ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14937
гр. София, 29.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110136099 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по искова молба от „****“ ЕООД с ЕИК: **** против М. В. С. с
ЕГН: **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени от ищеца с исковата
молба. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, като УКАЗВА на
ищеца да внесе депозит за същото в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за
вещо лице П. Д.. Да се уведоми вещото лице след постъпване на доказателства за внесения
депозит.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи молба по чл. 192, ал. 1 ГПК във
връзка с искането за изискване на документи от „****“ ЕАД, като го предупреждава, че при
неизпълнение на указанията искането по чл. 192 ГПК ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок да уточни твърденията си като посочи
дали оспорва да е неин подписът, положен в представените с исковата молба Анекс и Общи
условия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата по чл. 183 ГПК след изпълнение
на дадените указания.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 31915/2015 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.05.2025 г. – 10,40 часа, за когато да се
призоват страните.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД с ЕИК: ****,
представлявано от управителя Т. В., със съдебен адрес: гр. ***** против М. В. С. с ЕГН:
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта от 16.03.2009 г., ведно със законната
лихва от 05.06.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 219,31 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 04.06.2015 г., както и сумата от 0,56 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до
04.06.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 31915/2015 г. по описа на
СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че на 16.03.2009 г. между „***“ АД и ответницата е сключен договор
за кредитна карта, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1000
лева, който е усвоен от последната на 27.03.2009 г. чрез получаване на кредитна карта.
Съгласно Анекс от 01.11.2013 г. към договора за кредитна карта е преиздадена кредитната
карта и е променен номерът на сметка, по която е издадена картата. Сочи, че поради забава в
плащанията по договора на 4 бр. минимални суми за револвиране, съгласно чл. 48 и 49 от
Общите условия за предоставяне на кредитна карта на „******“ ЕАД, на 01.11.2013 г.
кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване нотариална покана на
кредитополучателя на 15.04.2015 г. Посочва, че с договор за цесия от 26.04.2016 г.
кредиторът „****“ АД прехвърлило на „*** *“ ЕАД, а последното с договор за продажба на
вземания от 21.10.2016 г. - на „****“ ЕООД вземането по процесния договор. Счита, че е
активно легитимиран да предяви настоящите искове като цесионер на вземанията.
Поддържа, че давността е прекъсната веднъж на 05.06.2015 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК), веднъж, когато е подадена молба за образуване на
изпълнително дело № 690/2015 г. по описа на ЧСИ В. Д. М. с рег. № *** в КЧСИ, с която
било поискано прилагане на изпълнителни способи, както и на датите: 07.11.2015 г.,
06.01.2017 г., 21.09.2017 г. и на 24.01.2018 г., когато по делото са извършени изпълнителни
действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а именно налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и върху банковите сметки на задълженото лице. По тези аргументи моли за
уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски в хода на заповедното
производство, както и такива по настоящото дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва договора за цесия да е породил
валидни права за цесионера ищец „****“ ЕООД, доколкото твърди, че нито в сключения
между ответницата и „***“ ЕАД договор за издаване и обслужване на кредитна карта, нито в
Общите условия на банката, се съдържа уговорка за прехвърляне на вземанията, предмет на
договора. Оспорва, че ищецът е носител на спорните вземания и по аргумент, че сключеният
между „****“ ЕАД и „****“ ЕАД договор за цесия от 21.10.2020 г. също не е породил
валидни права за цесионера ищец, доколкото към момента на продажбата цедентът „*****“
ЕАД не е бил титуляр на правата, които прехвърля.
Поддържа, че не се установява срока на договора. Сочи, че в договора липсват данни за
размера на погасителните вноски и погасителен план, от който да се установи падежът на
отделните месечните вноски за главница и лихва, както и техният размер. Твърди, че не е
уведомена за предсрочната изискуемост и оспорва да е доказано, че е настъпила предсрочна
изискуемост на договора на 01.06.2016 г. Оспорва представения Анекс и Общи условия към
него. Навежда възражение за нищожност на анекса. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на претенциите преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и преди образуване на изп. д. 690/2015 г. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
2
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че между „***“ АД и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за кредитна карта от 16.03.2009 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта, с която е усвоена
процесната сума, а ответницата се е задължила да върне усвоената сума ведно с
възнаградителна лихва в претендираните размери в срокове, които са настъпили, респ. че е
обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. В тежест на ищеца е да
установи, че валидно е придобил вземанията от надлежен техен правоприемник и че
ответницата е уведомена за прехвърлянията, вкл. че в договора за кредит е предвидена
възможност за прехвърляне на вземанията по него на трето лице.
При установяване на горните факти в тежест на ответницата е да установи
изпълнение на задълженията на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на
изискуемостта на вземанията са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на
давностния срок.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „******“
ЕАД и ответницата е подписан договор за договор за издаване и обслужване на кредитна
карта № DSK-:TEL от 16.03.2009 г. , приложен към исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4