ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 01.02.2019 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр.
дело № 957 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр. София, представител Райна
Тодорова срещу
Р.Р.И. ***, с посочено правно основание чл. 422 от ГПК.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответника И. е връчено копие от ИМ и доказателствата, в
законовия срок същия не е представил писмен отговор и не е изразил становище по
иска.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект
за доклад по делото:
Обстоятелства, от които
произхождат претендираните права и възражения:
Твърди се, че на 24.08.2011
г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и Р.И. – кредитополучател, бил
подписан Договор за потребителски кредит № FL517126/19.08.2011 г.
По силата на този договор на ответника бил
предоставен потребителски кредит в размер на 1870,00 лева. Кредитът е отпуснат
за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта Euroline от 26.03.2005 г., сключен между банката и Р.А.В.
За усвоения кредит кредитополучателят се е
задължил да заплати на банката през първата година от срока на издължаване на
кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12,00 %. За всяка следваща година
до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката
променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски
кредити за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на
0,800 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за
потребителски кредити е в размер на 13,20 процента.
Кредитът е отпуснат при годишен процент на
разходите в размер на 16,92 %.
С процесния договор
е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви е 24.10.2020 г., като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита
на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като
брой и размер в погасителния план, включващи лихва и главница.
Твърди се, че след усвояване на кредита, И.
не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора
и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума в размер на
1996,67 лева.
На 18.01.2016 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
и приложението към него, процесното задължение е било
прехвърлено от банката – кредитор на ищцовото
дружество.
С две плащания, всяко от които в размер от по
100,00 лева, извършени на 28.02.2018 г. и на 27.03.2018 г. по сметка на новия
кредитор „Еос матрикс"
ЕООД, длъжникът е извършил частични плащания по погасяване на задължението си.
В изпълнение на императивните разпоредби на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 28.05.2018 г. с пратка с №
7100015275797 на пощенски оператор „МБМ Експрес” ООД на длъжника на посочения в
договора за кредит адрес е изпратено писмено съобщение за извършената цесия на
парични вземания.
Със същата пратка на ответника е изпратено и
писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.
Указано е, че при липса на доброволно плащане цялото му задължение ще бъде
обявено за изцяло и незабавно дължимо /предсрочно изискуемо/, считано от
изтичане на срока за доброволно плащане.
Писмото е върнато на изпращача като неполучено с отбелязване
„Непотърсено".
Предоставения срок за доброволно изпълнение,
в рамките на който не са предприети действия по изпълнение на паричното
задължение, предмет на настоящото производство, е изтекъл.
Предвид горното и съобразно разпоредбата на
чл. 19 от договора за кредит, ищеца счита, че е налице валидно уведомяване на
ответника досежно извършената цесия. До настоящия
момент не е налице уведомление от страна на длъжника, с което да информира
относно промяна на адреса си.
На 13.06.2018 г. с изтичане на срока за
доброволно изпълнение, при наличието на обективен елемент /неплащане на
погасителни вноски и субективен елемент - достигнала до знанието на длъжника
воля на кредитора/ според ищеца е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението.
В ТРС е подадено на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод на горното заявление е
образувано ч. г. д. 639/2018 г. по описа на PC Троян, по което е издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
На 01.10.2018 г. по сметка на новия кредитор - „Еос матрикс"
ЕООД е постъпило плащане от длъжника в размер на
100,00 лева.
Ищецът
твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, към момента на подаване на исковата молба са останали дължими:
главница в размер на 1 546,80 лева и лихва в размер на 149,87 лева.
Предвид на изложеното за
ищеца се е породил правния интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск. Алтернативно е предявен и осъдителен
иск по реда на чл. 79 от ЗЗД.
Ответника не е представил отговор.
Правна
квалификация на претендираните права – чл. 422 от ГПК.
Разпределение
на доказателствената тежест – установителен иск за
съществуване на вземане, който има за цел да установи със сила на пресъдено нещо вземане, което е било предмет на заповедното
производство. Заповедта за изпълнение на парично вземане и решението по иска по
чл. 422 от ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изп. лист. Предметът на доказване по настоящия иск са правоотношения, възникнали от
неизпълнение на задължения по договор за кредит. Твърди се, че ответника е
неизправна страна по посочения договор, като е преустановил погасяване на уговорените месечни вноски по
получения кредит. Следва ищеца да докаже основанието и размера на претендираното вземане.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 957/2018 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на 22.02.2019 г. от 09.30 часа, за
която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Да се изиска ч. гр. дело № 639/2018 г.
на ТРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: