Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1732 по
описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
12.11.2020 год., постановено по гр.дело №68378/2019 год. по описа на СРС, ГО,
153 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД срещу И.М.Ф. и К.Г.Ф. искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2 619.65 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.06.2016 год. до 30.04.2018 год. в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“******, абонатен №283236, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №10710/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 153 с-в – 22.02.2019 год. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размер и период, а исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 516.55 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 14.09.2016 год. до 08.02.2019
год. – изцяло и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 523.50 лв., както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 82.36 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
част от главните вземания са погасени по давност. В раздел VІІ от Общите
условия от 2008 год. – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответниците/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2
от Общите условия от 2014 год., в сила от 12.03.2014 год., било предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и една фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не плащали обезщетение за
забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, до изравняване на отчетния
период. Едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху общата фактура. Според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
в сила от 11.07.2016 год., клиентите били длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят. Задълженията
по общата фактура от 31.07.2016 год. били станали изискуеми едва на 15.09.2019
год., като от този момент започвал да тече и давностния срок. Издадените
кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно били приети
от СРС като изискуеми задължения по фактури. В този смисъл претендираните суми
не били погасени по давност – чл. 111 ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд
бил приел, че ответниците не са в забава. Според чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия в сила от 11.07.2016 год., клиентите изпадали в забава без да е
необходимо дружеството да отправя покана. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата И.М.Ф. и К.Г.Ф., чрез назначения им особен представител, считат, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но е частично неправилно.
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че двамата ответници са собственици
на апартамент №32, находящ се в гр.София, ж.к.“******– придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, и имат качеството на
битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от м.май 2015
год. до м.април 2018 год. възлиза на 3 790.93 лв.
Спорните между
страните въпроси по същество във въззивното производство е свързани с това дали
част от претендираните вземания за стойността на доставената топлинна енергия са
погасени по давност, както и дали ответниците са в забава.
Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че
по отношение на процесните задължения за главници, отнасящи се за периода от
01.05.2015 год. до 30.01.2016 год. въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Съгласно действалите през горепосочения
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия
за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на
съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска. Т.е., в частност тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД за процесните вземания за стойността на топлинната енергия е започнала
да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.02.2019
год. /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което и същите се явяват погасени по
давност, ведно с натрупаните лихви за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,
както законосъобразно е приел и СРС.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасените вземания за главници, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия за изтеклия тригодишен период до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са наведени
оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер на въззивното
обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да постигне
присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания съдебен
акт.
На следващо място, по делото е
установено въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че
остойностяването на потребената от ответниците топлинна енергия се е извършвало
на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /отм., ДВ, бр. 25 оат 20.03.2020 год., в сила от 24.03.3030
год./.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила
от 11.07.2016 год., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2
от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на
клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с
подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл. 28
от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите
условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане
на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият
45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да
тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да
иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението
за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в
забава, считано от 15 септември на съответната година. В този смисъл доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в размер на 2 619.65
лв., то акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за
периода от 15.09.2016 год. до 08.02.2019 год., а доколкото липсват данни за
техния размер, то СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК /с помощта на
компютърна програма/ на 301.83 лв., до който и същите следва да бъдат
уважени.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 301.83
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2 619.65 лв. за периода от 15.09.2016 год. до 08.02.2019 год., които
претенции подлежат на уважаване при условията на солидарност /чл. 32, ал. 2 СК/.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното
производство в размер на 60.25 лв., направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 5.80 лв., за възнаграждение за
особения представител на ответниците в размер на 25.86 лв. и сумата от 17.42
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски
в заповедното производство по ч.гр.дело №10710/2019 год. по описа на СРС, ГО, 153
с-в, в размер на 9.49 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 12.11.2020 год., постановено по гр.дело
№68378/2019 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, в частта му, в която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу И.М.Ф.
и К.Г.Ф. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 301.83 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2 619.65 лв. за периода от 15.09.2016 год. до 08.02.2019 год., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу И.М.Ф. с ЕГН ********** и К.Г.Ф. с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 301.83 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 2 619.65 лв. за периода от 15.09.2016
год. до 08.02.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.11.2020 год., постановено по гр.дело
№68378/2019 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И.М.Ф. с ЕГН ********** и К.Г.Ф. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство в
размер на 60.25 лв., направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 5.80 лв., за възнаграждение за особения представител
на ответниците в размер на 25.86 лв. и сумата от 17.42 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело №10710/2019 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, в
размер на 9.49 лв.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/