РЕШЕНИЕ
№ 1787
гр. В., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110105139 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на СВ. Ж. ИВ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. В., Р.А., действащ чрез пълномощник,
с която против кр. к. т., родена на ***************************** г., с
адрес: ***************************** и СТ. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, е предявен иск с правно основание
чл.108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на недвижим имот с адрес:
*****************************, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****************************, с площ от **,03 кв.м,
състоящ се от: две стаи, кухня, кухненска ниша, килер, коридор, баня-тоалет
и балкон, при граници: на същия етаж – СО
*****************************; под обекта – няма; над обекта - СО
*****************************, ведно с прилежащото му избено
помещение № *, с площ от 12 кв.м, както и за предаване на владението върху
описания недвижим имот от ответниците на ищеца. Претендират се сторените
разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, като сочи,
че е придобил същия по силата на договор за дарение на недвижим имот, от
родителите си Ж.И.И. и К.Д.И. И.а, като сделката е обективирана в
нотариален акт № 52, том LXII, дело № 15107/1993 г. на нотариус при ВРС –
А.Г. Дарителите са запазили право на пожизнено ползване върху имота. В
края на м.09.2020 г., след като родителите на ищеца били настанени в
старчески дом, първата от ответниците и племенница на ищеца, го попитала
дали може тя и нейното семейство да се настанят в имота. Ищецът отказал, но
1
въпреки неговото несъгласие, ответниците и двете им деца, заживяли в
апартамента. През м.10.2020 г. починал бащата на ищеца, а през м.11.2020 г. –
неговата майка. В продължение на три месеца ищецът приканвал ответниците
да напуснат собствения му имот, но опитите му за доброволно разрешаване на
спора, останали без резултат. Била изготвена и отправена покана до първата
от ответниците, с която ищецът определил срок до 15.02.2021 г., в течение, на
който имотът да бъде освободен и ключовете да му бъдат предадени.
Въпреки, че поканата била получена лично от к.т. на дата 11.01.2021 г.,
имотът не бил освободен. Ищецът сочи, че между него и ответниците не
съществували каквито и да е договорни отношения, позволяващи на
последните да ползват собствения му имот. Намира, че правото му на
собственост е накърнено, като отправя искане за неговата защита, чрез
предявяване на настоящия иск. При горните доводи, настоява за уважаване на
претенцията му.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците не представят отговор/и на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник,
който поддържа предявения иск. Ответникът к.т. се явява лично. Признава, че
тя и вторият ответник, заедно с двете им деца обитават процесното жилище.
Твърди, че не живее незаконно в имота, тъй като нейният баща също имал
право на част от апартамента. Сочи, че обитава жилището със съгласието на
своя баща, както и приживе на своята баба.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответниците и двете им деца живеят в процесния
недвижим имот - апартамент №2, находящ се в ********, от около една
година.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 52, том LXII, нот. дело № 15107/1993 г. на нотариус при ВРС – А.Г.
вписан с вх.рег. № 15324, на дата 1*.12.1993 г., Ж.И.И. и К.Д.И. И.а даряват
на сина си СВ. Ж. ИВ., собствения си недвижим имот, придобит в режим на
СИО, а именно – апартамент №2, находящ се в
*****************************, с площ от **,03 кв.м, състоящ се от: две
стаи, кухня, кухненска ниша, килер, коридор, баня-тоалет и балкон, ведно с
прилежащото му избено помещение № *, както 1*,14*7% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж. При сключване на договора
дарителите запазват безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху
имота.
От схема №15-23707*/08.03.2021 г., издадена от СГКК – В., се
установява, че процесният имот е с идентификатор
*****************************, като същият е с граници: на същия етаж –
имот с идентификатор *****************************; под обекта – няма;
над обекта - имот с идентификатор *****************************.
Дарителят Ж. И. И. е починал на 2*.10.2020 г., а дарителят К.Д. И.а е
починала на 14.11.2020 г. – обстоятелства, които се установяват от
представените по делото препис-извлечение от акт за смърт
№100*/2*.10.2020 г. и от акт за смърт №1102/14.11.2020 г. – двата документа,
издадени от Община В..
2
С покана изпратена чрез телепоща, ищецът кани ответника кр. к. т. в срок
до 15.02.2021 г., както и семейството на последната, да освободят собствения
му имот, като в същия срок предадат ключовете от апартамента, на
пълномощника му. В поканата се сочи, че имотът се ползва без правно
основание, като ищецът е изразявал нееднократно недоволството си, че
същият се ползва от ответниците. Поканата е получена лично от ответницата
на 11.01.2021 г. Не се твърди и не се представят доказателства между
ответниците и пълномощника на ищеца да е била осъществена среща и
процесният имот да е бил освободен в определения срок или след изтичането
му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Същият е допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Основателността на ревандикационния иск по чл.108 ЗС се предпоставя
от съществуването на абсолютното субективно право на собственост за ищеца
върху процесния недвижим имот, който се владее от ответниците, без правно
основание, поради което ищецът е лишен от възможността да упражнява
фактическата власт върху имота, като елемент от правото му на собственост.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на соченото от него правно
основание, като следва да се докаже, че ответниците упражняват
фактическата власт върху вещта. В тежест на ответниците е да докажат, че
владеят имота на валидно правно основание.
От представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин
се установи, че ищецът е собственик на процесния имот. Същият е придобил
правото на собственост върху жилището по силата на договор за дарение,
сключен с неговите родители. Страните не спорят, че фактическата власт
върху процесния имот, към датата на подаване на исковата молба, а и към
датата на приключване на съдебното дирене, се упражнява от ответниците.
Ищецът твърди, че нееднократно е изразявал несъгласието си с това, че
имотът се обитава от последните, като това твърдение не се оспорва от
ответниците. По делото не се представиха доказателства чрез които да се
установи, че за последните е налице правно основание за ползване на имота.
Възраженията на ответника к.т., като въведени след изтичане на преклузивния
срок по чл.131 ГПК не следва да бъдат съобразявани, на основание чл.133
ГПК. Отделно, не се предствиха доказателства, а и не се твърди извършеното
дарствено разпореждане, по силата, на което ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния имот, да е било успешно оспорено от лице с
право на запазена част от наследството на дарителите. Не се установи ищецът
да е давал съгласието си ответниците да ползват недвижимия имот или между
тях да е налице правоотношение, въз основа на което те да владеят имота на
валидно правно основание.
Съгласно разрешението дадено с т.2а от ТР №4/2014 г. от 14.03.201* г.
по т.д. №4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съдът сезиран с осъдителен иск по чл.108
ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. По
делото бе безспорно установено, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот, поради което искът следва да се уважи в установителната му
3
част, като на същия се признае правото на собственост върху недвижим имот,
с адрес: *****************************, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****************************, с площ от **,03
кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня, кухненска ниша, килер, коридор, баня-
тоалет и балкон, при граници: на същия етаж – СО с идентификатор
*****************************; под обекта – няма; над обекта – СО с
идентификатор *****************************, ведно с прилежащото му
избено помещение № *, с площ от 12 кв.м. Тъй като не доказаха, че владеят
имота на правно основание, то осъдителната част на иска, касаеща предаване
на владението, също следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото в размер общо на 235*,*8
лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да се
възложат за плащане в тежест на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на кр. к. т., родена на
***************************** г., с адрес:
***************************** и СТ. СТ. П., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, че СВ. Ж. ИВ., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. В., Р.А., е собственик на недвижим имот с адрес:
*****************************, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****************************, с площ от **,03 кв.м,
състоящ се от: две стаи, кухня, кухненска ниша, килер, коридор, баня-тоалет
и балкон, при граници: на същия етаж – СО с идентификатор
*****************************; под обекта – няма; над обекта – СО с
идентификатор *****************************, ведно с прилежащото му
избено помещение № *, с площ от 12 кв.м.
ОСЪЖДА кр. к. т., родена на ***************************** г., с
адрес: ***************************** и СТ. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, ДА ПРЕДАДАТ на СВ. Ж. ИВ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. В., Р.А., владението върху недвижим
имот с адрес: *****************************, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****************************, с
площ от **,03 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня, кухненска ниша, килер,
коридор, баня-тоалет и балкон, при граници: на същия етаж – СО с
идентификатор *****************************; под обекта – няма; над
обекта – СО с идентификатор *****************************, ведно с
прилежащото му избено помещение № *, с площ от 12 кв.м.
ОСЪЖДА кр. к. т., родена на ***************************** г., с
адрес: ***************************** и СТ. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, да заплатят на СВ. Ж. ИВ., ЕГН
**********, с настоящ адрес в Р.А., сторените разноски по делото, в размер
на 235*,*8 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5