Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Първомай, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.
с чл. 240, ал. 1, с чл. 92, ал. 1, изр. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 399, 67 лева (триста деветдесет
и девет лева и шестдесет и седем стотинки) – главница по Договор за кредит
„Бяла карта” № ***, сключен между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***,
и ответника, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 90, 36 лева (деветдесет лева и тридесет и шест стотинки) – договорна лихва по същия договор за периода от 31.03.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 174, 82 лева (сто седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство по същия договор за периода от 06.06.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 77, 50 лева (седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) – такса за разходи за събиране по същия договор за периода от 30.07.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – такса за разходи за дейност на служител по извънсъдебно събиране на задълженията по същия договор;
Ø сумата от 82, 42 лева (осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.12.2016 г. до 31.08.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 275/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за кредит „Бяла
карта” № ***, сключен за срок
от две години, „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, се
задължило да предостави на ответника револвиращ потребителски кредит под формата
на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 400, 00 лева, усвоим чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски
формуляр, както и за приложимите към нея Общи условия, се ангажирал да възстановява на кредитодателя усвоената
заемна сума и да му заплаща уговорената възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент от 43, 2% и дневен такъв от 0, 12 % и такси за ползване
на платежния инструмент, съгласно Тарифа, съдържаща се в Приложение № 2 към
кредитното съглашение, като до второ
число на всеки месеца изпълнява текущото си
задължение за предходния.
Чрез получената от кредитора кредитна карта № ***,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, заемателката изтеглила общата сума
от 1 220, 00 лева, както следва: 400, 00 лева на 28.04.2015 г.; 200, 00 лева на
04.09.2015 г.; 100, 00 лева на 26.10.2015 г.; 120 00 лева на 31.10.2015 г.;
100, 00 лева на 30.03.2016 г.; 200, 00 лева на 01.04.2016 г. и 100, 00 лева на
02.04.2016 г., поради което за периода от 29.04.2015 г. до 06.10.2016 г.
дължала договорна лихва в размер на 212, 71 лева.
С оглед допусната забава в издължаването и в съответствие с клаузите на
договора ответницата следвало в 3-дневен срок след падежа на всяка закъсняла
вноска да представи на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство и да му
заплати 15% от максималния кредитен лимит. По причина на неизпълнение на
визираните задължения правната
й сфера била обременена съответно с неустойка за периода от 06.06.2015
г. до 06.10.2016 г. и с такса за разходи за действия по събиране на дълга за
периода от 06.06.2015 г. до 06.10.2016 г. в размер съответно на 555, 67 лева и на 415, 00 лева, а поради
предсрочна изисуемост на кредита, настъпила автоматично на 09.05.2016 г.
вследствие на неплащане на минимум 15%
от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца – и с
еднократна такса от 120, 00 лева за разноските за дейността на служител,
администриращ извънсъдебното събиране, както и с лихва за забава за периода от
09.05.2016 г. до датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, възлизаща на 83, 41 лева.
Релевира се, че ответникът престирал общо 1 662, 02 лева, с които погасил
частично вземанията за главница, договорна лихва, неустойка, такса за разходи
за събиране и лихва за забава за периода от 09.05.2016 г. до 05.12.2016 г. със
сумите съответно от 820, 33 лева, 122, 35 лева, 380, 85 лева, 337, 50 лева и 0,
99 лева.
Въз основа на Приложение № 1/13.07.2017 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г.,
съобщен на длъжника от цедента с Уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-АФ/***/19.07.2017 г., връчено на първия на 26.07.2017 г., „Аксес Файнанс“ ООД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***,
процесните притезания. Сочи се, че принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато
по заявление на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед №
275/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която ответникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил Отговор вх. № 2008/27.03.2019 г., с който последният чрез
процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на исковите претенции. Признава,
че на
28.04.2015 г. е усвоил
чрез кредитната карта сумата от 400, 00 лева и че е осъществил погашения по
кредита в общ размер на 1 662, 02 лева.
Излагат се
доводи, че процесните вземания не са предмет на твърдяната цесия, както и че
в нарушение на императива на чл. 26, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) същата не е
съобщена на длъжника от цедента.
Оспорва се действителността на кредитния договор,
съобразно чл. 22 от ЗПК, тъй като съдържанието му не съответства на
изискванията на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от ЗПК поради непосочване в него на
общата дължима се от потребителя сума. Правните последици на кредитната сделка
се отричат и с оглед допуснатото със сключването й заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, доколкото уговорената в чл. 21
неустойка прикрива възнаградителна лихва, чиято величина увеличава годишния
процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата му стойност,
която е изцяло погасена с извършените платежи, възлизащи в общ размер на
1 662, 02 лева.
Навеждат се съображения за невалидност и
на договорните клаузи по чл. 21 и чл. 22, които противоречат на морала и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ в
случай на забава единствено обезщетение в размер не по-голям от законната лихва
за периода на просрочието, както и
предвид неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Отбелязва се, че отсъстват обективните и субективни
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не
е налице договорно неизпълнение и длъжникът не е уведомен за обявяването й от
цедента преди прехвърлянето на вземанията.
По отношение на тези за възнаградителна и наказателна
лихви ответницата противопоставя възражение за изтекла погасителна давност, а
при условията на евентуалност в хипотеза на действителност на облигационната
връзка обективира воля за прихващане на признатите за съществуващи задължения с
вземането й в размер на 841, 69 лева за връщане на платеното от нея без основание
в изпълнение на нищожни уговорки за дължимост на възнаградителна лихва, неустойка и
такси за разходи.
Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява, а ответникът
чрез пълномощника си поддържа процесуалната позиция, застъпена в отговора.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените писмени доказателствени източници се установява, че с Рамков
договор № Д-14-00209-1 за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014
г. (л. 25 – л. 30 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
анексиран с Допълнително споразумение № 1/01.03.2016 г. (л. 31 – л. 32 от гр.
дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), „Аксес Файнанс” ООД,
ЕИК: ***, се задължило да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на вземания” АД
(понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания, които
произтичат от договори за потребителски кредит „Бяла карта” по смисъла на ЗПК,
ведно с привилегиите, принадлежностите и изтеклите лихви. Договарящите
постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират в
Приложение № 1 по образец, придобиващ значение на допълнително споразумение към
рамковото и пораждащ прехвърлителен ефект от момента на подписването му.
По силата на Договор за кредит „Бяла карта” № *** (л. 6 – л. 15 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив), валиден за шест години,
„Аксес Файнанс” ООД се ангажирало да отпусне на ответницата револвиращ потребителски кредит под
формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 400, 00 лева, усвоим чрез извършвани по всяко време тегления на суми в брой или платежни
нареждания с международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa № ***, връчена й с
индивидуален ПИН-код при договорното обвързване. Последната, от друга страна, следвало
да възстановява на кредитодателя заетите средства и да му заплаща лихва при
фиксиран годишен лихвен процент от 43, 20% и дневен такъв от 0,12 %, начисляван
ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на
календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент,
съгласно Тарифа, поместена в Общите условия на издателя му „Интеркарт Файнанс”
АД, представляващи неразделно към съглашението Приложение № 1 (л. 16 – л. 24 от
гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив). За целта до второ
число на всеки месец трябвало да изпълнява „текущото си задължение” за
предходния, определено към последното му число като сума от: усвоената и
непогасена главница между 1-о и 19-о число на текущия месец и между 20-о и
последно число на предишния; непогасената договорна лихва върху нея, както и евентуално
начислените през текущия месец неустойка, лихва за забава и разходи за събиране.
Респективно с върнатата част от заема се увеличавал разполагаемият му остатък
по картата. В съответствие с чл. 15 от договора за обезпечаване на изпълнението
кредитополучателят учредил в полза на кредитора залог върху вземането си от
работодателя РКС – Пловдив – КООП, ЕИК ***, по Трудов договор от 04.12.2014 г.
Параметрите на договорения кредит
съдържат посочване на годишен процент на разходите по него от 45, 90%, изчислен
при допусканията: незабавно усвояване на пълния кредитен размер и изправност на
страните, и на общата дължима се от потребителя сума като сбор от усвоената и
непогасена главница, договорна лихва върху нея и такси за ползване на картата. В
чл. 20 от договора са регламентирани правата му да изисква от търговеца извлечение
във вид на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, да пристъпи
към предсрочно погасяване и да се откаже от сделката, както и редът за тяхното
упражняване.
При неплащане на падежа чл. 12, ал.
1 и чл. 16, ал. 1 от договора изискват от ответника в 3-дневен срок след
настъпването му да престира на контрагента си сума, равна на 15% от максималния
кредитен лимит, която да послужи за частично издължаване, и да му предостави
допълнително обезпечение чрез поръчителство от лице, което едновременно: 1. да
е на възраст над 21 години с минимален осигурителен доход от 1 500, 00
лева; 2. да работи от минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор; 3. да е без
кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има такава със
статус 401 „Редовен” ; 4. да разполага със служебна бележка от работодател; 5.
да не е поръчител или кредитополучетел по друг активен договор за паричен заем
с финансовата институция.
Отговорността на заемателя за
неизпълнение е уредена в клаузите на чл. 21 и чл. 22, според които същият дължи
на заемодателя, както следва: при неосигуряване на поръчител – неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото
задължение за настоящия месец, която се начислява на 6-о число на следващия (чл.
21); при забава на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 – разходи
за действия по събиране на задълженията от 2, 50 лева (чл. 22, ал. 4) и
законната лихва (чл. 22, ал. 3) за всеки ден просрочие, а при предсрочна
изискуемост – и еднократна такса от 120, 00 лева за покриване раноските за
дейността на лице/служител по администриране на извънсъдебното удовлетворяване
(чл. 22, ал. 5).
Ако закъснението
продължи повече от 10 дни или в рамките на два последователни месеца не са
погасени минимум 15% от одобрения кредитен лимит, като в поне един месец да
бъдат внесени общо 15% от него, чл. 22, ал. 1 от договора предвижда за кредитодателя
възможност да обяви за предросрочно изискуемо цялото си вземане по някой от
начините, визирани в чл. 28 от договора, в каквато хипотеза спира олихвяването.
Съобразно
чл. 28, ал. 1 от договора за узнати от едната страна се считат всички писма,
покани и съобщения на другата, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция
или изпратени на факс, имейл или телефон, обявени в контракта.
С Приложение
№ 1/13.07.2017 г. (л. 34 – л. 36 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) към гореспоменатия рамков договор кредитодателят, на
когото чл. 18.3 от кредитната сделка позволява по всяко време да се разпореди с
правата си по нея, отстъпил на ищеца портфейл от дългове по списък, в който под
№ *** фигурирали такива на ответника по Договор № ***, описани, както следва: лимит
на картата – 400, 00 лева, усвоена главница (непогасена) – 399, 67 лева, непогасена
такса револвиране/неустойка – 174, 82 лева, непогасена такса инкасатор – 120,
00 лева, непогасена законна лихва – 90, 36 лева, непогасена такса събиране –
77, 50 лева, непогасена лихва за забава към датата на продажба – 30, 91 лева, и
остатък на дължима сума към датата на продажба (13.07.2017 г.) – 893, 26 лева,
като верифицирал цесията с писмено Потвърждение (л. 33 от гр. дело № 18370/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив).
В качеството
си на пълномощник на „Аксес Файнанс” ООД, овластен от него с Пълномощно (л. 37
от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив) да уведомява от
името му всички длъжници за рамковото прехвърляне от 07.11.2014 г., ищецът изпратил
чрез „Български пощи” ЕАД до ответницата на указания в заемния договор неин
постоянен и настоящ адрес:***, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АФ/***/19.07.2017
г. (л. 38 – л. 39 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив), с информация за предприетата покупка на вземанията по Договора за
кредит № ***, възлизащи към 19.07.2017 г. общо на 893, 26 лева, в т. ч.
начислена мораторна лихва, и покана да ги издължи в срок до 5 дни от
получаването й. По данни от Известие за доставяне № *** (л. 40 от гр. дело №
18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от пощенския
оператор, въпросното съобщение било предадено лично на адресата на 26.07.2017
г.
Сезиран от
кредитора с подадено на 31.08.2018
г. Заявление вх. № 5440/31.08.2018 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 457/2018 г. по
описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 275/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав (л. 9
от ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 14.09.2018
г., с която му разпоредил да заплати на заявителя исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 5903/25.09.2018 г. (л. 13 от
ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай).
След като на
19.10.2018 г. било известено от заповедния съд по
порядъка на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за алтернативата да предяви иск за
установяването им, на 19.11.2018
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото
дружество депозирало по пощата в Районен съд – Пловдив разглежданата искова
молба.
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 62 – л. 70), което следва
да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно
изготвено, че заемателят е изтеглил чрез платежния инструмент, както следва: на
28.04.2015 г. – 400, 00 лева, на 04.09.2015 г. – 200, 00 лева, на 26.10.2015 г.
– 100, 00 лева, на 31.10.2015 г. – 120, 00 лева, на 30.03.2016 г. – 100, 00
лева, на 01.04.2016 г. – 200, 00 лева, и на 02.04.2016 г. – 100, 00 лева, като е
осъществил погашения в общ, потвърден и от страните, размер на 1 662, 02
лева, от които: 60, 00 лева на 17.06.2015 г., 60, 00 лева на 07.07.2015 г.,
485, 02 лева на 06.08.2015 г., 60, 00 лева на 08.10.2015 г., 60, 00 лева на
01.12.2015 г., 60, 00 лева на 20.01.2016 г., 697, 00 лева на 17.03.2016 г., 60,
00 лева на 18.05.2016 г., 60, 00 лева на 14.06.2016 г. и 60, 00 лева на
05.08.2016 г., и с които задълженията му за главница, договорна лихва за
периода от 29.04.2015 г. до 06.10.2016 г., неустойка за непредоставяне на
обезпечение, такса за разходи за събиране и такса за разходи за дейност на
служител, възлизащи съответно на 1 220, 00 лева, 212, 71 лева, 555, 67
лева, 415, 00 лева и 120, 00 лева, както и за законна лихва за забава, са намалени
съответно с 820, 33 лева, 122, 35 лева, 380, 85 лева, 337, 50 лева, 0, 00 лева
и 0, 99 лева. Респективно неизплатеният остатък от първите пет суми е съответно
399, 67 лева, 90, 36 лева, 174, 82 лева, 77, 50 лева и 120,
00 лева.
Законната
лихва върху невъзстановения заем от 398, 68 лева за периода от 06.10.2016 г. до
31.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, е калкулирана на 76, 74 лева.
Пресметнати
от вещото лице при положението че неустойката за непредоставяне на обезпечение
се приеме за възнаградителна лихва, годишният лихвен процент и годишният
процент на разходите се равняват съответно на 166, 86% и 377, 00%.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява
на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с
релевираната в исковата молба индивидуализация, така и собственото си
титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия.
Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които
позовава възраженията си.
В настоящата конкретика спорните права
произтичат от Договор за
кредит „Бяла карта” № *** (л. 6 –
л. 15 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), който,
бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1,
ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира
от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната
уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо
страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от ЗПК, който въвежда в
българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), който транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9,
ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с
потребителско кредитиране в рамките на
своята професионална или търговска дейност,
предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалния или
търговския си ресор физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната в чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съвпадението на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства
или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете
или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с
оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на този по
чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или
други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240,
ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е
договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя. Спецификата на процесния кредит като револвиращ
(възобновяем, отворен) се проявява във възможността след частично или пълно
погасяване отново и по всяко време да бъде отпуснат и използван до съответен лимит.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната
сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и
разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2);
името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец),
постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните
по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица –
когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на
кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер
(лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т.
7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата
на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8);
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл.
11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди
отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили
писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него,
тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да
сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на
Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са
зададени по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в
основание за недействителност на договора, което съдът контролира служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело
C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т.
3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г.,
I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитодател”,
и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за
потребителски кредит „Бяла карта” № *** (л. 6 –
л. 15 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив) в
разновидност на паричен револвиращ заем за потребление, усвоим чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa № *** при Общите условия на издателя й „Интеркарт
Файнанс” АД, които по силата на чл. 2, ал. 2, изр. 2 от договора съставляват неразделно
към него Приложение № 1 (л. 16 – л. 24 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив).
По делото е наличен материализиращият
съглашението документ, който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от
ЗЗП писмена форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на суми
до общ максимум от 400, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с
обязаност на последния да ги връща. Назначената съдебно-счетоводна експертиза
констатира, че в периода от 28.04.2015 г. до 02.04.2016 г. ответникът е потребил
посредством платежния инструмент общо 1 220, 00 лева.
Договорното изложение удовлетворява в достатъчна
степен приложимите с оглед на особеностите на револвирането предписания на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 – т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставено
е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и
в него понятно са конкретизирани: общият размер на кредита от 400, 00 лева,
равен по разума на § 1, т. 3 от ДР на ЗПК на максималния му лимит; условията за
усвояването му чрез персонално предназначена за ответника платежна карта;
лихвеният процент от 43, 20% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разбирането на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на
ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, и методиката за
прилагането му – чрез ежедневно начисляване на дневна лихвена ставка от 0,12 %
върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на
календарния месец от 30 дни, както и изискуемото се от чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК разяснение
на потребителските права на извлечение от сметка и на отказ от договора.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, като в текста на чл. 4, ал. 1, т. 4 са записани годишният процент на
разходите от 45, 90% и взетите
предвид при пресмятането му допускания. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК този показател изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, и се представя като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. За да се провери дали такова превишение е налице, изчислението
трябва да се извърши по напътствията на ЗПК, чл. 19, ал. 3, т. 1 от който изрично изключва от
калкулацията възникващите за заемателя при неизпълнение на
задълженията му разходи, какъвто именно е и неустойката по чл. 21 от договора.
Тезата, поддържана от ответника, че същата не представлява форма на договорна
отговорност, а прикрива възнаградителна лихва, която като цена на ползвания
финансов ресурс по правило се дължи при законосъобразно развитие на
облигационното правоотношение, не може да бъде споделена, тъй като всяка
симулация предполага съгласувана воля на страните, че уговореното е привидно и като такова е лишено
от последици и че с него завоалират друго, което наистина желаят. Така че твърдяното несъотвествие на отразената в
договора величина на годишния процент на разходите с действителната и/или с
максималната граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК не се подкрепя от
доказателствената съвкупност.
Противно на оспорването, наведено в отговора, не следва
да се третира като отклонение от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК непосочването на „общата
сума, дължима се от потребителя“, която § 1, т. 2 от ДР на ЗПК отъждествява със
сбора на общия размер на кредита и общите разходи по него, тъй като естеството
на заема прави това обективно невъзможно към момента на сключването му, когато
е неизвестно каква част от него ще бъде изтеглена и респективно какви разходи
за ползването й ще възникнат в тежест на заемополучателя. В чл. 4, ал. 1, т. 3
все пак е описан аритметичният начин за получаване на глобално дължимото се.
В синхрон с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК клаузите
на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 документират условията за издължаване с информация за
периодичността и падежа на погасителните платежи във вид на „текущи
задължения”, както и за метода за формиране на размера им, без по вече
изложените съображения да може да се предрече и фиксира броят им. В чл. 12, ал.
2 от договора е представена последователността на разпределението им между
различните неизплатени суми, макар, видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация да е нужна
само при променящи се лихвени проценти и при поискване от потребителя (в този
смисъл Решения на Европейския съд от
09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г. по дело C-331/18,
постановени по преюдициални запитвания за тълкуване на чл. 10, § 2,
букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО, транспонирани с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК).
По съгласие на договарящите, обективирано в
чл. 2, ал. 2, изр. 2 от индивидуалния договор, в него при режима на чл. 298,
ал. 1, изр. 1 от ТЗ са инкорпорирани Общите условия за ползване на картата (л.
16 – л. 24 от гр. дело № 18370/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив),
изработени от издателя на платежния инструмент „Интеркарт Файнанс” АД. В
нарушение на императива на чл. 11, ал. 2 от ЗПК обаче единствено финалната им страница
носи подписа на двете страни, а част от останалите изобщо не са подписани от
тях. Пропускът се санкционира от чл. 22, ал. 1 от ЗПК с нищожност на цялото
съглашение, в каквато ситуация според чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за
специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния
институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда. Следователно всички предявени
акцесорни искове се явяват неоснователни.
Въз основа на експертното
заключение, подкрепено от еднопосочните изявления на страните, се изяснява, че
ответницата е реализирала плащания в общ размер на 1 662, 02 лева, които са отнесени за покриване
на главницата с общо 820, 33 лева, а остатъкът от 841, 69 лева – на договорната
лихва, неустойката за непредоставяне на обезпечение, таксата за разходи за
събиране и законната лихва съответно със 122, 35 лева, 380, 85 лева, 337, 50
лева и 0, 99 лева. След прихващане на оставащата за връщане заемна сума от 399,
67 лева с тези, които заемателят следва да получи обратно на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като дадени от него без кауза вследствие приложението на
чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, възражение за което е въвел в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, съдебният състав е мотивиран да заключи, че главният дълг е напълно
погасен преди съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
За пълнота
следва да се подчертае, че дори договорът да се счете за действителен, крайното
разрешение на спора би останало непроменено.
Както в
контекста на материалноправната защита срещу претенциите, така и по почин на
съда в обсега на служебната му задача да следи за нищожността на
правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната
колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и
обществения ред и морала, когато разполага с потребната за целта фактическа и
правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно
решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. №
896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. №
3686/2014 г., I т. о.), се налага ревизия на валидността на договорните
уговорки по чл. 21 и чл. 22, ал. 4, изр. 1 и ал. 5, на които се основават процесните притезания за неустойка и разходи
за събиране.
Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за
нищожен договорът, който накърнява добрите нрави като неписани морални норми с
правно значение, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен
ако не са индивидуално съгласувани. Като такива чл. 146, ал. 2 от ЗЗП визира тези, които не са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се
отнася за общи условия. Липсата на данни за противното,
доказателствената тежест за което се възлага от чл. 146, ал. 4 от ЗЗП на ищеца,
сочи, че разглежданите уговорки не са следствие от персонално договаряне, и след
като не са относими към същината на сделката и не се обхващат от изключението по
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, попадат във фокуса на съдебния контрол.
Уредена в чл. 92, изр. 1
от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Уговарянето й извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции обаче е нищожно поради нарушаване
на нравствеността (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).
Като неравноправна чл. 143 от ЗЗП в първоначалната
му редакция, меродавна за казуса, окачествява всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с
изброените генерални признаци, имплементиращи чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл. 3, § 3
текстът на чл. 143 от ЗЗП излага примерен списък на отделни форми на
неравноправност. Една от тях, изведена в т. 5 на нормата, е задължаване на
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Преценката за съблюдаване на
нравствените принципи се прави за
всеки конкретен случай към момента на
постигане на съгласието и се ръководи от
комплекс от фактически критерии, които са неизчерпателно маркирани в
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK: естеството
на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието
на уговорени други обзпечителни правни способи – поръчителство, залог, ипотека
и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на
определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на
начисляването й; съотношението между величината й и прогнозните вреди от
неизпълнението, както и неговия вид – съществено или за незначителна част от
дълга.
По
указанието на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправността също се изследва към етапа
на договорното обвързване, като се отчитат вида
на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване, както и останалите договорки в него или в друг договор, от
който зависи.
Прочитът на доказателствата обслужва становище, че
неустойката по чл. 21 от договора се отклонява от типичното си призвание да гарантира
и стимулира коректното изпълнение, да осигури обезщетяването на очакваните от
неизпълнението вреди и да санкционира неизправния длъжник.
Предвидена е да обезпечава непарично вторично
задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, от неспазването на
което вреди не се прогнозират, тъй като не рефлектира пряко върху същинския
ангажимент за връщане на заема ведно с възнаграждение за потреблението му. Необходимостта
от осигуряване на поръчител възниква при неплащане на изискуема вноска, без да се
държи сметка, че дългът веднъж вече е изцяло обезпечен със залог върху
вземанията на длъжника по трудовото му правоотношение. Същевременно изискванията
към допълнителното обезпечение са в повечето случаи практически непостижими в
определения за целта изключително кратък срок, което говори, че са поставени с тенденция
да предразположат допускане на неизпълнение и в последен анализ да превърнат
неустойката в сигурен източник на доходи за кредитодателя над обичайните и
приемливи от гледна точка на морала за този вид сделка.
Изложеното идва да покаже, че в разрез с началата
за добросъвестност неустоечната уговорка генерира за потребителя
свръхпрекомерно бреме и неоправдано облагодетелства търговеца (в този смисъл
Решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т.
д. № 203/2015 г., I т. о.), което я квалифицира едновременно
като накърняваща добрите нрави и неравноправна по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Задълженията по чл. 22, ал. 4, изр. 1 и ал. 5 от
договора са предпоставени от забава на заемателя и доколкото доставят предварително
детерминирана по размер обезвреда на заемодателя, като покриват разходите му по
извънсъдебно събиране, притежават атрибутите на мораторна неустойка. И двете
клаузи в противоречие с повелите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, които лимитират
отговорността на потребителя за просрочие до законната лихва, прибавят към нея –
така, както законосъобразно е уговорена в чл. 22, ал. 3 от договора, и друго обезщетение
за идентично закъснение.
Впрочем таксата по чл. 22, ал. 5 от договора не би
била дължима и при важимост на клаузата, защото не
се доказва доведено до знанието на ответника по реда на чл. 28 от договора
волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В обобщение, като подлежащо на възстановяване по правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД престираното от общо 718, 35 лева в изпълнение на компрометираните
уговорки, чиято опороченост при уредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал.
5 от ЗЗП не би повлякла недействителността на цялата
сделка, компенсира изцяло неплатения остатък от главницата и възнаградителната
лихва – съответно 399, 67 лева и 90, 36 лева, давността за принудителното
удовлетворяване на които не би се оказала изтекла предвид прекъсването й със
сезирането на заповедния съд на 31.08.2018 г.
При дадения изход на спора на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати съдебноделоводните
разноски на ответника, възлизащи, както следва:
Ø в исковото производство на 700, 00 лева, от които 100, 00 лева –
възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 600,
00 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено в глобален размер от
900, 00 лева, съгласно Договор за правна помощ и
съдействие от 21.03.2019 г. (л. 28);
Ø в заповедното производство на 200, 00 – адвокатско възнаграждение,
уговорено и заплатено, съгласно Договор за
правна помощ и съдействие от 21.05.2018 г. (л. 15 от ч. гр. дело № 457/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай).
Поради прекомерност с оглед действителната фактическа и
правна сложност на исковото дело разходите на
ответника за адвокатски хонорар се присъждат в по-нисък
размер от 600, 00 лева, който е определен при съобразяване на ставките по чл.
7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения според защитавания материален интерес от 944, 77
лева и броя на редовно проведените открити съдебни заседания, за третото и
четвъртото от които се полага допълнително възнаграждение от по 100, 00 лева,
както и при отчитане на процесуалната активност на повереника. Адвокатската
защита на длъжника в заповедното производство е възмездена с минимума по чл. 7,
ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от наредбата и не подлежи на редуциране.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на
Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Г.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, както следва:
Ø сумата от 399, 67 лева (триста деветдесет
и девет лева и шестдесет и седем стотинки) – главница по Договор за кредит
„Бяла карта” № ***, сключен между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***,
и ответника, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 90, 36 лева (деветдесет лева и тридесет и шест стотинки) – договорна лихва по същия договор за периода от 31.03.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 174, 82 лева (сто седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство по същия договор за периода от 06.06.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 77, 50 лева (седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) – такса за разходи за събиране по същия договор за периода от 30.07.2016 г. до 06.10.2016 г.;
Ø сумата от 120, 00 (сто и двадесет) лева – такса за разходи за дейност на служител по извънсъдебно събиране на задълженията по същия договор;
Ø сумата от 82, 42 лева (осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.12.2016 г. до 31.08.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 275/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в
качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Г.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø
сумата от 700, 00 (седемстотин) лева – съдебноделоводни
разноски в исковото производство за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и квалифицирана
процесуална защита от адвокат, и
Ø сумата от 200, 00 (двеста) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 457/2018 г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за квалифицирана процесуална защита
от адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез
процесуалните им представители.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на
ч. гр. дело № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно
със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ