Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК. От съдържанието на исковата молба и от заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна съдът констатира твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното от нея право. А те са: От 01.09.2003 година до 30.09.2005 година ищецът е дал в заем на ЕООД „СК” гр. В. Т. с правоприемник ответното дружество, и на ответното дружество суми, общо в размер на 47 000 евро и 24 800 лева; Сумите, които са дадени в заем, са преведени по банков път по сметка на ЕООД с правоприемник ответното дружество, и по сметка на ответното дружество, като в исковата молба са индивидуализирани паричните суми и датите на преводите; На 11.10.2005 година е сключено между ищеца и „СК” ЕООД споразумение, с което дружеството се е задължило да върне на ищеца до 25.10.2006 година дадените в заем суми в размер на 27 000 евро и 24 800 лева; До завеждане на исковата молба претендираните суми не са върнати. Въз основа на така твърдяните факти е направено искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца дадените от него в заем на дружеството ЕООД „СК” гр. В. Т. с правоприемник ответното дружество, и на ответното дружество суми: главница 77 674,10 лева, представляваща левовата равностойност на 27 000 евро, и сумата от 24 800 лева. Претендира се и сума в размер на 12 000 лв., представляваща лихва за забава, считано от 25.10.2006 година до датата на завеждане на исковата молба. Съдът като взе предвид съдържанието на отговора на исковата молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ответника счита, че ответникът се брани с факти, правоизключващи твърдяното от ищцовата страна право, както и с правоизключващи възражения. А те са: Липсва както договор, свидетелстващ за възникване на твърдяното заемно отношение, така и подкрепящи го документи – решение на собственика на капитала за създаване на такова правоотношение; Задължение от такъв характер липсват и в официалните счетоводни документи на ЕООД „СК” гр. В. Т. с правоприемник ответното дружество, и на ответното дружество за съответните счетоводни периоди; Никога ответното дружество не е получавало на никакво основание заемни средства от ищеца; Ищецът за процесния период е дължал парични средства на дружеството на различни основания. Оспорено е приложеното към исковата молба споразумение от 11.10.2005 година. Ответната страна счита същото за антидатирано. Не е налице и решение на едноличния собственик на капитала на дружеството към посочената дата, за създаване на такова правоотношение. Липсва печат на дружеството, положеният не е ясен и четлив. Оспорени са всички цитирани в споразумението и исковата молба документи, като по отношение за всеки един ясно и точно е изложено в отговора на исковата молба, какво се оспорва. Изложеното в отговора на исковата молба по отношение оспорването на тези документи съдът квалифицира, като възражения, относими към доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи. С допълнителна молба вх.№198 от 09.01.2012 година във връзка с дадената възможност на ответната страна с постановеното определение на съда по реда на чл. 140 ГПК, процесуалният представител на ответника, от името на доверителя си е уточнил, че оспорва споразумението и описаните в него и в исковата молба документи, от към тяхната автентичност и вярност. Към отговора са приложени два документа, описани в същия, с които се цели да се установи тезата, че изготвеното споразумение е антидатирано и с невярно съдържание. Във връзка с изключването на съдружника Ж.М.Л.К. са изложени твърдения за извършени от него финансови злоупотреби, лично и със съучастие на ищеца. Поради което е извършен финансов одит на дружеството и са подавани жалби до районна и окръжна прокуратура. В периода на освобождаването на ищеца като управител и съдружник, ищецът е действал като пълномощник на ответното дружество по повод извършването на сделки с недвижими имоти. В тази връзка той е притежавал съответните пълномощни да осъществява сделките, да сключва предварителни договори, да получава парични средства и да ги внася по сметка на дружеството. В отговора са посочени пълномощните. Изложени са твърдени, че ако има внасяни парични средства от ищеца по сметка на дружеството, то произхода на тези средства е от клиенти на дружеството, получени по предварителни и окончателни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и тези внесени средства са представени в изготвеното в последствие споразумение, като заемни средства. Съдът като взе предвид становището на страните, изложените от процесуалните им представители доводи и съображения, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС Предявени са кумулативно обективно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, а обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД. Ищцовата страна не е посочила правните основания на предявените претенции. Но дори да ги беше посочила, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните факти и направеното искане да определи правното основание на предявените претенции - т.е. ищцовата страна е задължена да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материалноправна норма. Преценявайки събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: От съдържанието на процесното „Споразумение”, приложено по делото от л.6 до л.8, включително, с дата 11.10.2005 година е видно, че ищецът - К. Н. М., с местоживеене гр. С., ул. ,,М. Д." N°19, с ЕГН-*, и Ж.-М. Л. К. , действащ в качеството на притежател на целия дружествен капитал и представител на "СК" ЕООД, със седалище в град В. Т., ул. "Ц. Ц." №11, с Булстат ..............., са заявили, че считат за безусловно доказано следното: през периода от 01.09.2003 година до 30.09.2005 година К. Н. М. е дал на заем на "СК" О.и на "СК" ЕООД, гр. В. Т., суми възлизащи на 47 000 евро и 24 800лв., като сумите са преведени от К. Н. М. по банкова сметка на "СК" О. и по банкова сметка на "СК" ЕООД на следните дати: На 10.09.2003 година сума на стойност 25 000 Ђ; На 06.12.2004 година сума на стойност 9 000 лв.; На 08.12.2004 година сума на стойност 10 000 Ђ; На 08.12.2004 година сума на стойност 10 000 лв.; На 30.09.2004 година сума на стойност 5 800 лв.; На 26.09.2005 година сума на стойност 12 000 Ђ, като посочените суми да бъдат изплатени по следния начин: Сумата от 27 000 Ђ и 24 800 лв. до 25.10.2006 година; Остатъкът от дълга на стойност 20 000 Ђ да бъде заплатена от Ж.-М. Л. К., в 'качеството на притежател на целия дружествен капитал и представител на "СК" ЕООД, като сумата е предназначена за заплащане на сумата, дължима от К. С. А. и С. К. А. от 20 000 Ђ, съгласно условията на „Договор за продажба на недвижим имот”, оформен с НА №424, том 111, рег. номер 4954, дело №375 от 29 септември 2005 г., който нотариален акт е изготвен от нотариус Д. Р., нотариус действащ в района на Районен съд - В. Т.. Ж.-М. Л. К., действащ в качеството на притежател на целия дружествен капитал и представител на "СК" ЕООД, и К. Н. М. са заявили, че с подписването на това споразумението К. няма никакви финансови претенции към К. С. А. и С. К. А. относно посочения договор, а К. Н. М. е съгласен да плати дълга на К. С. А. и С. К. А., към "СК" ЕООД от 20 000 Ђ, дължими съгласно условията на същия договор. Споразумението е изготвено на португалски език и по делото е представен легализиран превод на български език. Чрез съдържанието на ”Удостоверение”, приложено на л.30 и л.31 от делото, се установява следното: С Решение от 05.09.2003 година е вписано в Регистъра за търговски дружества - рег. 1, том 10,, стр. 92, партида 10, по ф.д.№970/2003 г. ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГOBOPHOCT с фирма "СК",О., ЕФН-*, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М. Д.”№19, със съдружници: Ж.-М. Л. К. и К. Н. М., и управител, представляващ дружеството К. Н. М.. СРешение от 15.09.2003година са вписани промени в обстоятелствата, като е заличен като управител К. Н. М., и вписан като управител Ж.-М. Л. К.. С Решение от 09.07.2004 година.са вписани промени в обстоятелствата по регистрацията, както следва: заличене като съдружник в дружеството К. Н. М.. вписано е прехвърляне на дружествени дялове в "СК"О. от К. Н. М. на Ж.М.Л.К. 250дяла по 10 лева всеки един, със сключен между тях на 29.06.2004 г. договор за продажба на дружествени дялове; вписано е дружеството с ново наименование: ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма "СК" ЕООД; вписан е за едноличен собственик на капитала Ж.М.Л.К.; вписано е дружеството с нов адрес на управление: гр. В. Т., ул.”Ц. Ц.”№11; дружеството се управлява и представлява от вписания управител Ж.М.Л.К.. С Решение №2544 от 31.10.2005 година са вписани в търговския регистър промени в обстоятелствата по регистрацията на "СК" ЕООД следва: вписано е прехвърляне на дружествени дялове от Ж.М.Л.К. на М. Р. Г. - 125 дяла.по 10 лв. всеки един, със сключен на 21.10.2005 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове; вписано е прехвърляне на дружествени дялове отЖ.М.Л.К. на Р. В. Ф. - 125 дяла по 10 лв. всеки един, със сключен между тях на 21.10.2005 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове; вписаное прехвърляне на ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС дружествени дялове отЖ.М.Л.К. на К. Ж. К. М. - 125 дяла по 10 лв. всеки един със сключен на 21.10.2005 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове; вписвани за съдружници в дружеството М. Р. Г., Р. В. ·Ф., К. Ж. К. М.; ВПИСАНО е дружеството с ново наименование - ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма "СК" О.; след извършеното прехвърляне на дялове съдружници в дружеството са: Ж.М.Л.К. - 125 дяла по 10 лева - 1250 лева; М. Р. Г.- 125 дяла по 10 лева - 1250 лева; Р. В. ·Ф. - 125 дяла по 10 лева - 1250 лева; К. Ж. К. М.- 125 дяла по 10 лева - 1250 лева.ДРУЖЕСТВОТО се управлява и представлява от М. Р. Г., Р. В. Ф. и К. Ж. К. М., които ще управляват и представляват заедно и поотделно с досега вписания управител Ж.М.Л.К.. С Решение №423 от 16.02.2006 годинаса вписани в търговския регистър промени в обстоятелствата по регистрацията на "СК" О., както следва: заличен е като управител и представляващ дружеството Ж. М.Л. К. . С Решение №1345 от 30.05.2006 годинаса вписани в търговския регистър промени в обстоятелствата по регистрацията на "СК" О., както следва: вписано е изключването на Ж. М. Л. К., като съдружник в дружеството и е заличен, като такъв. След извършените промени съдружници в дружеството са: М. Р. Г., Р. В. Ф. и К. Ж. К. М. Чрез съдържанието на приложените към делото на л.183, л.184, л.1., л.186, л.189, л.195 и л.196 документи се установява следното: На 10.09.2003 годинае преведена сумата от 25 000 евро от сметка с титуляр ищеца - К. Н. М., по сметка с титуляр ответното дружество - "СК" О.. Чрез съдържанието на „Запис на заповед”, приложена на л.32 от делото, се установява следното: На 17.10.2005 година ищецът е издал ценната книга в полза на ответното дружество за сумата от 19 200 евро с падеж 31.10.2005 година. Чрез заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани съдебно-счетоводни експертизи съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: От заключението на вещото лице по първата допусната и изслушана СЧЕ и уточненията в съдебно заседание, проведено на 31.01.2012 година, и „Вносни бележки”-4бр.; „Операционна бележка” и „Мемориален ордер”, приложени от л.74 до л.80 от делото се установява следното: Във воденото от дружеството "СК" О. счетоводство съществуват данни за получени от дружеството заеми през периода от неговото основаване до датата 30.09.2005 година, както следва: Получен заем "кредитна линия" от ДСК-В. Т., в размер на 100 000 евро, левова равностойност 195 583,00 лева; Получен заем във валута от Ж. К. в размер на 10 000 евро, левова равностойност 19 958,30 лв. Извършвани са от дружеството погасявания по дадени в заем суми, както следва: Плащане /погашение/ по отпуснатата кредитна линия в размер на 17 000 евро, левова равностойност 33 249,11 лева. Цитираните в „Споразумение” от 11.10.2005 година документи, които са намерили счетоводно отражение, в счетоводството на ответното дружество "СК"О., са както следва: - Вносна бележка от 06.12.2004 година за 9 000 лв.,дебитирана е счетоводна сметка 50З "Разплащателна сметка в лева" и е кредитирана счетоводна сметка 501 "Каса в лева". Взетите счетоводни записвания съответстват на направена вноска в разплащателната сметка в лева на дружеството от касата в лева на същото дружество; - Вносна бележка от 08.12.2004 година за 10 000 евро, дебитирана е счетоводна сметка 504 "Разплащателна сметка във валута" и е кредитирана счетоводна сметка 502 "Каса във валута". Взетите счетоводни записвания съответстват на направена вноска в разплащателната сметка във валута на дружеството от касата във валута на същото дружество; - Вносна бележка от 08.12.2004 година за 10 000 лв., дебитирана е счетоводна сметка 503 "Разплащателна сметка в лева" и е кредитирана счетоводна сметка 501 "Каса в лева". Взетите счетоводни записвания съответстват на направена вноска в разплащателната сметка в лева на дружеството от касата в лева на същото дружество; - Вносна бележка от 30.12.2004 година - 5 800 лева, дебитирана е счетоводна сметка 503 "Разплащателна сметка в лева" и е кредитирана счетоводна сметка 501 "Каса в лева". Взетите счетоводни записвания съответстват на направена вноска в разплащателната сметка в лева на дружеството от касата в лева на същото дружество; - Операционна бележка с дата 26.09.2005 година за 12 000 евро, дебитирана е счетоводна сметка 504 "Разплащателна сметка във валута" и е кредитирана счетоводна сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "К. Н. М.". Взетите счетоводни записвания съответстват на направена вноска в разплащателната сметка във валута на дружеството от клиент К. Н. М.. Основанието за извършеното плащане е авансово плащане за покупко - продажба недвижим имот, ДФ №221/31.10.2005 година. Цитираните в Споразумение от 11.10.2005 година документи, които не са намерили счетоводно отражение, в ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС счетоводството на ответника "СК" О., са както следва: - Мемориален ордер №279/10.09.2003 година за 25 000 евро. Няма извършвано такова осчетоводяване. Счетоводните записвания започнат от 01.01.2004 година. През 2003 година е отразено само внасянето на капÞтала. В съдебно заседание,проведено на 31.01.2012 година, вещото лице заявява: Изводите и констатации са направени въз основа на счетоводните регистри и първичния документ към тях, в случая банкови бордера. При получателя има банково извлечение. Това, което е взето като счетоводна операция съответства на отразеното в банковото извлечение. В следствие на извършените стопански операции и взетите записвания, имуществото на дружеството като цяло не се променя. Променя се стойността „каса” в „банка”. Това в баланса се отразява в едно и също перо – парични средства. Паричните средства не се променят, само от налични в каса, стават налични в банка. От сумите сметка каса в дружеството са влезнали в разплащателната сметка на дружеството, в резултат на което се намаляват парите в касата, пък се увеличават в разплащателната сметка, но като цяло паричните средства не се променят. Те са си в дружеството. Няма данни тези суми да се върнати на ищеца, т.к. те не са отразени, като внесени от него, като физическо лице. Те са отразени като вноски, направени от него в разплащателната сметка на дружеството, в качеството му на представляващ дружеството. Това е отразено в счетоводните регистри и банковите извлечения.Той е извършвал това не като физическо лице, а като представляващ дружеството. Ищецът е извършвал тази операция като представляващ дружество и е правил вноски от касата като налични средства и ги е внасял по разплащателна сметка в банката на дружеството. Наличността в касата е между приход и разход. Няма отразяване на внесени заемни средства, ако са получавани ще са били отразени. Има отразяване заемни средства от кредитна институция. Налични пари в каса са наличните пари в брой в дружеството. Тези пари не са в банка. Тези пари в брой от тази каса са внесени в банката със съответните вносни бележки. Този извод правя от вносните бележки, които са към банковите извлечения. Т.е захранена е сметката на дружеството от самото дружество. Това съм видяла по банковите извлечения, които са в счетоводството на дружеството. Банковото бордеро са основанието, на което се прави счетоводното записване. Банковите бордера са от „Банка ДСК”. Основанието за внасяне си го пише сам вносителя, примерно захранване сметка, вноска или друго, а отразяването на този документ се отразява от банковия служител. Това което е отразил банковият служител – вноска по разплащателната сметка и това което е написано на вносната бележка – захранване сметка, кореспондира. От заключението на вещото лице по втората допусната и изслушана СЧЕ и уточненията в съдебно заседание, проведено на 27.06.2012 година, се установява следното: От предоставените документи - счетоводни регистри и първични счетоводни документи, вещото лице е направило следните изводи: - налице е идентичност на счетоводните записвания по синтетични и аналитични счетоводни сметки, оборотна ведомост, и съставените Годишни финансови отчети - отчет за приходи и разходи, баланс, собствен капитал и парични средства; - налице е идентичност между счетоводни записвания, оборотнната ведомост и отразени в баланса кредитни средства. - няма идентичност между фактури раните продажби за сгради по ДФ №19/15.08.2005 година и ДФ №21/31.10.2005 година и издадените нотариални актове, съответно: Нотариален акт ..., том -втори, рег. Номер 3749, дело 310 С)Т 2005 година на нотариус Д. Р. и Нотариален акт ..., том втори, рег.номер ..., дело 396 от 2005 година на нотариус Д. Р.. В съдебно заседание, проведено на 27.06.2012 година, вещото лице заявява: Съгласно счетоводните операции, има правени вноски от ищеца, но в качеството му на представляващ дружеството, от касата на дружеството в разплащателната сметка на дружеството. Проверка относно касова наличност и касова книга вещото лице няма поставено като задача. Не може да отговори дали са били налични, за да бъдат взети. Но, счита, че няма как парите да не са били налични в касата, защото тогава ще излезе касата на минус. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана допълнителна СЧЕ и уточненията в съдебно заседание, проведено на 28.11.2012 година, и от представените от вещото лице документи, приложени от л.202 до л.207 от делото се установява следното: Съгласно Касова книга за период от 01.12.2004 до 31.12.2004 годинав рамките на процесния месец декември 2004 година дружеството е имало такава касова наличност, суми в касова наличност в касата на "СК", от където да са взети сумите от ищеца и след това внесени в банката така, както са осчетоводени в ответното дружество. Всички процесни суми в лева. Съгласно Касова книга за период 06.12.2004 година в рамките на процесния ден 6-ти от месец декември 2004 година дружеството е имало такава касова наличност, суми в касова наличност в касата на "СК", от където да са взети тези суми от ищеца и след това внесени в банката така, както са осчетоводени в ответното дружество. Процесната сума 9 000 лв. Съгласно Касова книга за период 08.12.2004 година в рамките на процесния ден 8-ми от месец декември 2004 година дружеството не е имало такава касова наличност, суми в касова наличност в касата на "СК", от където да са взети тези суми от ищеца и след това ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС внесени в банката така, както са осчетоводени в ответното дружество. Процесната суми 10 000 лв. Съгласно Касова книга за период 30.12.2004 година в рамките на процесния ден 30-ти от месец декември 2004 година дружеството е имало такава касова наличност, суми в касова наличност в касата на "СК", от където да са взети тези суми от ищеца и след това внесени в банката така, както са осчетоводени в ответното дружество. Процесната сума 5 800 лв. За сумата от 10 000 лв.факта, че не е била налична в посочения ден, не води до извод, че тази сума не е била налична. Този извод е обоснован от констатацията на вещото лице, а именно: „1.1. Съгласно Касова книга за период 01.12.2004 - 31.12.2004 година: - Салдо в началото на периода 9 383,58 лв. - постъпления за периода – 48 892,75 лв. - плащания за периода - 58 133,98 лв. - Остатък в края на периода - 142,35 лв.” Горната констатация е мотивирала вещото лице да направи обобщения извод за процесния период, посочен по-горе, в рамките на процесния месец декември 2004 година дружеството е имало касова наличност по отношение на всички процесни суми в лева. Наличният остатък в края на месеца е доказателство за този извод. Съгласно Отчет по журнала на операциите условие Дебит 502 "Каса валута" за период 01.12.2004 - 31.12.2004 година и Отчет по журнала на операциите условие Кредит 502 "Каса валута" за период 01.12.2004 - 31.12.2004 година и Оборотна ведомост за периода 01.12.2004 г. - 31.12.2004 година дружеството е имало такава касова наличност, суми в касова наличност в касата на "СК", от където да са взети тези суми от ищеца и след това внесени в банката така, както са осчетоводени в ответното дружество.Процесните суми 10 000 евро и 12 000 евро. В съдебно заседание, проведено на 28.11.2012 година, вещото лице заявява: Изводите, изложени в писменото заключение, се основават на банково бордеро, извлечение от с/ка 501 - каса, компютърна касова книга и изрично вписване в касова книга РКО, № и дата. РКО за изтеглената сума, на всяка една от сумите пише РКО №. За всяка сума има РКО, че е взета сумата.Има хронология на счетоводните регистри, от там е направен извода. Първични документи не са предоставени, но няма задължение да се съхраняват от 2004 година. Представени са счетоводни регистри и извлечения и вписаните данни в хронологичния регистър са дали основание за изводите. Хронологичният регистър включва документ, основание, номер, дата и текст, който касае сумата и е хронологичен, защото се записват по дати. Вещото лице представя хронологични регистри и касови книги, въз основа на които е изготвило представеното заключение - компютърни извлечения от тях. Те отразяват първичните документи. На въпроса, след като вече първичните документи не се съхраняват, дали е възможно да бъдат манипулирани хронологичните регистри, вещото лице отговори, че трябва да се проследи цялата година. Остатъка към 31 декември трябва да съответства на оборотна ведомост и представения баланс. Тези неща се проверяват в годишен аспект, не може да се проверяват месец за месец. Една от задачите по първата по делото експертиза е вещото лице да отговори, дали съответстват счетоводните регистри на представените и публикувани в Търговския регистър отчети и баланси и там е направило извода, че има съответствие. „Можем да говорим за редовно водено счетоводство от гледна точка на хронологичните регистри, оборотна ведомост, баланс.” Вещото лице е анализирало 2003, 2004 и 2005 година и е установило, че има съответствие между хронологичния регистър, оборотна ведомост и баланс. Това означава, че не може да се предполага манипулиране на регистъра. Вещото лице е проследило всички парични сметки, отчитащи паричните средства в лева и във валута. Съгласно оборотна ведомост към 31.12.2003 година, единственото счетоводно отразяване е капитал 5 хил. лева, парични средства 5 хил. лева. Други средства няма. На този въпрос вещото лице е отговорило и в първото основно заключение. По делото са разпитани двама свидетеля, по един посочен от двете страни: Свидетелят Ж.-М. К. , посочен от ищцовата страна, заявява следното: През 2003 година дойдох в България заедно с К. и ние бяхме единствените, които създадохме дружеството. Една година и половина след това, след като създадохме фирмата, в България се промениха условията, започнах да строя първата си сграда и тогава К. ми даде своите 30 %, аз станах собственик и на неговия дял и станах сам едноличен собственик. Този подпис, положен на стр.10 по делото, положен върху споразумението, и двата подписа са мои. Точно през 2005 година е подписано това споразумението. Когато дойдох в България се нуждаех от помощта на г-н К. и когато се нуждаех, а нямах пари, исках от него да ми услужи с пари и той няколко пъти ми е давал пари - и докато аз строях сградите и докато нещата тръгнат добре, след това аз започнах да му плащам парите на него, затова и аз подписах този документ. Всичките документи аз и К. дадохме на счетоводителката, всичко. Те останаха във фирмата, защото имаше счетоводителка. Сумата от 25 000 евро, която е получена по сметка на фирмата през 2003 година. Много добре си спомням за тази сума. Тогава тя трябваше, за да създадем фирмата, бяха ми нужни парите, за да платим на адвоката и да закупим терен, първия терен, на който се построи сградата П. Б. 1, за да направим фирмата и да започнем строежа на този блок. Сега, когато дойдох в България разбрах, че нямам нищо и че фирмата не е платила на господина и си мислех, че всички въпроси, които е трябвало да бъдат решени, са разрешени. Имам предвид сега, когато дойдох. Аз идвам в България, защото съм свидетел по делото, точно по този повод съм тук, телефонираха ми и аз дойдох да ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС изясня случая. Аз бях собственик на тази фирма и аз знам всичко. Когато К. ми продал 30 % от дяловете, не му платих нищо, защото нямах пари и разбира се останах в дълг, т. е. фирмата му дължеше пари на него, затова нямаше как да му платя нещо. Имах това споразумение с него, че по-късно фирмата ще му плати всичко, за което той ми е помогнал. Той много ми помогна в България. Никога не съм плащал тези 30 % на К. и това няма нищо общо с тези 30 %, те не са включени в споразумението. Всъщност фирмата „СК” дължи много услуги, направени от страна на г-н К.. Никога не са му плащали нищо на г-н К., т. е. може да се каже че СК дължи много за услугите, които К. е правил. Когато фирмата „СК” беше моя, аз работих с мои пари и с парите, които К. ми даде на заем и имах едно споразумение с г-н Р., с г-н Р. Г. и г-н М.. Това споразумение, аз дойдох, за да инвестирам в България, а по-късно, всичко, ако минеше добре, аз щях да спазя моята дума, която бяхме дали едни на други и аз я спазих. Нуждаех се от 4 мил. евро, за да построя комплекс „Е.” и банка М. би дала гаранции. Тогава ние се споразумяхме, че те биха дали гаранция тези господа, чрез банка М. и чрез българската банка и аз в такъв случай бих им отстъпил дялове на тях. Г-н Р., г-н Р. Г. и г-н М. също няколко пъти ми даваха на заем пари и има документи за това в П. М. Ф. М., в рамките на договора, споразумението, което ние имаме. Този документ е в П. М. Ф. М., не е бил подпечатван, но има подписите, моя и на тримата други господа и това беше едно джентълменско споразумение. Мога да представя на съда това споразумение. Аз имам документи за трансфери от П. М. Ф. М. за Б., от г-н Р., но не е направен от името на г-н Р.. Когато вече бях купил терените, около 2004 година, някъде там и 2005 година. Договорът за закупуване на първия терен беше с парите на г-н К. и с неговото име, по-късно като направихме фирмата, той предостави терена във фирмата, така започнахме. Това беше, когато дойдохме в България 2003 година. Бях тук 2003, 2004 и 2005 година. Когато го купихме терена беше с цел, за да служи на фирмата, но още не беше готова фирмата, аз още нямах нищо в България. К. плати терена с тези 25 хиляди евро. Те са предмет на споразумението, така започна фирмата. След като се регистрирахме, тогава продавача ни прехвърли собствеността на дружеството, защото реално ние го купихме с цел да служи на фирмата. Няколко пъти ми е давал пари. Не помня тези пари, точно кога са ми давани. Аз получавах пари, когато се нуждаех, не си спомням датата, имах договор. Г-н К. ми е подписвал и други такива документи запис на заповеди. Този документ може би погрешка е останал в счетоводството или може би в г-н Р., защото аз съм давал документи. Не мога да кажа, защо не са унищожени документите, след като всичко е платено. Документите, които имах, аз предавах в счетоводството. Когато са били уреждани взаимоотношенията с К., аз съм унищожавал документи. Г-н К. не е трябвало да плаща нищо на фирмата, фирмата дължеше пари на К.. Споразумението няма нищо общо с другите неща. Аз не съм давал разрешение на К. да прави нотариални актове, преди нещата да бъдат окончателно разрешени. Това, което фирмата дължеше на К., няма нищо общо с това, че са се продавали апартаменти, това са били просто гаранции. Няма нищо общо едното с другото. Тези документи са подписвани като гаранция тогава, когато са се продавали апартаменти и трябваше да бъдат унищожени, нямат нищо общо, това беше гаранция във връзка с продажбата. Аз съм чужденец и е нормално да имам такава гаранция. К. е продавал апартаменти, но с моето разрешение. Упълномощих го да продава апартаменти, които са собственост на фирмата на други лица, с мое пълномощно, продавал е много. Внасял ги е на сметката на фирмата или на личната ми сметка, защото аз съм му казвал и счетоводителката ми е казвала, че мога да си ползвам някакви пари на моята сметка за мои разходи, защото аз съм му разпореждал. Тези суми, които са получавани от продажбата на апартаментите, собственост на фирмата, са превеждани, както по с/ка на фирмата, така и по моя лична сметка. Когато се нуждаех от лични пари, за да се храня, за да пътувам, като възнаграждение и счетоводителката ми казваше, че мога да си отделя такива пари. Това, че част от парите отиват по моя сметка, не знам как тя е постъпвала счетоводителката, К. комуникираше с нея, аз нямам представа как е правела счетоводните си дейности. Аз на фирма „Стима” дължах много пари, тъй като строях и всичко, което се получаваше, беше да се плати строителството. От продажбата на апартаментите парите използвахме, за да платим строителството. Парите бяха достатъчно, за да платим всичко, което фирмата дължеше. Ние имахме доверие един на друг и фирмата по-късно щеше да му плати, но на строителя нямаше как да не платим. Затова не съм погасил дълга на К.. Нямах тогава условия да му платя. Г-н Р., той ме помоли õа ги предам на този г-н, който е отвън пред залата, само около час говорих с този господин. Г-н Р. ме помоли да предам и да говоря с този г-н, не знам името му, но на господина, който се намира отвън пред съдебната зала в този момент. Аз тогава само го видях този господин един единствен път, около час бяхме заедно. Не знам какво съм предал. Една папка с документи предадох на моя кръстник Р. и този господин. Тогава господин Р. ми го представи и този господин по-късно е бил заинтересован, може би е бил заинтересован да закупи неговото участие във фирмата и тогава аз му предадох различни документи, не знам точно какви. Аз не съм правил документи. С документите се занимаваше тогавашната ми съпруга, бившата ми съпруга, тя правеше документите, като се уговаряха за това с г-н Р. те двамата, защото аз съм с 4-ти клас и правя грешки и на португалски. Аз лично не съм изготвял никакви документи, не бих могъл да изготвя. Всичко това е било изготвяно с г-н Р.. Г-н Р., заедно с моята бивша съпруга изготвяха документите, листи, които може би нямаха никаква стойност, но все пак ги подготвяха, с цел Р. да има идея ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС колко пари са похарчени, какви са разходите и какво би могло да се спечели. Да ви кажа през 2005 година за 2006 година, аз не съм подписвал нищо, не съм подписал баланса, не съм подписал годишните отчети, не съм подписал нищо. През 2004 година, аз съм подписвал документите. Счетоводителката ги изготвяше. За 2005 година не съм подписвал и не знам кой е подписвал. Това споразумение беше направено в България от г-н К., аз не мога да го направя. Може би той е поръчал да се преведе, той знае, аз не мога да кажа. На мен ми беше представено в този вид на португалски, аз подписах това споразумение. Представиха ми го в този вид и аз го подписах. СвидетелятП. М. Ф. М., посочен от ответната страна, заявява следното: Потругалски партньори купиха компанията през октомври 2005 година Тези инвеститори от фирма „СК”О. са хора с изключително добър престиж в П. и чужбина и от 2002 г., 2003 г., 2004 г. са огледали европейските страни от източната част на Е. с идея да намерят място, което да е удобно за техните инвестиции. Установяват, че един техен бивш служител живее в гр. В. Т.. Това е Ж. К. , който е работил с г-н К. и тези мои клиенти и приятели, канят да направят тази инвестиция в Т.. Този г-н К. е работил в миналото за тях. През 2003 г., 2004 г. и 2005 г. те правят парични преводи към В. Т. за да се закупят терени и за строителство. Правят парични трансфери, които са документирани на стойност 957 000 евро. Моето участие в този процес е в края на 2005 г. Помолиха ме да направя една ревизия през декември 2005 г. Най-напред разговарях с г-н К. в П. М. Ф. М. за да се запозная с него, направя първото си интервю с него и през януари 2006 г. пристигнах във В. Т. за първи път, за да разпитам счетоводителката, финансисти, хората от банските, с които са работили, доставчиците с които са работили и клиентите. Всички, с които фирмата е имала някакво взаимоотношение. През следващия февруари аз направих моя доклад. Това накара съдружниците да дойдат тук, тъй като моят доклад правеше заключение, че ситуацията е драматична. Пари, нямало никакви. Говоря за парите изпратени с банкови преводи от съдружниците. Говоря за парите от разпродажбата на изпратените машини тук. Говоря за пари от някой терени, които са били купени, но не са. Говоря за парите от клиентите, с които са работили. Аз стигнах до заключението, че дейността тогава не е била много активна. Въпреки, че тогава дори и да желаехме да закрием дейността на фирмата по това време, фирмата би трябвало да заплати ДДС. За всички продажби тези господа не са издавали фактури и не са плащали ДДС на държавата , било докато К. бил управител, било когато е дал едно пълномощно незаконно на К.. Цялата тази ситуация означаваше едно голямо ощетяване на дружеството по онова време и когато съдружниците ме помолиха да ръководя фирмата по-късно, аз трябваше да заплата около 520 000-530 000 евро за ДДС, неплатено за много години. Фирмата в П. М. Ф. М., която е предоставила машините трябваше да заплатим после и тук във В. Т. трябваше да дам обезщетение на всички клиенти, които са заплатили пари на тези бандити, а на други клиенти трябваше да направя жилищата, апартаментите на по-високи цени от колкото са платили. Защото, когато са разбрали, че аз идвам тук да направя този одит, през последния месец много на бързо са продали няколко апартаменти и някой от клиенти не поискаха пари, а поискаха апартаментите си като обезщетение. След тази първа година на трудности и след като аз бях приел ръководството на фирмата възстановихме доброто име на фирмата. Г-н К. бе изключен от фирмата като съдружник и като управител на първо място, защото той е преувеличил правомощията си от дадените му. Т. е. своите права на ръководител не е можел да делегира на друг, а той ги е предоставил на този г-н К.. Освен това на второ място, защото е смесвал фирмените пари в своята лична сметка. Също така, защото е продавал активи на фирмата без разрешение на съдружниците. Защото е получавал пари от клиентите и ги е задържал за себе си. Всички доклади, които е правил и ни е предавал няма ни едно основание в сметките, в банките, които можах да прегледам нито в сметките на счетоводителката. Имам всички доклади от Ж. К. . Няма никъде упоменато за някакви кредити или заеми, които К. е давал на фирмите, което ако той е искал по някакъв начин да ощети К., би било една много добре измислена лъжа, но когато аз бях вече във В. Т., аз може би 20 пъти съм говорил с К., за да се опитам да възстановя капиталите на фирмата и което успях да събера от него са документите на колата, която той беше взел. Нямаше нито веднъж случай, в който да ми говори, че фирмата му дължи пари. Ако той има даден заем или кредит на фирмата аз съм първият човек, на който трябва да сподели. Никога не е написал писмо, нито се е обадил с такова искане. Преценявайки свидетелските показания на свидетеля Ж. К. с оглед правомощията и задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът ги счита за недостоверни в частта, в която свидетелят установява, че дружеството е получило парични средства от ищеца „в заем”. Преценявайки свидетелските показания на свидетеля П. М. съдът ги счита за достоверни. Горните изводи на съда са обосновани от следното: Факта на заинтересованост на свидетеля Ж. К. и липса на такава на свидетеля П. М.. Фактите, които установява свидетелят Ж. К. , са в противоречие с фактите, установени чрез другите събрани по делото доказателства, преди всичко заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани СЧЕ. Фактите, които установява свидетелят П. М., се подкрепят от фактите, установени чрез другите събрани по делото доказателства, както писмени, така и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани СЧЕ. ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС Освен това чрез свидетелските показания на свидетеля Ж. К. не се установява „даване” от ищеца на дружеството на процесните парични суми, с изключение на първата процесна парична сума, посочена в исковата молба. Само по отношение на нея свидетелят сочи кога и за какво е дадена и конкретизира нейния размер. По отношение на другите процесни суми нито конкретизира размера, нито сочи кога са дадени. Потвърждава, че е подписал процесното споразумение, но при отговорите на поставените му въпроси, нито веднъж не заяви, че се е задължил да върне „даваните” от ищеца парични суми. Съдът счита, че не следва да обсъжда фактите, които се установяват чрез другите събрани по делото доказателства, по съображения, които ще изложи в правните си изводи. Процесното „Споразумение”- от л.6 до л.8 от делото, е частен документ, чиято автентичност е оспорена от ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване лежи върху оспорващия. По делото не са събрани доказателства, чрез които да се установява, че частният документ не е подписан от лицата, посочени в него. Поради което оспорването не е доказано и документът е автентичен. С оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК съдът приема, че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, вписани в него. Процесното „Споразумение” освенволеизявления, че Ж. К. се задължава да върне получените от ищеца в заем суми, съдържа и удостоверителни изявления, че сумите са дадени от ищеца и получени от дружеството. Като частен свидетелствуващ документ в посочената част, с който издателят му /законният представител на ЕООД „СК” и едноличен собственик на капитала, чийто правоприемник е ответното дружество/ е удостоверил неизгодни факти за дружеството, което представлява, и чийто едноличен собственик на капитала е, икато автентичен документ, има силата на извън съдебно признание и важи срещу своя издател. Съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти. Той следва да я прецени съобразно всички обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателствени средства. Съдът като взе предвид, че не е обвързан от материалната доказателствена сила на процесното споразумение, и като прецени установените чрез събраните по делото доказателствени средства обстоятелства, приема следното: Нито едно от събраните доказателства, както обсъдените по-горе, с изключение на свидетелските показания на свидетеля Ж. К. , които съдът счита за недостоверни по изложените съображения, така и нито едно от другите събрани по делото доказателства, не установява обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е „дал” твърдяните в исковата молба парични суми на ответното дружество и ответното дружество „да е получило дадените от ищеца суми”, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба. Обратното. Чрез събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, и преди всичко чрез заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани СЧЕ, се установяват обстоятелства, които обосновават извод: Процесните суми не са „дадени” от ищеца на ответното дружество, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба. Както се установява от заключенията на вещото лице чрез процесните документи, описани в исковата молба, и извършените чрез тях операции паричните средства на дружеството от налични в каса, стават налични в банка, в резултат на което се намаляват парите в касата, пък се увеличават в разплащателната сметка. „Но, като цяло паричните средства не се променят. Те са си в дружеството.” Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК счетоводните записвания имат доказателствена сила в полза на страната, която ги е съставила, и без в тях да се съдържат неизгодни за страната изявления, ако са редовно водени. Чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е установено редовното водене на счетоводство от гледна точка на хронологичните регистри, оборотна ведомост, баланс. Поради което чрез извършените счетоводни записвания, върху които е изготвено и заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че процесните суми „не са даден” от ищеца и не са „получени” от ответното дружество, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба. Относно сумата от 25 000 евро,преведена на 10.09.2003 година от сметка с титуляр ищеца по сметка с титуляр ответното дружество, чрез посочените по-горе писмени доказателства се установява, че ищецът, в качеството на физическо лице, е дал паричната сума на дружеството, което към посочената дата е с правна форма О. и съдружници са били само ищеца и Ж. К. , които са били и управители и представляващи дружеството. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са неоснователни. До този извод съдът стига като взе предвид следното: По отношение на обуславящите искови претенции. По своята правна същност твърдяната в исковата молба договореност е договор за заем за потребление по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД с уговорен срок за изпълнение на задължението за връщане на заетите суми. Този вид договор е неформален И РЕАЛЕН. ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС За да е сключен договор за заем за потребление по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД и да възникне задължение за връщане на сумите е необходимо не само поемане на задължения: от едната страна - да се дадат сумите; и от другата страна - да се върнат сумите, НО е необходимо И РЕАЛНО предаване на сумите. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже както поето задължение от ответното дружество за връщане на процесните суми, така и реалното им ”даване” от ищецана ответното дружество. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства нито едно от събраните доказателства не установява обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е „дал” твърдяните в исковата молба парични суми на ответното дружество и ответното дружество „да е получило” дадените от ищеца суми, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба. Обратното. Чрез събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, се установяват обстоятелства, които обосновават извод, че процесните суми не са „дадени” от ищеца на ответното дружество, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба. Изложеното обосновава извод, че не е възникнало и не съществува задължение на ответното дружество да върне на ищеца процесните суми. Не е доказан един от съществените елементи за сключване на договор за заем за потребление по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД – „реално даване и получаване на парична сума”, за да възникне задължение за връщане на „дадената и получена сума”. Относно сумата от 25 000 евро, преведена на 10.09.2003 година от сметка с титуляр ищеца по сметка с титуляр ответното дружество, съдът приема следното: Освен изложеното по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства относно материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, когато от направеното признание настъпват неизгодни последици- засягат се имуществени интереси и на друг субект на правото, различен от този, който прави признанието,признанието не може да се противопостави, да обвърже, лицето /правния субект/, чиито имуществени интереси засяга. В настоящия казус от направеното в процесното „Споразумение” изявление от Ж. К. , в качеството му на управител и представляващ ответното дружество, могат да настъпят правни последици в имуществената сфера на представляваното от него дружество – да възникнат парични задължения за дружеството, САМО, ако има решение на органа, който по закон е овластен за това и това решение да е материализирано в писмен вид. Това е така, както с оглед изложеното относно непротивопоставимостта на признанието, така и защото към момента на превеждане на посочената сума дружеството е било с правна форма О. и съдружници са били само ищеца и Ж. К. , които са били и управители и представляващи дружеството. По делото не е представен документ, удостоверяващ вземане на решение от ОС на дружеството. Освен това не са извършени и съответните дължими счетоводни записвания, които да удостоверяват, че основанието за извършения превод на сумата от сметка с титуляр ищеца по сметка на дружеството е „заем”. Всички посочени факти обосновават извод, че направеното чрез процесното споразумение признание и другите съдържащи се в него изявления на Ж. К. , не могат да се противопоставят на дружеството-ответник. Не може само чрез съдържанието на процесното споразумение и извършения превод на сумата от 25 000 евро от сметка с титуляр ищеца по сметка с титуляр ответното дружество да се прави изводза възникнало и съществуващо задължение на ответното дружество да върне на ищеца претендираната сума. Освен изложеното настоящият състав приви извод, чеспоразумението е сключено с цел увреждане интересите на „бъдещите съдружници”. Този извод е обоснован от следното: Датата на сключване на споразумението - 11.10.2005 година, и датата на преобразуване на дружеството от ЕООД в О. - 31.10.2005 година; Датата на сключване на споразумението - 11.10.2005 година, и датата на издаване на „Запис на заповед” от ищеца в полза дружеството за сумата от 19 200 евро - 17.10.2005 година; Изключването на Кайстанейра, като съдружник; Фактите, които установява свидетеля Матиаш; Факта, че нито ищеца, нито К. са съобщили на „новите съдружници” за дължими от дружеството на ищеца суми, дадени от ищца на дружеството „в заем”, които дружеството се е задължило да върне на ищеца. Липсата на доказателства, установяващи „даването и получаването” на паричните суми, с изключение на първата парична сума, посочена в исковата молба, от ищеца на ответното дружество, както и липсата на доказателства, установяващи основанието за „даването и получаването” на първата парична сума, посочено в исковата молба, е достатъчен факт за да се направи извод: Процесното споразумение не е вярно в удостоверителната си част и е „симулативно” в диспозитивната си част и чрез него и извършения превод на 10.09.2003 годинане се установява възникване и съществуване на задължение на ответното дружество да върне на ищеца процесните суми. Горният извод обосновава неоснователност и недоказаност на обуславящите искови претенции. ГР.Д.№1197/2011 г. ВТОС С оглед на изложеното е ненужно обсъждане на другите изключващи възникване на твърдяното от ищеца право факти, въведени от ответната страна по пътя на възражението с отговора на исковата молба, както и другите фактите, установени чрез останалите събрани по делото доказателства, не обсъдени от съда. По отношение на фактите и правоотношенията, които за първи път се навеждат с писмената защита, е настъпила законовата преклузия. Поради което е процесуално недопустимо да бъдат обсъждани. По изложените съображения обуславящите искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. По отношение обусловените искови претенции. Поради неоснователността на обуславящите искови претенции и обусловените са неоснователни. Няма възникнали парични задължения, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 7 000 лв. Водим от горното и на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД Великотърновският окръжният съд Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, от К. Н. М., ЕГН-*, с адрес гр. С., ул."М. Д.” №19, против „СК” О.,ЕИК-..............., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул."П." №3, с управител Р. В. Ф., искови претенции, с които се иска да бъде осъден „СК” О.,ЕИК-..............., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул."П." №3, да заплати на К. Н. М., ЕГН-*, с адрес гр. С., ул."М. Д.” №19, сума ОБЩО в размер на 77 674,10 лв. /седемдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/, равняващи се на левовата равностойност на 27 000 э /двадесет и седем хиляди евро/ и 24 800 лв. /двадесет и четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща дадени в заем суми; както и да заплати самата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща лихва за забава върху главницата от 77 674,10 лв. /седемдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/, за период от 25.10.2006 година до датата на завеждане на исковата молба - 24.10.2011 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН-*, с адрес гр. С., ул."М. Д.” №19, да заплати на„СК” О.,ЕИК-..............., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул."П." №3, с управител Р. В. Ф. направените разноски впървоинстанционното поизводство в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |