Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 636 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.А.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** против Електронен фиш серия К, № 3340510 на ОД МВР Пазарджик, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева /сто
лева/.
Жалбоподателят излага съображения за наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на
ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище от процесуалния му представител, който поддържа
жалбата и иска отмяна на ЕФ. Претендира и присъждане на разноски.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това,
че на 19.12.2019 г. в 10:25 часа на АМ
Тракия, км 69, в посока към гр. Пловдив, лек автомобил „…“ с рег. № … е бил
управляван и се е движел с превишена скорост от 161 км/час при максимално допустима за движение по
автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била
заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост от 166 км/час, т.е. превишение на скоростта от 26
км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,98 км/час закръглено на
5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза
на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 21 км/час.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.189, ал.4, изр. първо от ЗДвП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”. Анализ
на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и
заснето с техническо средство, какъвто е процесният случай, се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Обжалваният
ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП
относно задължителните реквизити на съдържанието
му. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение на л. а.
Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа,
изведен във фотоса - 166 км/час и възприетата като установена в ЕФ - 1161 км.
час, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Три процента от 166
км/час се равняват на 4,98 км/час, които очевидно са закръглени на 5 км. час, а
тази стойност е извадена от отчетената скорост от видеосистемата -166 км/час,
като се е получило превишението по ЕФ от 21 км/час. Изрично в ЕФ е записано, че
при определяне на превишението е "отчетен толеранс от минус 3% от
измерената скорост". Посочена е
нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер,
място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Като
се има предвид фотосът с № 0226946, направен от ARH CAM S1 с № 11743bb,
придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла
на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити
в долната част на фотоса съответстват на възприетото като време, начин и място
на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно
съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение на разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на
процесния автомобил, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. Мястото на разположение на
АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС. В този
протокол, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта,
както и че разрешената такава е била 140 км/ч. Отразено е мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ -
стационарен, с посока на действие „П“ - приближаващ. В тази насока неоснователно е направеното възражение, че е
допуснат съществен пропуск при попълването на протокола, тъй като в него не са
попълнени графите за посочване на начало и край на контролирания участък. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532, а именно направена е била снимка, отразяваща разположението на уреда. Освен всичко казано до тук,
мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством
посочените географски координати в представения фотос от АТСС. Процесното техническото
средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на
установяване на нарушението е било технически изправно, видно от приетите като
писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка за техническа изправност. Мястото, където е извършен
видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с поставянето на
пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено доказателство
протокол за използване на АТСС, но с измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от Наредба 8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и
за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Поради всичко казано до тук
следва да се заключи, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По
отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:
Не е спорно и от
доказателствата по делото се установява, че собственик на процесното МПС е не
физическото лице- жалбоподателят К.Н., а „Уникредит Лизинг“ ЕАД. Това е
отразено и в приетата като доказателство по делото справка за регистрация на
МПС, представената от въззиваемата страна. Въпреки наличието на тези данни
обаче ЕФ е издаден не на собственика, както изисква чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
на ползвателя, отразен в справка за регистрация на МПС. Действително от данните
по делото може да се предполага, че жалбоподателят е закупил на лизинг
процесния автомобил и е само ползвател, комуто то е предоставено, но такива
доказателства не са ангажирани. Същевременно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В настоящия случай безспорно по делото бе установено, че собственик
на процесния автомобил е „Уникредит лизинг“ ЕАД, поради което съгласно
посочената разпоредба наказанието е следвало да бъде наложено на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на МПС. В случая наказанието не е наложено на законния
представител на „Уникредит лизинг“ ЕАД, нито на посочено от него лице.
Наказанието е наложено на жалбоподателя К.Н. в качеството му на ползвател
физическо лице на процесния автомобил. Изводът, че е допустимо наказанието да
бъде наложено на физическото лице-ползвател е в противоречие с посочената
по-горе разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва
законния представител на собственика. В случай, че този законен представител
след издаването против него на електронен фиш беше декларирал, че физическото
лице К.Н. е управлявал автомобила, то едва в този случай би било допустимо
наказанието да се приложи по отношение на него. Но по делото не са представени
доказателства в такава насока.
Предвид
гореизложеното следва, че по делото не е установено жалбоподателят К.Н. да е
извършил вмененото му нарушение, доколкото същият в нарушение на закона е приет
за лице отговорно за извършване на нарушението, което следва да понесе
административното наказание за неговото извършване. Поради това
обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да се отмени на
основание нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за
нарушението субект. /В този смисъл е Решение № 346/24.06.2020 г. по к.а.н.д. №
93/2020 г. X състав на Административен съд Пазарджик/.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се посочи, че то бе направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото- отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300
лева съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален
интерес до 1000 лева, предвид размера на административното наказание- „глоба“ в
размер на 100 лева/. При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените
по-горе съдебни разноски.
По изложените до тук съображения
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К, №3340510 на ОД
на МВР - Пазарджик, с който на К.А.Н., с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР
ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Н., с
ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: