№ 161073
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110151029 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се
иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която да разпореди – Длъжникът П. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати
на заявител СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: ********* и адрес: ********** следните суми:
- сумата от 738,94 лева (седемстотин тридесет и осем лева и 94 стотинки),
представляваща главница по Договор за паричен заем № 553002/30.7.20021 година, ведно
със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането,
- сумата 163,98 лева (сто шестдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.11.2021 г. до 01.07.2024 г.,
- сумата 214,09лева (двеста и четиринадесет лева и 09 стотинки), представляваща
неустойка за забава за период от 01.09.2022 г., начислена еднократно,
- сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и
шестдесет лева).
Твърди се, че сумите са дължими поради неплащане от страна на посочения за
длъжник по Договор за паричен заем № 553002/30.7.2021 година.
С уточнителна молба с вх.№ 313153/4.10.2024 година е посочено, че по договора има
извършени плащания, с които са извършени погасявания на част от уговорените с договора
като дължими суми, в това число договорна компесаторна неустойка и неустойка за забава.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията
за това са следните:
Претендираните вземания от кредитора за незаплатена неустойка за забава в размер
на 214,09 лева, начислена еднократно по силата на чл.6, ал.2 от договора и платената от
длъжника в размер на 35,19 лева, съдът приема, че са суми платени по нищожни клаузи и
1
съответно приема за уговорени по вероятно неравноправни клаузи, които за съда са и
нищожни и вероятно неравноправни, поради което в тази част заявлението следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно претендираната главница над
размера от 433,09 лева до първоначално претендирания от 738,94 лева и в частта за
претендираната лихва за забава на стойност 163,98 лева в цялост, при следните аргументи:
Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземането за неплатена остатъчна
главница по договора за паричен заем, ведно с дължимата се законно лихва от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд, като за останалата част от вземанията
заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи
тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за договорна компесаторна неустойка, платено както признава
кредитора в уточнителната молба в размер на 433,92 лева и платеното от кредитополучателя
– потребител в размер на 35,91 лева като еднократно начислена неустойка за забава,
представлява за съда допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което на това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на
възнаграждението в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно
погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на
договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора.
Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесната
компесаторна неустойка и неустойка за забава и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
За съда уговорените компесаторни неустойки са разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г.
по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Такива уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за неустойки и че при забава кредиторът ще има право да получи нещо
различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
2
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
По правилото на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора
да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива като компесаторна неустойка по
предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението на кредита, като по този
начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се дължат
претендираните по нищожна клауза.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни
свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение
като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания в сочения размер като се
съобрази нищожността на клаузите и платеното по тях.
Като съобрази горното от една страна, а на следващо място и посоченото в
заявлението, че има извършени плащания на суми по приетите от съда за неравноправния
клаузи, настоящият съдебен състав приема, че при приложението на чл.76 от Закона за
задълженията и договорите се следва със сумата от общо 469,83 лева – платена от
кредитополучателя – потребител като договорна компесаторна неустойка в размер на 433,92
лева и неустойка за забава в размер на 35,91 лева да се намали размера на претендираното от
заявителя. Така с платените по нищожни клаузи суми се следва, че са платени от длъжника
претендираната лихва за забава – 163,98 лева и част от претендираната главница – 305,85
лева, като остава за плащане от главницата само 433,09 лева, в която част за сумата от 433,09
лева заявлението следва да се уважи, а над този размер се отхвърли като платено по реда на
чл.76 от Закона за задълженията и договорите.
При посоченото по-горе съдът приема, че неплатения дълг е главницата по договора
за паричен заем на стойност 433,09 лева, ведно със законната лихва, дължима от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 26.8.2024 година до окончателното
изплащане на сумата и съответно на този размер сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса – 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лева.
С оглед на горното и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва
да присъди съобразно уважената част разноски в полза на заявителя. Съдът приема искането
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за основателно само в размер
на 50,00 лева, като над този размер и относно претендираните общо 260,00лева, т.е. за
разликата от 210,00 лева съдът приема искането за неоснователно.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
„Длъжникът П. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на заявител „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115, вх.Е, ет.5, район Младост, следните суми:
- сумата от 433,09 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
553002/30.7.20021 година, ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане
на вземането, като над този размер до първоначално претендирания от 738,94 лева
(седемстотин тридесет и осем лева и 94 стотинки), представляваща главница по Договор за
паричен заем № 553002/30.7.20021 година, т.е. за разликата от 305,85 лева – отхвърля
заявлението,
- сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, като над този размер до
претендирания за 260,00 лева юрисконсултско възнаграждение, т.е. за разликата от 210,00
лева отхвърля искането за присъждане на разноски,
както и ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с вх.№ 271301/26.8.2024 година, депозирано от „Сити Кеш“
ООД, ЕИК ********* изцяло в частта относно искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С за сумите: сумата 163,98 лева (сто шестдесет и три лева и 98
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.11.2021 г. до 01.07.2024 г.,
сумата 214,09лева (двеста и четиринадесет лева и 09 стотинки), представляваща неустойка
за забава за период от 01.09.2022 г., начислена еднократно.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4