Р
Е Ш Е
Н И Е № 101
гр. Пловдив, 18.06.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 148/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 65 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 645/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / К. *** е осъдена да заплати на основание чл. 2а от ЗОДОВ на И.Н.Р., ЕГН – ********** сумата 15 000 лв. и на Е.Г.Р., ЕГН – ********** сумата 15 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от тях негативни емоции, стрес, притеснения, тревоги, нарушения на личния, социалния и трудовия им живот в резултат на незаконните действия на КУИППД / сега К. / по ЗОПДИППД / отм. /, установени с влязло в сила решение по гр.д. № 138/2013 г. на Окръжен Съд – П., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 26.04.2016 г. до окончателното им изплащане, като за разликата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от по 35 000 лв. исковете като неоснователни са отхвърлени.
Жалбоподателите - ищци Р.обжалват решението в отхвърлителната му част. Поддържат че присъдените обезщетения са в занижен размер, несъответен на действително причинените им неимуществени вреди и критериите за справедливото им възмездяване по чл. 52 от ЗЗД. Считат че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен продължителността и тежестта на воденото срещу тях производство по ЗОПДИППД / отм. / и съответно обема и интензитета на претърпените в резултат на него морални вреди. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковете в пълния им предявен размер.
Жалбоподателят - ответник К. обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа че исковете не са доказани по основание. Конкретно че липсват елементите от фактическия състав на чл. 2а от ЗОДОВ – незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на длъжностни лица по ЗОПДНПИ при и по повод изпълнение на правомощията им, причинена вреда и причинно следствена връзка между акта, действието и/или бездействието и вредата. Всички действия на К. в производството срещу Р.са изцяло законосъобразни и така не е налице съставомерност на отговорността. Освен това от тях не са произтекли вреди за въззивниците. Необективна била преценката на съда на показанията на ищцовите свидетели. Всички те нямали лични и непосредствени впечатления, като свидетелят С. е и в родствена връзка с ищеца, която не е отчетена от съда. В периода на воденото срещу въззивниците дело по ЗОПДИППД / отм. / срещу И.Р. е образувано и водено и наказателно производство, което е получило широка медийна разгласа и по което той е бил задържан и осъден – факт, който съдът не е взел предвид, и възведените неимуществени вреди – страх, притеснения, социална изолация, накърнена репутация са явно в резултат на това именно производство, а не на производството по ЗОПДИППД / отм. /. Вследствие наказателното производство са и влошените отношения между ищците и разтрогването на брака им със съдебното решение от 06.12.2012 г. по бр.д. № 15625/2012 г. на РС – П.. То е постановено по искова молба от 04.10.2012 г. – преди да им бъде обявена образуваната срещу тях проверка по ЗОПДИППД / отм. / и следователно няма как разводът да е по причина на производството по ЗОПДИППД / отм. /. Освен това в самата исковата молба се съдържа признание от ищците че и съществуващото от преди това несходство в характерите им е също причина за разстройството на брака. Не съществува – според жалбоподателя – ответник, каквато и да е причинна връзка с производството по ЗОПДИППД / отм. /. Освен това не е доказано и вредите да са претърпени от тях. Показанията на свидетелите в тази насока са необективни, пристрастни и силно преувеличени, съответно присъденото за тях обезщетение е силно завишено и несъобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По така изложените съображения се иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете изцяло. Евентуално – ако съдът намери исковете за доказани по основание, да намали размера до който са уважени съобразно критериите за справедливо овъзмездяване по чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът по спора е депозирал отговор за неоснователност на жалбата на ищците Р..
По жалбата на К. не е депозиран отговор от Р.. В съдебно заседание вземат становище да е неоснователна.
Контролиращата страна Прокуратурата на Рб. чрез Апелативна Прокуратура – П. не е депозирала отговор по жалбите. В съдебно заседание взема становище жалбата на ищците по спора да е изцяло неоснователна, а жалбата на ответната К. частично основателна – по отношение на размера.
Съдът установи следното:
Искове по чл. 2 а от ЗОДОВ.
По делото е безпротиворечиво установено факта на проведено срещу ищците производство от ЗОПДИППД / отм. /. От КУИППД – ТД - П. на 04.01.2010 г. е образувана проверка № 3820/4.1.2010 г. въз основа на постъпило на същата дата уведомление изх. № 7344/2009 г. на Окръжна Прокуратура – П. за започнало наказателно преследване срещу И.Н.Р.. С решение № 380 /24.10.2012 г. е взето решение за образуванe на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с Решение № 7/11.01.2013 г. - за внасяне на мотивирано искане в Окръжен Съд – П. за отнемане на незаконно придобито имущество от И. и Е. Р.на стойност 500 552, 08 лв., като делото е образувано в съда на 14.01.2013 г., на 02.04.2013 г. е публикувано в ДВ обявлението по чл. 28 ал. 2 от ЗОПДИППД / отм. /. Преди това с постановено по искане на К. Определение № 3169/29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 3326/2012 г. на Окръжен Съд – П. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу Р.с цена 500 358, 20 лв. чрез налагане на възбрани върху притежаваните 2 апартамента и кафене в П., запор на 4 броя МПС и на четири разплащателни сметки, които обезпечителни мерки са ефективно наложени от АВ – СВ – П. и от ДСИ при РС – П. по изп.д. № 3067/2012 г. На 30.10.2012 г. на ищците са връчена декларациите по чл. 17 от ЗОПДИППД / отм. /.
С решение № 1064/15.06.2015 г. по гр.д. № 138/2013 г. на Окръжен Съд - П. искането за отнемане на незаконно придобито имущество на Р.е отхвърлено. Решението е потвърдено с решение № 194/05.11.2015 г. по въззивно гр.д. № 422/2015 г. на Апелативен Съд – П., което не е допуснато до касационно обжалване – Определение № 413 по 26.04.2016 г. по гр.д. № 285/2016 г. на ВКС, Четвърто г.о.. След влизане в сила на съдебното решение по искане на Р.наложените обезпечителни мерки са отменени от съда, като възбраните са заличени на 18.07.2016 г., а запорите вдигнати в края на месец октомври 2016 г.. Междувременно бракът на ищците е прекратен с развод по взаимно съгласие – решение № 4510/6.12.2012 г. по бр.д. № 15625/2012 г. на РС – П..
Ищците твърдят че в резултат на воденото срещу тях производство по ЗОПДИППД / отм. / претърпели значителни неимуществени вреди. Факта на образуваното срещу тях производство за отнемане на имуществото им станал общоизвестен вследствие публикацията в ДВ. В продължителен период от време това била най обсъжданата тема между техни близки, познати и непознати, които изказвали негативни мнения срещу тях и ги считали за незаконно забогатели престъпници, на които им е дошло времето. Близки и приятели започнали да странят от тях, изолирали ги и не ги канели както преди на срещи. Самите ищци също започнали да избягват контакти, тъй като при такива винаги ги разпитвали за делото и те изпадали в неудобни ситуации да дават обяснения и това продължило през целия период на производството от четири и повече години. Изпаднали в социална изолация и самоизолация. В неблагоприятна насока се променили и отношенията между тях като съпрузи вследствие тези негативни изживявания – срам, страх от неоправдана загуба на цялото им придобито имущество – считано от 1996 г. насетне, притеснение, напрежение. Поради запора на банковите сметки семейството им – включващо и малолетния им син, се издържало единствено от заплатата на ищцата Е., което довело и до големи затруднения в погасяването на теглен преди това ипотечен кредит. Финансовите и лични проблеми ескалирали и довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което още в края на 2012 г. го прекратили. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 32 от ЗОПИППД / отм. /, чл. 91 от ЗОПДНПИ / отм. / и чл. 2 а от ЗОДОВ да заплати обезщетение за така претърпените вследствие образуваното и водено от него производство неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент считат да е в размер на сумата 35 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / К. / е депозирала отговор за неоснователност на исковете. Поддържа че всички нейни действия във връзка с производството по ЗОПДИППД / отм. / са правомерни и законосъобразни, в рамките на предоставените й от закона правомощия и като така не са противоправни, незаконни действия. Също така на ищците не са причинени възведените неимуществени вреди – в причинна връзка с производството по ЗОПДИППД / отм. / , респективно те са силно преувеличени. Бракът между ищците не е прекратен по причина негативни емоции вследствие това производство, а по взаимно съгласие – видно от представеното съдебно решение, при това по искова молба с дата 04.10.2012 г. - към който момент не им е била обявена образуваната срещу тях проверка. За последната те са узнали с връчване на декларациите по чл. 17 на 30.10.2012 г., дотогава производството по ЗОПДИППД / отм. / е вътрешно –служебно, развива се в рамките на структурите на К. и не се огласява и не става достояние на проверяваните и на трети лица. Възведените срам, страх, притеснения, депресия, безсъние, изнервяне са във връзка с воденото по същото време наказателно производство срещу ищеца Р. за тежки умишлени престъпления, а социалната изолация – вследствие постановена срещу Р. по нохд № 1793/2003 г. на ОС – П. осъдителна присъда, влязла в сила на 10.05.2004 г.
Контролиращата страна Прокуратурата на Рб. е депозирала становище че исковете са неоснователни, евентуално че размерите на търсената обезвреда са силно завишени и не отговарят на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По делото са представени още влязла в сила Присъда № 87/21.04.2004 г. по нохд № 1793/2003 г. на ОС – П. за това че И.Н.Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал. 1 пр.1 вр. чл. 55 ал. 1 предл. 1 и ал. 3 от НК, като е осъден на две години лишаване от свобода; Разпечатки от електронни сайтове от 18.05.2012 г., от 20.12.2009 г. – *** „ от 09.05.2012 г. от електронното издание на в –к „ М. „ , от 12.02.2013 г. от електронното издание П. – ***, страници от вестник М.. от 21.12.2009 г. и в-к М. от 15.07.2011 г., в които се отразява криминална дейност на лица, сред които и ищеца Р., с прякор Р.; Съдебно решение за прекратяване брака между ищците от 06.12.2012 г. по бр.д. № 15625/2012 г. на РС – П., видно от което прекратяването е по взаимно съгласие и исковата молба за него е от дата 04.10.2012 г. Налични са още данни – в приложеното гр.д. № 138/2013 г. по описа на ОС - П., за това че през 2009 г. Окръжна Прокуратура П. е наблюдавала досъдебно производство № 178/2009 г. по описа на ОСлС – гр. С. по преписка № 7344/2009 г. , по която в хода на разследването като обвиняем за престъпления по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 196а вр. чл. 195 ал. 1 т.3 пр. 1, т.4 пр. 1, пр.2 и пр. 3 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК е привлечен ищецът И.Р.. Наложена му е била мярка за неотклонение задържане под стража за периода 20.12. 2009 г. – 14.07.2011 г., а от 14.7. 2011 г. изменена в домашен арест, която е търпял до 14.08.2011 г., когато определението за изменение на мярката е отменено от АС – П. по протест на прокуратурата. На 20.12.2010 г. наказателното производство е внесено за разглеждане в ОС – П. с обвинителен акт и е образувано нохд № 3158/2010 г. С присъда от 19.05.2012 г. Р. е признат за виновен по част от обвиненията и му е наложено наказание лишаване от свобода, като периода на задържане под стража, а именно от 19.12.2009 г. до 15.07.2011 г. и от 14.08.2011 г. до 12.12.2011 г. е приспаднат – Удостоверение от Окръжна Прокуратура – П. на лист 723 от приложеното гр.д. № 138/2013 г. на ОС – П..
От ищците са ангажирани и гласни доказателства.
Свидетелят А.С.С. депозира показания че е втори братовчед на ищеца и се познават от деца, а със съпругата му К. след като сключили брака. И. внасял коли и търгувал с тях, а К. била сервитьорка в „ Х.„. Не знае те да са имали проблеми с К. „ К. „ и имуществото им да е било запорирано. И. и К. се развели през 2012 г., малко преди това се разделили и след раздялата К. запорирала имуществото им на стойност над половин милион лева и започнала дело за отнемането му. Делото продължило четири години и вследствие на него И. и К. се променили много. Преди делото били весели, забавни хора, често излизали, били в обща компания със свидетеля. След като се разчуло за запорите и делото останалите от компанията, както и близки и познати се отдръпнали от тях и те изпаднали в социална изолация. Срамували се много, а също и се страхували се че ще им се отнеме имуществото, което са събирали цял живот. Вследствие запора на банковите им сметки останали на издръжка само на заплатата на К. и били значително затруднени да погасяват тегления отпреди ипотечен кредит към ДСК. Всичко това влошило отношенията помежду им, влошаването започнало приблизително от 2010 г.. Според свидетеля притесненията и финансовите проблеми довели до раздялата и развода, К. и И. не са споделяли други причини за тях. Поради запора на банковите сметки и колите му И. не можел и да осъществява търговията си.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Д.Д.С.– без родство. Търгувал с авточасти и в тази връзка познавал ищеца, който от 10 и повече години търгувал с коли и купувал части от свидетеля. Преди запорите и делото на К. И. и К. били добре финансово и не само финансово. След това връзката им се разпаднала, като се разделили още в началото на делата. Приятелите им започнали да ги избягват и да ги коментират. Именно така разбрал за проблемите им и свидетеля. И. се срамувал много. Бил също и много притеснен от запорирането на имуществото и банковите сметки, което им създало сериозни финансови проблеми. Търговията му била блокирана, разчитали само на заплатата на К.. В тази връзка и свидетелят му помагал според възможностите си – разсрочвал задълженията му към него, изчаквал текущи плащания. Освен това се страхувал че ще му отнемат всичко придобито. Станал мълчалив, затворен, отказвал да излиза. Не говорел за делото, свидетелят чувал коментари за него от други техни познати. Със свидетеля споделил само че това дело е капака на отношенията му с К..
Отговорността на Д.по ЗОДОВ е обективна и не е свързана с наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица. При чл. 2 а от ЗОДОВ тя е в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството по чл. 28 от ЗОДПИППД / отм. /. В случая искането на К. за отнемане имуществото на ищците като незаконно придобито е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение и този краен резултат сам по себе си обосновава извода за незаконността на действията й срещу ответниците по искането й - ищците по настоящия спор И. и Е. Р.. Следователно неоснователни са поддържаните от въззивника възражения че не са налице незаконосъобразни негови действия срещу въззиваемите, тъй като те са предприети на законово основание и са изцяло в рамките на дадените от закона правомощия. Неоснователни са и възраженията му неуспешно проведеното от него производство по чл. 28 от ЗОДПИППД / отм. / да не е причинило неимуществени вреди на ищците. Безспорно установени от свидетелските показания са негативните техни изживявания, изразяващи се в срам, притеснения, страх, социална изолация, финансови проблеми вследствие запорираното имущество, като запорите са довели и до нарушено право на труд на ищеца във връзка с упражняваното от него занятие. Показанията на свидетелите са лични и основани на непосредствени впечатления и не са пристрастни – противно на твърдяното от К.. Факта че свидетелят С. е братовчед на ищеца не е само по себе си основание за необективност на показанията му. Показанията му се потвърждават и от тези на свидетеля С.и по делото липсват доказателства, които да ги опровергават. Те установяват и причинната връзка на вредите с производството по ЗОДПИППД / отм. /. Сочат негативните изживявания на ищците само във връзка с производството за отнемане на имуществото, а и доколкото тези вреди са в периода от и след края на 2012 г. до приключването му през 2016 г. неоснователен е довода че те са вследствие водените преди това наказателни производства срещу Р. – едното приключило с присъда от 2004 г., а второто с присъда от май 2012 г. – според наличните по делото данни.
Следователно искът е по основание доказан – както правилно е приел и първостепенния съд. Налице е фактическия състав на отговорността по чл. 2 а от ЗОДОВ – незаконни действия на К. срещу ищците, причинени им неимуществени вреди и причинно следствена връзка между незаконните действия и вредите.
Относно размера първостепенния съд е изложил съображения за характера и особеностите на производството по ЗОПДИППД / отм. /, с оглед които то засяга с по голям интензитет правото на труд и правото на частна собственост, влиящи пряко върху свободата на личността. Съобразена е продължителността на производството в конкретния случая – четири години; множеството извършени процесуални действия - проведени заседания, назначени и изслушани експертизи и свидетели, оспорване на документи; факта че производството е започнало с налагане на обезпечителни мерки върху цялото придобито от ищците имущество от и след 1996 г. и така за продължителен период от време са били ограничени техните възможности да разполагат свободно с имуществото си, като сериозно накърнено вследствие запорите е било правото на труд на ищеца И.Р., който бил поставен в невъзможност да продължи бизнеса си с покупко-продажба на МПС. Посочено е че в резултат се е променил драстично начина им на живот, изпитвали сериозни финансови проблеми, в т. ч. и сериозни затруднения относно ежедневната издръжка на семейството. Тези проблеми, ведно с чувствата на напрежение, притеснения, срам, социалната изолация поради злепоставяне пред близки и познати довели до ескалиране и на отношенията между съпрузите и до развода им.
Правилен е извода на съда че при
определяне размера на обезщетенията следва да бъде съобразено особеностите,
предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД / отм. /.
Доказателствената тежест в това производство се носи от проверяваните лица,
обхватът на подлежащите на изясняване обстоятелства е огромен и изисква много
по големи процесуални и лични усилия, време и ресурси за организиране и
провеждане на защитата. Освен това то засяга в по голям обем и с по голям
интензитет правото труд и на частна собственост, тъй като започва с налагане на
запори и възбрани върху имуществото на
проверяваните лица и за продължителен период от време – съвпадащ с висящността
на производството, те са в невъзможност да се ползват от притежаваните средства,
да обезпечават своите и на близките си нужди чрез тях и да водят спокоен начин
на живот. Всички тези обстоятелства са налице и в конкретния случай – възбрани
на придобитите от тях от и след 1996 г. недвижими имоти и запори на МПС и на
банковите сметки за период от четири години – висящността на съдебното
производство, по което са провеждани множество заседания и извършвани от ищците
множество процесуални действия за защита – оспорвания, експертизи, свидетели,
представяне на писмени доказателства. Спрямо ищеца И.Р. наложените обезпечителните
мерки са накърнили и правото му на
труд във връзка с упражняваното от него занятие. Той е бил поставен в
невъзможност да продължи бизнеса си - покупко-продажба на МПС, което му е
причинило сериозни финансови затруднения – изплащане на теглен преди това
кредит от ДСК, осигуряване на текущи разходи във връзка с неговата и на
близките му ежедневна издръжка и е променило начина им на живот за
продължителен период от време.
Производството е причинило още на ищците негативни емоции – страх и притеснения от неоснователна загуба на имуществото им, срам, неудобство и злепоставяне пред роднини, приятели и познати, довели и до социална изолация и самоизолация. Като вид, обем и интензитет тези неимуществени вреди са в рамките на обичайните такива за този вид производство и не са довели до нарушения на физическото и психическото им здраве. Производството не е получило медийна разгласа. Дължимата се по чл. 28 ал. 2 от ЗОПДИППД / отм. / публикация в ДВ не се счита такава.
Приема се за неоснователно ищцовото твърдение че производството е имало като последица и прекратяването на брака им. Действително последният е прекратен по взаимно съгласие с постановено в хода на това производство съдебно решение от 6.12.2012 г. Но искането за прекратяването му е депозирано в съда на 04.10.2012 г. – преди обявяването на производството на ищците и преди налагане на обезпечителните мерки спрямо тях, докогато те не са имали възможност да узнаят за извършваната спрямо тях проверка, като и не се установява – не се и твърди, да са узнали. Възражението на К. в тази насока е основателно, съответно неоснователен е извода на първоинстанционния съд в противна насока. Поради противоречието им с писмените доказателства и конкретно с депозираната искова молба за развод показанията на свидетеля С. за това че преди проверката и запорите братовчед му и К. нямали семейни проблеми и развода бил по причина на причинените им от К. притеснения от емоционално и фанансово естество не се кредитират. Още повече че свидетелят заявява че отношенията им започнали да се влошават още през 2010 г., разделили се през 2012 г. преди развода и след раздялата К. запорирала имуществото и започнали делата. Следователно няма как притесненията и финансовите проблеми на ищците във връзка със запорите и производството по ЗОПДИППД / отм. / от края на октомври 2012 г. да са причинили разрива в отношенията им и прекратяването на брака.
С оглед така установеното настоящата инстанция намира справедливия размер обезщетение да е в размер на 10 000 лв. за ищеца И.Р. и в размер на 8 000 лв. за ищцата Е.Р..
Или жалбата на ищците е изцяло неоснователна, а жалбата на ответника по спора – частично основателна по отношение на размера.
С оглед така установеното обжалваното решение се отменя в частта, с която исковете са уважени за разликата от 8 000 лв. до 15 000 лв., съответно от 10 000 лв. до 15 000 лв. и в тези части исковете се отхвърлят.
С оглед този инстанционен резултат на жалбоподателите - ищци не се следват разноски за въззивното производство. На жалбоподателя – ответник се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП и от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 150 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 65 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 645/2018 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / К. *** е осъдена да заплати на основание чл. 2а от ЗОДОВ на И.Н.Р., ЕГН – ********** и на Е.Г.Р., ЕГН – ********** обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от тях негативни емоции, стрес, притеснения, тревоги, нарушения на личния, социалния и трудовия им живот в резултат на незаконните действия на КУИППД / сега К. / по ЗОПДИППД / отм. /, установени с влязло в сила решение по гр.д. № 138/2013 г. на Окръжен Съд – П., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 26.04.2016 г. до окончателното им изплащане за разликата от 10 000 лева до 15 000 лева по отношение на И.Н.Р., ЕГН - ********** и за разликата от 8 000 лева до 15 000 лева по отношение на Е.Г.Р., ЕГН – **********, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля исковете на И.Н.Р., ЕГН - ********** и Е.Г.Р., ЕГН – ********** за осъждането на К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / К. *** да заплати на И.Н.Р., ЕГН - ********** и на Е.Г.Р., ЕГН – ********** на основание чл. 2а от ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди вследствие воденото срещу тях производство по ЗОПДИППД / отм. / за разликата от 10 000 лева до 15 000 лева по отношение на И.Н.Р., ЕГН – ********** и за разликата от 8 000 лева до 15 000 лева по отношение на Е.Г.Р., ЕГН – **********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Потвърждава Решение № 65 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 645/2018 г. на Окръжен Съд – П. в останалата обжалвана част.
Осъжда И.Н.Р., ЕГН – ********** и Е.Г.Р., ЕГН - ********** да заплатят на К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество / К. *** юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 / сто и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: