ПРОТОКОЛ
№ 91
гр. гр.Мадан, 15.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Наказателно дело частен характер № 20225430200005 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П., редовно призован, явява се лично.
ПОДСЪДИМАТА З. В. К., редовно призована, явява се лично и чрез
защитника адв. Н. М. - с пълномощно по делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П. - Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. М. - Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА З. В. К. - Да се гледа делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпило писмо от СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан с вх.№
***от 2022 г., с което се предоставя следната информация: Ученикът В. Г. П.
е участвал в Национална олимпиада „Знам и мога“ на 22.01.2022 г.. Госпожа
М. дава консултация на желаещите ученици всеки петък от 12.20 ч. до 13.00
ч. Тази консултация не е свързана с подготовка за олимпиади.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Аз считам, че няма основание да се
приема това доказателство.
1
АДВ.М. – Моля да се приеме доказателството. Доверителката ми води
една свидетелка, която моля да допуснете до разпит, и която свидетелка ще
установи какво е поведението на тъжителя и близките му при срещите, които
се осъществяват с детето.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Аз мисля, че не е необходимо да се
коментира моето поведение, понеже аз не съм имал срещи с детето. Аз не съм
имал контакти с детето. Тук основното на това дело е да се докаже, че не се
изпълнява съдебно решение, и не е основателно да се разпитва свидетел
относно моето поведение. Искам да предоставя едно писмено становище, като
предоставям и копие за другата страна.
АДВ.М. – Благодаря на тъжителя, че представя копие и за мен, но тъй
като сме в наказателен процес, писмени становище не се приемат.
Пледоариите са устни.
СЪДЪТ НАМИРА, че докладваното в днешното съдебно заседание
писмено доказателство - писмо от СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан следва да се
приеме, тъй като е необходимо за разкриване на обективната истина, както и
да се допусне до разпит водения от подсъдимата свидетел. Представеното
становище от частния тъжител следва да бъде прието и приложено по делото.
С оглед на което
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство писмо от СУ
„Отец Паисий“ - гр.Мадан вх. № ***от 2022 г., с което се предоставя
информация от училището за детето В. Г. П., както и представеното в
днешното съдебно заседание становище от частния тъжител Г.П..
ДОПУСКА до разпит един свидетел на подсъдимата при режим на
довеждане.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличността на свидетелят както
следва:
Е. М. К. – на 61 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯ Е. К. – Познавам З.К., защото аз работя при г-н К. в
2
комбината, и З. работеше няколко месеца при него, и оттам я познавам. Не
мога да кажа точно кога работеше З. в комбината, в който шият работни
облекла. Познавам детето на З., то беше с нея, когато тя работеше. Това беше
преди около 2 години лятото. Тя идваше с детето в цеха. Не познавам бащата
на детето. З. ми е споделяла, че има проблеми с мъжа й, че той иска да вземе
детето. Споделяла ми е, че живее при сестра си. Миналия месец на 17.06.2022
г. беше, около 5.15-5.30 часа след обяд, аз съм чистачка там и чистих на
първия етаж в цеха, и чух един вик по стълбите нагоре. Като погледнах, З.
бягаше по стълбите нагоре с детето. Стълбите са извън сградите и водят зад
цеха. Чух едни викове, двама мъже /свидетелката посочи частният
тъжител и неговия баща, който присъства в залата/ я гонеха и псуваха.
После те се върнаха двамата, а З. не видях кой път хвана, надолу ли, нагоре
ли, не видях, аз почнах да си работя. Била съм свидетел само на един случай,
този на 17.06.2022 г. около 5.15-5.30 часа след обяд. Не сме говорили със З.
подробно, но ми е споделяла, че има проблеми с мъжа й. Този цех се намира
до пощата, в центъра на Мадан. Към него водят стълби от пощата до горе. Аз
не съм говорила със З. след този случай. След 17.06.2022 г. не сме се срещали
със З.. Преди това не сме говорили със З. за това, че трябва детето да се взема
от бащата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Нямам доказателствени искания.
Изяснено е делото.
АДВ.М. – Нямам други доказателствени искания. Моля да се даде ход
по същество.
ПОДСЪДИМАТА З.К. – Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.П. – Аз всичко, което е имало да го кажа
по отношение на неизпълнение на съдебното решение от страна на майката,
смятам, че основната вина за отчуждението на детето е по вина на майката.
Конкретно за последния случай, в 15.00 часа бяхме там, те като ме видяха на
3
центъра, ние два часа със свидетел чакахме пред дома на сестра й, и към 17.00
часа като си тръгнахме за Пловдив, решихме да минем през центъра с
надеждата да видим детето, те като ни видяха, започнаха да бягат по тези
стълби нагоре, и се скриха горе в този цех. Очевидно майката не желае да
имам комуникация с детето, да го видя поне за 5 минутки. Относно псувни и
обиди, образувана е полицейска преписка и сме дали обяснения. Не сме
използвали никакви обиди и псувни спрямо майката, камо ли към детето.
Просто искахме да видим дали е здраво детенцето, дали всичко е наред.
Смятам, че нито една точка, един член от закона не оправдава поведението на
майката, която умишлено, и е задължена от законодателя тя да отговаря за
осъществяване на контакта на детето с другия родител, още повече когато се
делегират на единия родител да осъществява родителските права, за мен това
е още по-голяма отговорност. А това, че баща не може да поддържа контакт с
детето, това е изцяло по вина на майката. Поддържам гражданските искове.
АДВ.М. – Уважаеми г-н Съдия, моля Ви да постановите оправдателна
присъда, да отхвърлите предявените граждански искове като неоснователни и
недоказани, и на подзащитната ми присъдите направените разноски по
делото. Моля да приемете, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
На първо място към тъжбата е приложено незаверено съдебно решение, в
което не е отбелязано, че е влязло в сила, не е надлежно заверено от
тъжителя. Доколкото това съдебно решение може да бъде доказателство по
делото, в него не е отбелязано откъде точно ще бъде вземано детето, а е
посочено: „от дома на майката“. Кой е домът на майката така и не е ясно при
условие, че живее в гр.Мадан в учебно време, но пък през другото време се
намира в с.Старцево, където е основният й дом и там има много по-добри
условия за отглеждане на детето. В тъжбата се сочи, че подзащитната ми не е
изпълнила съдебно решение, като е осуетила личните контакти на тъжителя с
детето му Г.П., за което е предявено обвинение по чл.182, ал.2, предл.2 от НК.
Това деяние обаче е умишлено. В случая не бе установен умисъл на
подзащитната ми за неизпълнение на съдебното решение, както не бе
установено, че доколкото има деяние, то представлява особено тежък случай,
а аз считам, че деяние няма. Моля да имате предвид, че по делото бе
установено както от показанията на свидетелите П.и, така и на полицая М.
Уз., а и от протокол от 13.02.2021 г. на ЧСИ Т. по ИД № **/2021 г., че детето
не желае да се среща с баща си. В този смисъл са и показанията на
4
свидетелката Ж. К.. При посоченото, при условие, че самото дете не желае да
се среща с баща си, подзащитната ми няма умисъл за извършване на
престъплението, както и никаква вина, тъй като не може насила да накара
детето да се среща с баща си. При условие, че въпреки нежеланието му тя би
го насилвала, то детето би било подложено на психически стрес, което не е в
негов интерес. В тъжбата се сочат определени дати, като обвинението
започва, считано от датата 01.01.2021 г., след което се сочат датите 15.01.2021
г., 02.02.2021 г. и 19.02.2021 г. В това отношение моля да имате предвид, че в
съдебното решение, на което се позовава тъжителят, е посочено, че през
м.януари и м.февруари 2021 г. личните контакти трябва да бъдат
осъществявани вторите и четвърта събота и неделя от месеца. С оглед
посоченото за твърдяните дати 01.01.2021 г. и 15.01.2021 г., 02.02.2021 г. и
19.02.2021 г. обвинението не е доказано, тъй като това са били първа и трета
събота и неделя от месеца, а не втора и четвърта, както е по съдебното
решение. Следващата посочена дата е 05.03.2021 г., за която видно от писмо
на РУ-Мадан е установено, че детето не е искало да се види с баща си. За
твърдяната дата 19.03.2021 г., видно от писмо *** от 14.12.2021 г. на РУ-
Мадан детето е било болно и не е можело да се установи контакт. За датата
02.04.2021 г., видно от писмо **/17.06.2022 г. на СУ“Отец Паисий“-Мадан
децата са били на онлайн обучение, като по делото бе установено, че когато
са на онлайн обучение, детето се намирало в дома на баба си в с.Старцево,
което е добре известно на тъжителя. По отношение на следващите твърдяни
дати – 16.04.2021 г., 07.05.2021 г., 21.05.2021 г., 04.06.2021 г., 18.06.2021 г.,
02.07.2021 г., 16.07.2021 г. и 06.08 2021 г. не е доказано, че подзащитната ми
и детето не са били на адреса. Видно от цитираното по-горе писмо 2***/2021
г. на РУ-Мадан, за тези дати е извършена проверка, но не се сочи какви са
резултатите от проверката, а само се сочи, че е образувано досъдебно
производство и към датата на издаване на писмото не е било приключило.
Следващите твърдяни дати са - 20.08.2021 г., 03.09.2021 г., 17.09.2021 г.,
01.10.2021 г. и 15.10.2021 г., 05.11.2021 г. и 19.11.2021 г. и 03.12.2021 г. – за
същите дати видно от цитираното по-горе писмо на РУ-Мадан, няма подадени
сигнали, т.е. очевидно контактите са се състояли, или пък тъжителят въобще
не е идвал при условие, че не са подавани сигнали. Искам да отбележа, че
тъжителят ангажира като свидетели по делото двамата си родители В. и В.
П.и. Те обаче не установиха на кои дати са ходили за лични контакти, а
5
единствено, че са ходили и е нямало никой на адреса в Мадан, който както
вече посочихме, не е упоменат в съдебното решение. Моля да имате предвид,
че дори тези свидетели не отрекоха, че в 2-3 случая, в които са ходили,
подзащитната ми ги е чакала пред полицията в гр.Мадан заедно с детето, и то
не е искало да отиде с баща си, не е искало да се среща с него, като отново не
посочиха дати, при които тези 2-3 случая са се осъществили, при което може
да са на всяка една от посочените в тъжбата дати. Тук следва да отбележа, че
на показанията на тези свидетели, че срещи изобщо не е имало, не следва да
се вярва, като се има предвид изявлението на свидетеля В. П. при разпита му
пред Вас, че единствения начин тази жена да влезе в правия път, е да търпи
някакви санкции, да смени костюма с раиран костюм и служебно да бъде
откарана в Сливен, което сочи на изключителна незаинтересованост на
свидетеля. Свидетелката П.а освен за 2-3 случая пред полицията, в които
детето отказвало да се види с баща си, сочи и случай в с.Старцево, когато
детето пак е отказвало да се види с баща си. В тази връзка аз ще моля да се
доверите на обясненията на подзащитната ми, че всеки случай, когато детето
откаже да се види с баща си, и даже тогава, когато не е ясно дали са ходили на
адреса или не, тъжителят сигнализира на тел.112. Възможно е в 15.00 часа да
са били там, да са отишли да се обаждат, и в това време да са си тръгнали.
Обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Че детето не е
искало да се вижда с баща си установи и свидетелката Ж. К., която посочи, че
е присъствала, когато е имало дати за лични контакти в общината и З. е
водила редовно детето там, но тъжителят е започвал с думите дали детето ще
отиде с него в Пловдив, на което детето отговаряло с „не“ и започвало да
плаче, и П. казвал, майка му ще я вкарат в затвора, което съответства и на
казано от свидетелят В. П., че трябвало да сложи раиран костюм. Същата
свидетелка сочи случай, когато детето е излягало от общината и отишло в
съда да търси помощ. Сочи, че когато идват П.и, З. излиза с детето, Г. пита
детето ще тръгне ли с него, то отказва, и той се обажда на полицията.
Свидетелката сочи, че В. не иска да се вижда с баща си, даже не иска да
излиза навън, т.е. да отварят вратата на апартамента. При което подзащитната
ми е нямало какво друго да направи, освен да се съобрази с желанието на
детето. Считам, че в този смисъл са и показанията на днес разпитаната
свидетелка К., която посочи, че З. и детето са бягали, а тъжителят и баща му
са ги гонили и псували. Моля да не се доверявате на показанията на
6
свидетелката Ч.. Същата твърди, че всеки път била с П.и за срещите и чакали
на площада пред блока, но както вече посочих, по съдебното решение детето
трябва да се взема от дома, а не на площада. От друга страна в противоречие
с всички останали свидетели, които сочат, че детето не е искало да се вижда с
баща си, включително и свидетелите П.и, тя твърди, че това не е вярно, че не
е вярно, че детето не искало да се вижда с баща си. При условие, че тези
показания са неистински, очевидно са неистински и целите й показания,
защото тази свидетелка установи, че тъжителят и близките му идвали в
някакво заведение, което от 7 години не работи, и оттам нататък вече
тръгвали за срещи, и срещите не са се състояли. Моля да имате предвид и
заинтересоваността на тази свидетелка, която в залата заяви на подзащитната
ми: „и ние ще те осъдим, ще ти вземем детето“, т.е. тя се счита едно цяло с
тъжителя и с неговите родители. Поради тези съображения аз Ви моля да
постановите оправдателна присъда. По отношение на гражданските искове не
бе установено, а и в тъжбата не се твърди какви точно неимуществени вреди
е претърпял тъжителя П., като за това и не бяха ангажирани и никакви
доказателства. Без надлежно твърдение за това от какво произтичат
неимуществените вреди, какви са точно, вие не бихте могли да уважите един
такъв граждански иск, който е нередовен, тъй като по ГПК той трябва да
отговаря на изискванията на ГПК, а той не отговаря на тези изисквания, нито
е подкрепен с доказателства. Имуществените вреди също не бяха установени.
Не се посочи нито броя на пътуванията, нито бяха доказани транспортните
разходи. Във връзка с това аз Ви моля да постановите Вашия съдебен акт в
смисъла, който поисках.
РЕПЛИКА НА ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Това, което З.К. е
извършила спрямо детето и спрямо мен, е престъпление. От година и
половина аз имам право с това детенце да бъда 3000 часа, сметнал съм ги, не
съм бил една минута с детето си. Това дете беше изключително привързано
към мен. Детето ще разбере по-късно, че прекъснатия контакт между детето и
бащата е изцяло по вина на майката.
ПОДСЪДИМАТА З.К. – Уважаеми г-н Съдия, моля да не взимате в
предвид всички обвинения на Г.П. спрямо мен, тъй като аз не съм виновна.
Не съм възпрепятствала детето да се среща с баща си. Никога не бих
възпрепятствала при условие, че той се държи любезно с детето и се
интересува от развитието на това дете. В смисъл такъв, да се уточня: ние се
7
подготвяме за състезание, за уроци, подготовката е много сериозна на детето,
за да има и добър резултат. Бащата намира начин да ни провокира, да псува,
да създава проблеми заедно с неговите родители и да се държи неадекватно с
едно малко дете, което не е красиво за един баща. Когато детето ми е болно и
има нужда от лекар или зъболекар, аз съм длъжна да го заведа първо на
лекаря, а след това на среща с баща си, и бащата е бил информиран. Както се
случи последния път, бащата беше информиран, а те започнаха да ни гонят,
псуваха ни пред общината, аз потърсих помощ от общината, помолих да
повикат полиция. И двамата започнаха да ни унижават с Васе, и ние се
почудихме къде да хванем. Съответно вървяхме към пощата и по стълбите и
се надявахме да ни оставят, защото първо това дете беше претърпяло болка от
зъболекаря, след това ругатните от дядо си и от баща си. При условие, че не
иска срещи, аз насила не мога да накарам детето да пътува с тях, да се гаврят
с детето ми, това не мога да го позволя, защото те търсеха начин да ни
хвърлят в реката, това го чух от тях. Обиждаха си, унижаваха ни, псуваха ни,
много грозни постъпки, за което ме е срам да се покажа пред хората в Мадан.
Тази жена, която дойде тука, неволно стана свидетел на тази ситуация. Тъй
като аз като си тръгнах от Пловдив 27.01.2019 г., първото място, където
работех, беше при г-н Керменов в шивашката фирма, но започнах от
м.февруари, като след училище водех детето за малко във фирмата, докато си
издам бройките писмено – всеки човек си пише какво е работил през целия
ден и накрая си издава бройките писмено. И затова от време на време съм си
водила детето там, и жената там ни е видяла. Оня ден тази жена като ни видя с
детето, беше панирана от тяхната постъпка, и затова се съгласи да
свидетелства, защото беше пряк очевидец, тя беше учудена, изумена от
тяхната постъпка да псуваш една жена и едно малко дете без причина, на
обществено място. Аз нито съм убила човек, нито съм откраднала нещо, нито
съм обидила някой. Както и за предходните срещи, говоря конкретно за
05.03.2021 г., може да поканите самите полицаи да кажат как са заварили Г.П.
в училището след 10.30 часа сутринта, защото на мен се наложи да ми звънят
и да ме повикат, че има човек в училището, който се заяжда с деца, с хора.
Като отидох, видях Г.П. там и съобщих на тел.112, че е имало определена
среща за този ден, но вкъщи, а не в училище. Аз никога не съм
възпрепятствала срещите на детето с баща си, тъй като той е бащата на
детето. Чужд човек няма да бъде баща на моето баща. И никога не съм
8
мислила да отчуждавам детето си от баща си. Г.П. и родителите му сами
направиха всичко възможно да се чудим ние с детето къде да се скрием и да
търсим помощ от полицията, защото ни унижават, обиждат ни, посягат ни на
бой на обществени места и пред хора. Примерно на 21.11.2020 г. имахме
среща в заведение „Верту“, и Г. скача на побой, бие ме пред хора. Също на
01.08.2020 г. имахме среща, когато се прибрахме, видях крачетата на детето в
синини, Г. го е ритал под масата. Моята грижа е детенцето да расте здраво,
разумно и да познава и да знае, че тези родители са добри, но той не показа
добро във времето. Затова смятам, че аз нямам абсолютно никаква вина за
всичките жалби, които Г. е написал срещу мен.
СЪДЪТ даде послена дума на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА З.К. – Моля съда да се произнесе за невинност, аз
нямам вина, защото моята цел е детето да има родители, баба и дядо, и да
расте спокойно, да ходи на училище и да има успехи, както и спокойно да се
разхожда по улиците без да се страхуваме, че неговия баща и бабата и дядото
ще го унижават и ще скачат на побой. Нямам вина за действията на Г.П. и
неговите родители. Не искам повече аз и детето ми да бъдем обиждани и
унижавани по какъвто и да е начин.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание в 11.55 часа с оглед
постановяване на присъдата.
СЪДЪТ обяви на страните приложената по делото присъда, като
разясни, че същата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от
днес пред Окръжен съд Смолян.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 13.50 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
9