Р Е Ш Е Н И Е №
247
гр. Кюстендил, 20.11.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и
с участието на
прокурора Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното
от съдия Стойчева
КАНД № 217 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Началникът на Районно управление – Кюстендил при ОДМВР - Кюстендил, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г Б, е предявил касационна жалба срещу решение № 229 от 27.07.2023г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 269/2023г., с което е отменено НП № 1910а-47/24.02.2023г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения за безспорна установеност на административното нарушение от фактическа страна, а във връзка с редовността на АУАН се сочи приложимост на правомощието на АНО по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на НП. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – В.А.З. ***, чрез пълномощника си адв. Д.М., представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 1910а-47/24.02.2023г., издадено от началника на РУ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил, с което за нарушение на чл.64, ал.4 вр. с ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на В.А.З., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че на 23.10.2022г., около 17,15 часа, в гр. Кюстендил на ул. „С“ пред дом № *, нарушителят не е изпълнил законно отдадено му, в 17,10ч. от мл. инсп. С К и мл. инсп. Т Е, устно полицейско разпореждане „стой полиция“, като същият е продължил движението си и е влязъл в дома си.
Процесното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 169767/09.11.2022г., в който описаното деяние е прието за нарушение на чл.64 от ЗМВР.
В производството пред КРС са приети гласни доказателства от две групи свидетели за установяване на релевантните за деянието факти.
При изложените доказателства,
от правна страна съдът е формирал извод
за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и го е отменил.
Решаващите доводи са за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с реквизитите на съставения АУАН.
Сочи се, че същият не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН - не
е посочена законната разпоредба, която е нарушена. Отрича се възможността за
отстраняване на порока на акта от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд
е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК
следва да се остави в сила. Решаващите правни
изводи за незаконосъобразност на НП са обосновани
и правилни. Съдът е изпълнил
задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14,
ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства
по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства; надлежно е обсъдил и анализирал фактите от
значение за спорното право и е извел изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са правните изводи на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство във връзка със съдържанието на АУАН. След анализ на установените факти чрез събрания доказателствен материал и съобразявайки визираните правни норми в АУАН и в НП, касационната инстанция приема за правилни доводите в оспореното решение, че при съставяне на АУАН не са спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42, ал.1 т.5 – не е посочена законната разпоредба, която е нарушена. Видно е от съдържанието на АУАН, че като нарушена материалноправна разпоредба е посочен чл.64 от ЗМВР. Същата обаче съдържа седем алинеи, а алинея пета съдържа шест точки, а липсата на конкретизация на нарушеното правило за поведение с деянието на нарушителя, ограничава правото му на защита. Предявеното обвинение е неясно, а нарушението на процесуалните правила относно реквизитите на АУАН, е съществено. Дължимо е било още със съставения акт да се посочи нарушената нормативна разпоредба с императивен характер, която въвежда правило за поведение. Същата се съдържа едва в издаденото НП, в което органът конкретизира,че извършеното деяние е в нарушение на чл.64, ал. 4 вр. с ал.2 от ЗМВР, сочейки правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Районният
съд е отрекъл възможността за преодоляване
порока на АУАН от АНО по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Формираните в
този смисъл доводи се споделят изцяло от настоящия състав на касационната
инстанция. Обратно на поддържаното от касатора, касационният съд счита за недопустимо,
за първи път нарушената материална норма да се сочи в НП, тъй като с АУАН се
очертават рамките на повдигнатото обвинение и изложените в него факти следва да
се намират в корелация с правното основание. Горните формални правила са
въведени с цел гарантиране правото на защита на
нарушителите, от което следва, че пропускът при прилагането им има негативен
ефект върху същото. Приложимостта
на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е обоснована само с оглед безспорната
установеност на нарушението, нарушителя и вината му при идентичност на
фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, т.е. възможно е прецизиране, но
при вече дадена правилна правна квалификация на извършеното
деяние. Административнонаказателното производство е строго формално, а в случая са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на нарушителя, вследствие непосочване на нарушената правна
норма в АУАН.
Липсващият реквизит по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН е основание за незаконосъобразност на
оспореното НП, поради което решението на районния съд за отмяната му е
правилно. Дължимото от касационната
инстанция решение е за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
С оглед изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал. 2 от
АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №
229 от 27.07.2023г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 269/2023г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.