Решение по дело №465/2013 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 7
Дата: 23 януари 2014 г. (в сила от 4 юли 2014 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20132110200465
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 7

 

гр.Айтос, 23.01.2014 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд – наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание  на четиринадесети януари  две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Мария Джанкова

                                                                   Съдебни заседатели : ..…...……………

                                                                                        Членове : …….……………

 

при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АНХ дело N 465 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Д.Т.Д., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 338/ 08.07.2013 г. на Началника на РУ на МВР - град Айтос, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена     г л о б а  в размер на 300,00 (триста) лева. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага оплаквания за постановяването му при неспазване на предвидената в Закона форма. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не представя доказателства.

Въззиваемата страна, не изпраща свой представител в съдебно заседание и не ангажира становище  по основателността на жалбата. Не представя доказателства, извън събраните в хода на административно наказателното производство по повод съставяне на обжалваното постановление.

 

Съдът, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита че НП следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

 

От разпита на актосъставителя С.Д.Г. се установява по безспорен начин, че заедно с Г.К.К. и Р.Й.Р., в качеството си на длъжностни лица – служители на РУ на МВР - Бургас лично са присъствали при констатиране на нарушението, а именно, че жалбоподателят, в качеството на водач, при описаните в АУАН условия – време и място, управлява л.а. Шкода „Фабия”, с рег.№ *** по път от републиканската мрежа, без да е заплатил винетна такса за 2013 година.

Актът за нарушението е съставен на място и предявен на нарушителя. Съгласно приложеното копие от  АУАН, контролният орган подробно е отразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението – с точно фиксиране на местоизвършването и времето.

 

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено от жалбоподателя на 12.11.2013 г. и обжалвано, заведено в  РУ на МВР - Айтос с вх. № М-415/18.11.2013 г. (л.3 от делото), поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

 

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В хода на административнонаказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По отношение на наложеното наказание  на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП съдът намира, че в хода на съдебното производство  се установи по безспорен начин, че констатираното в акта нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето, посочено като нарушител. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Ангажираните гласни кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства и следва да се ценят като нипротиворечиви.  Пред полицейските служители жалбоподателят всъщност не е възразил относно констатираното нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, а е опитал да оправедае поведението си с липсата на винетен скикер и на служебния автомобил.  Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да стори това, след  заплатена винетна такса. Жалбоподателят в жалбата си не оспорва констатираното нарушение по същество, а излага единствено оплаквания досежно формана на съставения му акт, по повод чиято основателнсот съдът е взел отношение в гореизложения смисъл. При липса на доказателства за заплатена винетна такса за процесния автомобил, съдът намира за безспроно, че е осъществен състава  на нарушението от обективна страна.

За да се ангажира  отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен обективно да е реализирал деянието, също така и то да е извършено виновно. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП урежда задължението за движение на ППС по републиканските пътища след заплащането на винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, което от обективна страна се осъществява с управление на ППС по републиканските пътища, без да е заплатена дължимата винетна такса, като отговорността за това е на водачите. Те са  субекти на нарушението. Безспорно установено е, че към момента на спирането жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път. Жалбоподателят  е управлявал автомобил, т.е. бил е в качеството на водач и съответно е субект на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, т.е. е бил длъжен, преди да поеме управлението, да заплати изискуемата от закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е осъществено  и от субективна страна.

Нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП сочи, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така, че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.

От друга страна - изхождайки от гореописаната фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът намира за безспорно, че жалбоподателят е осъществил санкционираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Досежно наложеното наказание, размерът на същото е правилно определен от наказващият орган и в размер, съобразно предвидената от законодателя и точно фиксирана по вид и размер санкция по чл. 179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП. Ето защо и обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено предвид установената в хода на съдебното дирене негова правилност и законосъобразност.

 

По изложените съображения, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 338/ 08.07.2013 г. на Началника на РУ на МВР - град Айтос, с което на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  е наложена г л о б а в размер на 300,00 (триста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

 

                                                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ :