ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3502
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Х. Б. Н.
като разгледа докладваното от Х. Б. Н. Административно наказателно дело №
20231110217067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба от адв. А. И. – процесуален
представител на жалбоподателя Т. И. Т., с която се иска изменение на решение
№ 2898 от 19.06.2024 г. по НАХД № 17067/2023 г. по описа на СРС, НО, 97
състав, в частта за разноските, като се присъди в цялост претендираният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по
делото от 1500 лева.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - директор на СДВР,
е депозирала отговор на молбата, в който са изложени подробни съображения
за неоснователността й.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. В нея е отправено искане за
изменение на решението, като пред съда е представен своевременно преди
приключване на последното заседание списък на разноските, което
предпоставя допустимостта на искането.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С решение № 2898 от 19.06.2024 г. по НАХД № 17067/2023 г. по описа
на СРС, НО, 97 състав е отменено наказателно постановление №
2320/14.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, с което на основание чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ на Т. И. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, 7 от Заповед
№ РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването. Столична
дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Т. И. Т. сумата от 700
лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, като съдът е приел, че не следва да бъде присъждано
допълнително уговореното възнаграждение в размер на 300 лева на основание
чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения (Наредбата), тъй като чл.18, уреждащ
възнагражденията по административнонаказателни дела, препраща
единствено към чл.7, ал.2, но не и към ал.9, както и претендираните разноски
в производството пред АССГ, тъй като не са представени доказателства за
реалното заплащане на адвокатски хонорар.
Съдът не намира основание да ревизира становището си относно
липсата на представени доказателства за реалното заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ, което
предпоставя извода за неоснователност на претенцията за присъждане на
разноски в размер на 500 лева. Видно от материалите по КНАХД № 5124/2023
г. по описа на АССГ пред касационната инстанция е представено единствено
пълномощно (л.15), но не и договор за правна защита и съдействие или друг
документ, удостоверяващ извършено плащане на адвокатско възнаграждение.
Такъв е приложен едва към настоящата молба по реда на чл.248, ал.1 от ГПК,
а не своевременно преди приключване на последното открито съдебно
заседание по делото, поради което не следва да бъде вземан предвид. Във
връзка с доводите в молбата следва да се отбележи, че в решението на
касационната инстанция е посочено, че СРС следва да се произнесе по
искането за присъждане на разноски при новото разглеждане на делото, но не
са дадени задължителни указания по същество.
Съдът намира за основателна обаче претенцията в молбата за изменение
на решението в частта за разноските относно присъждането на допълнително
възнаграждение за проведеното трето заседание по делото. Същото обаче се
дължи не на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е неприложима
в настоящото производство по реда на ЗАНН, а на основание чл. 14, ал. 2 от
Наредбата, в която е регламентирано, че за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на
разписка, жалбоподателят е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева
изцяло и в брой. Така определеният размер надхвърля минимално
предвидения в чл.14, ал.2 от Наредбата, като следва да бъде уважено
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това към
вече присъдените в полза на жалбоподателя разноски от 700 лева следва да
бъде добавена и сумата от 250 лева, която се явява допълнително
възнаграждение за проведеното по делото трето съдебно заседание и
решението да бъде изменено, като СДВР бъде осъдена да заплати на Т.
разноски в общ размер на 950 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ постановеното решение № 2898 от 19.06.2024 г. по НАХД №
17067/2023 г. по описа на СРС, НО, 97 състав в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Т.
И. Т., ЕГН ********** сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
– София град в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3