№ 14 /06.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Х касационен състав
На четиринадесети май
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
РОМЕО СИМЕОНОВ
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН
ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от председателя
кАНД № 576 по описа на съда за 2020 година,
За да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „Харъб” ЕООД –
гр.Бяла, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя К.Г.Д.Х., чрез
пълномощник адв.С.П. от АК – Варна, против Решение № 152/11.12.2019г. по АНД №
137/2018г на РС – Девня, ІV-ти състав, с което е потвърдено НП № 32/27.03.2018г.
на началника на Митница – Варна (сега ТД „Северна морска“ към Агенция Митници),
и наложената на осн.чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.1 от Закона за митниците н
касаторите имуществена санкция в размер на 1 855.47лв., представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Съобразно конкретно
изложените в жалбата аргументи, касаторите релевират основанието по чл.348 ал.1
т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на решението. Въз основа на подробно
мотивирани съображения претендира отмяна на обжалваното решение на ДРС и на
потвърденото с него НП като незаконосъобразни. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски, както и разпореждане за връщане на
даденото обезпечение в размер на санкцията по НП. В съдебно заседание
касаторите не се представляват, с писмена молба адв.П. е заявила, че поддържа
изцяло жалбата на изложените в нея съображения.
Ответникът ТД „Северна
морска“ към Агенция Митници се представлява от ю.к.М.Р., която оспорва жалбата
против правилното и законосъобразно решение на ДРС като неоснователна и
настоява за отхвърлянето й.
Идентично е становището и на
участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура.
Касационната инстанция счита жалбата за
основателна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие пред него доказателства, въззивният съд
приел за установено от фактическа страна, че на 11.04.2017г на Пристанище
„Варна-Запад“ пристигнал контейнер № CSLU6089723, натоварен със силициев
диоксид (пълнител за бои) под формата на гранули, в 924 палета, общо
18 618.600кг, с получател „Харъб“ ЕОДО. На същата дата в МП „Варна Запад“
при Митница Варна (сега ГД „Северна морска“) прекия митнически представител
„Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънсис“ ЕООД подал ЕАД №
17BG002002H0043710/11.04.2017г. за допускане до свободно обръщение на стоката,
декларирана с тарифен код ********** със ставка
на мито 0% и ДДС ставка 20%. Въз основа на така декларираните данни били
изчислени държавни вземания в размер на 6 911.28лв. След извършен анализ
на риска от служители на сектор „РИАР“ при Митница Варна, стоката била
селектирана за проверка, в резултат на което на 12.04.2017г в присъствието на
представител на декларатора била взета проба от силициевия диоксид, изпратена в
ЦМЛ за извършване на лабораторен анализ. Според изготвеното заключение на
Митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) от 28.09.2017г, анализираното
вещество представлява неорганичен химичен продукт, идентифициран като утаен
силициев диоксид под формата на гранули, със съдържание на силициев диоксид
по-малко от 97% - 95.3%. В тази връзка било изготвено Становище за тарифно
класиране на стоката от Дирекция „Тарифна политика“ при ЦМУ, според което
приложимият код по ТАРИК е **********, различен от декларирания **********,
понеже в последния попада „силициев диоксид (пълнител) под формата на гранули
със съдържание на силициев диоксид 97% или повече“. Така било установено, че
декларирането на процесната стока с тарифен код ********** със ставка мито 0%
вместо с тарифен код ********** със ставка мито в размер на 4.6% е довело до
незаплащане на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на
1 855.47лв (1 546.23лв. мито и 309.24лв. ДДС), с оглед на което
митническите органи приели, че „Харъб“ ЕООД е осъществил състав на нарушение по
чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ – митническа измама, за което на 22.12.2017г бил съставен
АУАН против нарушителя, неприсъствено в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството-касатор депозирало възражение против АУАН,
което било обсъдено от АНО в НП и отхвърлено като неоснователно. С
постановлението АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което наложил
съответната санкция по чл.234 ал.2 от ЗМ в размер на 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания от 1 855.47лв.
В хода на
съдебното следствие въззиввният съд допуснал извършването на
съдебно-лабораторно изследване и съдебно-химическа експертизи със задача
установяване съдържанието на силициев диоксид в процесния продукт. Според
изследването, изготвено в Изпитвателен център към НИСИ - София, то е в рамките
на 93.36%, а според заключението на СХЕ, изготвено от в.л.Ч. в Централната
научноизследователска лаборатория към ХТМУ – София, то е в рамките на 96.91%.
При така
установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено
от компетентен орган по чл.231 от ЗМ, АУАН и НП са издадени в предвидените за
това срокове, актът – и при спазване на процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН, в
тях се съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна
реквизити, вкл. индивидуализация на нарушението в степен, позволяваща на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, АНО е
обсъдил и възражението против АУАН и е изложил съображения за неоснователността
му, и като цяло в производството по издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяната му,
напротив – правото на защита на санкционираното дружество е упражнено
своевременно и в пълен обем. Съдът счел за неоснователно възражението, че
невръчването на заповедта за възлагане на последваща проверка, респ. нейното
неописване в ПИП, представляват съществено процесуално нарушение – в тази
насока посочил, че правото на защита на лицето е било гарантирано с участието в
проверката на служител на неговия пряк митнически представител – Ч.С., чийто
подпис фигурира както в протокола за извършена проверка, така и в протокола за
вземане на представителна проба. Съдът посочил, че и двата протокола са
подписани от него без възражения, което удостоверява както законосъобразността
на извършената проверка, така и на пробовземането.
По приложението
на материалния закон съдът посочил, че основният спорен между страните въпрос е
дали тарифно класиране на процесната стока, извършена от дружеството-вносител,
е съответно на приложимите правила в тази област, и ако не е – доколко тази
деятелност съставлява административно нарушение на митническите правила и
норми. За да отговори на този въпрос предходният съдебен състав се е позовал на
трите налични изследвания в производството – това на ЦМЛ, според което
съдържанието на силициев диоксид в продукта е 95.3%; това на Изпитвателния
център към НИСИ, според което съдържанието на силициев диоксид е 93.36%, и това
на Централната научноизследователска лаборатория към ХТМУ, според което това
съдържание е 96.91%. Съдът е посочил, че и трите лаборатории са използвали един
и същ метод за изследване съдържанието на силициев диоксид в утаен кварц –
стандарт ISO 3262-19:2000 „Пълнители за бои – Технически изисквания и методи за
изпитване –Част 19: Утаен кварц“, а според показанията на в.л. Ч. в съдебно
заседание това е приложимият в случая стандарт, както и че в РБ няма
акредитирана лаборатория, която да извършва изследвания точно по този метод. В
тази насока ДРС посочил, че липсата на акредитация на някоя лаборатория не е
основание за некредитиране на проведеното от същата изследване. Като приел, че
липсва основание да изключи някое от тези резултати от доказателствената
съвкупност, съдът приел по същество, че след като и трите установяват
съдържание на силициев диоксид в изследваня продукт по-малко от 97%, то следва,
че дружеството-касатор неправилно е класирал този продукт в код по ТАРИК
**********, вместо в правилния такъв **********. В този смисъл констатацията на
митническите органи за осъществено от „Харъб“ ЕООД нарушение по чл.234 ал.1 т.1
от ЗМ е преценен като правилен и законосъобразен, съответно – неправилното
тарифиране при декларирането на внасяната стока осъществява състав на
митническа измама. Това противоправно поведение е довело до избягване на
частично заплащане на държавни вземания, дължими с оглед по-високото мито за
тарифната позиция, в която стоката е следвало да бъде декларирана. Субективното
отношение на дееца към извършеното нарушение е преценена като ирелевантна
предвид ангажираната обективна безвиновна отговорност на санкционираното
дружество. По идентичен начин въззивният съд е преценил и съставянето на АУМН
преди решението на началника на Митница Варна за коригиране на митническата
декларация, доколкото се касае за две различни и независими едно от друго
производства с различен характер. С тези съображения съдът потвърдил изцяло НП.
Настоящата
касационна инстанция преценява така достигнатите правни изводи на предходната
като незаконосъобразни.
Предходният
съдебен състав неправилно е преценил доказателствената тежест на наличните по
делото изследвания и експертизи. Първата от тях – тази на ЦМЛ, според което
съдържанието на силициев диоксид в продукта е 95.3%, е оспорена от дружеството-
длъжник, и доказването на установените с нея резултати в хода на съдебното
обжалване на НП е изцяло в тежест на АНО. В конкретния случай обаче органът не
е провел дължимото пълно и главно доказване на релевантния за квалификацията на
нарушението факт, тъй като в хода на АНП и на съдебното следствие не са събрани
достатъчни и достоверни доказателства в подкрепа на възприетия от тях резултат,
независимо от приобщаването на две изследвания на процесния силицев диоксид.
Това е така,
понеже първото изследване – това на Изпитвателния център към НИСИ по Протокол
№573-3-88/14.09.2018г, според което съдържанието на силициев диоксид в продукта
е 93.36%, няма доказателствена стойност съобразно изложеното в писмото на
управителя на центъра (стр.102 по делото на РС - Девня), че те не разполагат с
компетентност да извършват експертизи на вещества, а могат само да правят
изпитвания. Именно този факт е дал основание на въззивния съд да назначи
съдебно-химическа експертиза, чието изготвяне да възложи на доцент в Катедра
„Технология на силикатите“ при Химико-технологичен и металургичен университет –
София, и според чието заключение съдържанието на силициев диоксид в продукта е
96.91%. Проблемът с това заключение и направеното във връзка с него изследване
на продукта е, че пробата, с която е работило вещото лице, представлява остатък
от пробата, с която е извършено изследването от Изпитвателния център към НИСИ.
По повод възражението на пълномощника на „Харъб“ ЕООД, че експертът е работил с
разпечатана проба и липсват гаранции за това как е била съхранявана и дали не е
била подложена на условия и/или въздействия, които да доведат до замърсяването
й и да повлияят на крайния резултат, както и дали изобщо е иззета от същата
партида, поради което заключението на СХЕ не следва да бъде кредитирано,
въззивният съд е посочил в решението си, че няма основание да счита пробата за
компрометирана, защото в такъв случай отчетеният резултат би бил в посока
процентно намаление, а не увеличение на съдържанието на силициев диоксид според
становището на вещото лице. Всъщност в показанията на вещото лице в о.с.з. на
18.11.2019г (стр.218-219 по делото на РС – Девня), той е посочил: че не може да
гарантира как е съхранявано веществото и какво са правили колегите, изследвали
го преди него; че изследваното вещество е хигроскопично и е възможно да е поело
голямо количество вода, което да окаже влияние върху резултата; че няма
представа колко време е престояла пробата, как е била съхранявана, колко
процента е загубата от накаляването (нагряването) й при изследването, както и
че процентното съдържание на силициевия диоксид не би трябвало да се увеличи в
резултат на съхранението. Според настоящия съдебен състав тези показания на
вещото лице не могат да обосноват единствен, категоричен и недвусмислен извод,
че изследваната от него проба е идентична с иззетата от митническите органи, че
след отварянето й и потребяването на част от нея тя е била съхранявана в
защитена среда и че върху нея не е оказано въздействие, което би резултирало в
прекомерно хигроскопиране или замърсяване от какъвто и да било вид, и изобщо –
за достоверност на резултатите от това изследване. С оглед горното и в отклика
от предходния съдебен състав, настоящият счита, че приобщеното по делото
заключение на СХЕ следва да бъде дисквалифицирано като доказателство по делото.
Както правилно е
приел и ДРС, като такова в случая не може да бъде използвано и заключението на
СХЕ, изготвено по адм.д.№1012/2018г на АС – Варна. Макар в случая да се касае
за идентични факти – вземане на проби от една и съща партида вносна стока и
изследването им с цел установяване законосъобразността на тарифното им
класиране посредством установяване процентното съдържание на силициев диоксид в
тях, това е станало в две различни производства. Едното е по реда на ЗМ и АПК,
в което се издава ИАА – решение на административния орган за извършване
корекция на тарифен код и установяване на допълнителни задължения за вносно
мито и ДДС. Другото е по реда на ЗМ и ЗАНН, съотв. НПК и АПК, в което се издава
правораздавателен акт – НП от административнонаказващия орган за налагане на
имуществена санкция за осъществено митническо нарушение – измама във връзка с
неправилното тарифно класиране на същата стока, чрез която е избегнато плащане
на дължими публични държавни задължения. Двете производства протичат
самостоятелно и независимо едно от друго, по различни процесуални правила, при
различно разпределение на доказателствена тежест и приключват с крайни актове с
различни правни последици. Никое от тях не е преюдициално спрямо другото –
поради това нито в НПК, приложим по препращането на ЗАНН, нито в ГПК, приложим
по препращането на АПК, не е предвидена възможност за спиране на което и да е
от тях до приключване на другото; липсва и основание за възобновявяне на кое да
е от тези производства поради приключване на другото с противоположен резултат.
Поради това и след като заключението на СХЕ е изготвено в друго производство и
по различен процесуален ред, то е недопустимо приобщаването му като
доказателство по настоящото от една страна, а от друга – в законодателството
принципно липсва изискване двете производства да приключат по идентичен начин,
т.е. с еднакъв резултат – било отмяна на съответните актове или тяхното
потвърждаване.
При тези
фактически установености касационният състав достига до извод, че вмененото на
дружеството-касатор митническо нарушение не е доказано от АНО по изискуемия от
закона несъмнен и категоричен начин, тъй като декларираното с документите за
произход и съпътстващите такива пратката процентно съдържание на силициев
диоксид във внесената от тях стока – 97.7%, не е опровергано от АНО с надлежни
и достоверни доказателства, респективно – в производството по издаване и
оспорване на НП не са събрани достатъчно убедителни такива, въз основа на които
да бъде изведен еднозначен извод за съдържанието на силициев диоксид под 97%,
съответно – за неправилно тарифно класиране и за осъществена митническа измама.
Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството при липса на
материалноправните предпоставки за това квалифицира НП, с което това е сторено,
като незаконосъобразно и безалтернативно налага отмянята му. Като не е
съобразил изложеното и е потвърдил НП, въззивният съд е постановил
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение,
което също следва да бъде отменено.
При
този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на сторените в
производството пред двете инстанции разноски е основателно и следва да бъде
уважено в доказания размер от 300лв. - депозит за СХЕ.
Искането за връщане на даденото обезпечение в размер
на санкцията по НП е
неподсъдно на настоящия съд в това производство.
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 152/11.12.2019г. по АНД № 137/2018г на РС – Девня, ІV-ти
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 32/27.03.2018г. на началника на Митница – Варна (сега ТД „Северна
морска“ към Агенция Митници), и наложената на осн.чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.1
от Закона за митниците на „Харъб” ЕООД – гр.Бяла, обл.Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Г.Д.Х., имуществена санкция в размер на
1 855.47лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ към Агенция Митници да заплати на „Харъб” ЕООД – гр.Бяла, обл.Варна, ЕИК *********, разноските в производството в
размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.