№ 81427
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110136497 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.417 ГПК
Съдът е сезиран със заявление вх.№140206/05.07.2022 г. на ПЛ. В. В. с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИР. ХР. ХР. въз основа на
договор за паричен заем от 19.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните.
1. Заявлението е неоснователно.
Съгласно чл.418, ал.2, изр.І ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и
изпълнителен лист се издават не само ако документът е редовен от външна страна, но и ако
„удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника“.
Представеният договор е в изискуемата форма, но не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Ясно в самия договор (чл.2) е посочено, че
уговорената в чл.1 заемна сума „ще бъде предадена“ на заемателя на 19.04.2022 г.“-
следователно самият договор установява уговарянето на заема, но не представлява разписка
за предаването на заемната сума, а уговаря предаване на сумата след сключване на договора-
за изпълнение на задължението за предаване на сумата от заявителя на длъжника дори в
чл.13 на самия договор е изрично уговорена и неустойка в тежест на заемодателя, ако той не
изпълни задължението си за предаване на заемната сума, което ясно показва волята на
страните сумата да се предаде след сключване на договора и доказва, че тя не е била
предадена към момента на сключването му, защото не съдържа удостоверителни изявления
на страните за това обстоятелство. Вярно е посоченото в уточнителната молба вх.
№161993/03.08.2022 г., че за издаването на разписка не е предвидено задължение в договора
и според чл.77, ал.1 ЗЗД такава се издава само ако е поискана, като издаването или липсата
на разписка не се отразява на съществуването на дълга.
След като самият договор не установява предаването на заемната сума, това обстоятелство
следва да се установи с други документи по реда на чл.418, ал.3 ГПК, каквито по делото не
са представени, въпреки дадените указания.
1
Обширните обяснения относно отношенията между страните са без значение за заповедното
производство, което е строго формално.
Вярно е, че според уредбата му в ЗЗД заемът е реален договор, но за да упражни правата си
по реда на заповедното производство по чл.417-418 ГПК кредиторът следва да разполага с
документ за предаване на заемната сума от вида на някой от посочените в чл.417 ГПК.
Дори и да се приеме с оглед клаузата на чл.1 от договора (относно предоставянето на сумата
в собственост на длъжника), че страните са уговорили консенсуален характер на договора
между тях, то за възникване на задължението за връщане на заема отново е необходимо да се
установи, че заемодателят е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на
заемополучателя-в противен случай за последния не възниква задължение да връща нещо,
което не му е предавано.
Доводът в уточнителната молба вх.№161993/03.08.2022 г., че при подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът не трябвало да доказва „в пълнота
своето вземане“ е абсурден и показва незапознатост с разпоредбата на чл.418 ГПК-той не
само следва да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на
претендираното вземане, но и неговата изискуемост, и то само чрез документите по чл.417 и
418 ГПК, но не и с други доказателства.
Задължението, за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва да
произтича непосредствено от представения документ, от който следва да се установява не
само основанието, но и размера на вземането (определен или определяем), а също така
неговата ликвидност и изискуемост (освен в хипотезата на чл.418, ал.3 ГПК).
Искането подаденото заявление да се считало „за такова по чл.410 ГПК“ дори не заслужава
коментар-образците на двата вида заявления са нормативно утвърдени, а едното
производство не може да преминава в другото по искане на заявителя, защото ГПК познава
само изменението на иск, но не и изменението на заявление: при подадено заявление за
издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът може да издаде само заповед по чл.410 ГПК, като
това се отнася и до заявлението по чл.417 ГПК-нито по искане на заявителя, нито служебно
съдът може да премината от един вид заповедно производство в друг (Определение
№17/12.01.2010 г. по ч.т.д.№734/2009 г. на ВКС-II т.о., Определение №487/30.06.2010 г. по
ч.т.д.№171/2010 г. на ВКС-II т.о.).
В настоящия случай представеният договор не удостоверява нито възникването на
задължението за връщане на заемната сума, нито още по-малко пък неговата изискуемост,
поради което като неоснователно заявлението следва да се отхвърли. Като акцесорно на
главното задължение, заявлението и за мораторна неустойка следва също да се отхвърли.
2. Заявлението е и нередовно.
В изпълнение на изискването на чл.410, ал.2, изр.ІІ ГПК в заявлението е посочен начин на
плащане „в брой“, който е допустим с оглед размера на паричните претенции по делото, но
не е достатъчен за редовността на заявлението. Целта на разпоредбата е длъжникът да може
да изпълни доброволно задължението си без съдействие на кредитора. Поради това и
2
изразът „друг начин на плащане“ следва да се разбира в този смисъл-освен при посочване на
банкова сметка заявителят следва да посочи такъв начин на погасяване на задължението,
който е достатъчно лесен за осъществяване, не изисква съдействие от кредитора, както и
неоправдано високи и необичайни разходи от страна на длъжника. Когато обаче кредиторът
сочи начина на плащане-в брой, той следва да посочи къде и кога е възможно длъжникът да
изпълни с оглед това, че съгласно чл.68, б.“а“ ЗЗД паричните задължения са носими и следва
да се изпълняват на адреса на кредитора (в този смисъл-Решение №4039/05.06.2019 г. по
в.гр.д. №1394/2019 г. на СГС-ІV А възз.с-в). Вярно е, че плащането (включително и в брой)
е инициатива на длъжника, но напълно невярно е твърдението на процесуалния
представител на заявителя в молба вх.№150529/19.07.2022 г., че то зависи само от неговата
воля-паричните задължения съгласно чл.68, б.“а“ ЗЗД паричните задължения са носими и
кредиторът следва да окаже съдействие на длъжника за получаването на сумата в брой, като
посочи в заявлението в изпълнение на ясното изискване на чл.410, ал.2, изр.ІІ ГПК време и
място, на което ще приеме плащането в брой. Въпреки дадените ясни указания на заявителя,
те не бяха изпълнени, съответно-заявлението остана нередовно, поради което и на това
основание следва да се отхвърли.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление вх.№140206/05.07.2022 г. на ПЛ. В. В. с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИР. ХР. ХР. въз основа
на договор за паричен заем от 19.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните.
Разпореждането в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3