Р Е
Ш Е Н
И Е
№
377
гр.
Перник, 23.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 23.10.2018 г., IІ-ри
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Методи Величков
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Симона Кирилова
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00530 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от М.И. против решение № 379/30.04.2018 г. по гр.д. №
07740/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която по
предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу М.И. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: 1) сумата 1322,67 лв. –
незаплатена стойност на ползвана топлинна енергия за периода 02.09.2014 г. –
30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2) сумата 115,85 лв. –
лихви за забава върху главницата, считано от 09.11.2014 г. до 02.02.2016 г. В
жалбата се поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част,
тъй като с молба от 29.05.2018 г. ответникът е заявил частично оттегляне на
възражението си по чл. 414 ГПК /за
сумата 1322,67 лв. – и за периода 02.09.2014 г. – 30.04.2015г., както и за
сумата 115,85 лв. – лихви за забава върху главницата за периода от 09.11.2014
г. до 02.02.2016 г./ преди влизане в
сила на първоинстанционното
решение - в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Прави
се искане въззивният съд да обезсили решението в частта на оттеглените размери
и периоди и производството прекратено. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата
и не изразява становище в съдебното заседание.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
Предмет на въззивното производство е единствено първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК. Първоинстанционното
решение не е обжалвано от ищеца в частта, с която исковете са отхвърлени,
поради което в тази част решението не е предмет на въззивна проверка.
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
След извършена служебна
проверка относно допустимостта на решението в обжалваната му част
въззивният съд установява следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени установителни искове по реда на чл. 415 ГПК във връзка с протекло
производство по чл.410 ГПК, в което е издадена заповед, с която е разпоредено
длъжникът-ответник М.И. да заплати на заявителя-ищец следните суми: 1501,73 лв.
– главница за неплатена ТЕ за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане; 142,46 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.07.2014
г. до 02.02.2016 г., както и 82,88 лв. – разноски. С обжалваното първоинстанционно
решение исковете са уважени частично за сумите: 1322,67 лв. – главница за
периода 02.09.2014 г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 01.09.2017
до погасяването; 115.85 лв. – лихва за забава за периода от 09.11.2014г. до 02.02.2016г.,
като за разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.
В срока за обжалване на решението, с молба вх. № 13887/29.05.2018
г. М.И. е направила изявление за частично оттегляне на възражението по чл. 414
от ГПК за сумите: 1322,67 лв. – главница за периода 02.09.2014 г. – 30.04.2015г.;
115,85 лв. – лихва за периода от 09.11.2014г. до 02.02.2016г. Поискано е от
първоинстанционния съд да се приложат последиците на чл. 416 от ГПК и първонистаннционото
производство да бъде прекратено в частта за тези суми и периоди, поради липса
на правен интерес и десезиране на съда.
В съответствие със задължителните разяснения в т.10а
от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
приема, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, за наличието на
която съдът следи служебно през целия период на висящността на спора, до
приключване на делото във всички инстанции. Това възражение е оттегляемо съгласно
чл. 416 ГПК, като за настъпването на тези последици е без правно значение кога
е предприето оттегляне на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до
знанието на заявителя /в този см. е Опр. № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№
468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Опр. № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
910/2012 г., II т. о., ТК; Опр. № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
967/2012 г., II т. о., ТК; Опр. № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№
587/2010 г. II т. о., ТК; Опр. № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013
г. II т. о., ТК/. Аргумент за този извод е и посоченото в мотивите на т.10а от цитираното
ТР
- при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението
следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага
последиците по чл. 416 ГПК, т.е.
възражението е оттегляемо и след предявяване на иска по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК и по арг. от чл. 416 ГПК е
допустимо да се извърши до влизане в сила на съдебното решение за установяване
на вземането. Когато оттеглянето е установен факт, както в конкретния случай, и
доколкото оттеглянето е предприето след постановяване на първоинстанционното
решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички онези процесуални
действия, които са насочени към заличаване последиците от предявяване на
възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено
в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК, ведно с
прекратяване на производството по делото в тази част.
Независимо, че липсва правен интерес, след като
искът е предявен в изпълнение на дадените указания по чл. 415 ГПК /при наличие
на същинско възражение от ответника - длъжник/, то не е налице хипотезата на
чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който
смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 13
- при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът
прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се
обезсилва.
По
разноските за производството:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В полза на ищеца са присъдени направените от него разноски
по исковото производство общо 277,54 лв. и разноски по заповедното производство
общо 78,77 лв.
С оглед изхода на спора – исковете са частично
уважени, въззивният съд намира, че дължимите на ищеца разноски съответстват на горепосочените
суми, поради което и решението в обжалваната част, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по исковото производство, съответно разноски по
заповедното производство е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая въобще
не стои въпросът за дължимостта на направените от ищеца разноски в зависимост
от съпоставянето на времето на извършването им и оттеглянето на възражението
при положение, че оттеглянето на възражението е след постановяване на
първоинстанционното решение.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в
исковото и заповедното производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът
на определеното юрисконсултско възнаграждение за исковото и
заповедното производство е в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за заплащането на правната
помощ и е присъдено съразмерно с уважената част от иска.
На жалбоподателя не се дължат разноски и по
въззивното производство поради две причини. В случая жалбоподателят-ответник не
може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото се прекратява
частично, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив - поради
оттегляне на възражението след постановяване на първоинстаннционното решение
(за което съгласие на заявителя-ищец не се изисква), т.е. ответникът е дал
повод за завеждане и на въззивното производство, поради което предвиденото в чл.
78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също не
намира приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на
поведението на жалбоподателя. На второ място – след като оттеглянето на
възражението води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК),
то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество не претендира ю.к.
възнаграждение по въззивното производство, поради което разноски не му се дължат.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 379/30.04.2018 г. по гр.д. № 07740/2017 г.
по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено по
отношение на М.И.И., ЕГН ********** ***, че дължи на “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата
1322,67 лв. – доставена топлинна енергия за периода от 02.09.2014 г. -
30.04.2015г. за топлофицирано жилище в гр. Перник, ведно със законната лихва от
01.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 115,85 лв. - лихва за
забава за периода 09.11.2014г. - 02.02.2016г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОБЯВЯВА
за влязла в сила заповед № 4697 от 04.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 05734/2017 г. по описа на РС – Перник, в частта, с която е разпоредено М.И.И., ЕГН **********
*** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к.
Мошино, ТЕЦ Република сумата 1322,67 лв. – главница за периода 02.09.2014 г. –
30.04.2015г. и сумата 115,85 лв. – лихва за периода от 09.11.2014г. до
02.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 01.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379/30.04.2018 г. по гр.д. № 07740/2017
г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която М.И.И.,
ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 277,54 лв. –
направени разноски в исковото производство и сумата 78,77 лв. – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. О.М.