Р Е Ш Е Н И Е № 1289
гр.Пловдив, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 17.10.2019 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното от председателя гр.д. №1928/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе,
съобрази:
Производството
е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Х.О.Х., ЕГН
********** *** чрез представителя му адв. В.Р. срещу Решение № 338 от 10.07.2019г. по гр.д.
№1803/2018 г. на АРС, 2 бр.с., с което е дадено разрешение заместващо
съгласието на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на
детето Т. Х. Х., ЕГН **********, както и разрешение детето Т. Х. Х., ЕГН **********,
заместващо съгласието на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** *** да напуска пределите
на Република България, за неограничен брой пътувания до страни-членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия и Република Турция, за неограничен период,
придружена от майка си Г.Е. Х., ЕГН ********** *** или упълномощено от нея лице и е осъден да заплати разноските на ищцата по делото в
размер на 230лв. Излагат се съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове по
отношение разрешението за неограничените
пътувания на детето за неограничен период, както и за пътуванията до РТурция.
Претендира разноски.
Ответницата по
жалбата Г.Е. Х., ЕГН ********** *** чрез адв.Х.В. - счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди решението на ПРС, претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.76, т.9 от ЗБДС във вр. с чл.127а, ал.2 от СК.
Решението
на РС в частта, с което се разрешава ОД
на МВР да издаде паспорт на детето е обжалвано като недопустимо и се иска
неговото обезсилване в тази част.
От
представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че страните са
родители на детето Т. Х. Х., ЕГН **********, род. на *** г.- на 4 години.
Ищцата
твърди, а и се установява от приложеното по делото съдебно решение по гр.д.540/2015
г. на АРС, че родителските права върху детето Т. са възложени на нея. С решение
по гр.д.№2342/2018 г. на АРС и с решение по в.гр.д.№1267/2019 г. на ПОС е
изменен режима на лични отношения на бащата Х. с Детето Т. както следва: бащата
има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10 ч. в събота до 17 часа в неделя с приспиване при бащата,1 месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
всяка четна година на рожденния ден на детето – 10.02. - за времето от 11 часа
до 17 часа.
В ИМ
са изложени аргументи, че след прекратяване на брака ответъкът продъжил да
упражнява физически и психически тормоз над нея, поради което е завела дело за
домашно насилие. Твърди, че в България нямало кой да й помага и подкрепя, тъй
като родителите й работят в Германия;
искала да отиде да живее при тях с детето, но ответникът отказал да даде
съгласие. Излага аргументи, че в Германия родители разполагли с голямо жилище,
в което можели да живеят тя и детето; че Т. можела да ходи на училище в
Германия и да изучава чужди езици. Представя: заповед за защита от 14.5.2015 г.
и заповед за незабавна защита от 24.7.2018 г., договор за работа на А. С. в
гр.Х.,Германия, договор за наем на жилище и обезщетение за издръжка от Центъра
за работа в Хановер.
Бащата
– оспорва исковете –налице е правен интерес - искът е допустим. В отговора на
ИМ са изложени възраженията му, че е подписал заявление за издаване на паспорт
на детето, който трябва да е готов; че е съгласен детето да пътува за точно
определен период и точно определена дестинация, но не е съгласен майката с
детето да заживеят постоянно в чужбина; че е недопустимо да се разрешава пътуване
на детето за срок до навършване на пълнолетие и неконкретизирано в коя държава
на ЕС и за кой период.
АРС е
уважил предявените искове с пр.основание чл.127а от СК.
Във
ВЖ са изложени оплаквания, че решението на РС в частта, в която се дава
разрешение издаване на паспорт на детето Т. е недопустимо поради липса на
правен интерес, т.к. такъв паспорт е издаден на детето с валидност до 23.12.2021 г.; че неправилно
АРС е разрешил да бъде издаден паспорт за неограничен брой пътувания и за
неопределено време, с което се заобикалял закона за едностранна промяна на
местоживеенето на детето, както и че така се ограничават родителските права на
бащата по отношение на определения му режим на лични контакти с детето–
позовава се на ТР №1/2016 г. на ВКС на РБ.
Въззиваемата
счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно; че паспорта с валидност
до 2021 г. е издаден с цел детето да пътува до Турция, както и че има правен
интерес от издаване на нов паспорт след изтичане на действуващия с оглед
искането за неограничен брой пътувания и за неопределено време.
Становището
на социалния работник по приетият от РС социален доклад е, че в интерес на
детето е да й бъде осигурена възможност да пътува за да поддържа връзка с
роднините си по бащина линия и и по майчина линия;
От разпитаните
по делото свидетели Г. Т. – баба на ищцата и Х. Х. – майка на ответника се установява следното: Св.Т. установи, че
родителите на Г. са в Германия, баща й бил болен – получил инсулт и тя искала
да ги види, но нямала на кого да остави детето, тъй като ответникът не давал
съгласие да пътува с детето в Германия; майката на Г. работила в ресторант и й
плащала пари да се издържа. Св.Х. установи, че Х. се вижда с детето първата и
третата седмица в месеца; детето много се затъжвало за баща си; Х. не давал
съгласие детето да пътува в Германия, за да може да го вижда и счита, че Г.
иска да замине с детето в Германия за постоянно, знае, че майката на Г. е
изпратила документи за това.
От
констатациите в социалния доклад е видно, че
майката е споделила, че обмисля да работи 6 месеца в Германия и 6 месеца
да е в България; бащата е споделил, че е съгласен Т. да впосещава роднините си
в Германия в рамките на 1 месец.
След
преценка на събраните доказателства, съдът намира следното:
Съгласно ТР №1 от 3.07.2017 г. по т.д.1/2016 г. на
ОСГК ВКС съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуване на ненавършили
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в
определен период от време и до определени държави като интересът на детето за
такова пътуване се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. В
ТР е казано, че за да бъде конкретно защитен интерес на детето, разрешението
трябва да бъде дадено за определен период от време в определена държава или за неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също до определени държави след предварителна
преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето; съдът следва
да се произнесе само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но
не веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограниено
по време и територия пътуване.
Преценявайки
конкретно за процесния случай съобразно установените по делото обстоятелства
ПОС намира, че в интерес на детето Т. и правилното му развитие е то да пътува
до Северна Македония, Сърбия и Турция, до страните от ЕО и по-специално до
Германия, където родителите на Г. живеят и работят, за да поддържа по-тесни
контакти с баба си и дядо си по майчина линия за срок от 1 месец – през месец
юли, както и през останалото време на годината по преценка на майката, така, че
да не съвпада с определения на бащата със съдебно решение режим на лични
контакти с детето.Като се има предвид, че Т. е родена 2015 г. и е на 4 години
към момента, съдът следва да съобрази и практиката на ВКС, според която на
малолетните деца се дава разрешение за пътуване извън страната до навършване на
10-годишна възраст, след което следва да се вземе мнението на детето, което да
бъде изслушано от съда за да се преценят всички обстоятелства, които са от
значение за неговите интереси. В този
смисъл разрешение за пътуване до посочените по-горе страни следва да се даде до
навършване на 10-годишна възраст на Т.. Поради това е налице правен интерес
от издаване на задграничен паспорт на
детето до 10.02.2025 г.
Не до
същите изводи е стигнал и районният съд, поради което първоинстанционното
решение следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови
друго, с което да се издаде разрешение за пътуване на детето с придружител до
навършване на 10 години на детето в рамките на Европейския съюз и Републики:
Северна Македония, Сърбия и Турция за пътуване 1 месец през месец юли годишно и
в останалото време на година така, че да не се нарушава определения от съда
режим на лични отношения на бащата с детето, както и да се издаде задграничен
паспорта на детето Т. до 10.02.2025 г.
По
отношение на разноските:
Страните
са претендирали разноски, поради което следва да им се присъдят по
съразмерност, тъй като ВЖ е частично уважена, както следва:
Въззивникът
е направил съдебно – деловодни разноски пред РС и ПОС - 450 лв. пред АРС и 315
лв.- пред ПОС /платен адв.хонорар и ДТ/, общо 765 лв. и с оглед изхода на спора такива
следва да му се присъдят в размер на 382,50 лв.- по съразмерност.
Въззиваемата
е направила деловодни разноски пред РС и ПОС общо в размер на 530 лв., поради
което с оглед изхода на спора такива следва да й се присъдят в размер на 265
лв.- по съразмерност.
На
осн.чл.280, ал.3,т.2 от ГПК- настоящето решение е окончателно.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 338 от 10.07.2019г. по гр.д.
№1803/2018 г. на АРС, 2 бр.с., с което е дадено разрешение заместващо
съгласието на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на
детето Т. Х. Х., ЕГН **********, както и разрешение детето Т. Х. Х., ЕГН **********,
заместващо съгласието на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** *** да напуска пределите
на Република България, за неограничен брой пътувания до страни-членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия и Република Турция, за неограничен период,
придружена от майка си Г.Е. Х., ЕГН ********** *** или упълномощено от нея лице
и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.Е. Х., ЕГН ********** *** против Х.О.Х., ЕГН ********** *** иск
да се издаде разрешение на малолетното дете Т. Х. Х., заместващо съгласието на
бащата Х.О.Х., да напуска пределите на
Република България за неограничен брой пътувания до страни-членки на
Европейския съюз и до Република Турция за неограничен период, придружена от
майка си или упълномощено от нея лице.
ДАВА разрешение заместващо съгласието на
бащата Х.О.Х., ЕГН ********** *** детето Т. Х. Х., ЕГН **********, да напуска
пределите на Република България през месец юли всяка година до навършване на 10
години, както и през останалото време на годината, което не съвпада с
определения режим на лични отношения на бащата с детето до страни-членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия и Република Турция, при които пътувания Т. да бъде придружена от майка си
или упълномощено от нея лице.
ДАВА разрешение заместващо съгласието на
бащата Х.О.Х., ЕГН ********** *** да бъде издаден задграничен паспорт на детето
Т. Х. Х., ЕГН ********** за срок до 10.02.2025 г.
ОСЪЖДА Г.Е. Х., ЕГН **********да заплати на Х.О.Х.,
ЕГН **********, разноски по производст-вото в размер на 382,50лв- по съразмерност.
ОСЪЖДА
Х.О.Х., ЕГН ********** да заплати на Г.Е. Х., ЕГН **********, разноски по
производст-вото в размер на 265лв- по
съразмерност.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: