ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 07.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание седми януари две
хиляди двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 846 / 2019 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
От “БАНКА
ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговски регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК *** подадена чрез юрисконсулт С.П.В., съгласно
Пълномощно с нотариална заверка на подписи с peг. № 804 от 29.01.2016 г. и
нотариална заверка на съдържание с рeг. № 805 от
29.01.2016 г., Том: 1, Акт: 32 и двете по описа на нотариус М. Ш., с район на
действие PC София, вписан под № 042 на Нотариалната камара, със съдебен адрес
за връчване на съобщения и призовки: *** СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 594 / 22.05.2019г. по
гр.дело № 1632/2018г., по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като неправилно
и необосновано и се иска постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло
предявения от „Банка ДСК“ ЕАД иск, при подробно изложените в жалбата
съображения.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че не били взети предвид
всички представени и приети писмени доказателства. Не били обсъдени и
анализирани относими доказателства, а именно допълнителното споразумение,
сключено след основния договор и най-вече споразумението между кредитора и
длъжника С.Й.П., сключено след постановяване на заповед за изпълнение на
паричното задължение и изпълнителния лист. Споразумението било сключено по
искане на С.Й.П. - твърдение, доказано, чрез представената в кориците на делото
молба за това. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът не бил
спазил правилата на формалната и правната логика, като фактическите му
констатации и правните му изводи не били обосновани.
От писмените доказателства по делото и приетите
основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, безспорно
се доказало, че в Договора за кредит, допълнителното споразумение към него и
извънсъдебно такова не са налице неравноправни клаузи. С подписването на
основния договор за кредит, допълнителното споразумение към него и извънсъдебно
споразумение от 20.11.2013 г. на кредитополучателя била предоставена достатъчна
конкретна информация от банката относно цената на доставената финансова услуга,
както и методологията на банката за формиране размер на договорна лихва,
дължима месечна вноска и размер на санкции при закъснения от страна на
кредитополучателя.
Между страните не съществува спор, относно факта, че
въззиваемият е подписал на 20.11.2013 г. Споразумение за размер на дълга начина
му на плащане. Цитираният документ било сключен след като била издадени заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителния
лист. Споразумението представлявало частен документ, подписан от спорещите
страни „Банка ДСК“ ЕАД и С.Й.П., в който последния се съгласява и признава, че
дължи процесиите суми. Споразумението е подписано от С.Й.П. и съставлявало
доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице.
Всеки неоспорен по реда на чл. 193 от ГПК частен писмен документ, бил
автентичен и истински, като същият имал формална доказателствена сила относно
съдържащото се признание. Налице било извънсъдебно признание на факти, което било
обективирано в писмена форма и съставлявало доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този
смисъл била и постоянната съдебна практика: Решение № 261/2013/22.01.2014 по
дело № 2354/2013 на ВКС, ГК, III г. о. Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, ; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело №
705/09 г. на IV г. о.
В случай, че бил приет за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Й.П. договор за
кредит за текущо потребление от 09.12.2005 г. е недействителен, поради
нарушение на разпоредбите на Закона за банките (отменен), Търговския закон и
Закона за потребителския кредит, то моли, да бъде взето предвид, че със сключването на
Споразумението от 20.11.2013 г. е постигната конверсия и недействителния
договор бил превърнат в друга действителна сделка, която съдържала съществените
елементи или притежавала нейните признаци. Чрез конверсията С.П. признавал
правните последици на Договора за кредит и допълнителното споразумение т.е.
били установени правните последици, породени от Договора за кредит за текущо
потребление, между страните. Фигурата на конверсията била приложима, тъй като
били налице кумулативно предпоставките за това: втората сделка съдържа
съществените елементи на първата и страните по недействителното съглашение
желаят и се позоват на втората сделка и искат настъпването на правните
последици на Споразумението от 20.11.2013 г.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, е подала отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по съществото на
спора. Твърди че представения договор за кредит и допълнително споразумение били
нищожни, поради противоречие с повелителни законови разпоредби приложими по
отношение на потребителските кредити. Недопустимо били начислени лихви
върху лихви. Споразумението било сключено под заплаха и натиск. Не било вярно
обстоятелството, че не е оспорено споразумението, то било многократно оспорвано
от негова страна , като завява, че било сключено под натиск и чрез възбуждане
на основателен страх. Предвид подробно изложените съображения моли да бъде
отхвърлена изцяло въззивната жалба на Банка „ДСК“
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.02.2020 г.
от 10.00 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да
се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.