№ 6535
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506010 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6010/2025 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на З. И. Б. ЕГН ********** и М. Б. М. ЕГН ********** от гр.София
срещу решение №13934 от 14.08.2023 г постановено по гр.д.№14377/2022 г на СРС , 169
състав ; изменено в частта за разноските с определение №15289 от 01.04.2025 г по същото
дело ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
, гр.София срещу въззивниците , че
З. И. Б. дължи сумата от 2734,73 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата
от 4,75 лева за дялово разпределение за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от 29.10.2021 г по
ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав ; както и Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД сумата от 203,11 лева разноски пред СРС и 64,06 лева разноски в заповедното
производство
М. Б. М. дължи сумата от 8204,18 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 20.10.2021 г до окончателното изплащане на
1
сумата ; и сумата от 14,25 лева за дялово разпределение за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г
; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от
29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав ; както и М. е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 609,33 лева разноски пред СРС и 192,18 лева
разноски в заповедното производство ;
-и по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу посоченото решение на СРС ,
в частта , в което са отхвърлени исковете на въззивника срещу З. И. Б. ЕГН ********** и
М. Б. М. ЕГН********** от гр.София да се признае за установено на основание чл.422
ГПК във вр. чл.86 ЗЗД , че
З. И. Б. дължи сумата от 488,94 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г ; и сумата от 1,10 лева лихви за забава върху
посочената главница за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г – 07.10.2021 г ; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от
29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав ; както и „Топлофикация София“
ЕАД е осъдено да заплати на З. И. Б. сумата от 51,68 лева разноски пред СРС и 23,26 лева
разноски в заповедното производство ;
М. Б. М. дължи сумата от 1466,81 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г ; и сумата от 3,32 лева лихви за
забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г –
07.10.2021 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№17100 от 29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав.
Въззивниците З. Б. и М. М. излагат многобройни доводи за нищожност , недопустимост и
неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Считат , че :
решението на СРС противоречи на „обективните закони на Земята“ , на законите на
физиката ;
чл.61 до чл.71 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ са
отменени от ВАС и СРС не прилага правилно чл.195 ал.2 АПК и чл.192 а АПК ;
методиката противоречи на европейското право и на обективните закони , а вещото
лице не се „придържа към научна позиция“ ;
топлинната енергия за потребителя е уредена като технологични загуби ;
ОУ не могат да бъдат приети без изрично изявление на потребителя съгласно чл.147а
ЗЗП ;
-чл.153 ЗЕ е „канонична конструкция скрепена с насилие“ , СРС не прави разлика между
вещно и облигационно право ;
-трябва да се прилага европейското право и решенията на СЕС , а тълкувателните решения
на ВКС противоречат на европейското право ;
2
СРС не е следил служебно за неравноправни клаузи , които „не са малко“ и за
противоречия със закона и добрите нрави ;
не са представени от ищеца данъчни фактури , кредитни и дебитни известия ;
в решението на СРС липсват мотиви и не се съобразява европейското право и
практиката на ВКС и ВАС ;
ищецът определя цената едностранно и с неравноправни клаузи ; а на ответника не се
дава право да прекрати договора поради несъгласие с цената ;
СТЕ е изготвена по отменената Методика и вещото лице се произнася по правни
въпроси ;
ССЕ е изготвена без да са приложени счетоводни документи и не са съобразени
данъчните нарушения на ищеца ;
налице е непоръчана доставка ;
уредбата на доставката на топлинна енергия и определянето на цени от държавата е
държавна помощ ;
ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение ;
цената на топлинната енергия и доставения обем не са реални и са много завишени ;
начисляват се лихви върху прогнозни сметки .
Въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на
СРС в обжалваната от него част . Дължими са лихви за забава върху претендираните
главници за топлинна енергия съгласно чл.32 ал.1 ОУ във вр.чл.33 ал.2 от ОУ /2016 г / .
Дължими са и лихви за забава върху претендираните главници за дялово разпределение
съгласно чл.22 ал.2 от ОУ и чл.36 от ОУ /2016 г / . Според чл.139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в ЕС се извършва по системата на дяловото разпределение . Върху
главницата за дялово разпределение е начислена лихва за забава до датата на изготвяне на
извлечението от сметка .
З. И. Б. и М. Б. М. са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба на
„Топлофикация София“ ЕАД . В Народното събрание „попадат всякакви“, но на
въззивниците им „идва в повече“ когато съдия приема , че ОУ могат да влязат в сила без да
бъдат приети с изрично волеизявление . Според чл.149б ал.3 ЗЕ дяловото разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика , а чл.22 ал.2 от ОУ и чл.36 от ОУ /2016 г / са
неравноправни клаузи . Вярно е , че поначало доставчик на топлинна енергия може да е и
друго лице /чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ/ , но ищецът също е доставчик на такава . След като не се
дължи главница за дялово разпределение , то не се дължат и лихви за забава върху тази
главница , а освен това сумите не са изискуеми .
„Топлофикация София“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на
З. И. Б. и М. Б. М. и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице ТАЕС Нелбо инженеринг ЕООД гр.София не взема становише по въззивната
жалба .
3
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците-ответници
на 13.09.2023 г и на въззивника ищец на 16.08.2023 г , поради което въззивните жалби
съответно от 27.09.2023 г и от 23.08.2023 г са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива основания не се констатират .
Процесната заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2
ГПК/ . Ищецът има право да претендира суми за неплатена топлинна енергия и лихви върху
тях . Съгласно трайната практика на съдилищата и ВКС при периодични вземания е
допустимо да се претендират сумите за определен период без да е необходимо да се
претендира и индивидуализира поотделно всяко вземане .
Въззивната жалба на З. И. Б. и М. Б. М. е неоснователна . На практика въззивникът оспорва
цялостната уредба на заповедното производство и на доставките на топлинна енергия .
Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не
противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел ,
че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно нормата на чл.153 ЗЕ ,
като в отговора на исковата молба ответниците не са оспорили , че са собственици на имота
и по делото са представени документи за собственост .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
4
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло
от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в
режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника или с етажната собственост . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае
взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия , а ищецът не е такова
лице . Липсват законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор
за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия
съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответниците е да заплаща тази
топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП
по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и на ОУ . Такъв
тип уредба не разкрива признаци на държавна помощ , а на практика е в интерес и на ищеца
, и на ответника . Изричното писмено приемане на ОУ от стотици хиляди потребители е на
практика невъзможно и би довело до допълнително оскъпяване на топлинната енергия .
Ищецът не твърди , че ОУ са нормативен акт , нито че одобряването им от КЕВР замества
съгласието на потребителя .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Няма конкретни данни ищецът да е ползвал недопустима държавна помощ , а и този въпрос
е неотносим по настоящото гражданско дело .
Без значение е дали ищецът е извършил данъчни нарушения , защото настоящото дело е
гражданско , а не административно по обжалване на данъчен акт .
В случая доставената топлинна енергия /като количество и стойност/е доказана със
заключението на СТЕ и с представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е
работила по писмени доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата
законова уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според
5
ответниците да работят вещите лица .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./. СТЕ
установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да
се е противопоставила на извършването на същото .
Голяма част от оспорванията от ответниците на СТЕ имат технически характер вкл.
такива “по законите на физиката” и чрез изписване на формули . Съдът няма специални
знания и по тези оспорвания би могъл да се произнесе /и евентуално да ги уважи/
единствено ако за доказване на същите са поставени и изслушани допълнителни задачи за
вещо лице по съответната специалност . Ответниците не са поставили пред настоящия съд
допълнителни задачи на СТЕ , с които да докажат тезите си , поради което доводите с
технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък -
остават недоказани.
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според
Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП . Доколкото става
въпрос за колективна услуга ответниците могат да се откажат напълно от доставката на
топлинна енергия като инициират решение на ОС на ЕС за преустановяване на отоплението
и топлата вода в цялата етажна собственост . По делото няма данни да са предприети
такива действия от ответниците . Напротив , според СТЕ ответниците са потребили
значително количество топлинна енергия за процесния период .
Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само
реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т.2
ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита , че в случая нарушение не е налице,
защото начинът на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните
прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите уреди за
измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно
и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
Решението по дело № C-119/05 Lucchini е неотносимо , тъй като касае случай , в който
националния съд в Италия се е произнесъл – изцяло извън своята компетентност - по въпрос
за съвместимостта на държавна помощ с общия пазар.
6
Решението по дело С-106/77 Simmenthal е по въпроса за приоритет на европейското право
спрямо вътрешното право на държава-членка /дори и Конституцията/. Настоящият съд не
счита , че уредбата на ЗЕ противоречи на нормативен акт от общностното право.
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ не предвиждат
задължение ищецът да предлага и то индивидуално на ответника три отделни услуги –
отопление на имот , на общи части и подгряване на вода . Както се посочи от „отопление на
общи части“ ответникът няма как да се откаже докато етажната собственост е
топлоснабдена . Според СТЕ ответникът не се е отказал от топлинна енергия и за отопление
на имота и от топла вода .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна
(арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139
ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по
чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Чл.36 ал.2 ОУ не може да се тълкува в смисъл , че ищецът трябва да уговори индивидуално
и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата дялово
разпределение . В случая ищецът е установил общ ред за заплащане на дяловото
разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия и така са издавани съответните
съобщения към фактури , общи фактури и кредитни известия .
В настоящото производство не може да се извърши проверка дали цените на доставената
топлинна енергия са „реални“ , а СТЕ и ССЕ установяват правилно начисляване на
стойността на топлинната енергия при наличната доставка на същата .
Решение №8294 от 26.06.2020 г по адм.дело №14350/19 г на ВАС , 5 чл.състав и Решение на
СЕС от 24.11.2022 г по дело С-289/21 г имат косвено отношение по настоящото дело .
Последното касае административното правораздаване на ВАС по обжалване на подзаконови
7
нормативни актове – дали трябва да се разгледа по същество съответната жалба .
Възраженията на ответниците , че не им е доставена топлинна енергия остават недоказани.
Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се
топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация
състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или
подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни
инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния
собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни .
СТЕ доказва извършване на законосъобразно дялово разпределение от третото лице . След
като ЕС и третото лице са продължили договорните си отношения и за процесния период не
е необходимо представяне на писмен договор .
Няма данни ищецът да е начислявал лихви върху прогнозни сметки , което не е предвидено в
приложимите ОУ /2016 г / , за разлика от ОУ /2014 г / .
Междувременно е постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 , според
което е прието , че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му
начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за
разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата
и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална
на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на
които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В
мотивите на решението е посочено , че в определени случаи може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази
инсталация във всеки апартамент. За т.6.1.1 от методиката СЕС е посочил , че се основава на
някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните
характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната
система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
В случая по делото не са представени доказателства , от които съдът да заключи , че
процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики , които водят
до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по Методиката
респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия . Възможно е и
8
обратното – да са начислени на ответниците по-ниски сметки от действително дължимите .
По тази причина и на основание чл.162 ГПК , тъй като исковете са доказани по основание ,
съдът счита , че следва да приеме исковете за доказани и по размер т.е. до размера , за който
са уважени от СРС . Следователно въззивната жалба на ответниците е неоснователна .
Въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД е частично основателна .
Въззивна жалба на ищеца е неоснователна в частта , в която се иска да се признае за
установено , че ответниците дължат лихви върху главниците за дялово разпределение . Чл.36
от ОУ /2016 г/ не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за
дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва
уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84
ал.2 ЗЗД .
Въззивна жалба на ищеца е частично основателна в частта , в която се иска да се признае за
установено , че ответниците дължат лихви върху главниците за топлинна енергия .
Неправилно първоинстанционният съд е приел , че в случая са приложими ОУ /2014 г / ,
съответно е необходимо публикуване на съответната фактура в интернет . Процесен е
периодът м.10.2018 г – м.04.2020 г , поради което приложими са ОУ /2016 г/ , при които не е
необходимо подобно публикуване с последици на покана до съответните потребители .
Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава
не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода
. Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не
датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е
така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се
различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин
и визира настъпване на различни факти . Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/
съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за
който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по
чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща
фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за
забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй
като едва след изтичане на 45-дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и
в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за
издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по
чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на
задълженията им . Следователно ответниците принципно дължат лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия . От друга страна исковете за главница са уважени частично
, поради което и исковете за лихви за забава трябва да се уважат частично в същата
пропорция , а не в претендираните от ищеца пълни размери .
Следователно след частична отмяна на решението на СРС исковете за лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение трябва да се уважат за сумата от 417,99 лева от З. И. Б. и
за сумата от 1253,98 лева от М. Б. М. . Ищецът има право на допълнителни разноски пред
9
СРС и в заповедното производство . Ответникът З. Б. има право на по-малко разноски пред
СРС и в заповедното производство . В останалата част решението на СРС трябва да се
потвърди .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13934 от 14.08.2023 г постановено по гр.д.№14377/2022 г на СРС ,
169 състав ; изменено в частта за разноските с определение №15289 от 01.04.2025 г по
същото дело ; в частта , в която са отхвърлени исковете на Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД , че
З. И. Б. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 417,94 лева лихви за забава за
периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г върху главница за топлинна енергия от 2734,73 лева за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; и че
М. Б. М. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1253,98 лева лихви за забава за
периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г върху главница за топлинна енергия от 8204,18 лева за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ;
както и в частта , в която „Топлофикация София “ ЕАД е осъдена да заплати на З. И. Б. ЕГН
********** от гр.София разликата над 42,12 лева до общо 74,94 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* ,
че на основание чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД
З. И. Б. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 417,94 лева лихви за забава за
периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г върху главница за топлинна енергия от 2734,73 лева за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; и че
М. Б. М. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1253,98 лева лихви за забава за
периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г върху главница за топлинна енергия от 8204,18 лева за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която признато за установено
по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , че
З. И. Б. дължи сумата от 2734,73 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата
от 4,75 лева за дялово разпределение за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от 29.10.2021 г по
ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав ; както и Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД сумата от 203,11 лева разноски пред СРС и 64,06 лева разноски в заповедното
производство
10
М. Б. М. дължи сумата от 8204,18 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №6 в гр.София ж.к.******** за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 20.10.2021 г до окончателното изплащане на
сумата ; и сумата от 14,25 лева за дялово разпределение за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г
; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от
29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав ; както и М. е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 609,33 лева разноски пред СРС и 192,18 лева
разноски в заповедното производство
в частта , в която са отхвърлени исковете на “Топлофикация София” ЕАД да се признае за
установено на основание чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД , че
З. И. Б. дължи разликата над 417,99 лева до предявения размер от 488,94 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г
; и сумата от 1,10 лева лихви за забава върху посочената главница за дялово разпределение
за периода 31.10.2018 г – 07.10.2021 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №17100 от 29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169
състав ; както и „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на З. И. Б. сумата от
51,68 лева разноски пред СРС и 23,26 лева разноски в заповедното производство ;
М. Б. М. дължи разликата над 1253,98 лева до 1466,81 лева лихви за забава върху
посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г ; и сумата от
3,32 лева лихви за забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода
31.10.2018 г – 07.10.2021 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №17100 от 29.10.2021 г по ч.гр.д.№60202/21 г на СРС , 169 състав.
в частта , в която З. И. Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от
203,11 лева разноски пред СРС и 64,06 лева разноски в заповедното производство ;
в частта , в която М. Б. М. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от
609,33 лева разноски пред СРС и 192,18 лева разноски в заповедното производство ;
в частта , в която “Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на З. И. Б. общо 42,12
лева разноски пред СРС и в заповедното производство
ОСЪЖДА З. И. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* допълнително още 40,77 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство .
ОСЪЖДА М. Б. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* допълнително още 122,31 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство .
ОСЪЖДА всеки от З. И. Б. ЕГН ********** от гр.София и М. Б. М. ЕГН ********** от
гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* по 235,85 лева
разноски пред СГС /по компенсация/ .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2
11
ЗАдв на адвокат Д. Ц. С. ЕГН ********** сумата от 17,76 лв адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на З. И. Б. ЕГН ********** от гр.София и М. Б. М.
ЕГН ********** от гр.София пред СГС .
Решението е постановено при участието на ТАЕС Нелбо инженеринг ЕООД гр.София като
трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12