№ 237
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502442 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 53484 от 4.08.2022 г., на Д. М.
А., чрез адв. К. Т. срещу решение № 2350 от 14.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Я. К. сумата от 10 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
както следва: обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 1000 лв.,
представляваща стойността на разрушения тухлен покрив на терасата на
апартамент № 4, съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.192.1.4 по
КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на
800 лв., представляваща стойността на ремонта на покрива на терасата на
апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.192.1.5 по
КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходите за ремонт на стените на
спалните на апартамент № 4 с идентификатор № *********.192.1.4 и
1
апартамент № 5, с идентификатор № 10135.2560.192.1.5; обезщетение за
имуществени вреди, вследствие невъзможността ищецът да ползва
намиращите се в двора четири паркоместа, за периода от 1.01.2016 г. до
31.12.2020 г., в размер на наемната цена по средни пазарни цени за района, в
размер на 8 000 лв., частично претендирана като част от общо сочен размер от
24 000 лв.; както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за отпушване на дворната канализация през 2020 г., с машина
„Макита“ - двукратно за сумата в размер на 160 лв., и за почистване на двора
и изнасяне на отпадъци на двама човека по 20 лева на ден на човек - 40 лева-
общо 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради постановяването
му при съществено противоречие с материалния закон. За неправилен намира
извода на съда, че процесното ателие е преустроено след закупуването му
през 2007 г. Счита, че от свидетелските показания се установява, че ателието
е било преустроено от семейство Н.и. Твърди, че в хода на производството е
конкретизиран моментът на преустройството /2007 г./, откъдето извежда
доводи, че възражението за погасяване по давност на процесния иск не е
погасено. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 133 ГПК намира, че
процесуалните права могат да се упражнят и след изтичането на срока за
отговор на исковата молба, ако пропускът се касае на особени непредвидени
обстоятелства. Сочи, че в производството е заявявано многократно, че
преустройствата са извършени преди придобиването на имота. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. Я. К.. В същия се
излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че по делото
е установено, че преустройствата са извършени след 2007 г. Излага доводи, че
поддържането на преустройствата като противоправно състояние също е в
причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. Позовавайки се на
заключението на вещото лице намира, че поради нестопанисването на
изграденото санитарно помещение е започнало разрушаването на покрива му,
както и падането на керемидите. Сочи, че възражението за погасяване на иска
по давност не е било направено до приключването на устните състезания пред
първоинстанционния съд, поради което същото се явява преклудирано.
2
Излага доводи, че такова е било направено в последното по делото заседание
от страна на процесуалния представител на другия ответник, поради което не
ползва въззивницата. Счита, че не е осъществено процесуално нарушение от
страна на първоинстанционния съд във връзка с лишаването на ответницата
от възможност да релевира своевременно възражението за изтекла
погасителна давност. Излага, че още в исковата молба е посочено, че
преустройствата са извършени след 2007 г., както е установено в
съдържанието на Констативния протокол от 11.01.2018 г., откъдето извежда
доводи, че възражението е могло да бъде направено в срока по чл. 131 ГПК.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че давността при
непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца, счита, че
още на 11.01.2018 г. е констатирано, че незаконното строителство е
извършено от ответницата и съпруга й. Сочи, че дори възражението да беше
релевирано в законоустановения срок, то същото се явява неоснователно.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната
жалба. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че същото
надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемия моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявени от Д. Я. К. срещу Д. М. А. и „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 45 ЗЗД
и чл. 49 ЗЗД, за
1/ осъждане на ответниците на основание чл. 45 ЗЗД за Д. А. и чл. 49
ЗЗД за „Първа инвестиционна банка“ АД, да му заплатят солидарно сумата от
10 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
за сумите както следва:
- 1000 лв., представляваща стойността на разрушения тухлен покрив на
3
терасата на апартамент № 4, съставляващ имот с идентификатор
10135.2560.192.1.4 по КК и КР на гр. Варна, разположен на ет. 3 по схема и на
втори жилищен етаж по нотариален акт, от която - 300 лева за сваляне на
керемиди - 84 бр. включително пренос и натоварване на ремарке: 80 лв.;
демонтаж на покривна конструкция 7 кв. м., включително и демонтаж на
дървена ламперия под керемидите, и натоварване на ремарке: 70 лв.;
демонтаж на лицева таванна ламперия: 70 лв.; направа на работна скара: 80
лв. и монтаж на нов покрив в размер на 700 лв., включващ - доставка и
монтаж на метална покривна конструкция от профил 20/40 7.0 кв. м. – 150
лв.; доставка и монтаж на термопанели 50 мм. X 7.0 м2;380 лв. доставка и
монтаж на таван с гипсокартон 6.8 кв.м. - 120 лв.; боядисване на таван с
латекс - 50 лв.;
- 800 лв., представляваща стойността на ремонта на покрива на терасата
на апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.192.1.5
по КК и КР на гр. Варна, разположен на ет. 4 по схема и на трети жилищен
етаж по нотариален акт, включваща: демонтаж на покрив на стойност 300
лева, както и ремонт и подмяна с нови керемиди в размер на 500 лв.;
- 500 лева, обезщетение за имуществени вреди вследствие
невъзможността ищецът да ползва терасата на собствения си апартамент № 5,
съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.192.1.5 по КК и КР на гр.
Варна, разположен на ет. 4 по схема и на трети жилищен етаж по нотариален
акт, поради падащите предмети от усвоената тераса на ответниците, в размер
на наема по средни пазарни цени за периода от 1.01.2016 г. до 1.01.2021 г.;
- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за
ремонт на стените на спалните на апартамент № 4 с идентификатор
*********.192.1.4 и апартамент № 5, с идентификатор 10135.2560.192.1.5 в
размер на 100 лв. за всяко помещение, общо 200 лв. за боядисване и
шпакловане.
- обезщетение за имуществени вреди, вследствие невъзможността за
използване на намиращите се в двора четири паркоместа, за периода от
1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., в размер на наемната цена по средни пазарни
цени за района от 8000 лева, частично претендирана като част от общо заявен
размер от 24000 лева;
- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за
4
двукатно отпушване на дворната канализация през 2020 г., с машина
„Макита“ - 160 лв., както и за почистване на двора и изнасяне на отпадъци на
двама човека по 20 лева на ден на човек - 40 лева, в общ размер от 200 лв.
2/ осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да преустановят
неоснователните си действия, с които смущават и пречат на упражняването на
правото на собственост на ищеца, като: - премахнат вратата, която са
изградили на площадката между четвърти и пети етаж /пети - шести по КК/ на
сградата с идентификатор 10135.2560.192.1 по КК и КР на гр. Варна;
- да осигурят достъп до стълбището между четвърти и пети етажи /пети
- шести по КК/ и до покрива на същата сграда;
- да премахнат незаконно изградените от тях: санитарно помещение -
баня с тоалет на терасата на ателието си, с идентификатор №
10135.2560.192.1.7 към вътрешния двор;
- да възстановят премахнатото коминно тяло, предназначено да служи
на жилищата в сградата и да възстановят отдушника;
- да почистят дворното място съставляващо ПИ с идентификатор №
*********.192 по КК и КР на гр. Варна, около сградата от падналите
керемиди и строителни материали;
- да възстановят падналата мазилка на външните стени на сградата,
поради незаконно извършеното строителство и некачественото отводняване
на изградения покрив над терасата на ателието с идентификатор №
10135.2560.192.1.7.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е собственик на
апартамент № 1, етаж № 1, апартамент № 4, етаж № 2, апартамент № 5, етаж
№ 3, както и на магазин, находящи се в сграда с адрес: гр. Варна, ул.“Цани
Гинчев“ № 14. Сочи, че ответниците са собственици при равни квоти на
ателие с идентификатор № *********.192.1.7, находящо се на етаж 6 по КК и
етаж 5 по документи. Излага доводи, че в ателието са извършени незаконни
преустройства, както следва: изграждане на санитарно помещение на терасата
към вътрешния двор, премахване на коминно тяло и отдушник; изграждане на
покрив върху новообособеното помещение, с което е променен наклона на
съществуващия покрив на сградата, като отводняването на новопостроения
покрив е с допълнителен улук, който не е заустен и тече свободно,
5
премахване на вертикалния клон на кухненския отдушник, преграждане на
стълбищната площадка от четвъртия етаж към пети етаж, чрез поставяне на
входна врата и ограничаване на достъпа до покрива. Твърди, че в резултат на
подадена жалба с Констативен акт № 1/11.01.2018 г., служители на община
Варна са установили, че ответница и съпругът й са извършили незаконно
строителство в ателие с идентификатор № 10135.2560.192.1.7, като с влязла в
сила Заповед № 252/14.06.2018 г. на Кмета на район „Приморски“ е
разпоредено премахването му. Твърди, че незаконното обособяване на
санитарно помещение на терасата, чрез изграждане на масивни стени и
покрив на откритата тераса, нарушава конструкцията на сградата. Сочи, че
поради некачественото строителство и неправилното отводняване падат
керемиди и строителни отломки, излива се дъждовната вода от покрива на
терасите на апартаментите на ищеца. Твърди, че е подменил покрива на
терасата на апартамент № 5, с ламаринен за стойността от 1000 лева, като
въпреки това терасата е неизползваема. Излага, че поради течовете пада
мазилка от фасадната стена, като в апартаментите му се е появила влага и
мухъл, като за нормалното им използване са извършени разходи от 200 лева
за подмяна на мазилката, респ. от по 100 лева за всеки един апартамент.
Твърди, че поради падането на отломки е бил лишен от възможността да
ползва четирите паркоместа в двора, които ползвал по споразумение с
останалите етажни собственици, откъдето извежда доводи за претърпяването
на имуществена вреда в общ размер на 24 000 лева за периода от 1.01.2016 г.
до 31.12.2020 г. в размер на средните наеми цени за района, като предявява
иска частично за сумата от 8 000 лева. Сочи, че през м. май 2020 г. е почистил
двора от отпадъци, неколкократно е ползвал специална машина за отпушване
на дворната канализация, като е сторил разходи в общ размер на 200 лв. Моли
за уважаване на исковете.
С уточнителна молба от 5.10.2021 г. в условията на евентуалност, при
отхвърляне на исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД се претендира ответниците
като съсобственици да бъдат осъдени да заплатят вредите, на основание чл.
50 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез юрк. Д., в който
се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
иска. Иска по чл. 45 ЗЗД намира за недопустим доколкото банката е
6
юридическо лице. Посочва, че не са налице елементите за ангажиране на
гаранционно обезпечителната отговорност на банката, по реда на чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД. Оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи за
недоказаност на наличието на вреда. По повод на исковете по чл. 109 ЗС
посочва, че не е възпрепятствала упражняването на правото на собственост на
ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от страна на Д. М. А., чрез адв. К. Т.. В същия не
се оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на недвижимите имоти,
посочени в исковата молба, както и че ответниците са съсобственици на
ателието. Твърди, че незаконните преустройства са извършени от първия по
ред собственик - ищеца и съпругата му, преди закупуването му с Нотариален
акт № 160, том III, № 1557/1998 г. от страна на Ю. И. Н.. Сочи, че
стълбищната площадка не е преградена, откъдето извежда доводи, че не е
ограничен достъпа до покрива. Оспорва констатациите в Констативен акт №
1/11.01.2018 г. Твърди, че дори да се приеме, че са налице незаконосъобразни
преустройства, те не пречат за упражняване правото на собственост на ищеца.
Сочи, че причината за падането на предметите е обичайно овехтяване на
сградата. Оспорва предявените искове по чл. 109 ЗС. Оспорва твърдението, че
изграденото помещение е способствало за разрушаването на покрива на
тераса, покрита с керемиди. Излага, че по делото не са представени
доказателства за негодността за използването на керемидения покрив над
апартамента на ищеца. Предвид липсата на доказателства за реалната направа
на разноските, оспорва размера на претендираните имуществени вреди. Сочи,
че появата на мухъл в апартаментите на ищеца не е следствие на лошото и
некачествено отводняване на покрива над изграденото на терасата на
съсобствения между ответниците имот. Твърди, че не е ограничила
възможността за паркиране на автомобили във вътрешния двор. Сочи, че ако
е имало запушване, то е следствие на недобрата поддръжка и
несвоевременното отстраняване и почистване на есенни листа и отпадъци от
обичайното ползване на имота, а не от падане на мазилка и то само от имота
на ответниците. Моли за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
7
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
Д. Я. К. е собственик на апартамент № 1, разположен на първи етаж,
апартамент № 4 на втория етаж, апартамент № 5 на третия етаж и магазин,
находящи се в жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Цани Гинчев“ № 14.
Безспорно е обстоятелството, че Д. А. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД са
собственици при равни квоти на ателие със застроена площ от 88,42 кв. м.,
находящо се на етаж шести по КК и на етаж пети по документи в процесната
сграда, като собствеността от първата е придобита по силата на нотариален
акт от 13.08.2007 г., а банката – въз основата на Постановление за възлагане
от 19.02.2011 г. на ЧСИ Захари Д., рег. № 808 при КЧСИ. Не се оспорва, че
поради неосигуряването на достъп с протокол от 1.12.2006 г. е отложен
въводът във владение на банката по отношение на придобитата ½ ид. ч. от
имота.
От представения договор за строеж е видно, че незастроената част от
дворното място ще се ползва като открит паркинг, като с протокол от
6.03.1997 г. съсобствениците са решили, че до заплащане на дължимите суми
за довършителните дейности, Д. К. ще ползва двора по предназначение.
Видно е от Ситуацията към архитектурен проект на сградата, че в дворното
място са предвидено четири броя паркоместа.
В производството е представен договор за наем от 12.02.2010 г.,
сключен между Д. К. и Св.Ил., по силата, на който за срок от две години на
Св.Ил. му е предоставено ползването на две паркоместа във вътрешния двор
на сградата, при уговорен месечен наем от по 100 лева за всяко паркомясто.
В производството е представен Констативен акт № 1 от 11.01.2018 г.,
съставен от служители на община Варна, район „Приморски“ /л. 204 от
делото на ВРС/. В съдържанието, на който е посочено, че след извършена
проверка от съответните длъжностни лица на място и по документи за строеж
е констатирано преустройство на ателие с идентификатор №
*********.192.1.7, чрез извършване на строителство и завземане на общи
части, находящ се на адрес: гр. ***********, ет. 6. В протокола е посочено, че
имотът е собственост на Д. и Ч.Анг., както и че преустройството се изразява в
завземане на стълбищно пространство между етажи четири и пет, чрез
8
поставяне на входна врата на площадката, обособяване на санитарно
помещение на терасата на ателието, премахване на съществуващото
санитарно помещение и приобщаване на площта му към площта на
кухненския бокс, чрез събаряне на два броя вътрешни стени; премахване на
коридор, като площта му е приобщена към площта на една стая за почивка,
чрез премахване на три броя вътрешни страни. В резултатите от проверката
се съдържа констатация, че преустройството е извършено без необходимото
разрешение след 2007 г. На базата на констативния протокол, е съставена и
Заповед № 252 от 14.06.2018 г., на кмета на община Варна, район
„Приморски“, с която на Д. и Ч.Анг. им е наредено в тридесет дневен срок от
влизане на заповедта в сила да премахнат незаконния строеж. Заповедта е
надлежно връчена на страните, като видно от отбелязването не е била
обжалвана и е влязла в законна сила на 7.08.2018 г.
В производството е приобщена цялата преписка по изпълнение на
заповедта във връзка със събарянето на незаконното строителство, както и
сторените разходи от страна на община Варна в тази насока предвид липсата
на доброволно изпълнение.
В производството е назначена съдебно-техническа експертиза, както и
допълнителна съдебно-техническа експертиза заключенията, по които съдът
кредитира като обективно, компетентно дадени, съответстващи на останалия
събран доказателствен материал и неоспорени от страните. От основното
заключение се установява, че при огледа през 2021 г. е изградена входна
врата на площадката на четвъртия етаж, която ограничава единствения достъп
до покрива, която впоследствие през 2022 г. е била премахната от община
Варна. По повод на преустройствата посочва, че в ателието е обособено
санитарно помещение на терасата, като съществуващото такова е премахнато
и е присъединено към кухнята, а коридорът е приобщен към стаята за
почивка. Експертът е посочил, че за преустройството няма изготвен
инвестиционен проект и издадено разрешение. Уточнява, че поради
недоброто отводняване на покрива на санитарния възел на ателието се
появява влага в спалнята на апартамент № 5, както и че падат керемиди и
отломки, от покрива на ателието, както и улукът и водосточната тръба.
Вещото лице е посочило, че керемидите и отломките са падали върху покрива
на терасата на апартамент № 4, поради което е подменен с метална
конструкция и покритие от термопанели, като е изчислил, че разходите за
9
преустройството на покрива на апартамент № 4 са 1 575,21 лв., а тези за
терасата на апартамент № 5 - 812,03 лв. Уточнило е, че покривът на санитарно
помещение на терасата е дървена конструкция с покритие от керемиди, но
поради лошото му изпълнение и падането на улуците и водосточната тръба, е
намокрена дървената конструкция, което е довело огъване на дървените греди
и падането на керемиди върху терасите на долните етажи. Експертът при
огледа на място е констатирал, че е премахнат коминът в кухненския бокс,
както и отдушника в санитарното помещение на ателието, които са били
предвидени по проект. В отговор на въпрос № 10 са изчислени разходите,
необходими за почистване на двора, събирането им в чували и извозването
им, съответно в минимална стойност от 140 лв. Вещото лице е установило, че
средният месечен наем за ползване на двете тераси на апартаментите, за
периода от 1.01.2016 г. от 1.01.2021 г. възлиза на 695 лв. В отговор на въпрос
№ 12 е определил, че разходите за отстраняване на констатираните при
огледа вреди по стените на двата апартамента, представляващи влажни петна,
паднала боя и повредена мазилка са в общ размер на 565.65 лева. Посочило е,
че в двора на сградата, по проект са предвидени четири броя паркоместа, като
средната пазарна наемна цена на паркомясто възлиза на сумата от 100 лв.,
като е изчислило, че за периода от 1.01.2016 г. до 1.01.2021 г. общият размер
на наема е в размер на 24 000 лв.
В проведеното по делото о. с. з. вещото лице е посочило, че процесното
ателие се намира на последния етаж и е над апартаментите на ищеца.
Пояснило е, че по архитектурния проект на сградата е предвидено
изграждането на четири броя паркоместа във вътрешния двор на сградата,
които обаче не се използват доколкото все още не е достатъчно добре
разчистен теренът от отломките.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите – П.В.Д., Ил.К.Хр., Св.В.Ил., Ю. И. Н. и
Д. М. А..
От свидетелските показания на свидетеля Д. се установява, че е
собственик на апартамент № 6, който се намира под ателието, като от 2011 г.
живее в него. Споделя, че през годините винаги е имало теч и мухъл в
детската му стая поради течове от горния етаж, както и че нееднократно е
разговарял с Д. и със съпруга й. Сочи, че мазилката над неговата тераса се
10
рушала, падала върху покрива на неговия балкон и долния покрив на
жилището на Д. К.. Споделя, че е виждал мухъл и влага и в жилището на г-н
К., както и че керемиденият покрив над терасата му бил разрушен от
падащата мазилка. Излага, че отломките падали и в двора, който бил
необитаем и не можел да се използва за паркиране. Сочи, че още от 2008 г.
били подавани жалби по повод на поставената метална врата, с която се
ограничавал достъпа до покрива. Споделя, че санитарното помещение на
терасата в ателието било изградено, когато той е закупил имота си през 2011
г. Излага, че преди няколко години К. е правил ремонт на покрива на неговата
тераса, доколкото керемидите били разрушени от мазилката, като се е
налагало преминаване през балкона на свидетеля за достигане на покрива,
поради терасовидното оформление на сградата.
Свидетелят Хр. при разпита си е посочила, че е ползвала офис на
първия етаж на сградата от 1999 г., както и че знае, че г- н Н. и съпругата му
извършвали ремонт около 2010 г. Споделя, че около 2009 г. са започнали
проблемите в имота, доколкото е поставена врата, която прекъснала достъпа
до покрива, падали дъски, керемиди и мазилка. Излага, че към момента на
проблемите собственик на имота била Д. А.. Споделя, че е виждала мухъл в
апартамента на ищеца, който бил наличен и към настоящия момент. Излага,
че преди години съсед е паркирал колите си в двора, но сега това е
невъзможно. Сочи, че отвън е виждала изграденото санитарно помещение,
което мисли, че е от 2010 г.
От показанията на свидетеля Св.В.Ил. се установява, че същият живее
на съседния адрес отпреди 30 г. Споделя, че е сключил договор за наем с
ищеца в периода около 2010-2012 г., за да паркира във вътрешния двор
автомобила си. Сочи, че преустановил паркирането, доколкото падали
парчета мазилка и керемиди от терасата на последния етаж и удряли колата
му.
Свидетелят Н. при разпита си посочва, че преди около 20 години е
притежавала имот в процесната сграда, но не помни от кого го е закупила,
както и какво е било състоянието му. Споделя, че е извършвала
довършителни работи – паркет и мебели, в края на 90-те години, но не и
преустройства и ремонти.
От свидетелските показания на свидетеля А. се установява, че е
11
притежавал имот на ул. „Цани Гинчев”, но също не помни на кой номер е бил,
като го е закупил от Ю. Н.. Споделя, че не е живял там, директно го е продал,
както и че след закупуването му не е правил никакви преустройства в него.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните
части, поради което същото е влязло в сила в тези части.
Предмет на настоящото производство е първоинстанционното решение
в осъдителната част, досежно иска по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Д. М. А..
Предявеният иск, предмет на настоящата проверка е с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника – Д. А. да заплати на ищеца обезщетения
за претърпени имуществени вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да са
доказани следните предпоставки: 1/. да е осъществено противоправното
действие и бездействие (незаконно обособяване на санитарно помещение на
ателието и неполагане на грижи за поддържане на същото), 2/. настъпилите
вреди в твърдения вид и обем, както и 3/. наличието на причинно - следствена
връзка между тях.
Във въззивната жалба не се оспорва извода за наличието на незаконно
преустройство, а единствено само то да е осъществено от страна на Д. А..
Въпреки това следва да се посочи, че от съвкупността на събраните по
делото доказателства, както и и от заключенията по съдебно-техническа
експертиза, допълнителната такава и представените от община Варна
строителни книжа безспорно се установява, че в процесното ателие без
необходимите строителни книжа е извършено преустройство, изразяващо се в
изграждане и обособяване на санитарно мокро помещение на терасата на
жилището, премахване на съществуващото такова и присъединяването му
към кухненския бокс, премахването на коридора и присъединяването на
площта към стаята за почивка чрез премахването на вътрешни стени, както и
завземането на общи части посредством преграждането на стълбищната
площадка на четвъртия етаж и възпрепятстване на единствения достъп до
покрива на сградата. Отделно от това, преустройствата по вид и обем са
12
възприети и индивидуализирани в Констативния протокол № 1 от 11.01.2018
г., съставен от служители на община Варна, район „Приморски“, както и в
последващо издадената влязла в сила Заповед № 252 от 14.06.2018 г. на кмета
на община Варна, район „Приморски“. С оглед на горното, посочените
действия доколкото не отговарят на изискванията за тях са противоправни,
поради което следва да се заключи, че неподдържането им също представлява
противоправно бездействие, доколкото не е положена дължимата необходима
грижа.
Във връзка с направата на преценка за лицата, както и момента на
извършването им, настоящият съдебен състав намира следното:
От съвкупността на събрания доказателствен материал по делото, в
частност съдържанието на нотариалния акт от 13.08.2007 г. се установява, че
процесното ателие е разположено на пети терасовиден етаж, с площ е от
88.42 кв. м. и се състои от работно помещение, две стаи за почивка, санитарен
възел, килер, коридор и две тераси. Изрично в съдържанието на Констативния
протокол № 1 от 11.01.2018 г., съставен от служители на община Варна,
район „Приморски“, както и в последващо издадената влязла в сила Заповед
№ 252 от 14.06.2018 г. на кмета на община Варна, район „Приморски“ е
посочено, че преустройствата са изградени от Д. А. и съпруга й, както и че
последните ги поддържат и към момента на съставянето на писмените
документи. Наличието на незаконното преустройство към 10.02.2011 г., съдът
намира за установено и от съдържанието на депозираната жалба от страна на
Ст.М. и В.М. до кмета на община Варна, район „Приморски“, доколкото в
същата се съдържа детайлно описание на извършените преустройства, които
са възприети в този обем и от страна на извършения през 2021 г. оглед на
вещото лице при изготвянето на заключението по съдебно-техническата
експертиза. Отделно от това, свидетелят Д., притежаващ обект под
процесното ателие, при разпита си изрично е посочил, че при закупуването на
апартамента му през 2011 г. вече са били налични проблемите с течовете от
горния етаж, както и че е разбрал, че над детската стая в апартамента му на
горния етаж е изградено мокро помещение, както и че мисли, че жалбите
спрямо изградената метална врата на стълбищната площадка са от 2008 г. От
показанията на свидетеля Хр., която има пряко добити впечатления за
сградата след изграждането й, се установява, към момента на започване на
проблемите, собственик на ателието е била г-жа Д. А.. Свидетелските
13
показания на свидетелката Хр., в частта, в която е посочила, че г-н Н. и
съпругата му са живеели в ателието и са извършили ремонт в същото, може
би около 1999 г. – 2000 г. с дизайнер, следва да бъдат съобразени изложеното
от свидетеля Ю. Н., че след закупуването на ателието са извършвали
довършителни дейности като поставянето на паркет и обзавеждане, като не са
извършвали преустройства. От показанията на свидетеля А., който е закупил
ателието от семейство Н.и се установява, че същият не е правил
преустройства в имота, като директно го е препродал. На следващо място,
следва да бъдат съобразени и показанията на свидетеля Д., в които се посочва,
че в част от годините ателието е било използвано от роднини на Д. А., както и
че към настоящия момент въпреки, че след принудителното събаряне,
липсата на ток и вода, ателието продължава да се обитава. Затова и следва да
се приеме, че преустройствата в имота са били извършени след закупуването
на имота през 2007 г. от страна на Д. А. и съпругът й преди 2011 г.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания по повод вида и
размера на имуществените вреди. Във връзка с преценката на горепосочените
критерии, настоящият съдебен състав съобрази заключението по съдебно-
техническата експертиза. От същото се установява, че поради недобрата
поддръжка на покрива на изградения санитарен възел на терасата на ателието
падат керемиди и отломки върху покривите на терасите на апартаменти № 4 и
№ 5, които са собственост на Д. К..
При огледа си, експертът е установил, че покривът на терасата на
апартамент № 4 е подменен с метална конструкция и е покрит с термопанели.
За ремонта е било необходимо сваляне на керемидите, демонтиране на
покривната конструкция и дървена ламперия, както и изграждане на нов
покрив, което включва доставка и монтаж на материали, термопанели,
гипсокартон, както и боядисване с латекс с обща изчислена стойност от
експерта от 1 575,21 лв.
По повод на извършените налични и към момента на огледа строителни
дейности, нужни за поправяне на вредите на покрива на апартамент № 5,
вещото лице е посочило, че е необходимо сваляне на керемидите,
пренасянето и товаренето им, демонтаж на покривна конструкция и дървена
ламперия, монтаж на нова покривна конструкция, нова ламперия, челна дъска
и монтаж на улук, на обща стойност от 812,03 лв.
14
Експертът е определил, че средствата за почистване на двора от
падналите строителни отпадъци и отломки от покрива на ателието са в
минимален размер от 140 лв., в който се включва събирането им в чували и
извозването им. Видно от представения касов ордер, ищецът е заплатил
сумата в размер на 160 лв. за отпушване на дворната канализация с машина
„Макита“. В тази насока са и свидетелските показания на свидетеля Хр. за
запушване на каналите на вътрешния двор, респ. за отпушването им, както и
падане на отломки от покрива на изграденото санитарно помещение на
терасата.
Във връзка с некачественото изпълнение на покрива на санитарния
възел на ателието, вещото лице е заключило, че атмосферните води са се
стичали по външните стени на сградата, което е довело до образуването на
влажни петна, както и падането на боя и мазилка на стените в апартаменти №
4 и № 5. Наличието на влага, както и падането на мазилка в апартаментите на
Д. К. се установява категорично от самото вещо лице при огледа на място на
стаите, както от свидетелските показания на свидетелите – Д. и Хр.. За
отстраняване на вредите следва да се предприеме стъргане на наличната боя,
изкърпване на гипсова шпакловка, полагане на защитно покритие при
боядисване, както и боядисване с латекс, като вещото лице е изчислило
разходите за горните действия в общ размер на 565,65 лв.
Експертът, след запознаване със строителните книжа на сградата, в
частност с архитектурния й проект, договора за строеж и приложената по
делото Ситуация към архитектурния проект, е заключило, че в същата във
вътрешния двор е предвидено обособяване на четири места за паркиране.
Отделно от това, от представения неоспорен протокол от 6.03.1997 г. се
установява, първоначалните съсобственици на дворното място са постигнали
съгласие, то да се използва от Д. К.. В производството, не са наведени
твърдения, а и представени доказателства в насока за промяна на уговорката.
По делото се установи, че през 2010 г. дворът е бил използван за паркирането
на автомобили, като в тази насока е представен и договор за наем от
12.02.2010 г., сключен между Д. К. и свидетеля - Св.Ил., по силата, на който
за срок от две години на Св.Ил. му е предоставено ползването на две
паркоместа във вътрешния двор на сградата, при уговорен месечен наем от по
100 лева за всяко паркомясто. От свидетелските показания на свидетеля Ил.,
15
Хр. и Д. се установява, че след 2012 г. дворът не е използван за паркиране,
доколкото падали предмети от покрива на терасата на последния етаж и
удряло леките автомобили, вкл. и този на свидетеля Ил.. В тази насока е и
заключението на вещото лице, от което се установява, че падането на
отломките е продължило до принудителното премахване на незаконното
строителство във връзка с издадената заповед от кмета на община Варна,
район „Приморски“, осъществено през 2022 г. Затова и следва да се приеме,
че за целия претендиран период от 1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., Д. К. е бил
лишен от възможността да използва вътрешния двор на сградата съобразно
предназначението му, а именно за паркирането на четири броя автомобили.
В разглеждания случай, във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания относно настъпването на вредите, респ. техния размер. Въпреки
това, единствено за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав,
следва да посочи, че от събраните по делото доказателства, се установява, че
Д. К. е бил лишен да ползва вътрешния двор предвид предоставянето му,
поради което съобразно обичайното развитие на ситуацията, в патримониума
му действително е могло да настъпи промяна. Този извод следва от
преценката на преките, така и на косвените доказателства, а именно: че
сградата се намира в район с трудно паркиране, за предходен период от време
е имало сключен договор за наем, с определена наемна цена от по 100 лева за
всяко, поради което следва да се приеме за доказано претърпяването на
вредите под формата на пропуснати ползи, следствие лишаване от
ползването.
Експертът е изчислил, че средната пазарната цена на наема на едно
паркомясто за този район варира от 50 до 150 лв. на месец, като е определил,
че общата стойност на наема по средни пазарни цени за ползването на четири
броя паркоместа за периода от 1.01.2016 г. до началото на 2021 г. възлиза на
24 000 лв. Затова и следва да се приеме, че предявеният частичен иск за
заплащане на сумата в размер на 8 000 лева, представляваща имуществени
вреди следствие лишаването от ползване на четирите паркоместа, се явява
основателен в пълния заявен размер и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, след като
съобрази размерите на претендираните по вид и пера обезщетения за
имуществени вреди, които са предмет на въззивното производство, намира
16
предявения иск за заплащане на сумата в размер на 10 200 лева за
основателен в разглежданата част.
По повод на оплакванията от въззивника, наведени във въззивната
жалба за погасяване на исковата претенция по давност, настоящият съдебен
състав формира следните изводи:
В първоинстанционното производство от страна на ответника – Д. А.,
настоящ въззивник, не е било релевирано възражение за погасяване по
давност на иска.
В указанията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2013 Г., ОГТК на ВКС се приема,
че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК,
с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. Възражението за погасяване на иска по давност също се
преклудира в посочения срок, доколкото по естеството си не може да се
основава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се
прекъсва.
В разглеждания случай, в първоинстанционното производство подобно
възражение не е било релевирано от страна на ответника – настоящ въззивник
– Д. А.. По силата на концентрационното начало в процеса, пропускът на
страната не може да поправи пред въззивната инстанция доколкото се касае
за собствена небрежност, допуснала в първоинстанционното производство. В
исковата молба /л. 5 от делото на ВРС/ изрично е посочено, че незаконният
строеж е извършен след 2007 г., каквото е съдържанието и на приложената
към исковата молба заповед № 252 от 14.06.2018 г., издадена от кмета на
район „Приморски“ – община Варна, както и на това на Констативния
протокол от 11.01.2018 г., който също е част от доказателствения материал по
делото. Доколкото на страната е връчен препис от исковата молба и е могла
да се запознае с приобщения доказателствен материал, то следва да се
приемат за неоснователни доводите на въззивницата, че едва в хода на
производството е установен моментът на извършване на процесното
преустройство, респ. че са налице нововъзникнали обстоятелства по смисъла
на чл. 147 ГПК, респ. че са налице процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд във връзка с непредоставянето на възможност за
ангажирането на доказателства по повод на същите.
17
Отделно от това, следва да се посочи, че възражение за погасяване на
вземането за имуществени вреди е направено единствено от страна на
процесуалния представител на другия ответник в пледоариите по същество на
спора, респ. след срока по чл. 131 ГПК. Заявеното процесуално действие от
страна на пълномощника на другия ответник от една страна е преклудирано, а
от друга - не рефлектира върху правната сфера на възззивницата. С оглед на
горното, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същество на
възражението.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението се явява правилно в обжалваната част и
като такова следва да се потвърди в същата.
Относно присъждането на съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, разноски се дължат в полза на въззиваемия.
Същият претендира заплащането адвокатско възнаграждение от 1500 лева.
Съставът на съда, като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
1318 лева. Съобразно фактическата и правна сложност по спора, както и
липса на значително надвишаване на уговорения размер, възражението за
прекомерност не следва да бъде уважавано. Затова в полза на Д. К. следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2350 от 14.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която Д. М.
А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, е осъдена да заплати на Д. Я.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, сумата от 10 200 лв. /десет
хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
18
имуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди, в
размер общо на 1000 лв., представляваща стойността на разрушения тухлен
покрив на терасата на апартамент № 4, съставляващ имот с идентификатор №
10135.2560.192.1.4 по КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени
вреди, в размер общо на 800 лв., представляваща стойността на ремонта на
покрива на терасата на апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор
№ 10135.2560.192.1.5 по КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за ремонт на стените на спалните на апартамент № 4 с
идентификатор № *********.192.1.4 и апартамент № 5, с идентификатор №
10135.2560.192.1.5; обезщетение за имуществени вреди, вследствие
невъзможността ищецът да ползва намиращите се в двора четири паркоместа,
за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., в размер на наемната цена по
средни пазарни цени за района, в размер на 8 000 лв., частично претендирана
като част от общо сочен размер от 24 000 лв.; както и обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходите за отпушване на дворната
канализация през 2020 г., с машина „Макита“ - двукратно за сумата в размер
на 160 лв., и за почистване на двора и изнасяне на отпадъци на двама човека
по 20 лева на ден на човек - 40 лева, общо 200 лв.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, да
заплати на Д. Я. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, сумата от 1
500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните
части, поради което същото е влязло в сила в същите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20