РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Враца, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V
състав, в публично заседание на 11.10.2023 г. /единадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 477 по описа на АдмС – Враца за
2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на В.Б.Ц. ***, депозирана чрез * П.М.Б. от АК - ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0967-000348/23.07.2023 г., издадена от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца, с която за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил БМВ 530 Д
ХДРАЙВ с рег. № ******** за срок от 1 година.
В жалбата и
допълнително депозирани по делото писмени бележки, са изложени подробни съображения,
че оспорената заповед не съдържа мотиви, обосноваващи продължителността ѝ
над предвидения в закона минимален срок. Поддържа се, че за извършеното деяние
със споразумение, одобрено с Протокол № 242 от 18.09.2023 г. по НОХД № 887/2023
г., жалбоподателят е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Поради факта, че жалбоподателя е лишен от
правоуправление за 6 месеца, които са били приспаднати от съда, намира че с
така наложената ПАМ за срок от 1 година е засегнат принципа на съразмерност,
предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка, както и представените с писмените бележки от
процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства – Протокол №
242/18.09.2023 г. по НОХД № 887/2023 г. по описа на РС – Враца, със заличени
данни.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 01.08.2023 г., а жалбата против нея е
депозирана в съда на 11.08.2023 г., с оглед на което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.07.2023 г. на
жалбоподателя В.Ц. е съставен АУАН Серия GA,
№ 1054454 затова, че на същата дата, 02:55 ч. в ***, е управлявал собствения си
лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ********, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, преди да е преминало въздействието им, което е
установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMC 0094,
който отчел положителна проба за употреба на Канабис 25. Пробата е показана на
водача и му е издаден талон за медецинско изследване с № 096405. Констатираното
в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На същата дата – 23.07.2023
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0967-000348/23.07.2023 г. от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца, с която на В.Б.Ц.
на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ –
Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ********
за срок от 1 година и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН Серия GA, № 1054454/23.07.2023
г., в който е изложена същата фактическа обстановка, Справка за нарушител/водач,
Протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000, заверено копие от резултата на самия тест - Drаger Drug Test 5000, № ARMС -0094, както и Заповед №
369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените
длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и наведените в
жалбата доводи за противното са неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, като компетентността на началниците на групи да
издават заповеди от вида на процесната е установена от т. 1.3 на приложената по
делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи /служебно известна
на съда/, която в т. 3 определя Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
По силата на чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра
на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая е определено от министъра на вътрешните
работи, че ОД на МВР – Враца е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В
съответствие с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
на определени длъжностни лица, сред които
са и Началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца за цялата територия обслужвана ОДМВР - Враца. Следователно ЗППАМ е
издадена от материално и териториално
компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е посочено времето и
мястото, вида на управляваното от него МПС, вида на наркотичното вещество –
Канабис 25, установено с годно техническо средство Дръг Тест 5000, съгласно
Протокол *********-10000 за сервизна проверка, с издаден талон за медицинско
изследване № 096405. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание
за издаване на ЗППАМ. Ето защо следва да се приеме, че оспореният
акт съдържа необходимия
обем мотиви, които се допълват от изложените в АУАН и от представеното
извлечение от резултатите отчетени от Drаger Drug Test 5000, № ARMС - 0094,
използван за извършване на проверката на жалбоподателя, съставляващи част от
административната преписка. Доколкото ЗППАМ представлява ИАА, то
няма пречка мотиви за издаването му, да се съдържат и в други документи от преписката,
предшестващи взетото административно решение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които на
самостоятелно основание да водят до отмяната на акта и възраженията на
жалбоподателя в тази насока не се
споделят от съда. Преди да издаде акта
си, административният орган е събрал достатъчно по обем допустими, относими и необходими за
правилното изясняване на случая писмени доказателства, поради което не е
допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът не констатира да е ограничено
правото на защита на лицето, обект на административната принуда, нито други нарушения на процедурата, които да
са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния
извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и
възраженията в тази насока също са неоснователни.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Според нормата, посочена
като правно основание за издаване на процесната заповед – чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на МПС за срок от шест
месеца до една година. В настоящия случай е налице втората материалноправна предпоставка за
налагане на мярката, а именно - установено по надлежен ред управление на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Не е спорно, а и от приетият по делото без оспорване АУАН, Серия GA,
№ 1054454/23.07.2023 г. е видно, че на 23.07.2023 г. в *** оспорващият
е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ********. Следователно същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно
средство. Безспорно, от същото писмено доказателство, както и от извлечение от
резултатите отчетени от използвания за проверка
тест- Drаger Drug Test 5000, № ARMС – 0094 се установява и че на посочената
в тях дата, при извършеното изследване на жалбоподателя е
отчетено наличие на вещество Канабис 25. Определение за наркотично вещество е
дадено в § 1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и по смисъла на закона това е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2 и 3, от същия закон,
както и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Съответно в чл. 3, ал. 1 от
ЗКНВП е предвидено, редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, да се определя с наредба, приета от Министерския
съвет, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци,
както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II - Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина
и 3. Списък III - Рискови вещества. Канабисът, амфетаминът и метамфетаминът са
включени в списък I, към чл. 3, ал. 1 от приложимата наредба
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
вр. с чл. 3, ал.2, т. 1 от ЗКНВП.
Следователно същите са наркотични вещества по смисъла на нормативната уредба.
В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от
страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитираният АУАН, същият обвързва съда да
приеме за доказани фактите удостоверени
в него, а именно че на 23.07.2023 г., в ***
е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство, което е
управлявал след употреба на наркотични вещества и това е установено с тест- Drаger Drug Test 5000, № ARMС – 0094.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспореният
акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен
начин.
Разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени
в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде
административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Действително по
отношение на срока на мярката, законодателят е определил само минималния – от 6
месеца и максималния – до 1 година, като конкретната продължителност в този
диапазон е предоставена на оперативната самостоятелност на органа, който следва
да мотивира своето административно решение.
Противно
на изложеното в жалбата, мотиви за това се съдържат в констативната част на
административния акт и в представената по делото преписка и са свързани с
тежестта на нарушението. В мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично
посочено, че мярката се прилага за това, че водач управлява МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, което е съставомерен елемент от
фактическия състав. От представената като доказателство по делото Справка за
нарушител/водач се установява, че за краткия петгодишен шофьорски стаж, Ц. има
издадени 8 наказателни постановления и 28 фиша, което го прави системен
нарушител на ЗДвП. Именно доказаната употреба на наркотично вещество, което
както стана ясно по-горе, въздейства върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм, при съчетание със системното
незачитане на установените правила за движение, е мотивирало органа да приложи
мярката за максимално определения в закона срок. При това положение съдът намира,
така
индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН
позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, каквито съображения
са изложени в жалбата и писмените бележки.
Доводите
на процесуалния представител на оспорващия, че ПАМ е нецелесъобразна, издадена
на отпаднало правно основание, тъй като с постигнатото пред съда споразумение,
обективирано в Протокол № 242 от съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г.
/препис, от който е приложен към делото/, Ц. е лишен от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, а не за 1 година, също са неоснователни. Видно от
съдържанието на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, същата не
изисква прилагането ѝ да бъде до решаване въпроса за отговорността на
водача, така както например изисква разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП. Напротив, мярката по чл. 171, т. 2а се прилага независимо от
отговорността на водача, стига да са изпълнени заложените в нея предпоставки.
Освен това към датата на издаване на обжалваният административен акт – 23.07.2023
г., въпроса
за отговорността на оспорващия, касателно извършеното от него нарушение по реда
на ЗДвП не е бил окончателно разрешен с влязъл в сила административен или
съдебен акт и към този момент законоустановените изисквания за взетото административно
решение за постановяване на мярката са били налице.
Следва да се посочи,
че принудителните административни мерки са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. "Прекратяване на регистрация на МПС" не съставлява
санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна
мярка, която се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната
и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. дело
№ 10633/2017 г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. №
11848/2013 г., VII о и др.). Заповедта за прилагане на ПАМ има
самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява
нарушение, от санкционният акт с който се налага административно наказание и от
съдебния акт, с който се налага наказание по НК, като нормите на ЗАНН и НК са
изцяло неприложими в случая.
От
друга страна административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата наказание с правораздавателен
акт, а и всеки от тези два акта има различно предназначение и самостоятелни
правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна и
наказателна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. Като
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, ПАМ са средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност, докато административните наказания и
наказанията за престъпления по НК са израз на държавната наказателна репресия и
се налагат по повод извършено административно нарушение, респективно
престъпление.
С налагането на уредените в закона мерки за принуда се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, каквито твърдения се съдържат в жалбата.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок,
който в случая правилно е определен на 1 година.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед, е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или
трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата, да се
постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия,
причинени от водачи, които са под влияние на наркотични вещества
и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници
в движението по пътищата.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т.
2а б. "б" от ЗДвП е временно (в
случая за една година) отнемане на
„средството“ за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна и такива не му
се дължат.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Ц. ***, против
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0967-000348/23.07.2023 г., издадена от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца, с която за
извършено от Ц. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС -
лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ******** за срок от 1 година.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: