Решение по адм. дело №298/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба на Б. О. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“, пр. 2 от ЗАПр № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място].

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, като не е спазена установената в закона форма, при допуснати нарушения на административно производствените правила, при противоречие с материалния закон и нецелесъобразна.

Според жалбоподателя било налице несъответствие между фактическите констатации в съставения АУАН, и в атакуваната заповед за налагане на ПАМ. Не бил посочен размера на плащане, за твърдяната таксиметрова дейност, като не бил посочен и маршрута и времето на осъществяване на дейността. Липсата на изяснена фактическа обстановка и мотивировка обуславяли незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорения акт. Липсата на съществени реквизити и мотивировка също водели до ограничаване правото на защита. В заповедта липсвали доводи въз основа на какво се приемало че жалбоподателя имал съзнанието какво извършва сина му с неговия автомобил. Липсата на подобни субективни констатации в оспорената заповед преграждало правото на защита на Б. М.. Налице били несъответствие в изписването на марката и модела на лекия автомобил, с който бил извършван превоза.

Жалбоподателят твърди, че не бил уведомяван за издадената Заповед, а разбрал случайно от сина си. Липсвала яснота кой е издателя но оспорената Заповед.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадената жалба и изложените доводи за отмяна на обжалваната Заповед, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

Ответната страна Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] се явява лично в открито съдебно заседание. Оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“, пр. 2 от ЗАПр № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] е наложена следната мярка:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за автомобилните превози- спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил Д. Л. от категория М1, собственост на Б. О. М. [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, пр. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози- временно отнемане на свидетелството за управление №********* на водача О. Б. М. [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 106а от ЗАПр принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Съобразно посочената разпоредба се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:

- което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община;

2. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:

- извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;

Следователно ПАМ от посочените в ЗАПр се постановяват с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

Заповедта е обективирана в изискуемата от закона писмена форма, но съдът констатира, че процесния ПАМ в т. 1, пр. 1 от Заповедта е наложена за максималния срок от 12 месеца, без в административния акт да се съдържат мотиви относно този негов размер. Тъй като по този въпрос ответният орган действа в условията на дискреционна власт и е задължително мотивирането му, като липсата на мотиви е нарушение на закона. Когато административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, той дължи мотивиране на своя акт, с оглед контрола по чл. 169 АПК и съобразно ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС. В този смисъл е Решение № 7663 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII отделение.

Същевременно в т. 1, пр. 2 от Заповедта е посочено, че се отнема свидетелството за регистрация на МПС №01423334 на лек автомобил Д. Л., категория М1, собственост на Б. О. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В случая липсва определяне на срок за наложената ПАМ, като единствено е преписана разпоредбата на правната норма. От друга страна в цитираната разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага до отстраняване на нарушението, а видно от съдържанието на описаната фактическа обстановка вмененото във вина нарушение е извършване на нерегламентиран таксиметров превоз, което противоправно деяние е преустановено с извършване на проверката от контролните органи. Следователно, към момента на постановяване на въпросната Заповед за налагане на ПАМ, нарушението е било преустановено.

Липсата на срок за който се налага ПАМ представлява съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде санирано на фазата на съдебното оспорване. Тава нарушение накърнява правото на защита на адресата на издадената Заповед и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната Заповед.

По отношение на наложената в. т. 2 от обжалваната заповед спрямо жалбоподателя Б. М. ПАМ също не съдържа разпоредителна част, в която се определя срока на изпълнение на мярката. В диспозитива на заповедта относно принудителната мярка, наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. Б, пр. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗАП – временно отнемане на СУ МПС, липсва срок, за който се налага мярката. Посочената като основание разпоредба предвижда, че временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Административният орган има задължение да посочи срока на действие на ПАМ, като този срок следва и да бъде конкретизиран и мотивиран с оглед на посочения в закона. В случая в разпоредителната част на оспорената заповед липсва посочен срок, като такъв няма и в мотивите на същата. Административният орган е следвало да определи срок и то независимо дали в правната норма такъв е посочен фиксирано или в рамките на период. При налагането на ПАМ без да бъде определен срока й на действие, се създава неяснота, водеща до незаконосъобразност на акта, което е и основание за неговата отмяна. Следва да се има предвид, че посоченият срок в диспозитива на заповедта касае единствено другата принудителна административна мярка – временно спиране от движение. Двете ПАМ обаче имат самостоятелен характер, който е и с оглед на вече посоченото относно това спрямо кого се прилага съответната мярка. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Срокът на ПАМ е задължителен реквизит от оспорения административен акт и липсата му представлява съществено процесуално нарушение. Неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, който е определен в закона, но остава неясен в случая и като такъв може да породи спорове относно изтичането му.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед страда от пороци, съставляващи основания за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, поради което предявената жалба се явява основателна по отношение на двете наложени принудителни административни мерки.

При това положение е без значение дали правилно е приложен материалния закон, като за прецизност съдът ще посочи, че всички предпоставки за прилагане на мерките са били налице. Не е спорно процесният автомобил е собственост на жалбоподателя Б. О. М. съгласно представено свидетелство за регистрация. На 25.07.2025г., когато е спрян за проверка от контролните органи, автомобилът е управляван от сина на жалбоподателя О. Б. М.. Не е спорно също, че като пътничка е била превозвана И. М. М., за която се твърди, че е заплатила за извършения превоз, а водачът е управлявал МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

С оглед установеното от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в съответствие с материално правните разпоредби, но при допуснати съществени нарушения относно установената форма. Затова жалбата против ЗППАМ се явява основателна и заповедта ще бъде отменена в цялост.

При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. Доколкото от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателя е заплатил възнаграждение за упълномощен пр. представител- адвокат в размер от 400 лв., то съдът ще осъди ответната страна да му заплати тази сума, както и сумата от 10 лв. – внесена ДТ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. О. М. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“, пр. 2 от ЗАПр № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място].

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" [населено място] да заплати на Б. О. М., от [населено място] сумата 410, 00 /четиристотин и десет лева/ - разноски по делото, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.