Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              гр. София

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди и осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

         АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

                                                            

 

 

при участието на секретаря Мариела Миланова и прокурор Деян Маринов, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.ч.д. № 5994 по описа за 2017 г.

           

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С определение от 28.11.2017 год. по НЧД № 15662/17 год. на СРС,НО,98 състав,на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения В.Е.С. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 21403/13 год. на СРС и  НОХД № 3875/14 год. на СРС в размер на две години лишаване от свобода,като на основание чл.57,ал.1,т.2,б.”б” от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.23,ал.2 от НК е присъединено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години,наложено му по НОХД № 21403/13 год. по описа на СРС.

На основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на осъдения по посочените присъди и изтърпяната част от наказанията.

На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение частично наказанието,наложено му по НОХД № 112/11 год. на Районен съд-гр.Тетевен-една  година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Приспаднато е времето,през което е бил задържан,вкл. и с мярка „Домашен арест”,както и изтърпяната част от наказанието след частичното му привеждане със съдебния акт по НОХД № 21403/13 год. на СРС.

В срока за обжалване е постъпила жалба от осъдения,чрез защитникът му,с доводи,че е неправилно,незаконосъобразно и немотивирано.

На първо място се излага,че съдът неправилно и незаконосъобразно е привел в частично изпълнение наказанието по НОХД № 112/11 год. на РС-Тетевен,тъй като видно от доказателствата,към момента на постановяване на определението осъдения е изтърпял изцяло това наказание.

На следващо място се изразява недоволство и от групиране на наказанията по НОХД № 21403/13 год. на СРС и по НОХД № 3875/14 год.,които са от различен вид,поради което и правилата за определяне на общо наказание са неприложими.

Излага и съображения,че не е спазен принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание и освен това неправилно е определен и режимът за изтърпяване на наказанията.Релевира и непълнота на доказателствата касателно личността на осъдения.

Прави искане за отмяната му.

Защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

 Представителят на СГП излага,че определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.2,т.3 от НПК-в незаконен състав.Поддържа в този смисъл,че последното осъждане на С. е по НОХД № 3875/14 год.,по което е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК.За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години,а районния съд е разгледал производството в състав от съдия и двама съдебни заседатели.Пледира определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

В последната си дума осъденият моли да бъде оставен режима,който изтърпява в момента,за да може да продължи да работи със социалните работници.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

Производството пред районния съд е инициирано по предложение на СРП по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК.

От справката за съдимост се установява,че последното осъждане на С. е по НОХД № 3875/14 год. на СРС,по което дело е постановена присъда,влязла в сила на 18.07.2017 год.Със същата той е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и с периодичност два пъти седмично,както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години.

По силата на чл.39 от НПК когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления,за които има влезли в сила присъди,постановени от различни съдилища,компетентен е съдът,който е постановил присъдата,която последна е влязла в сила.

Последната влязла в сила присъда е цитираната по-горе,постановена от СРС,като съдът е заседавал еднолично предвид тежестта на обвинението и разпоредбата на чл.28,ал.1,т.1 от НПК,според която  съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от един съдия,когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание.

В разглеждания случай съдът е постановил атакуваното определение в състав от един съдия и двама съдебни заседатели,вместо в състав само от един съдия,което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и абсолютно основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. 

По изложените съображения Софийски градски съд

 

                        Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА определение от 28.11.2017 год. по НЧД № 15662/17 год. на СРС,НО,98 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                   2.