Р Е Ш Е Н И Е №406
гр.ВРАЦА,20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Виолета Вълкова,като
разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №650 по описа
за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.З.Г.
***, против решение №269/15.10.2019 год.
по гр. дело №1024/2019 год. на Районен съд-Бяла Слатина, с което е отхвърлен
изцяло предявения от пълнолетния Н.З.Г. срещу неговата майка Ц.М.М. *** осъдителен иск с
правно основание чл.144 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на
150.00 лева,считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Въззивникът
поддържа,че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Сочи,че съдът е
приел,че майката няма никакви доходи и възможност да дава издръжка,тъй като
дължи такава и на 7-годишния си син Б.Е.С.,който има заболяване на окото. Но не
е отчел, че баща му, който е поел неговото и на по-малкия му брат С. отглеждане
и възпитание, също е без доходи. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
искът му уважен изцяло с присъждане на месечна издръжка от 150.00 лева, считано
от 29.07.2019 год.Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата пред РС-Бяла Слатина- Ц.М.М.,в
който се мотивира становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата М. ***
е правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че задължението
на родителите за издръжка на навършили пълнолетие деца не е безусловно, а от
доказателствата по делото е установено, че тя не притежава доходи и имущество,
от които би могла да издържа себе си и непълнолетното си дете, което има нужда
от специални грижи.Не сочи и не представя нови доказателства. Също претендира
разноски.
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259,ал.1 ГПК и е насочена
против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Районен съд – Бяла Слатина е сезиран от Н.З.Г. *** с иск
срещу Ц.М.М. *** в качеството й на
родител да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв.,
считано от 29.07.2019г. до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или
прекратяване. Твърди се, че с решение
по гр. дело № 515/2017 г. по описа на PC - Бяла Слатина упражняването на родителските права по
отношение на ищеца са предоставени на баща му, а майка му е осъдена да му
заплаща месечна издръжка по 150 лева месечно до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване. Поддържа се, че от 10.07.2019г. е приет за
студент държавна поръчка редовно обучение в Софийски университет "Св.Климент
Охридски", Педагогически Факултет и останал изцяло на бащината си подкрепа
и издръжка, при което за него възниква възможността да търси и издръжка от
майка си.
Към исковата молба ищеца е представил удостоверение от Софийски университет “Св.Климент
Охридски“ Педагогически факултет в уверение на това, че е записан през учебната
2019/2020 г. в зимен семестър на първи курс, редовно обучение за висше
образование по специалност "Педагогика" и удостоверение за раждане
серия УС-0№.393172.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата Ц.М. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. М. ***, оспорва предявения иск по основание и
размер. Заявява, че ответницата се грижи за друго свое дете, не разполага с
никакви доходи за себе си, както и за издръжка на болното си дете Б.. Във
връзка с указанията на съда е ангажирала писмени доказателства-представила е
удостоверение за раждане на детето Б.Е.С., родено на ***г. в гр. ***и епикриза
на детето.
В хода на делото ищецът
допълнително е представил експертно решение № 1737-109/18.07.2017г. на ТЕЛК към
МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД гр. ***, от което е видно, че същият страда
от описаното заболяване - епилепсия. Остри гастрити. Със същото експертно
решение е инвалидизиран с 60% ТНР, с дата инв. 26.02.2016г., за срок до 01.07.2020г.,
за три години. Представена е и декларация, с която бащата на ищеца е декларирал,
че за периода 20.09.2018г. до 20.09.2019г. не е в трудово правни отношения, не
получава доходи от наеми, ренти, занаяти, търговия, свободни професии и други
подобни, не е получавал възнаграждения, хонорари, премиални и други. Представена
е и Заповед от 05.08.2019г., изд. от Д "СП" Бяла Слатина, с която е
прекратена получаваната месечна помощ за детето Н. по реда на чл.8д, ал.1 от
ЗСПД, с мотиви, че същото е завършило 12 клас.
С
обжалваното решение състав на Районен съд – Бяла Слатина е намерил, че ищецът не е провел
необходимото доказване относно финансовите възможности на лицето, от което
търси издръжка, поради което и не могат да бъдат направени изводи за това дали
същата би съставлявала особено затруднение за ответницата, поради което е
приел предявения иск за недоказан и го е
отхвърлил.
За да се
произнесе по основателността на въведената с въззивната жалба претенция,
настоящият съдебен състав обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
пред първоинстанционния съд писмени доказателства, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приложените по делото удостоверение за раждане, се
установява, че ищецът
е син на ответницата Ц.М.М. и на З. Г. С., като същият е роден на *** г. С
решение по гр. дело № 515/2017 г. по описа на PC - Бяла Слатина е изменена
присъдената издръжка по гр.дело № 247/2004г. по описа на PC - Бяла Слатина, която майката е
осъдена да заплаща на детето Н.З.Г., като същата е увеличена от размер 20 лева
на 150 лева, считано от датата на завеждане на делото /02.05.2017г./ до промяна
на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Не е спорно и обстоятелството, че
от 10.07.2019г. ищецът е приет за студент държавна поръчка редовно обучение в
Софийски университет "Св.Климент Охридски", Педагогически Факултет, специалност
"Педагогика".
При така възприетата фактическа
обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 144 СК, според който издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е
налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото,
от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна
и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. /В този смисъл е
и постановената съдебна практика на върховната инстанция - Решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о; Решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о; Решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о и др. /.
В настоящия
случай страните не спорят, че ищеца не е навършил 25 годишна възраст и че в
процесния период е учил във висше учебно заведение с редовна форма на обучение.
Спорните въпроси по делото са свързани с това дали ищеца може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си, и дали майка му може да дава
издръжка без особени затруднения.
По делото не се събрани доказателства, че ответницата Ц.М.М. притежава
имущество, от което би могла да издържа себе си и без затруднения да дава
такава и на пълнолетния си учащ син. По делото не е установено тя да е реализирала
и да получавала каквито и да било доходи, тъй като ищецът не е доказал
твърдението си, че ответницата работи и получава доходи. Установено е, че
ответницата има родено и друго дете –Б., роден на ***г., за което полага грижи
и същото е с установено заболяване.
Съдебният състав приема, че "особено
затруднение", по смисъла на СК означава ограничаване възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след
приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства
за навършилото пълнолетие дете. В случая е налице невъзможност за родителя да
заплаща издръжка на учащото си дете, без това да създаде особено затруднение за
него по смисъла на чл. 144 СК.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като
неоснователна. Няма пречка при промяна на обстоятелствата ищецът да предяви нов
иск за издръжка по реда на чл. 144
от ГПК.
С оглед изхода на
делото, въззивникът следва да заплати претендираните разноски от ответницата в
размер на 300 лв. за настоящата инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Врачанският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение №269/15.10.2019 год. по гр.дело №1024/2019 год. по описа на Районен
съд- Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Н.З.Г., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.М.М.,с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.