№ 71
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120200817 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Г. Н., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-00**** от 13.02.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР
– Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 2, вр.чл. 179, ал. 1, т. 5, пример 1,2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 80
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месецa.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
процесното нарушение, тъй като другият водач е управлявал МПС в бус лента при наличие
на пътен знак Б3. Оспорва да е напуснал мястото на настъпилото ПТП, като поддържа, че
единствено е преместил автомобила на безопасно за движението място, където останал час
и половина. Сочи, че не му е ясно за какви разногласия и за какви обстоятелства са били
налице според АНО. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. В., която
поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.12.2022 г., около 07:52 часа, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** в гр. Бургас, по бул. „Захари Стоянов“, като на
кръстовището с ул. „Комлушка низина“ не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“,
навлязъл в кръстовището и отнел предимството на движещия се по път с предимство в бус
лента, обозначена с пътен знак „Б3“ автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********,
управляван от свидетеля П. Г. М.. Управляваният от жалбоподателя автомобил блъснал
автомобила на свидетеля М., като настъпили материални щети по двете МПС, но нямало
пострадали лица. Свидетелят М. помогнал на жалбоподателя да отмести от пътното платно
автомобила „Опел Астра“, за да не пречи на другите участници в движението. Тъй като
свидетелят М. управлявал служебен автомобил се върнал до управлявания от него „Форд
Транзит“ и се обадил на свой колега, който отговаря за транспортните средства на
работодателя на свидетеля М.. Свидетелят М. обяснил, че има двустранен протокол и
попитал дали да го попълнят с жалбоподателя или да извикат служители на сектор „Пътна
полиция“. Свидетелят М. бил посъветван от своя колега да попълнят двустранен протокол за
настъпилото ПТП. М. взел протокола от автомобила и се запътил към мястото където бил
преместен автомобилът на жалбоподателя. Жалбоподателят от своя страна позвънил на своя
колега Ж.П. и го помолил да му помогне да издърпат автомобила до работното им място,
което се намирало в близост до мястото на настъпилото ПТП. Наближавайки, М. забелязал,
че жалбоподателят го няма, а на мястото бил само неговият автомобил. Свидетелят М. се
върнал при управлявания от него автомобил и позвънил на спешен телефон 112. След
известно време докато изчаквал полицейските служители, М. видял, че вече и автомобилът
на жалбоподателя не бил на мястото, където го изместили. Същият бил преместен от
жалбоподателя с помощта на свидетеля П.
На подадения сигнал били изпратени да окажат съдействие свидетелите О. А. и Д. В. и
двамата служители в сектор „Пътна полиция“. Дежурен служител в ОДЧ към МВР – Бургас
установил телефонния номер на жалбоподателя и се свързал с него, като жалбоподателят
посочил къде се намира. Свидетелите А. и В. го установили на работното му място.
Свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени две нарушения по
ЗДвП, като първото било за това, че е отнел предимство на управлявания от М. автомобил, в
резултат на което е причинил настъпване на ПТП с материални щети по двата автомобила.
На второ място АУАН бил съставен и за това, че жалбоподателят е напуснал мястото на
ПТП при наличие на разногласие с другия водач, относно причините за настъпилото ПТП.
Същевременно бил съставен АУАН и срещу свидетеля М. за неправомерно управление на
МПС в бус лента.
Впоследствие било издадено и обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
2
делото доказателства.
На първо място фактическата обстановка се установява от показанията на свидетеля
М.-другият водач участвал в настъпилото ПТП. Свидетелят категорично заявява, че след
като взел протокол за ПТП, се насочил към автомобила на жалбоподателя, но същият не е
бил на мястото. Т.е. категорично се установява, че жалбоподателят е напуснал мястото на
ПТП. Показанията на М. в тази част се потвърждават и от показанията на двамата служители
на сектор „Пътна полиция“, които са отишли да окажат съдействие. Свидетелите А. и В.
посочват, че когато са пристигнали са установили единствено присъствието на свидетеля М..
И двамата полицейски служители посочват, че местоположението на жалбоподателя е било
впоследствие установено от дежурен служител. Следователно безспорно от показанията на
М., А. и В. се установява, че жалбоподателят не е останал на място след настъпилото ПТП
докато пристигнат компетентните органи на МВР. Тук е мястото да се обсъди защитната
теза на жалбоподателя, че е чакал около час и половина, но никой не е дошъл на мястото.От
събраните по делото доказателства не може според съда да се направи категоричен извод,
след колко време от настъпване на инцидента са пристигнали на място свидетелите А. и В..
В показанията си двамата свидетели излагат информация, че техният екип е бил изпратен,
тъй като се е намирал най-близо до произшествието. Изказват предположение, че са били
изпратени от дежурен служител веднага след подаване на сигнала. Данни за изминалия
времеви интервал до пристигането на А. и В. се съдържат и в показанията на свидетеля М..
Свидетелят М. сочи, че се е обадил на тел. 112 около 10-15 минути след настъпване на ПТП-
то, а относно пристигането на полицейските служители посочва, че са дошли на мястото
около 10 минути след подаване на сигнала. Както се установи от фактическа страна М. е
подал сигнал на спешен телефон 112, едва след като с жалбоподателя са изместили
автомобила на Н., за да освободят движението за другите автомобили, след като М. е
разговарял със свой колега по телефона, след което е отишъл при жалбоподателя да
попълнят протокол и е установил, че го няма и едва тогава се е върнал при автомобила си и
се е обадил за съдействие от контролните органи. От събраните доказателства не може да се
направи извод за какъв период от време са се осъществили посочените факти, но може да се
предполага, че е изминало време, което жалбоподателят да е възприел като по-
продължителен период. Независимо от това като участник в ПТП, жалбоподателят е бил
длъжен да не напуска мястото без значение колко време е било необходимо, за да се
установят причините за настъпилото ПТП и последиците от него.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М., А. и В., които са
последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
За да защити тезата си жалбоподателят е ангажирал доказателства – показанията на
свидетеля Ж.П. негов колега, който му е помогнал да преместят автомобила от мястото.
Свидетелят П.посочва, че когато е отишъл не е видял другия водач – свидетеля М.. В
показанията на свидетеля обаче се съдържат данни, които поставят под съмнение дали
3
свидетелят е възприел обективно, че М. не е бил на мястото. П.посочва, че е имало друг
автомобил, но не този с който е настъпил ударът. П.заявява, че е видял впоследствие при
воторо отИ.е на мястото свидетеля М. и управлявания от него микробус на паркинга на
намиращ се в близост магазин „Мосю Бриколаж“. При така посоченото от П. съдът намира,
че не следва да се кредитират показанията на П.относно твърденията му, че М. е напуснал
мястото на настъпилото ПТП. След като П.сочи, че го е видял впоследствие на паркинга на
магазин „Мосю Бриколаж“, съвсем логично според съда е да се приеме, че М. е бил там и
при пристигането на П.при автомобила на жалбоподателя. Както стана ясно между двата
автомобила (на жалбоподателя и М.) е имало разстояние около 6-7 метра. Отделно от това
произшествието е настъпило в работно време сутрин при интензивно движение и житейски
логично е да се приеме, че когато е отишъл П.да помогне на жалбоподателя, е бил
концентриран в извършване на действия по изтегляне на автомобила, поради което може да
се допусне, че не е видял управлявания от М. микробус. Още повече П.споделя за
присъствието на друг автомобил, но по делото не са събрани доказателства да е имало друг
спрян автомобил с друг водач, който да е станал свидетел на настъпилото ПТП. В
показанията си М. категорично заявява, че не е напускал мястото, а е изчаквал пристигането
на полицейските служители вътре в автомобила. Съдът два варя на показанията на М. и
приема от фактическа страна, че свидетелят М. не е напускал мястото. Логично е да се
приеме, че след като е подал сигнал на тел. 112, същият е останал, за да изчака пристигането
на контролните органи.
В подкрепа на установените по делото факти са и събраните писмени доказателства.
Съставен е от свидетеля А. и протокол на настъпилото ПТП, в който са посочени
причинените щети по автомобилите, участвали в произшествието. Отразена е й схема на
настъпилото ПТП.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяна на обжалвания акт.
4
По нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба участниците в движението трябва да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при управление на
МПС жалбоподателят е нарушил пътен знак Б2, който предписва задължение за спиране и
пропускане движението на автомобили, пътуващи по път с предимство. В резултат от
нарушението управляваният от жалбоподателя автомобил блъснал автомобила, управляван
от свидетеля М.. Тези факти безспорно се установяват от показанията на свидетелите М., А.
и В.. От показанията на свидетелите А. и В., които са били изпратени на място да окажат
съдействие се установява, че причината за настъпилото процесно ПТП безспорно е
поведението на жалбоподателя, който е отнел предимството на свидетеля М.. Независимо,
че свидетелят М. е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата
(управлявал в бус лента), свидетелят В. обяснява в показанията си, че причината за ПТП-то е
движението на автомобила на жалбоподателя, който не е спрял на знак Б2. Следователно
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е доказано по несъмнен начин.
При така установеното правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 179,
ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и е наложил предвидената санкция във фиксиран размер – глоба от
200 лева.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, приложена от наказващия орган в
конкретния случай е бланкетна, като според нея подлежи на наказване лице, което наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За реализирането на
отговорността на нарушителя по този текст е необходимо бланкетната норма да бъде
запълнена чрез посочване на конкретните задължения, които участникът в произшествието е
нарушил. От своя страна задълженията също трябва да са предвидени по нормативен ред,
поради което препращането следва да е към съответните норми, които предвиждат
задължения за лицето, от които то се е отклонило. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при
което са причинени само имуществени вреди, като задълженията са посочени от
законодателя в три отделни подточки, а именно: а) да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие
5
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Коя
от трите хипотези е налице се определя от установената фактическа обстановка. Видно от
АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Изложените в АУАН факти също навеждат на категоричен извод за осъществен от
жалбоподателя състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Същите факти са
били отразени и в НП. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното в
жалбата възражение, че не става ясно какво разногласие е било налице между водачите на
двата автомобила и за какви обстоятелства. От събраните по делото доказателства
категорично се установява настъпило ПТП между управляваните от жалбоподателя и
свидетеля М. автомобили. Установява се, че двамата водачи са разговаряли помежду си,
като свидетелят М. решил да се посъветва със свой колега, тък като е управлявал служебен
автомобил дали да се попълни двустранен протокол, или да съобщи на компетентните
органи. Намерение за попълване на двустранен протокол между двамата водачи се извежда
и от показанията на свидетеля П. който посочва, че жалбоподателят и дригият водач са
искали да попълнят протокол за ПТП. Независимо от това не се е стигнало до попълване на
такъв протокол, т.е. двамата водачи не са постигнали съгласие за причините за настъпилото
ПТП и не са го отразили в съответния документ (двустранен протокол). По тази причина е
било необходимо да се изиска съдействие от служители от сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Бургас. След като жалбоподателят напуснал мястото и не се е съставил протокол,
свидетелят М. подал сигнал на тел. 112. Категорично се установи от фактическа страна, че
когато са пристигнали на мястото на произшествието полицейските служители (свидетелите
А. и В.) са установили единствено свидетеля М. като водач на МПС, участник в ПТП. Така
описаните фактически положения категорично могат да бъдат подведени под нормата на
чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като при липса на съгласие между участниците в ПТП,
отразено в двустранен протокол, жалбоподателят е бил длъжен да остане на място и да
изчака пристигането на свидетелите А. и В.. След като не е изпълнил това свое задължение,
жалбоподателят е нарушил предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП предписание за
водачите на МПС, участници в ПТП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда
налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и
„глоба“ от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна
разпоредба като относима. От справка за водач на жалбоподателя се установява, че за
продължителния период от време - от 1975 г. до настоящия момент, жалбоподателят е бил
само два пъти санкциониран за нарушения по ЗДвП извън настоящия случай, поради което
правилно са му били наложени наказания около предвидените минимални размери на
наказанията, а именно 2 месеца „лишаване от право да управлява МПС“ и глоба 80 лева.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
6
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и
присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-00**** от 13.02.2023 г.,
издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което
на И. Г. Н., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, вр.чл. 179, ал. 1, т. 5, пример 1,2
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ 200 лева, а
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“
ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 80 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месец.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсулстско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7