№ 121
гр. Враца, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500518 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Ц. М. К. от с.***, област Враца, срещу действията на ЧСИ
М. Н. по изп.дело №20197230402500, изразяващи се в нарушение на материалния и
процесуалния закон, необоснованост и крайна несправедливост. Твърди се, че ЧСИ
Н. в нарушение на длъжностните си задължения е образувал изпълнително дело въз
основа на негоден за това акт- нищожен изпълнителен лист, неподлежащ на
изпълнение, за което се иска прекратяване на изпълнителното дело.
Твърди се, че ЧСИ Н. си е позволил да води изпълнителното дело, въпреки, че
ЧСИ Д. вече е образувала такова за претендираните недължими суми за здравно
осигуряване, по което жалбоподателя е приложил квитанции за платените суми и
писмо на директора на НАП-офис Враца А..
Оспорват се действията на ЧСИ Н. по налагането на запори върху твърдени
сметки в банки, за каквито жалбоподателя е категоричен, че няма т.е. натоварен е с
недължими разноски от ЧСИ.Наведени са доводи и за изтекла давност.
По делото са постъпили и допълнения към жалбата с вх.№6222/24.08.2021г. и с
вх.№6656/09.09.2021г. по описа на ЧСИ М. Н., в които отново се излагат съображения,
че изпълнителния лист въз основа на който е образувано изп.дело е нищожен, оспорват
се наложените запори върху банковите сметки на жалбоподателя и се твърди, че същия
1
е изряден платец и живее на адрес с.***, ***, а на чуждия адрес, за който са
претендирани сумите от "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД са на чуждестранен
гражданин, който е собственик на пустееща къща на адрес с.***, ***. Приложени са
писмени доказателства, разписки за платена ел.енергия.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ М. Н. са депозирани мотиви, в които се
излагат подробни съображения, че подадената жалба е допустима, но неоснователна.
По постъпилата въззивна жалба бе образувано в.гр.дело №423/2021г. по описа
на ОС Враца, като с определение №271/11.10.2021г. производството по делото бе
прекратено, а жалбата върната на ЧСИ М. Н., за администриране и с указания препис
от жалбата да се връчи на взискателя "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД за становище по
реда на чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК.С постановения съдебен акт, съда е указал на
съдебния изпълнител да укаже на жалбоподателя Ц. М. К. от с.***, област Враца
изрично да посочи кои действия на съдебния изпълнител обжалва: образуването на
изпълнително дело въз основа на негоден за това акт- нищожен изпълнителен лист;
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника К.; присъединяването на
Национална агенция за приходите гр.София като присъединен взискател; искане за
прекратяване на изпълнителното дело; изтекла давност по отношение на
претендираните по изпълнителното дело суми; претендираните в производството
разноски. Съдебният изпълнител следва да укаже на жалбоподателя неблагоприятните
последици от неизпълнение на указанията в срок и в цялост.
С писмо с вх.№9229/17.11.2021г. ЧСИ М. Н. е изпратил копие от изп.дело
№20197230402500, ведно с изпълнените указанията на съда, като е образувано
настоящето производство по в.гр.дело №518/2021г. по описа на ОС- ВРАЦА.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД не е депозирал
възражение по жалбата.
От страна на жалбоподателя Ц. М. К. от с.***, област Враца,в указания му от
съдебния изпълнител срок е депозирал уточнение с вх.№8424/15.11.2021г., в което
посочва, че изп. дело е образувано въз основа на нищожен изпълнителен лист, който е
издаден по заповедно производство, за което не му е съобщено за да може да възрази
т.е. нарушени са императивни норми на ГПК като не са уведомени нито той, нито
истинския собственик на имота - немски гражданин живеещ извън България и с
адресна регистрация във Враца. Порочно е и присъединяването на НАП.На следващо
място се излага, че дори и да са били дължими твърдените суми, е изтекла абсолютна
погасителна давност, тъй като жалбоподателя е бил узнал за претенциите едва на
27.07.2021г. и от тогава се отчита 3-годишната давност.
В молбата-уточнение са наведени и нови аргументи за нарушение на закона,
изразяващи се в това, че са удържани несеквестируеми суми от по 30.00 лева чрез
запор в "Пощенска банка", превеждани двукратно на жалбоподателя, в качеството му
2
на собственик на земеделски земи под 30 дка, находящи се в землището на село ***.
Направено е особено искане, съда след като изиска документи дали жалбоподателя
е бил уведомен за заповедното производство и за изпълнителното, едва тогава да се
произнесе по жалбата.
Жалбоподателят прави отвод на всички съдии, които са се произнасяли в полза на
ЧСИ В. Й. по негови жалби преди ЧСИ Й. да бъде лишен от професионални права.
Съдебният състав намира искането за отвод за неоснователно, тъй като не са
налице визираните в закона основание за отвод.
След като се запозна с приложеното копие от изпълнително дело
№20197230402500 по описа на ЧСИ М. Н., и обсъди изложените от страните и
съдебния изпълнител доводи, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 20197230402500 по описа на ЧСИ М. Н. № 723 с район
на действие Окръжен съд - Враца е образувано по молба с вх. №6491/29.11.20139г. от
"ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, чрез Адвокатско съдружие "С., Д. и
партньори" гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2019г. по ч.
гр. дело № 1875/2019г. по описа на Районен съд - Враца, който установява
задължението на Ц. М. К., с адрес с. ***, *** да заплати на взискателя "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД сумата 290.96 лева - главница по договор за ползвана ел.енергия за
периода от 18.12.2016г. до 19.03.2019г., за електроснабден имот с адрес с.***, община
Враца, ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
21.05.2019г. до изплащането на вземането, сумата 9.31 лв. – лихва за забава за периода
от 21.02.2017г. до 09.05.2019г., както и 25.00 лв. държавна такса по делото и 58.00 лв.
адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело са
претендирани разноски в размер 72.00 лв. за образуване на делото и 50.00
лв.адвокатско възнаграждение, включително и всички други разноски направени в
производството.
С молбата за образуване взискателят е делегирал на ЧСИ да връчи на
длъжника покана за доброволно изпълнение, да извърши справка за получаване на
тр.възнаграждение и с призовката за доброволно изпълнение да наложи запор върху
тр. възнаграждение, да се наложат запори на банкови сметки и вземания на длъжника
от трети лица, да се направят справки за притежавано от длъжника движимо и
недвижимо имущество.
Съобщението за образуване на изп.дело е изпратено за връчване на Кмета на
с.***, което е получено на 04.08.2020г., тъй като на съобщенията адресирани до Ц.К. е
отбелязано, че лицето отсъства. Като взискател е присъединена и Национална агенция
за приходите гр. София,като съобщението затова е получено лично от длъжника Ц.К.
на 09.08.2021г.
3
С молба с вх. 4958/28.09.2020г. взискателя "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е
поискало да бъде наложен запор на тр. възнаграждение и/или запор на пенсията; да се
наложи запор на банковите сметки; да се наложат възбрани върху притежаваните от
длъжника недвижими имоти; да се насрочи опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
По делото е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в "Банка
ДСК"ЕАД и в "Юробанк България"АД.
По делото е постъпила и справка, че длъжника К. притежава леки автомобили и
земя и сграда в с.***.
При така изложената фактическа обстановка настоящият състав намира жалбата за
недопустима.
Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК ограничава кръга на действията по
изпълнението, които длъжникът може да обжалва като са изрично изброени в закона -
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо;отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК;определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470
ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;разноските по
изпълнението.
Посочените от жалбоподателят действия на ЧСИ М. Н. не могат да бъдат отнесени
към нито едно от изброените в чл.435, ал.2 ГПК обжалваеми от длъжника действия, т.е.
те не са сред действията на съдебния изпълнител, за които се предвижда възможност да
бъдат обжалвани.
В жалбата и в уточненията към нея се длъжникът развива съждения относно
наличие на основания за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като
същото е образувано въз основа на нищожен изпълнителен лист, който е издаден по
заповедно производство, за което не му е съобщено за да може да възрази. Поддържа
се, че са нарушени императивни норми на ГПК, като не са уведомени нито той, нито
истинския собственик на имота - немски гражданин живеещ извън България и с
адресна регистрация във Враца, както се и твърди, че е порочно и присъединяването на
НАП.
Правилото на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК /разпоредбата урежда основанията за
прекратяване на изпълнително производство/ предвижда хипотези на обезсилване на
изпълнителен лист и същевременно ги отграничава от хипотезите по следващата т. 4., в
които с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден
4
изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен, в които случаи /по т. 4/
законодателят е предвидил възможност длъжникът да иска прекратяване на
производството от съдебния изпълнител. В случаите, когато изпълнителен лист е
издаден въз основа на влязло в сила решение, обезсилването може да се основано само
на влязъл в сила съдебен акт, с който този акт бъде прогласен за нищожен или отменен,
но както се посочи последната хипотеза е предвидена като отделно основание в чл.
433, ал. 1, т. 4 ГПК, по силата на която на длъжника е предоставена възможност да
иска прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, поради
което длъжникът няма интерес да иска обезсилване на изпълнителния лист от
съда.Подобни са и предвидените в т. 7 хипотези - когато бъде представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 ГПК, може да се иска
прекратяване на изпълнителното производство, но не обезсилване на изпълнителния
лист.Не са предвидени други случаи, в които влязъл в сила съдебен акт да бъде
основание за обезсилване на изпълнителния лист, нито са предвидени случаи на
възможна преценка от съдебен изпълнител в това отношение.
С оглед изложеното, извън предмета на дължимата от настоящия съдебен
състав проверка е дали съществува вземането, респективно дали същото е изискуемо.
Тези въпроси може да бъдат обсъждани единствено в производство по предявен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането, съответно – по реда на чл.
439 от ГПК за оспорване на изпълнението.
По отношение на доводите на жалбоподателя, че е порочно и присъединяването на
НАП в производството. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че съгласно
чл.191 ал. 3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали
принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, Държавата се смята винаги като
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител. За тази цел съдебният изпълнител
изпраща съобщение на НАП и дирекция МДТ за всяко започнато от него изпълнение и
за всяко разпределение. По силата на закона НАП и МДТ издават удостоверения, които
съдържат информация за размера на публичните задлъжнелия на длъжника за
наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както
и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния
случай, това е било извършено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил
задължението си по чл. 458 от ГПК.Неоснователни са подържаните в жалбата доводи,
че извършеното присъединяване на Държавата е незаконосъобразно.
С оглед на това въззивният съд намира, че жалбата на Ц.К., в тази й част, се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В уточнението към въззивната жалба са наведени и нови аргументи за
нарушение на закона, изразяващи се в това, че са удържани несеквестируеми суми от
5
по 30.00 лева чрез запор в "Пощенска банка", превеждани двукратно на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на земеделски земи под 30 дка,
находящи се в землището на село ***. В случая до подаване на уточнението по
въззивната жалба, депозирано пред ЧСИ Н. на 15.11.2021г., същият не се е позовавал
пред ЧСИ на несеквестируемост на вземанията, върху които е наложен процесния
запор и не е искал вдигането им на това основание. Запорът върху банковата сметка на
длъжника К. е наложен на 23.07.2021г.,длъжникът е уведомен за това на 09.08.2021г. и
жалбата е депозирана от жалбоподателя К. на 17.08.2021г.
Съгласно чл. 446а от ГПК запорът не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията и получаваният по банковата сметка несеквестируем доход.
Третите задължени лица – банки, служебно следят за сумите, които постъпват, дали
същите са несеквестируеми или не. В случая, постъпилата по делото сума, Банката е
счела за секвестируема, поради което и е преведена по изпълнителното дело. ЧСИ е
наложил запор на постъпващите суми по банковата сметка на длъжника, като съгласно
ГПК запорът се налага само върху секвестируемата част. Съдия изпълнителят изрично
е указал на изпълняващата запора банка, че при източник на доходи от ТВ или пенсия,
които са под размера на MP3 удръжка не следва да се прави, а в случая това не е и
сторено
Забраната за допускане на принудително изпълнение върху определени
вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми
имущества, се отнася само по отношение на такива вземания, които са постъпили по
банковата сметка на длъжника не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Всички останали суми по сметката, макар и поначало същите да са възникнали от
несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение,
придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да
се насочва и то в пълен размер.
Този извод се налага и от законодателната идея за института на
несеквестируемостта, целта на която е да не бъде третирано едно лице антихуманно
тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по
искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение, както и да се
гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки,
които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за
в бъдеще.
Предвидената в закона защита се предоставя на лицето, само когато то се
нуждае от тях. С оглед на което и разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК поставят
редица ограничения. Те винаги се отнасят до конкретни имущества, които са от
необходимия минимум за оцеляването на лицето за определено време. Когато лицето
задържа поначало несеквестируеми или изключени от принудителни изпълнение
6
парични суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец се
приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния
период, като това има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми
придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не
изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху
който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира правото на кредитора
да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като последният е длъжен да
търпи принудителното изпълнение, като границата е единствено предвидените в
закона гаранции за нормално съществуване.
По делото е установено, че ЧСИ реално не е насочвал принудително
изпълнение към несеквестируемо имущество на жалбоподателя, поради което съдът
намира жалбата, в тази й част за неоснователна.
По изложените съображения, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ц. М. К. от с.***, област Враца, в
частта, с която е обжалвал действията на ЧСИ М. Н. по изп.дело №20197230402500,
изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост и
крайна несправедливост, както и в нарушение на длъжностните му задължения е
образувал изпълнително дело въз основа на негоден за това акт- нищожен
изпълнителен лист, неподлежащ на изпълнение, за което се иска прекратяване на
изпълнителното дело, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№518/2021г. по описа на Окръжен съд
– Враца, в тази му част.
Решението в тази част, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Ц. М. К. от с.***, област
Враца в останалата й част жалбата срещу действия на ЧСИ М. Н., район на действие
Окръжен съд - Враца по изп. дело № 20197230402500, изразяващи се в налагане на
запор на банкова сметка, с възражение за несеквестируемост на средствата в нея, като
неоснователна.
Решението в тази му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8