РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 219/2017 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС (уточнени с Молба вх. № 3981/27.06.2017 г. – л. 23 и Молба вх. № 4506/24.07.2017 г. – 32, изменени в проведеното на 09.11.2017 г. открито съдебно заседание – л. 54) от Ф.А.А. (Ф А Х)[1], упълномощил като проц. представител адв. С.Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 9), за установяване със силата на присъдено нещо на собствеността му, придобита по наследство от баща му А Х А(А. А А)[2] и в резултат на осъществено в периода 1992 – 2017 г. давностно владение върху Обособена част с площ 6,242 дка от имот № 036005, находящ се в землището на с. Дичево, общ. Главиница, с ЕКАТТЕ 21230, при граници съгласно представената комбинирана скица към заключение на допусната по делото съдебна техническа експертиза, заключени между следните точки:
1.1. пресечната точка между северната граница на имот № 036005 (по черния контур) и отсечката, попадаща между точка № 12 и № 14 (по червения контур);
1.2. т. 12, т. 11, т. 10, т. 9, т. 8, т. 7, т. 6, т. 5, т. 4, т. 3, т. 2, т. 1, т. 24, т. 23, т. 22; т. 21, т. 20, т. 19 (по червения контур);
1.3. пресечната точка между северната граница на имот № 036005 (по черния контур) и отсечката, попадаща между точка № 19 и № 18 (по червения контур);
или имотът попадащ в рамките на червеният контур по скицата, от който е изключена част с площ 268 кв. м., попадаща в имот № 036009.
1.4.
Имотът бил
придобит от баща му по А Х А(А. А А) давностно владение от 1977 г. до смъртта
му през 1992 г. За този имот имало съставен акт за собственост под № 280, т. 1,
нот. дело № 539 от 09.07.1991 г. на СВ при Районен съд - Тутракан на името на баща му А. А А. Този
имот е бил деклариран от баща му и за него са били заплащани дължимите местни
данъци и такси и след смъртта на баща му, той владеел, ползвал и обработвал
имота. Никога не е бил включван в земите на ТКЗС, никога не е бил отнеман,
винаги го обработвал за задоволяване на нуждите им и никой не е оспорвал владението
и ползването му. За всички било известно, че този имот е негов, получен от баща
му и тъй като никога не бил го напускал, не предполагал, че той ще бъде включен
в плана за земеразделяне на землището на селото, което установил случайно -
когато поискал да му бъде издадена скица на имота, че неговият имот бил включен
в плана за земеразделяне на землището на селото, определен бил начин на трайно
ползване - нива, с площ от 10,330 дка.
1.5.
След неговата
смърт - 23.04.1992 г., ищецът започнал сам, на самостоятелно правно основание -
наследство, предвид обичаите на неговият етнос да владее и ползва имота в
реално обособените си граници и до сега продължавал да го владее и ползва в
този вид.
1.6.
С решение на
ОСЗ - гр. Главиница било признато правото на собственост на училището в с.
Дичево, като в тази нива била включена и друга земеделска земя освен неговата.
За имота имало съставен АЧОС под № 1311 от 16.08.2004 г.
2.
Ответникът ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, представлявана от кмета на общината, не е подала
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно от разписката към
Съобщение на ТРС от 08.08.2017 г. исковата молба е връчена на 11.08.2017 г.
чрез Н Д Н, кмет на общината.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4. С Нотариален акт № 280/09.07.1991 г. на Тутракански районен съдия А. А А е признат за собственик на празно дворно място от 4 440 кв. м., находящо се извън чертите, непосредствено до самото с. Дичево, придобито „по давностно владение” (л. 4).
5. На 23.04.1992 г. А. А починал, видно от Удостоверение за наследници с изх. № 0035/19.04.2017 г., изд. от Кметство с. Дичево (л. 6).
6. На 16.08.2004 г. за имот № 036005 е съставен Акт за общинска собственост № 1311/16.08.2004 г. от ответника (л. 8).
7.
По делото е изслушана съдебна техническа
експертиза (СТЕ – л. 50), която е заснела границите на
претендираната част от имот.
8.
От разпита на свидетелите на ищеца Б А М, Ф С М, К Б И (л. 55),
В Д А. (л. 60), се установява
следното:
8.1. Имотът се е обработвал от А.
А от около 50 год., т. е. от 1967 г. (свид. Муса), като след смъртта му имотът
се ползвал от ищеца.
8.2. В периода, когато е
изработван плана за земеразделяне, 1992 - 1993 г. ищецът е работел имота,
поради което свид. И. (служител на поземлена комисия) указал на фирмата –
изпълнител да „отдели имота на Ф.”.
8.3. Майката на ищеца Х Аизрично е заявявала на свид. М и А., че
имотът ще остане за ищеца.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
9.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II. По основателността
10. От свидетелските показания, кореспондиращи до голяма степен с Нотариален акт № 280/09.07.1991 г., се установява, че А. А е владял процесната част имот от 1967 г., като към 09.07.1991 г. вече е бил станал собственик на същата част на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
11. Последното налага извода, че бащата на ищеца на основание чл. 13, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г. – отм., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.) и чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) е станал собственик на частта заедно със съпругата си Х. А..
11.1. След смъртта на А. А през 1992 г. Х А. осн. чл. 26, ал. 1 от СК и чл. 27 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) е станала собственик на 1/2 ид. ч., като останала 1/2 ид. ч. е наследена. В тази връзка собственическите права след А. А са станали притежание на:
11.2. Х.К
А.(съпруга) – 5/8 ид., от които 4/8 ид. ч. - в резултат на прекратяването на
СИО и 1/8 ид. ч. - по наследство от съпруга й на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;
11.3. Ф.А.А. (син) – 1/8 ид. ч., по наследство от
баща му на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН
11.4. Ф А. Х (дъщеря) – 1/8 ид. ч., по наследство от баща й на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
11.5. Н А. Х(дъщеря) – 1/8 ид. ч., по наследство от баща й на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.
12. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
13. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
14. От разпита на свидетелите се установява, че ищецът е установил владение след смъртта на баща си. Според свид. М. и А. майката на ищеца Х А изрично е заявявала на, че имотът ще остане за ищеца, поради което съдът приема, че същата се е отказала от намерението си да държи имота като свой. Това обстоятеслтво е открило възможност на ищеца да завладее притежаваните от неговата майка ид. ч. от правото на собственост и да стане техен собственик с изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС - през 2002 г.
15. По отношение на другите двама съсобственика не са приведени никакви доказателства за манифестирането от страна на ищеца на намерение за завладяването на техните ид. ч., нито за отказ от тяхна страна да владеят имота (подобно на майката на ищеца). Установено е, че сестрите на ищеца отсъстват от територията на страната, което обаче не позволява на съда да презюмира, че същите са се отказали от собственическите си права.
16. В тази връзка съдът приема, че от страна на ищеца са завладени единствено притежаваните от майката на ищеца, но не и от сестрите му ид. ч. от правото на собственост.
17. По отношение на представения акт за общинска собственост следва да се отбележи, че от него не може да се установи фактическият състав на придобиване на собствеността от общината, доколкото не е представено Решение № ДИ 02/03.11.1994 г. на ОСЗ – гр. Главиница. От страна на ответника не са и наведени възражения, че имотът е негова собственост, поради което не се налага изследването на този въпрос.
18. В тази връзка следва да бъде установена собствеността на ищеца до размера на общо 6/8 ид. ч. от процесната част с площ 6 242 дка от имот 036005. Това е частта, в която имот № 036005 и очертания с червен контур имот в скицата, приложена към СТЕ (т. 1 - 24), съвпадат.
19.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, с ЕИК по БУСЛТАТ ********, че ищецът Ф.А.А. с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, притежава правото на собственост върху 6/8 ид. ч. (шест осми идеални части), придобито по наследство от баща му А Х А(А. А А), с ЕГН ********** - до размера от 1/8 и.д ч. и в резултат на осъществено в периода 1992 г. – 2017 г. давностно владение - до размера от 4/8 ид. ч., върху: Обособена част с площ 6,242 дка от имот № 036005, по плана на землището на с. Дичево, общ. Главиница, с ЕКАТТЕ 21230, при граници съгласно представената комбинирана скица към заключението на допусната по делото съдебна техническа експертиза, неразделна част от решението, заключени между следните точки:
1. пресечната точка между северната граница на имот № 036005 (по черния контур) и отсечката, попадаща между точка № 12 и № 14 (по червения контур);
2. т. 12, т. 11, т. 10, т. 9, т. 8, т. 7, т. 6, т. 5, т. 4, т. 3, т. 2, т. 1, т. 24, т. 23, т. 22; т. 21, т. 20, т. 19 (по червения контур);
3. пресечната точка между северната граница на имот № 036005 (по черния контур) и отсечката, попадаща между точка № 19 и № 18 (по червения контур).
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението
в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по
молба на страна, подадена в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: