№ 1236
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503637 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 4945 от 12.08.2020г., постановено по гр.д. № 10248/2018г.
по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. Д. С. сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 16.11.2017г., като предявеният иск е отхвърлен
до пълния претендиран размер от 100 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от С. Д. С., с която се обжалва съдебно
решение № 4945 от 12.08.2020г., постановено по гр.д. № 10248/2018г. по
описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в отхвърлителната му част до пълния
претендиран размер на иска за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от 100 000 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и
преценил правилно всички доказателства по делото при постановяване на
обжалваното съдебно решение. Излага доводи за неправилност на решението
поради неспазване на принципа за справедливост при обезщетяването на
неимуществени вреди, заложен в разп. на чл. 52 ЗЗД.
1
По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с
което да уважи в пълния размер от 100 000 лв. предявения иск за
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата
страна ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва съдебно решение № 4945 от 12.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 10248/2018г. от 08.09.2020г., постановено по гр.д. №
9285/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в частта, в която е уважен
частично предявеният от ищеца С.С. иск и ответникът е осъден да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение, в
обжалваната част, е постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Излага
съображения за недоказаност на претендираните от ищеца неимуществени
вреди. Счита, че дори такива да са настъпили, то не е доказана пряката
причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото и поддържано от
органите на ответника обвинение.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното
решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск.
Алтернативно се прави искане за изменение на решението като бъде намален
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди,
че определеният размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на
принципа за справедливо обезщетяване, предвид разп. на чл. 52 ЗЗД. Моли,
да бъде изменено решението и в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца, въззиваема
страна в настоящото производство С.С.. Оспорва жалбата въззивната жалба
на ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и моли същата да бъде
оставена без уважение.
В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника ПРБ са
образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с
обвинение в престъпление от общ характер, продължило от 01.11.2013г. до
16.11.2017г., като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания, притеснения в личен и професионален
план, накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто име в
обществото. Твърди също, че в следствие на психическото напрежение и
стреса от повдигнатото и поддържано в продължение на над пет години
обвинение и извършените процесуално-следствени действия от органи на
ответника, се е влошило физиологичното и психологическото му здраве:
2
изпитвал е стрес, дискомфорт, изпадал е в негативни емоционални
състояния. Твърди, че вследствие на наказателното преследване
здравословното му състояние се е влошил: възникнали са хипертонични
кризи, тревожност, безсъние, често главоболие.
По изложените съображения ищцата моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на
ответника.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
постъпилия писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, изразява становище,
че искът за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани
твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и
действията на ответника.
Счита, че продължителността на досъдебната фаза на наказателното
производство е протекла в разумен срок, съобразно фактическата и правната
сложност на делото. Счита, че размерът на претендираните неимуществени
вреди не отговаря на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото
се установява, че с Постановление от 17.10.2012г. по ДП № 5299/2012г. по
описа на СДВР ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - състав
на престъпление длъжностно присвояване. Със същото постановление е взета
и мярка за неотклонение „парична гаранция от 10 000лв.“. Бил е изготвен и
внесен в съда обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 20799/2014г.
по описа на СРС, НО,1-7-и състав.
На 04.10.2016г. мярката за неотклонение „парична гаранция“ е
изменена на „подписка“.
С Присъда от 28.06.2017г. по НОХД № 20799/2014г. на СРС, НО, 107-
и с-в, ищецът е признат за невиновен по повдигнатите от ПРБ обвинения.
Присъдата е била протестирана от ПРБ.
С Решение № 1213/16.11.2017г. по ВНОХД № 4505/2017г. на СГС, НК,
15-и въззивен с-в., оправдателната присъда е потвърдена. Решението на
въззивния съд е окончателно.
По делото е разпитан един свидетел: К. Г. И., воден от ищцовата страна,
без родство. Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1,
3
респективно от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на С.С. е
НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ПРБ е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 1 от ЗОДОВ е
основателен.
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране
отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на
правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена),
претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от
изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на 5 000 лв.
Предвид влизането в сила на окончателен съдебен акт - Решение № №
1213/16.11.2017г. по ВНОХД № 4505/2017г. на СГС, НК, 15-и въззивен с-в, с
което е потвърдена оправдателната Присъда от 28.06.2017г. по НОХД №
20799/2014г. на СРС, НО, 107-и с-в, воденото срещу ищеца наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда и следва да се приеме,
че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на
предварителното производство, вземане мярка за неотклонение „парична
гаранция“ и „подсписка“ и извършваните процесуални действия във връзка
с проведеното разследване и повдигнатото и поддържано на две инстанции
обвинение са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.
Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания,
изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, чрез препятстване
правото му на свободно придвижване, довели са до изпитвани негативни
4
емоции и субективно чувство на притеснение и страх от неоснователно
осъждане.
Съдът приема за доказан факта, че наказателното производство,
образувано и водено от органи на ответника срещу ищеца е продължило
общо около пет години, но предвид тежестта и обема на разследването и
проведените на две инстанции съдебни наказателни производства, намира че
същият е бил приемлив.
Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на
органи на ответника са довели до дискредитиране доброто име на ищеца в
различни кръгове на обществото: професионалните му среди, в широк семеен
кръг и сред приятели, предвид свидетелските показания.
Несъмнено, процесното наказателно производство, продължило около
пет години е довело до негативни последици за психиката и
емоционалността на ищеца, които съставляват претърпени вреди по см. на
ЗОДОВ, но тези вреди не са били тежки и с непреодолим характер.
Съдът приема за доказан факта, че ищецът е бил поставена в условия
на повишен стрес за продължителен период от време, което обстоятелство е
довело до повишена тревожност, безсъние, главоболие, които от своя страна
са дали негативно физиологично отражение, но същото не би могло да се
квалифицира като болестно състояние, доколкото не са ангажирани
доказателства в тази насока.
В исковата молба ищцата твърди, че вследствие на наказателното
преследване е бил диагностициран с хипертонични кризи. В хода на
първоинстанционното производство ищецът не е ангажирал доказателства, че
е диагностициран с това заболяване и за евентуалната причинно-следствена
връзка между заболяването и незаконните действия на органи на ответника.
Доказателствената тежест в процеса е била изцяло за ищцовата страна,
която като твърди определени положителни факти, на които основава
исковата си претенция е следвало по пътя на пълното и главно доказване на
докаже същите, още повече че в случая са допустими писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства (съдебни експертизи).
Ангажираните гласни доказателства, не са достатъчни да докажат
твърдените от ищеца преживени болестни състояния, нито пряката причинно
- следствена връзка между тези състояния и действията на органи на
ответника.
Взетата мярка за неотклонение „парична гаранция, изменена
впоследсвие в „подписка“ са сред по-леките мерки за процесуална принуда.
Те също водят до ограничаване на личните права на ищеца, но не са
представени доказателства, от които да е видно, че реално тези му права са
били ограничени: не се твърди, че е отказано временно изменение на
мерките по искане на ищеца.
Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца вреди, приети за доказани по-горе и действията на
5
органите на ответника. Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 ал.1 т.3 предл.
първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции и
преживявания. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени
от ищеца са характерът на обвинението, срокът и продължителността на
водените следствени и процесуални действия, както и конкретните
обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищцата и създаването
на обективни трудности в обичайния му живот, по време на воденото
наказателно производство. При определяне размера на обезщетението следва
да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и
обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на
претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от
обективна страна в материални блага.
Воденото наказателно производство за период от около пет години,
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ и „подписка“,
безспорно са причинили изживяваните от ищеца негативни емоции през този
период и са довели до вреди, изразяващи се в негативни последици,
свързани основно с емоционалното състояние на ищеца, но тези последици не
са били тежки, необратими или непреодолими.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 5 000 лв. представлява
справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Като е достигнал до друг извод относно размера на справедливото
обезщетение първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно
и неправилно решение.
По наведените във въззивните жалби оплаквания: Спорният въпрос е
размерът на следващото се обезщетение за претърпените вреди.
Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство счита, че
определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е
съобразен с чл.52 от ЗЗД, като е силно завишен.
Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира
оплакванията на въззивника-ответник за частично основателни.
Присъденото обезщетение следва да бъде намалено до размера на 5
000 лв.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство счита, че
определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е
съобразен с чл.52 от ЗЗД, като е силно занижен.
6
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя С.С. досежно
необсъждане от първоинстанционния съд на всички, наведени с исковата
молба обстоятелства, на които основава исковата си претенция.
Първоинстанционният съд, както и настоящият съдебен състав, при
определяне размера на обезщетението съобразяват всички изложени от ищеца
обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като всяко от тях е
субсумирано под определена категория действия на органи на ответника,
извършвани при и по повод воденото наказателно производство срещу
ищеца.
Настоящият съдебен състав, намира че присъденото с
първоинстанционното решение обезщетение от 10 000 лв. е завишено.
Изхождайки от разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика,
вкл. и ППВС №4/68 г., и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290
от ГПК, както и по изложените по-горе аргументи, следва да се приеме, че
сумата от 5 000 лв.. за продължилото около пет години незаконно
наказателно производство, завършило с оправдателна присъда за ищеца,
съставлява справедливо, съобразено с всички критерии обезщетение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част до
размера на 5 000 лв. и да бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен за сумата над 5 000 лв. до уважения размер от 10 000 лв.
ведно със следващата се законова лихва от 16.11.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Решението следва да бъде изменено и в частта за
разноските.
В останалата му обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Разноски за настоящата инстанция на страните не
следва да бъдат присъждани, предвид изхода на въззивното производство.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 4945 от 12.08.2020г., постановено по
гр.д. № 10248/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, В ЧАСТТА, с
която е уважена исковата претенция на С. Д. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение на осн. чл.2 ал.1
т.3 предл. първо от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно
водено наказателно производство по ДП № 5299/2012г. по описа на СДВР и
по НОХД № 20799/2014г. на СРС, по ВНОХД № 4505/2017г. на СГС, по
които на ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в престъпление
по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1от НК, за разликата над
присъдената сума от 5 000 лв. (пет хиляди лева) до сумата от 10 000 лв. (десет
7
хиляди лева), както и в частта с която е присъден адвокатски хонорар по реда
на чл.38 от ЗА на адв. Н. Д. за сумата над 580 лв. (петстотин и осемдесет
лева) до сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева), като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. С. с ЕГН ********** и с адрес гр.***,
ж.к.“***“, бл. 184, ет.8, ап.32 срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно водено наказателно производство по ДП № 5299/2012г. по описа на
СДВР и по НОХД № 20799/2014г. на СРС, по ВНОХД № 4505/2017г. на СГС,
по които на ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление по чл. чл. 202, ал.2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК за
сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), съставляваща разликата над сумата от
5 000 лв. (пет хиляди лева) до сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно
със следващата се законова лихва от 16.11.2017г. като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4945 от 12.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 10248/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна
Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8