№ 220
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200727 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез представляващия *, с посочен съдебен адрес: *, против
Наказателно постановление № 221530-F650057/10.06.2022 г., издадено от зам. директор на
ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството
(ЗСч), на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 2672/2022 г. по описа на РС-
Бургас, завършило с постановяване на Решение № 1075/17.11.2022 г., с което НП е било
отменено. Решението е било обжалвано пред АдмС-Бургас, като с Решение № 99/06.02.2023
г. по КНАХД № 2221/2022 г. по описа на АдмС-Бургас, първоинстанционният съдебен акт е
бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като
е било заведено под горния номер.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че дружеството не е подало в срок за
публикуване годишния си финансов отчет (ГФО) за 2020 г., но се посочва, че това е станало
поради неволна грешка, доколкото представляващият * е управител и на друго дружество –
„*“ ЕООД и поради това ГФО на „*“ ЕООД по погрешка е бил прикачен към отчета на
другото дружество. Счита се, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 28
ЗАНН и за квалифициране на нарушението като маловажно.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
Н., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж подчертава, че се
касае за неволен пропуск, който в последствие е бил коригиран, като допълва, че в случая са
изтекли и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради
което и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото АНО, който носи доказателствената
тежест за установяване на този факт, не е ангажирал доказателства, от които да се направи
извод кога НП е било връчено на жалбоподателя. При това положение съдът няма друга
правна възможност, освен да приеме, че жалбата е била подадена в срок. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 24.02.2022 г. в НАП-Бургас постъпила информация от Агенцията по вписванията,
че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да публикува в срок до
30.09.2021 г. годишния си финансов отчет за 2020 г. В тази връзка служители на ТД на
НАП-Бургас извършили съответната проверка и също установили гореописаните факти.
Установили също, че търговецът е подал ГДД за 2020 г. по чл. 92 ЗКПО на 25.06.2021 г., в
която е декларирал, че за 2020 г. е реализирал нетни приходи от 247040,64 лева.
При тези факти А. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас преценила, че
е извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, поради което и на 27.04.2022 г. съставила
срещу дружеството АУАН с № F650057. На същата дата препис от акта бил връчен на
управителя, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения (наименувани
„обяснителна записка“), в които управителят на дружеството заявил, че по погрешка е
прикачил ГФО на дружеството към отчета на друго представлявано от него дружество.
След връчване на АУАН на 10.06.2022 г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта, квалифицирал
поведението на търговеца като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на
основание чл. 74, ал. 1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че действително не е подал ГФО в срок, но
2
обяснява пропуска си с неволна грешка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се зА.гат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – зам. директор на
ТД на НАП-Бургас, който към дата 10.06.2022 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД
на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗСч.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
С оглед възражението за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН съдът следва да посочи
следното.
С ДВ бр. 96 от 2019 г. са приети новите разпоредби на ал. 13 и ал. 15, чл. 34 ЗСч (в
сила от 01.01.2020 г.). Съгласно тези разпоредби - Агенцията по вписванията предоставя в
електронен вид на Националната агенция за приходите списъци с предприятията, които не
са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете
по ал. 1 и 2. От своя страна в двумесечен срок от получаване на списъците по ал. 13
Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на
проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12. В случая списъкът по ал. 13 е
постъпил в НАП на 24.02.2022 г. и в двумесечния срок от този момент е бил съставен
АУАН. В шестмесечния срок от съставяне на АУАН е било издадено НП, поради което и
съдът счита, че в конкретния случай сроковете за реализиране на отговорността на
3
търговеца са били спазени.
В случая след влизане в сила на ал. 13 и ал. 15 на чл. 38 ЗСч законодателят е предвидил
специален ред (независимо от публичността на ТР), по който информацията за евентуално
допуснати нарушения да постъпва в НАП, както и срокове, в които длъжностните лица от
НАП да изпълнят задълженията си спрямо тези лица. В случая тези срокове са спазени от
наказващия орган, поради което и съдът не съзира твърдените пороци.
По същество следва да се посочи следното.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 септември на следващата година.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнА. непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си за публикуване на годишния си финансов отчет за 2020 г. в срок до
30.09.2021 г. Няма спор и че за 2020 г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни
приходи от 247040,64 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на чл.
38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, с която е
прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период.
С оглед горното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „*“
ЕООД с ЕИК: *, доколкото с бездействието си същото е извършило нарушение по чл. 74, ал.
1 ЗСч.
С оглед основните възражения на жалбоподателя за маловажност на случая съдът
следва да посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на
отчета в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин,
който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. "Маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
4
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез
"бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Нарушението е формално - на просто извършване и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно,
липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също
не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във
фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Това
че дружеството по погрешка е „прикачило“ ГФО към друг документ не е извинително.
Показателно е обаче, че дори след като е било уведомено за пропуска си – то не го е
отстранило веднага, а чак след близо 5 месеца.
Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на
"маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и
константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси – Решение № 1897 от 14.11.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2406/2017 г.; Решение № 973 от 17.05.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 99/2018 г.; Решение № 1232 от 22.06.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 904/2018 г.; Решение № 1767 от 30.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2629/2017 г. и още много други.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път.
Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-
Бургас.
По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца,
което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да
бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя,
а именно 0,1 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнА.
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева или 248 лева ( 0,1% от
247040,64 лева = 247,04 лева), който е подходящ и справедлив.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
5
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед неправилно определения размер на санкцията съдът следва да упражни
функциите си по чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера
на имуществената санкция.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните.
На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата
съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски,
в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в
този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата
от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е
уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат
само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е без
значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал. 3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени разноски съразмерно
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията.
В случая и двете страни са претендирали разноски. По отношение на жалбоподателя
са налични доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева по настоящето дело. При предходното разглеждане на делото от РС-Бургас и АдмС-
Бургас не са представени доказателства за сторени разноски и не е поискано присъждането
им.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
6
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който (в редакцията към сключване на договора) - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 400 лв. Заплатеният хонорар е малко над минималния, като по
мнение на съда съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и
не следва да бъде допълнително намаляван от съда.
От своя страна АНО е бил защитаван от юрисконсулт при разглеждането на делото
от предходния състав на РС-Бургас, както и при разглеждане на делото от АдмС-Бургас и от
настоящия състав на съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева за всяка едно от съдебните разглеждания на
делото или общо – 240 лева.
С оглед изменението на НП и съобразно възприетото по-горе за съразмерно
присъждане на разноските то и в крайна сметка на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 252 лева, а на АНО разноски в размер на 119,04 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 221530-F650057/10.06.2022 г., издадено от
зам. директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
7
счетоводството, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 500 лева на 248,00 /двеста четиридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на
119,04 /сто и деветнадесет лева и четири стотинки/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати в полза на „*“ ЕООД с ЕИК: * сумата в размер на
252 /двеста петдесет и два/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8