Р Е
Ш Е Н
И Е № 47/11.3.2020г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
административен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 464 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на В.Я.К. *** срещу Решение № 2153-28-60 от
02.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата ѝ с вх. № 1012-28-285/05.11.2019 г. против Разпореждане № РВ-3-28-00666425
от 22.10.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен
член от семейството и карантина за периода от 12.11.2012 г. до 20.04.2013 г. в
размер на 865,40 лева, от които 514,50 лева – главница, и 350,90 лева – лихва,
дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на издаване на обжалваното разпореждане.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административният
акт е издаден при непосочване на конкретни мотиви, оспорва се като необоснован изводът
на административния орган за липса на валидно възникнало трудово правоотношение
при излагане на подробни съображения; навеждат се твърдения за
изтекла давност, както и че сумите, представляващи парични обезщетения поради
общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и карантина, са
получавани добросъвестно и не подлежат на връщане. Иска се отмяна на
атакуваното решение.
В
съдебно заседание оспорващата - редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат К., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли да се отмени оспореното
решение. Претендира се присъждане на разноски по списък.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно
призован - не изпраща представител. В представено по делото писмено становище
от редовно упълномощен процесуален представител - Старши юрисконсулт А.А., жалбата се оспорва изцяло, като е застъпено становище
за нейната неоснователност; излагат се подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт, като се прави и
позоваване на приложения по делото Протокол за извършена проверка № 1916230 от
21.05.2019 г. на ДИТ-Ямбол с твърдение, че именно в този документ е установено
и се съдържа извод, че трудовото правоотношение между оспорващата и „АДИ-Д.А.“
ЕООД не е съществувало и не е възникнало. Претендира се отхвърлянето на
депозираната жалба поради нейната неоснователност с присъждане в полза на
административния орган на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като едновременно с това се прави и възражение по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от насрещната страна
адвокатски хонорар.
По
делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка
по издаване на процесния акт.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
24.10.2019 г., видно от приложеното Известие за доставяне № PS 8600 00QFIU C
(л. 13), на оспорващата В.Я.К. е връчено Разпореждане № РВ-3-28-00666425 от
22.10.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено К. да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството и карантина за периода от 12.11.2012 г. до 20.04.2013
г. в размер на 865,40 лева, от които 514,50 лева – главница, и 350,90 лева –
лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че тези обезщетения са
получени от В.К. в качеството ѝ на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство в „АДИ-Д.А.“ ЕООД с ЕИК *********, като са описани подробно периодите,
както следва: за периода от 12.11.2012 г. до 23.11.2012 г. включително –
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване; за периода от 26.11.2012
г. до 07.12.2012 г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване; за периода от 12.12.2012 г. до 21.12.2012 г. включително – парично
обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване; за периода 16.01.2013 г. до 25.01.2013 г.
включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване; за периода от
28.01.2013 г. до 06.02.2013 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване; за периода 19.02.2013 г. до 28.02.2013 г. включително – парично
обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване; за периода 11.04.2013 г. до 20.04.2013 г.
включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
В мотивите към разпореждането е посочено, че при
извършената съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекцията по труда,
(документите от която се съдържат в приобщената по делото административна
преписка), е установено, че осигурителят „АДИ – Д.А.“ ЕООД не отчита и не декларира
пред органите на НАП търговска дейност, но е подавал данни в ТД на НАП-Ямбол –
уведомления за сключени трудови договори и декларации № 1 „Данни за осигуреното
лице“ и № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за различни
лица, в т. ч. и за жалбоподателката В.Я.К., за които
не са били внасяни дължимите осигурителни вноски. Изрично е посочено още, че
неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, включително
и сключеният Трудов договор № 13 от 02.11.2012 г. Прието е, че за К. не е
възникнало осигуряване, тъй като тя е била назначена по фиктивен трудов договор
при осигурителя „АДИ – Д.А.“ ЕООД с ЕИК ********* и не е упражнявала трудова
дейност. Това разпореждане е оспорено по административен ред с подаване на жалба
до Директора на ТП на НОИ–Ямбол с вх. № 1012-28-285 от 05.11.2019 г., с която е
поискана отмяната му като незаконосъобразно постановено, с аргумент, че изплатените
парични обезщетения за временна неработоспособност са добросъвестно получавани,
като в тази връзка е направено позоваване на Решение № 230 от 18.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 303/2019 г. по описа на ЯАС.
По жалбата Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се произнесъл с Решение № 2153-28-60 от 02.12.2019 г., с което я оставил без уважение, като
приел, че сумите подлежат на възстановяване, тъй като след 09.03.2012 г. –
датата на прехвърляне на дружествените дялове, АДИ – Д.А.“ ЕООД не е
упражнявало търговска/трудова дейност и съответно няма как лица да са упражнявали
трудова дейност в него, т. е., налице е недобросъвестност у жалбоподателката
при получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Изводът
за липса на осъществявана търговска дейност от дружеството-осигурител в процесния период е направен въз основа на съдържащите се в
административната преписка документи, от които се установява, че за 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а за
2012 г. от името на дружеството е подадена и приета Декларация №
284351300217793 от 25.03.2013 г., в която е декларирано, че дружеството
упражнява търговска дейност. Решението е връчено лично на К. на 16.12.2019 г. и
недоволна от него, тя е подала Жалба вх. № 2103-28-29 от 20.12.2019 г. по описа
на ТП на НОИ-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като
основателна по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на някое от посочените изисквания опорочава издадения акт и предпоставя отмяната му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО от Директора на ТП на НОИ-Ямбол Решение № 2153-28-60 от 02.12.2019
г., с което е оставена без уважение жалбата на В.Я.К. *** против Разпореждане №
РВ-3-28-00666425 от 22.10.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО ѝ е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и
карантина за периода от 12.11.2012 г. до 20.04.2013 г. в размер на 865,40 лева,
от които 514,50 лева – главница, и 350,90 лева – лихва, дължима за времето от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
разпореждането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-28-60 от 02.12.2019
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Ямбол, поради което съдът намира, че то
е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО,
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят; изречение второ на същия текст регламентира, че
с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от
01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват
всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника.
В конкретния
казус издаденото
разпореждане се отнася за поредица от периоди, последният от които приключва на
20.04.2013 г. включително. При спазване на законовата регламентация, посочена в
чл. 115, ал. 1 от КСО, категорично се установява, че в случая петгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014
г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Следователно, към момента на издаване на
разпореждането – 22.10.2019 г., давностният срок вече
е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни, а и не се твърди наличие,
нито са посочени от административния орган обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на
чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери
приложение визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. При това положение се налага изводът, че по
отношение на процесните вземания е изтекла
петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се позовава в жалбата.
Констатираното обстоятелство обуславя материалната незаконосъобразност на
разпореждането и на решението на горестоящия орган, с
което това разпореждане е потвърдено. По изложените съображения, решението на Директора
на ТП на НОИ - Ямбол, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, се явява незаконосъобразно и същото, заедно с потвърденото
разпореждане, следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора се явява
основателна претенцията за присъждане на разноски на оспорващата страна, които
съобразно представения списък на разноските възлизат на общо 360 лева и включват
350 лева – за адвокатско възнаграждение, и 10 лева – за внесена държавна такса.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар съдът
преценя като неоснователно, тъй като същият е в размер малко над определения в
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум от 300 лева.
Водим от горното, ЯАС, първи
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-60 от 02.12.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №
РВ-3-28-00666425 от 22.10.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.
114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на В.Я.К. ***, е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и
карантина за периода от 12.11.2012 г. до 20.04.2013 г. в размер на 865,40 лева,
от които 514,50 лева – главница, и 350,90 лева – лихва, дължима за времето от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на В.Я.К.
***, направените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/п/ не се чете