Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………10.04.2020 година………….……..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………осемнадесети
февруари......………….……………..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 346……по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422,
ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от общо 186,71 лв., представляваща
неплатена главница по задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по три договора за мобилни
услуги - № *********/25.01.2016 г. /мобилен
телефонен номер ***/, № *********/16.03.2016 г. /мобилен телефонен номер ***/
и договор за мобилни услуги № *********/12.05.2016 г. /мобилен телефонен номер ***/,
2/ по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 925,24 лв. представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на трите договора за мобилни услуги и 3/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за сумата от 99,80 лв. представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски по договор за лизинг от 29.07.2016 г., ведно със
законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
срещу П.М.П. и било образувано ч.гр.дело № 155/2019 г., по описа на Гълъбовски районен съд, като против ответницата Пенка
Павлова Георгиева била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 1211,77 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и
лизингови вноски.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по издадена
заповед за изпълнение до размера на 1211,77 лева – сума, представляваща цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги, неустойка и
лизингови вноски.
Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен
договор за мобилни услуги № *********/25.01.2016 г. за мобилен телефонен номер ***
и мобилно устройство Huawei Е3521 Telenor 21 Mbps, договор за мобилни услуги № *********/16.03.2016 г.
за мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Alcatel
OneTouch 1035, договор за мобилни услуги №
*********/12.05.2016 г. за мобилен телефонен номер ***, както и допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 29.07.2016 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***
влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен
телефонен апарат Telenor Smart
11 Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 114,77
лв. с вкл. ДДС разсрочени на двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ответницата не била изпълнила своите парични
задължения в периода м. август 2016 г. – м. декември 2016 г. начислени й в три
фактури както следва:
1/ Фактура № **********/01.08.2016 г. за отчетния
период 01.07.2016 - 31.07.2016 г. включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 13,32 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 5,22 лв.
(международни разговори 5,16 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0,06 лв.),
които са в краен размер на 19,29 лв. без вкл. ДДС - 23,15 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на
номер 0,75 лв., които са в краен размер на 17,41 лв. без вкл. ДДС - 20,89 лв. с
вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 11,66 лв., такса за
спиране на номер 0,75 лв., които са в краен размер на 12,41 лв. без вкл. ДЦС -
14,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Telenor Smart II Black в размер
на 4,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 63,92 лв.,
като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период в размер на 7,93 лв., претендираната сума по фактурата е 55,99 лв.
2/ Фактура № **********/01.09.2016 г. за отчетния
период 01.08.2016 -31.08.2016 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 13,32 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 12,10 лв. (други услуги /номера
0700/0800/00800) 4,32 лв., международни разговори 7,74 лв., разговори към
„Грижа за клиента" 0,04 лв./, които са в краен размер на 27,41 лв. без
вкл. ДЦС - 32,89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна
такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които са в краен размер на
17,41 лв. без вкл. ДЦС - 20,89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 11,66 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за
услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани
услуги 0,29 лв. /други услуги /номера 0700/0800/00800) 0,27 лв., разговори към
„Грижа за клиента“ 0,02 лв./, които са в краен размер на 13,94 лв. без вкл. ДДС
- 16,73 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Telenor Smart П Black в размер на
4,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 75,50 лв.
3/ Фактура № **********/01.10.2016 г. за отчетния
период 01.09.2016 -30.09.2016 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 13,32 лв.,
както и ползвани услуги 0,22 лв. /разговори към „Грижа за клиента“/, които са в
краен размер на 13,54 лв. без вкл. ДДС -16,25 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***
- месечна абонаментна такса 16,66 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на
19,99 лв. без вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 11,66
лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 13,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Telenor Smart II Black в размер на 4,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 55,22 лв.
Ищецът изяснява, че на 20.10.2016 г. предсрочно
прекратил на договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани
процесиите номера ***, ***, ***, по вина на ответницата поради изпадането й в
забава, като издал фактура № **********/01.12.2016 г. за отчетния период
01.11.2016 - 30.11.2016 г., която включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер *** - разговори към грижа за клиента в размер
на 0,02 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата били начислени и неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер на
925,24 лв., какво и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Telenor Smart II
Black в общ размер на 99,80 лв. с вкл. ДДС.
По отношение на неустойките сочи, че те се формират
както следва:
1/ Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 16.03.2016 г.
2/ Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 25.01.2016 г.
3 / Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** са уредени в р. 4, т. 4 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 29.07.2016
г.
Съгласно
посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно /за
номер *** - преди 16.03.2018 г., за номер *** - преди 25.01.2018 г., за номер ***
- преди 29.07.2018 г./ прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до
края на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на така
уговорените клаузи неустойките за горепосочените номера били определени в
следните размери: за номер *** - 296,12 лв., за номер *** - 254,30 лв., за
номер *** - 374,82 лв.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Telenor Smart II Black предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 99,80 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Общата сума, начислена във фактурите била 1025,06 лв.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1211,77 лв., представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/01.08.2016 г.,
фактура № **********/01.09.2016 г., фактура № **********/01.10.2016 г. и
фактура № **********/01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата, чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба,
като е заета позиция за неоснователност на иска. В съдебно заседание конкретно
се оспорва дължимостта на претендираната от ищеца
неустойка.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Гълъбовски
районен съд, е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че в процесния
период те са били в договорни правоотношения по три договора за мобилни услуги
- № *********/25.01.2016 г. за мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство
Huawei Е3521 Telenor 21 Mbps,
№ *********/16.03.2016 г. за мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен
апарат Alcatel OneTouch
1035, № *********/12.05.2016 г. за мобилен телефонен номер ***, както и
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
договор за лизинг от 29.07.2016 г., ищецът е предоставил мобилните услуги по
посочените договори, както и че всички претендирани
суми по фактура № **********/01.08.2016 г., фактура № **********/01.09.2016 г.,
фактура № **********/01.10.2016 г. и фактура № **********/01.12.2016 г. са
начислени правилно от ищеца по размер. Това се установява и от представените и
приети като писмени доказателства по делото договори
за мобилни услуги от 25.01.2016 г., 16.03.2016 г., 12.05.2016 г., допълнително
споразумение от 29.07.2016 г., договор за лизинг от 29.07.2019 г., фактури за
предоставени мобилни услуги от 01.08.2016 г., 01.09.2016 г., 01.10.2016 г. и 01.12.2016
г.
Представени са писмени доказателства за паричните
задължения на ответницата в периода м. август 2016 г. – м. декември 2016 г.
начислени й в три фактури както следва: 1/ Фактура № **********/01.08.2016 г.
за отчетния период 01.07.2016 - 31.07.2016 г., като общата сума, начислена във
фактурата, е 63,92 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период в размер на 7,93 лв., претендираната сума по фактурата е 55,99
лв., 2/ Фактура № **********/01.09.2016 г. за отчетния период 01.08.2016 - 31.08.2016
г. като общата сума начислена и претендирана във фактурата, е 75,50 лв. и 3/ Фактура № **********/01.10.2016 г.
за отчетния период 01.09.2016 - 30.09.2016 г. като общата сума, начислена и претендирана
във фактурата е 55,22 лв.
Тъй като ищецът прекратил на 20.10.2016 г. предсрочно
договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани процесиите
номера ***, ***, ***, по вина на ответницата поради изпадането й в забава,
издал фактура № **********/01.12.2016 г. за отчетния период 01.11.2016 -
30.11.2016 г. /л. 36 от делото/ която включвала следните задължения на клиента
за посочения период за мобилен номер *** - разговори към грижа за клиента в
размер на 0,02 лв. с вкл. ДДС, като във фактурата били начислени и неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер на
925,24 лв., какво и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Telenor Smart II
Black в общ размер на 99,80 лв. с вкл. ДДС.
От приложеното частно гражданско дело № 155/2019 г. по
описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че на
основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 108/12.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 1211,75 лв. за главница,
неустойка за предсрочно прекратяване и предсрочно изискуеми лизингови вноски /подробно
описани в заявлението по чл. 410 ГПК/ за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 385,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Гълъбовски районен съд намира от правна страна
следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи
на кредитора. Чрез него той може
да постигне защита със сила
на присъдено нещо като се
признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените
договори за мобилни услуги въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила
съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна
такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни
услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по време на действие на посочените договори за мобилни услуги и
лизинг /чиято дължимост е обективирана
във фактура № **********/01.08.2016 г., фактура № **********/01.09.2016 г.,
фактура № **********/01.10.2016 г./ съдът намира, че с оглед на обявеното за
безспорно между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както
и от представените по делото договори за мобилни услуги и лизинг, сключени
между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори. Тези четири
договора сключени между страните в настоящото производство, по своята правна
природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори,
по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са
възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на
сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от
него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е
от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са
сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/,
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това
съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни
услуги срещу изпълнение на насрещната престация от
страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните
договори за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по
смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него
са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска
дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла
на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то
при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни
договорни условия. В тази връзка следва да се посочи, че от представените
писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни
отношения по сключени между тях три договора за мобилни услуги, съответно от
25.01.2016 г., 16.03.2016 г. и 12.05.2016 г. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни
номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1
ГПК/. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща
цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е
изпълнила, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които
абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил
срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и
допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали
неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като
клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи
и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е
предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги. Досежно
въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора,
същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това
прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима
форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се
оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
посочените далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на
ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата не е
оспорила нито размера на потребените от нея услуги,
нито тяхната цена. Не са представени доказателства, от които може да се направи
извод, че не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към
фактурите. Тук е момента да се посочи, че
ответницата не оспори фактурираните цени на доставените услуги, това
обстоятелство беше обявено за безспорно по делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК, поради което съдът приема, че този три данъчни фактури, издадени от
него /в които са посочени незаплатените фактури по четирите процесни
договора/ като тях са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси за използване на клетъчната обществена мрежа на ищеца за процесните периоди.
С процесните договори
страните са поели насрещни права и задължения, като основното задължение поето
от ответницата е именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко изложено
настоящия съдебен състав приема предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК за основателен и като такъв следва
да се уважи.
2/ По отношение на иска за неустойка за предсрочно
прекратяване на трите договора за мобилни услуги и изискуемост на незаплатените
лизингови вноски поради предсрочното прекратяване на договора за лизинг /чиято дължимост е обективирана във фактура
№ **********/01.12.2016 г./ настоящият съд намира, че същите са недължими
поради следните съображения:
Относно претендираната неустойка следва да се посочи,
че съгласно сключения между страните договор при прекратяване на договора през
първоначалния срок на същия по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойки в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на договора. По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от абоната да е
достигнало до ответника, откъдето следва неоснователността на претенцията за
заплащане на неустойка. Отделно от това фактурата, в която е начислена
неустойката по никакъв начин не може да бъде обвързана с представените по
делото три договора за мобилни услуги, не става ясно какъв е размерът на всяка
неустойка по отделните договори за мобилни услуги /така и решение № 488/05.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1334/2019 г./.
Второто самостоятелно основание за недължимост
на претендираната неустойка е, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна
и оттам нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т.5,
т.9 и т.14 ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. Като потребител ответницата разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер
на договорните клаузи, включени в потребителските договори следва в допълнение
на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна
практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г.о. на
ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.
Но дори и без наличието на специалната потребителска закрила съдът е длъжен и
служебно да изследва този въпрос, когато данните по делото индицират
наличието на порок на клаузите - вж. в този смисъл решение № 178/26.02.2015 г.
на ВКС по т.д. № 2945/2013 г., II т.о., както и мотивите към Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1
от 2009 г. на ОСТК. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая с оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец
прави единствено възможен извода, че ответницата не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може
да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договорите, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, предвид което мобилните
оператори бяха задължени да предприемат промяна в тази насока. Допълнителен
аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора - решение № 110/21.07.2016 на ВКС по т.д. № 1226/2015, I т.о., решение
№ 219/09.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 203/2015 г., I т.о. и др. /така вече посоченото по-горе решение №
488/05.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1334/2019 г./. Същото
се приема и в решение № 593/27.12.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1369/2019 г. - тази клауза /за
неустойка при предсрочното прекратяване на договора – бел. съдията докладчик/ е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите
- предвидено е, че в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер
до края на този срок. По своята същност това е неустойка при разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на задължения по него. Тя има компенсаторен
характер и поради това същата съответствува на
очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди. Следва да се приеме, че предвид тази клауза мобилният оператор по вече
разваленият договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост. Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна
ищеца. В случая договорите между страните са предсрочно прекратени не от
потребителя, а по инициатива на оператора. При неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира лихва за
забава върху тази главница, или пък неустойка за забава. Неустойката в размер
на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги е в нарушение на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП.
Същата принципна позиция е заета и в определение № 583/16.07.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1244/2019 г.
В решение от 02.04.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1403/2019 г. също е прието, че клаузата
за неустойка е неравноправна, поради което е нищожна и на основание чл.146,
ал.1 и ал.2 ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Страните
са постигнали съгласие относно тарифните планове, срокове, цени,но ответникът
не е имал възможността да влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че клаузата за неустойка е неизменна
величина,независимо от останалите параметри на договора т.е следва да се
приеме,че потребителят е имал възможност да влияе само върху останалите
елементи на сключения договор извън размера на неустойката и нейната
изискуемост. Неустойката при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Налице са сключени
договори с периодично изпълнение, но това не налага извода,че договорената
неустойка не е нищожна.
Относно
претендираните предсрочно изискуемите лизингови
вноски по договора за лизинг от 29.07.2016 г. настоящият съд споделя изцяло
приетото в определение № 583/16.07.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1244/2019 г. /по дело на
същия ищец със същите претенции за вземания за лизингови вноски/, в което е
прието, че едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради
виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие,
представлява разваляне на същите договори, което с оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за
продължително изпълнение на заявителя /по предоставяне на мобилни услуги по
договорите за такива и по предоставяне ползването на лизинговата вещ по
договорите за лизинг/ и за периодично изпълнение на длъжника /за ежемесечно
заплащане на мобилните услуги и лизинговите вноски/, има действие само занапред
/чл. 88, ал. 1 ЗЗД/. Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от
развалянето им, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не с оглед конкретното неизпълнение и/или претендирана/начислена
неустойка. Уговорката в чл. 12 от общите условия на заявителя по договорите за
лизинг има характер на неустойка, защото обезпечава изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща
лизинговите вноски и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението му,
без да е нужно те да се доказват - чл. 92 ЗЗД. Съгласно тази уговорка, при
неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя,
включително и по свързаните договори за мобилни услуги, настъпва предсрочна
изискуемост на всички неплатени по договора за лизинг лизингови вноски до края
на срока му. Касае се за лизингови вноски с ненастъпил падеж, които не са били
изискуеми до развалянето на договора. Те не се дължат при разваляне на договора
за лизинг, защото то има действие занапред и противната уговорка за плащането
им в чл. 12 от ОУ, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето му
излиза извън посочените функции на неустойката. Това е така, защото мобилният
оператор по вече разваленият договор за лизинг получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът за лизинг не
беше развален, без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, което
води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Лизинговите вноски с ненастъпил падеж, които не
са били изискуеми до развалянето на договора за лизинг не се дължат при
разваляне на договора за лизинг, какъвто е случая, защото то има действие само
занапред и противната уговорка за плащането им в чл. 11, ал. 2 от общите му
условия, но под формата на неустойка за вредите от развалянето му, също излиза
извън посочените функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече
разваления договор за лизинг получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил и ако договорът за лизинг не беше развален, без
обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ /защото при развалянето на
договора се дължи връщането й/, което води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост /така решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по
т. д. № 203/2015 г., I т. о., решение №
253/28.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 3881/2013 г. на I т.о., решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 1226/2015
г., I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I т.о.,
в които е прието, че уговорка в договор за лизинг, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната
клауза, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави/. Тази клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП, и тъй като не е уговорена
индивидуално, а се намира в чл. 12 от общите условия на оператора за договорите
за лизинг, и е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка настоящият
съд приема, че претендираните предсрочно изискуеми
лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Още към момента на сключване на процесните
договори за мобилни услуги и лизинг създават възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл. 12 от
посочените общи условия е неравноправна /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство
разноски за платена държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение в общ размер на
92,88 лв. и в заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 59,32 лв., съразмерно
на уважената част от исковете, които да бъдат възложени в тежест на ответницата
/доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение изпълняващо изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК
се намират на л. 9 от исковото и л. 5 от заповедното дело/.
Доколкото по делото не са претендирани
и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК по отношение на П.М.П., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на
вземането на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, за
сумата от общо
186,71 лв. /сто осемдесет и шест лева и седемдесет и една
стотинки/ по три договора за
мобилни услуги от 25.01.2016 г., 16.03.2016 г., 12.05.2016 г., допълнително
споразумение от 29.07.2016 г. и договор за лизинг от 29.07.2019 г. за периода м- август 2016 г. – м. октомври 2016 г. съгласно 1/ фактура №
**********/01.08.2016 г. за отчетния период 01.07.2016 - 31.07.2016 г. - 55,99 лв., 2/ фактура №
**********/01.09.2016 г. за отчетния период 01.08.2016 - 31.08.2016 г. - 75,50 лв. и 3/ фактура №
**********/01.10.2016 г. за отчетния период 01.09.2016 - 30.09.2016 г. - 55,22 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 108/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на П.М.П., ЕГН: **********
и адрес: ***, че дължи на„Т.Б.“ ЕАД, общо 1025,06
лв. /хиляда двадесет и пет лева и шест стотинки както следва: 1/ сумата от 925,24 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 25.01.2016 г.,
16.03.2016 г., 12.05.2016 г. и 2/ сумата
от 99,80 лв. представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2016 г., индивидуализирани във фактура
№ **********/01.12.2016 г. и законна лихва върху посочените вземания, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 108/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.М.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: *** сумата в размер на 92,88 лв. /деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/
разноски за исковото производство /държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/ както и сума в размер на 59,32 лв. /петдесет и девет лева и
тридесет и две стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 155/2019
г. по описа на Гълъбовски районен съд за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: