Р
Е Ш Е Н И Е
08.01.2021 год.
Номер 260004 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 29 (двадесет и девети) септември Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 245
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба, подадена от ЕТ“****“, ЕИК ***, представлявано
от Е.Х.Е.срещу Наказателно постановление №КХ-9/19.08.2019 г., издадено от директора
н.О.д.п.б.н. ***.
В обстоятелствената част на жалбата се
съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че
нарушението не е извършено и наказателното постановление е издадено при
непълнота на доказателствата.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
представителя по закон и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДБХ
гр.Шумен се представлява от процесуален представител. В съдебно заседание, счита че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 31.05.2019 г. в търговски обект, находящ се в
с.***на ул.“***“№18, била извършена проверка от служители на ОДБХ гр.Шумен – свидетелите
Д.Х. и Г.Г.. При извършената проверка същите
установили, че търговският обект се стопанисва от жалбоподателя. Провереният
обект представлявал помещение, тип павилион с ламаринена конструкция. Към
момента на проверката в обекта се намирал лицето Е.А.. Същият живеел във
фактическо съжителство със собственичката. Проверяваният обект бил отворен за
достъп на неограничен брой лица, в него се намирали голямо количество и
разнообразни храни -сладкарски изделия, банички, хляб, в хладилна витрина за безалкохолни
напитки били поставени яйца и малотрайни колбаси, също така се предлагали
трайни колбаси, замразени заготовки от птиче месо, пиво, вина и високоалкохолни напитки. За наличните храни, намерени в
обекта не се представили входящи документи за произход, както и не са били
заведени във Входящ дневник за получената стока. А. заявил пред проверяващите,
че намиращите се в помещението храни са за лична употреба на него и семейството
му. Осъществено е било закупуване на хранителни стоки, за което не е бил
издаден касова бележка, поради липса на касов апарат, поставен пред клиентите. Проверяваният
обект не бил регистриран по реда на ЗХ за търговия с храни. За установеното
служителите на ОДБХ гр.Шумен, съставили констативен протокол. След покана,
представител на жалбоподателя – собственика му Е.Х.Е.се явила в сградата на
ОДБХ в гр.Шумен на 13.06.2019 г., на която дата в нейно присъствие, и в
присъствие на свидетелите бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.12,
ал.1 от ЗХ. В законоустановеният срок жалбоподателя
депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН. След извършена преценка на
депозираното възражение, въз основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
било издадено обжалваното НП.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна
на последното.
Доказателствената тежест в административнонаказателното
производство е върху наказващия орган и в тази насока не се откриват пропуски
при провеждане на проверката. Компетентността на длъжностните лица и административнонаказващия орган е налице, представени са и
доказателствата по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното
производство са установени принципи, гарантиращи разкриване на обективната
истина и законосъобразно развитие на правоотношенията в конкретна сфера на
контрол от съответния административнонаказващ орган.
В случая квалификацията по правната норма е правилна и обоснована от
установените факти и доказателства.
Упражнените правомощия на административно наказващ орган
съответстват на предвиденото в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗХ.
Административнонаказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за
установяване на нарушения и налагане на административни наказания.
Актосъставителят е длъжностно лице /главен инспектор контрол
и безопастност на храните в ОДБХ гр.Шумен/, поради
което съмнение за липса на компетентност като орган в обхвата на чл. 28 от ЗХ. Фактическите установявания на
длъжностното лице позволяват проверка за съответствие на АУАН с изискванията на
ЗАНН /чл. 34 - 44/.
Актът за установяване на административното нарушение
(АУАН) е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити. Изложената фактическа обстановка по
делото е установена от събраните по реда на НПК
писмени и гласни доказателства.
Към датата на постановяване на настоящото решение съгласно § 2 от ПЗР на ЗАКОН за храните,
обн.,
ДВ, бр. 52
от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г.,
в сила от 21.07.2020 г. е отменен ЗХ, който
е бил в сила към датата на извършване на нарушението и издаване на
обжалваното НП - Закон за храните
(обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003
г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80
и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23,
41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011
г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 56
от 2015 г., бр. 28, 44 и 88 от 2016 г., бр. 58, 63 и 92 от 2017 г. и бр. 59, 77
и 106 от 2018 г.). На осн.
§ 3 от ПЗР на действащия ЗХ започналите
и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства и
производства по издаване на разрешителни и удостоверения се довършват по
досегашния ред.
Императивната разпоредба на чл.3,
ал.1 от ЗАНН, разпорежда че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В
настоящият случай следва да бъде приложен ЗХ, който е бил в сила към дата на
извършване на процесното нарушение, т.к видно от
разпоредбите на чл. 23, ал.1 и
ал.2, т.1 от ЗХ обн.,
ДВ, бр. 52
от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г.,
в сила от 21.07.2020 г. е налице същото задължение на правните субекти Производство,
преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или
одобрение по реда на закона, като компетентен орган за регистрация за целите на
Регламент (ЕО) №
852/2004 е директорът на областната дирекция по безопасност на
храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни. На основание чл.
24, ал. 1 от същия закон
Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата
си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Съгласно
§ 1, т.6 от ДР на ЗХ обн., ДВ, бр. 52
от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г.,
в сила от 21.07.2020 г. "Дистрибуция на храни" е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Тази
разпоредба на сега действащия ЗХ припокрива правната уредба на чл.12, ал.1 от
ЗХ, действал към датата на нарушението. В новият ЗХ за неизпълнение на това
задължение е предвидена санкция в разпоредбата на чл.
128, ал.1, т.3, глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000
лв., която не е по-благоприятна за нарушителя.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят в качеството си на стопанисващ търговски
обект - магазин за хранителни стоки не е регистриран съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗХ и в обекта се извършва продажба на
храни за човешка консумация.
Жалбоподателят не е изпълнил императивните изисквания на чл. 12 от Закона за храните, експлоатирайки
търговски обект, за който няма издадено удостоверение за регистрация и
продавайки в него храни/хляб, трайни и малотрайни сладкарски изделия, тестени
закуски, замразени меса, трайни и малотрайни колбаси, яйца/ за човешка
консумация. Обектът е работел, като е извършена продажба на храни „чипс“ и безалкохолно „кока кола“ на проверяващото лице.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че административното нарушение е
установено по категоричен и безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние се субсумира под фактическия състав на сочените като нарушени
разпоредби, поради което съдът счита, че са налице елементите от състава на
административното нарушение по чл.12, ал.1
от ЗХ, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият
орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 2 000 лв. Съдът
не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум,
с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган
е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Поради значимостта на охраняваните обществени отношения -
опазване и контрол на здравето, е предвидено всеки обект, в който се
произвеждат или търгуват храни, да бъде регистриран по реда и при условията на
чл. 12, ал. 1 от закона. В случая е налице отклонение от принципа, установен в чл. 24 от ЗАНН, като е регламентирана една
успоредна отговорност за ЮЛ и ЕТ, която е обективна и безвиновна
и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на задължения към държавата. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е в пряка връзка със
задълженията на всеки търговски субект, произтичащи от специалните закони - в
случая ЗХ, непосредствено свързани с
регламентираното осъществяване на търговска дейност.
В този смисъл с предвидените в ЗХ отговорности по отношение регистрационния
режим на търговските обекти, е ангажирана спрямо потребителите отговорност за
производство и търговия на качествени и безопасни храни с цел - контрол и
опазване на общественото здраве. По тези съображения не би могло да бъде
споделено становището за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователно се поддържа възражението за ползване на проверения обект не като търговско помещение, в което се
предлагат за продажба храни, а единствено за съхранение на храни за лична
консумация от членовете на домакинството на собственика на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, безспорно се
установява, вида на нарушението, начина на
извършването му, степента на неговата обществена опасност
и морална укоримост. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и Г., същите са
последователни, логични и няма индиция за тяхната
заинтересованост. От тях се установи по безспорен начин, че проверяваното
помещение е търговски обект, в който се предлагат за продажба храни. Обектът е бил отворен за достъп на неограничен брой лица, същия се намирал
в центъра на населеното място, отдалечен от жилището на представителя на
жалбоподателя, от начина на поставяне в самото помещение и количеството на храните в него не може да
се направи извод, че същите са за консумация на членовете на домакинството на
жалбоподателя. Противоречи на формалната и житейска логика, хранителните
продукти, необходими за консумация на членовете на едно домакинство да бъдат
съхранявани в отдалечено от дома помещение и съответно храни от посочения вид
да бъдат съхранявани в такъв тип помещение-метална конструкция, чиято висока топлопроводимост
би способствала за бързото им разваляне. В случай, че храните са били за лична
консумация, буди недоумение и обстоятелството, че вътрешността на процесното помещение е била организира така, както би бил
подреден един магазин за хранителни стоки, с щанд, везна, стелажи и хладилна
витрина за безалкохолни напитки.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че процесното Наказателно постановление №КХ-9/19.08.2019
г., издадено от директора н.О.д.п.б.н. *** е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски в размер на 185.00 лв. /чл.18, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №КХ-9/19.08.2019
г., издадено от директора н.О.д.п.б.н. ***, с което на ЕТ“****“, ЕИК ***, представлявано
от Е.Х.Е., със седалище и адрес
на управление ***, за нарушение по чл.12, ал.1 от ЗХ и на основание чл.42, ал.2
от ЗХ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 2 000.00
лева.
ОСЪЖДА ЕТ“****“, ЕИК ***, представлявано
от Е.Х.Е., със седалище и адрес
на управление *** да заплати н.О.Д.п.б.н. *** при
БАБХ, със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 185.00 лв./сто
осемдесет и пет лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: