РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ
И.
при секретаря Цветанка Павлова,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 676 по описа за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 81 от 20.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 237/2016 г. на С.ски районен съд, е отхвърлен предявения
от С.Г.И. срещу О.С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ ливада с
площ 1,891 дка, находяща се в с. М. ц., о.С. с идентификатор № 46276.1.107 по
кадастралната карта на с. М. ц..
Решението е обжалвано от ищцата в
първоинстанционното производство с искане за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се
излагат възражения срещу извода на пъврвоинсатнционния
съд за недоказаност на пълна идентичност на имота, по отношение на който ищцата
претендира право на собственост, и имота, актуван като общинска собственост.
Сочи се в тази връзка, че по делото е доказано, че процесният
имот, който е бил възстановен на ищцата с реда на ЗСПЗЗ, попада в имота,
актуван като частна общинска собственост, както и че този имот е бил владян от
нея и баща й повече от 10 години, поради което е придобит от нея и на основание
давностно владение.
Ответникът по въззивната
жалба не е представил отговор на жалбата. В съдебно заседание оспорва жалбата и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
С.Г.И. е предявила срещу О.С. иск
за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ
ливада с площ 1,891 дка, находяща се в с. М. ц., с трайно предназначение на
територията земеделска- пасище, с идентификатор № 46276.1.107 по кадастралната
карта на селото. В исковата молба се твърди, че описаният имот е възстановен на
ищцата с решение № 15-47/28.07.2015 г. на ОС „З” – гр. С., за който имот
неоснователно е съставен акт за частна общинска собственост. Твърди се, че от
датата на съставяне на акта за общинска собственост ищцата владее процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече
от 10 години. Отправено е искане за признаване за установено, че ищцата е
собственик на описания имот, както и да бъде отменен акт за частна общинска
собственост № 2333/26.09.2002 г., с който ответникът се легитимира като
собственик на този имот.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска. Излага становище за неговата недопустимост поради
липсата на идентичност между възстановения на ищцата с представеното решение на
ОС”З” – гр. С. и възстановения с решение № 1Мц/11.09.2015 г. на Кметство с. М.
ц. имот. Алтернативно се излага и становище за неоснователност на иска, като в
тази връзка се твърди, че имот № 000009, който е актуван с АЧОС №
2333/26.09.2002 г., е възстановена на Кметство с. М. ц. с решение на ПК – С. №
1Мц/11.09.1995 г. Сочи се, че с представеното от ищцата решение на ОС”З”- гр. С.
неправомерно на същата е възстановен имот с идентификатор № 46276.1.107,
предвид наличието на предходно решение, с което процесната
част вече е била възстановена на Кметство с. М. ц.. Излага се довод, че О.С. е
придобила правото на собственост върху всички незаявени и невъзстановени имоти
на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Излага се и довод, че възстановителното решение,
на което се позовава ищцата, няма ясно
индивидуализиран предмет, поради което е недоказано претендираното
от нея право на собственост на ливада с площ от 1,891 дка, какъвто имот не е
посочен в емлячния регистър.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът
намира следното от фактическа
страна:
С решение № 15-47/28.07.2015 г.
на ОС”З” – гр. С., на С.Г.И. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 1,891 дка в м.
„С.П.”, поземлен имот № 46276.1.107 по кадастралната карта на землището на с. М.
ц..
Видно от скица №
15-322753/29.07.2015 г. на поземлен имот с идентификатор № 46276.1.107,
издадена от СГКК, същият се намира в м. „К.” и представлява земеделска земя с
начин на трайно ползване пасище, с площ 1891 кв.м., със стар идентификатор №
46276.1.100. Като собственик в скицата е записано – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С акт № 2333/26.09.2002 г.,
издаден от О.С. е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2,
ал.2, т. 4 от ЗОС, земеделска земя – пасище, девета категория, с площ 150,965
дка, съставляващ имот № 000009 в м. „К.” в землището на с. М. ц..
Представено е част от решение №
1Мц/11.09.1995 г. на ПК-гр. С. за възстановяване на Кметство с. М. ц. на
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти,
находящи се в землището на с. М. ц..
Видно от скица № К00096/05.09.2002 г.,
издадена от ОС”З” – гр. С., имот № 000009 в землището на с. М. ц. в м. „К.” е с
площ 150,965 дка, с начин на трайно ползване пасище, мера, при посочени в
скицата съседи, и като собственик не вписано Кметство с. М. ц. на основание
решение на ПК № 1Мц/11.09.1995 г. на ПК-С..
Според удостоверение изх. №
П0-08-84/751 от 10.09.2016 г. на ОС”З” – гр. С., имот с идентификатор №
46276.1.107 по кадастралната карта е образуван от имот № 46276.1.97, който е
идентичен с имот № 000009 по предходния план на землището на с. М. ц..
По делото е представена в цялост
преписка по заявление вх. № 202/03.12.1992 г. на С.Г. И., с което същата в
качеството си на наследник на Г.И. Д. е заявила за възстановяване 13 бр.
земеделски земи в землището на с. М. ц., сред които е ливада в м. „С. п.”. С
решение по протокол № 2012/03.12.1992 г. са признати за възстановяване всички
заявени имоти с изключение на нива от 1,6 дка в м. „С. ”. В преписката се
съдържа удостоверение № 228 на Кметство с. М. ц., според което по емлячния регистр на селото от
В писмото на ОС”З” – С., с което
е изпратена горепосочената преписка, е посочено, че решение № 1Мц/11.09.1995 г.
не съществува и че с решение № 316/10.06.2003 г. всички заявени от О.С. са
отказани. Представено е решение № 316/10.06.2003 г. на ОС”З” – С., с което е
отказано възстановяването на правото на собственост на О.С. – Кметство с. М. ц.
върху посочени заявени имоти в землището на селото, сред които е нива от 440
дка в м. „К.”.
С протоколно решение №
2/21.07.2015 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ при ОС”З”- С. са включени
в списъка имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ имоти, сред които е имот с
идентификатор № 46276.1.97.
Според показанията на св. С. В., процесният имот се намира в м. „С.П.” и е много близко до
дворното място, в което живее ищцата. Според свидетеля, ищцата винаги е
ползвала този имот и не е виждал никой друг да го ползва.
Във въззивното
производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според
което, поземлен имот – ливада с площ 1,910 дка, представляваща имот с
идентификатор № 46276.1.107 по кадастралната карта на с. М. ц. попада изцяло в
имот № 000009 – пасище, мера от 150,965 дка в м. „К.” по КВС на землището на с.
М. ц.. Приета е скица №
15-352593/24.07.2017 г., издадена от СГКК, на поземлен имот с идентификатор №
46276.1.107, в м. „К.” с площ 1891 кв.м., с начин на трайно ползване пасище, в
която е посочено, че имотът е идентичен с имот имот №
000009 по предходен план, и като собственик на имота е вписана С.Г.И. на
основание решение на ПК, вписано в службата по вписвания под № 144, том 7 от
18.09.2015 г.
Въз основа на горните факти,
съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищцата е собственик на
основание земеделска реституция, евентуално на основание придобивна
давност, на описания в исковата молба земеделски недвижим имот. Така
предявеният установителен иск е допустим предвид
твърденията на ищцата, че е собственик на процесния
имот на конкретно придобивно основание, което право
се оспорва от ответника със съставянето на акт за общинска собственост върху
имота, и твърдението, че имотът се намира във владение на ищцата към момента на
предявяване на иска. Възражението на ответника, направено с отговора на
исковата молба, за недопустимост на иска поради липсата на идентичност на
претендирания имот с този, предмет на съставения акт за общинска собственост, е
неоснователно, тъй като установяването на тази идентичност е въпрос на основателността
на иска, а не на неговата допустимост.
Искът е основателен.
Ищцата основава претендираното от нея право на собственост върху процесния имот на проведена в нейна полза реституция на
имота по ЗСПЗЗ. Съобразно установените по делото факти въззивният
съд приема, че ищцата е доказала осъществяването на юридическите факти с правопораждящ собствеността ефект. Производството по
ЗСПЗЗ е административно и води
до придобиване на собственост върху възстановявани земи, само ако
са били налице
предпоставките по чл.
10, ал. 1
ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт (решение
Общинска служба по земеделие) за възстановяването на собствеността. Решението на органа по
поземлената собственост има конститутивно действие, който легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността
- т. е. то е годно основание за придобиване
на собствеността върху възстановената земя по смисъла
на чл. 77
ЗС. В случая
влязлото в сила решение №
15-47/28.07.2015 г. на ОС”З” – гр. С., на което се позовава ищцата, с което й се възстановява правото на собственост
в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот, придружено със скица, е основание за придобиване на право на собственост от ищцата върху
възстановения й имот, съставляващ ливада с площ 1,891 дка, находящ се в м. „С.П.”
в землището на с. М. ц., заснет с кадастралната карта на селото като имот с
идентификатор № 46276.1.107.
Ответникът по иск
за собственост, основан на земеделска
реституция, може да се брани
с възражения за материална незаконосъобразност на решението на
ОС „З”, от което черпи права
ищецът, но само във връзка
със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота / ТР № 9/2012 г. по
по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС/. В тези случаи ответникът може да
оспорва законосъобразността на реституционния акт, само ако заявява по
отношение на възстановения имот права, несъвместими с тези на реституента. Достатъчно е ищецът да се легитимира с
решението на ОС”З”, а ответникът не може да
противопоставя възражение,
че ищецът или неговия наследодател
не е бил собственик на имота
към момента на образуване на
ТКЗС, или пък че няма идентичност
между притежавания и възстановения имот.
В случая ответникът оспорва иска
с възражение, че правото на собственост върху процесния
имот неправилно е възстановено на ищцата, като поддържа, че е собственик на
имот № 000009, в който ищцата твърди, че попада възстановения й имот, на
основание възстановяване в полза на Кметство с. М. ц. с решение №
1Мц/11.09.1995 г. на ПК – гр. С.. Същевременно ответникът излага и довод, че
имотът е придобит от общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Така направените възражения
са взаимно изключващи се, доколкото чл. 19 от ЗСПЗЗ установява способ за
придобиване от общината на земеделски земи, останали след възстановяването на
правата на собствениците при наличието на предвидените предпоставки. Ако се
приеме, че второто възражение е евентуално, в случай че не се докаже
придобиването от страна на общината на правото на собственост върху процесния имот на основание реституция, приключила с
посоченото от ответника решение на ПК- гр. С., то и двете възражения са
неоснователни. Не са доказва от събраните по делото доказателства наличието на
материалните предпоставки за възстановяване в полза на Кметство с. М. ц. а
правото на собственост върху процесния имот, нито да
е проведено административно производство по ЗСПЗЗ. Поради това решението на ПК-гр. С., на което
се позовава ищцата, не е годно придобивно основание
за възникване на собственически права, и не може да се противопостави на
ищцата. Общината не е придобила правото на собственост върху процесния имот и на твърдяното основание чл. 19 от ЗСПЗЗ,
доколкото процесният имот е бил заявен за
възстановяване, респ. и възстановен на ищцата, поради което този имот не
представлява остатъчен фонд по смисъла на посочената разпоредба.
Съставянето на акт за общинска собственост
върху процесния имот не съставлява основание за
възникване на собственически права на общината.
Установено е от приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа
експертиза, че описаният в исковата молба и възстановен на ищцата имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 46276.1.107 по кадастралната
карта на с. М. ц., попада изцяло в имот № 000009 – пасище, мера от 150,965 дка
в м. „К.” по КВС на землището на с. М. ц., който е предмет на съставения акт за
общинска собственост.
С оглед на горното съдът намира
за доказано, че ищцата е собственик на описания в исковата имот на основание
земеделска реституция, поради което и предявеният от нея иск по чл. 124, ал. 1,
от ГПК следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се признае за установено, че ищцата е собственик на основание земеделска
реституция на земеделски недвижим имот, съставляващ ливада с площ 1,891 дка,
находящ се в землището на с. М. ц., представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 46276.1.107 по кадастралната карта на с. М. ц..
Направеното в исковата молба и
поддържано във въззивната жалба искане за отмяна на
акта за общинска собственост, с който ответникът се легитимира като собственик
на процесния имот, е недопустимо. Актът за общинска
собственост не е акт по смисъла на чл. 537,
ал. 1 от ГПК, поради което не подлежи на отмяна по този ред.
С оглед изхода на делото и
направеното от жалбоподателката искане за разноски,
ответникът по жалба следва да бъде осъден да й заплати направените от нея разноски
за двете съдебни инстанции в общ размер 1725 лева.
По изложените съображения,
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 81 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 237/2016 г. по описа на С.ски
районен съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.С. че С.Г.И. е собственик на основание земеделска
реституция на недвижим имот, находящ се в землището на с. М. ц., а именно
ливада с площ 1,891 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор №
46276.1.107 по кадастралната карта на с. М. ц., одобрена със заповед № РД-
18-63/22.04.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА О.С. да заплати на С.Г.И.
сумата 1725 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.