал автомобил, т.е. бил е в
качеството на водач и съответно е субект на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, т.е. е бил длъжен, преди да поеме управлението, да заплати изискуемата от
закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е осъществено и от субективна страна.
Нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от
ЗП сочи, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в
трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни
участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси: 1.
такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът
на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории
превозни средства се определя от Министерския съвет, така, че да не е по-висок
от максималните размери, посочени в приложение № 1.
От друга
страна - изхождайки от гореописаната фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът намира за безспорно, че жалбоподателят е
осъществил санкционираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Досежно наложеното наказание, размерът на същото е правилно определен от
наказващият орган и в размер, съобразно предвидената от законодателя и точно
фиксирана по вид и размер санкция по чл. 179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП. Ето защо
и обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено предвид установената в хода
на съдебното дирене негова правилност и законосъобразност.
По
изложените съображения, Айтоският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 338/ 08.07.2013 г. на Началника на РУ на МВР - град Айтос, с
което на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена г л о б а в размер на 300,00
(триста) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните
пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :