Р Е Ш Е Н И Е
№33/19.2.2020г.
Гр.
Ямбол, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 448 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.С.
*** против Решение № 2153-28-56/28.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № РВ – 3-28-00660631/10.10.2019 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при
ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй като
сумите, представляващи парични обезщетения поради общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и
карантина, са получавани добросъвестно и не подлежат на връщане. Иска се
неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателката С., редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Същата не взема и
писмено становище по жалбата си.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че същата е
неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
14.10.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне № PS
8600 00QFD8 L, на жалбоподателката С. било връчено Разпореждане №
РВ-3-28-00660631/10.10.2019 г., издадено от ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТД на
НОИ – Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено същата
да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения по общо 18 болнични листа за гледане на болен
член от семейството и карантина и парично обезщетение за общо заболяване за
периода от 11.07.2016 г. до 21.12.2018 г. в размер на 12 911.88 лева, от
които главница в размер на 10 735.34 лева и лихва в размер на
2 176.54 лева. Посочено е, че тези обезщетения са получени от С. в
качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „****“ ЕООД с
ЕИК ****, като са описани подробно периодите, както следва:
1.
За
периода от 11.07.2016 г. до 17.07.2016 г. включително – парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо
заболяване;
2.
За
периода от 18.07.2016
г. до 24.07.2016 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
3.
За
периода от 26.10.2016 г. до 30.11.2016
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
4.
За
периода от 09.01.2017 г. до
22.01.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
5.
За
периода от 23.01.2017 г. до 06.02.2017 г. включително –
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
6.
За
периода от 06.03.2017 г. до
19.03.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване;
7.
За
периода от 20.03.2017 г. до
08.04.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
8.
За
периода от 05.05.2017
г. до 09.06.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
9.
За
периода от 19.06.2017 г. до
23.06.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност за придружаване и
гледане на дете до 18 годишна възраст;
10.
За
периода от 21.11.2017 г. до
27.11.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
11.
За
периода от 28.11.2017 г. до
17.12.2017 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
12.
За
периода от 15.01.2018 г. до 19.01.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18
годишна възраст;
13.
За
периода от 13.03.2018 г. до
23.03.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
14.
За
периода от 24.03.2018 г. до 12.04.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
15.
За
периода от 30.05.2018 г. до
08.06.2018 г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
16.
За
периода от 13.06.2018 г. до
18.07.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
17.
За
периода от 17.09.2018 г. до 21.09.2018 г. включително –
парично обезщетение за временна неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18
годишна възраст;
18.
За
периода от 13.12.2018 г. до 21.12.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
В мотивите към разпореждането е
посочено, че при извършената съвместна проверка с органите на МВР, НАП и
Инспекцията по труда е установено, че „***“ ЕООД не отчита и не декларира пред
органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни – уведомления за
сключени трудови договори и декларации № 1 „Данни за осигуреното лице“ и № 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за различни лица, в т.
ч. и за жалбоподателката
Н.С., за които не са били внасяни дължимите осигурителни вноски. Посочено е
също така, че неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
заличени. Прието е, че С. е била назначена по фиктивен трудов договор при
осигурителя „***“ ЕООД, гр. Ямбол, което дружество от 25.07.2016 г. е с
променено наименование на „*** ЕООД“ и
собственик и не е упражнявала трудова
дейност.
Срещу горното разпореждане жалбоподателката Н.С. подала жалба До Директора на ТП на
НОИ – Ямбол (вх. № 1012-28-277/28.10.2019 г.), с което е поискала отмяна на
същото, позовавайки се на добросъвестност при получаване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност.
С Решение № 2153-28-56/28.11.2019 г., Директорът
на ТП на НОИ оставил без уважение жалбата на С., като приел, че сумите подлежат
на възстановяване, тъй като след
25.07.2016 г. – датата на прехвърляне на дружествените дялове, „***“ ЕООД не е
упражнявало търговска/трудова дейност и съответно няма как лица да са
упражнявали трудова дейност в него, т. е., налице е недобросъвестност у
жалбоподателката при получаване на паричните обезщетения за временна
неработоспособност. Именно това решение
е предмет на жалбата, въз основа на която
е образувано настоящото съдебно производство.
Към делото е приложен Трудов договор №
10/05.10.2011 г. сключен между жалбоподателката С. и „***“
ЕООД, чрез Р.Ж.Я., в качеството й на
пълномощник на дружеството, по силата на който същата е назначена на длъжността
„отчетник“. Място на работа не е уговорено, като липсва и дата, на която С. е
започнала да осъществява трудовите си функции. Липсват каквито и да било
доказателства, че тя изобщо е започнала да осъществява тези функции. Отделно от
това, въпросният трудов договор, видно от отбелязването върху него, би следвало
да е изготвен и връчен на жалбоподателката
на 05.10.2011 г. Буди недоумение обаче обстоятелството, че върху същия
този договор е записан номерът и датата на нотариално завереното пълномощно, по
силата на което Р.Я. е сключила трудовия
договор със С. от името на „***“ ЕООД и това
пълномощно (което също е приложено по делото) е от 22.11.2011 г., т.е. около
месец и половина след датата, на която трудовият договор е сключен и екземпляр
от него е връчен на жалбоподателката. При това положение единственият извод,
който може да се направи е, че договорът е изготвен след извършеното
упълномощаване, като е антидатиран. Видно от Протокол за извършена проверка №
1908068/02.04.2019 г., уведомление за сключването на този договор е подадено в
ТД на НАП едва на 24.03.2012 г., а доказателства за изплащани трудови
възнаграждения от страна на „***“ ЕООД, респ. на „***“ ЕООД липсват.
Впоследствие, в хода на разследването по ДП № 44/2018 г., Ж.Г., в
показанията си, дадени пред
разследващите органи заявил, че не е сключвал трудов договор и не е плащал
заплати и осигуровки на лицето Н.С.С.. Същото заявил
и новият собственик на фирмата – М.Д. Н. (писмо №
1029-28-8821-7/20.06.2019 г.).
Последният, в нарочна декларация от 22.03.2019 г. посочил също, че не познава никое от лицата,
които са назначавани във фирмата, откакто е собственик на същата, както и че
последната не е осъществявала никаква дейност.
Самата С. пък заявила при разпита си, че дейност за дружеството „***“
ЕООД не е извършвала, той като самото дружество нямало дейност.
От данните по делото е видно също
така, че била извършена проверка от органите на ТД на НАП, като видно от
Протокол № П-02002818122235-073-001/22.01.2019 г., „***“ ЕООД, а впоследствие „***“
ЕООД е подавало нулеви декларации по ЗКПО и
справки декларации от ЗДДС за периода от 2013 до 2016 г. вкл., като за
2017 г. е деклариран финансов резултат – данъчна загуба.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-56/28.11.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за
прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят
на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-28-56/28.11.2019 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол,
поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл.
117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
конкретния случай жалбоподателката С. има сключен
трудов договор с „***“ ЕООД (по-късно „***“ ЕООД), който към момента на получаване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за
придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст, не е бил прекратен. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на
КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В настоящия казус от данните по делото
е видно, че „***“ ЕООД, респ. „***“ ЕООД
е подавало нулеви декларации по ЗКПО и
справки декларации от ЗДДС за периода от 2013 до 2016 г. вкл., като за
2017 г. е деклариран финансов резултат – данъчна загуба. Доказателства да е била извършвана каквато и
да било търговска дейност от страна на осигурителя няма. Самата С. пък заявила
при разпита си, че дейност за дружеството „***“ ЕООД не е извършвала, тъй като
самото дружество нямало дейност. При това положение изводът на административния
орган, че трудова дейност по силата на
представения трудов договор не е осъществявана от страна на С. е напълно
обоснован.
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица
с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2,
т. 2; 2) когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане и 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или
пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания са едновременно неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от
значение за случая, които административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да
пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт.
В
конкретния казус от доказателствата по делото безспорно се установява, че
работодателят на жалбоподателката не е осъществявал никаква дейност през 2013,
2014, 2015 и 2016 г., а за 2017 г. са декларирани данъчни загуби в размер на
16 500 лева. Справките – декларации за същите години са нулеви. Самата С. твърди, че е получила сумите
добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, но
както правилно е посочил административният орган, реалното полагане на труд във
фирма, която не осъществява никаква дейност е невъзможно. А обстоятелството, че труд реално не е
полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е известно на
жалбоподателката и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на
паричните обезщетения за временна неработоспособност.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С. ***, със съдебен
адрес:***, *, чрез адв. С.Е. против Решение №
2153-28-56/28.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата Й против Разпореждане № РВ–3-28-00660631/10.10.2019 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при
ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
Н.С.С. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете