№ 30
гр. Каварна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20213240200219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Лайтхаус Бийч“ЕООД ЕИК ***,представлявано от управителя АРКсрещу
Наказателно постановление № Т-НП-7/ на Директора на Дирекция
„Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма с което на
жалбоподателя на основание чл.31 ал.1 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие е наложено наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 4000 лева.
Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител,твърди,че съществено
процесуално нарушение при изготвяне наказателното постановление е
неяснотата относно датата на извършване на нарушението.В Наказателното
постановление се сочи,че 03.08.2021г. е датата на установяване на
нарушението,но според жалбоподателя не е посочена датата на която същото
е извършено.Според жалбоподателя липсва яснота как,чрез какви
доказателствени средства е установено извършването на твърдяното от АНО
нарушение.В жалбата е обективирано становище,че фотоснимките не
представляват допустимо доказателствено средство за установяване на
твърдяното нарушение по ЗУЧК,а ако се приеме,че представляват допустимо
доказателствено средство-то същите не са изготвени и събрани по
установения за това ред в НПК,който е приложим по отношение на
административнонаказателното производство.В жалбата се твърди,че не е
осъществен фактическия състав на нормата на чл.31 ал.1 от ЗУЧК,тъй като
„Лайтхаус Бийч“ЕООД има право да разполага плажни принадлежности,тъй
като е концесионер,поради което не е изпълнен състава на нормата “Който
без да има право на това,разполага плажни принадлежности,които предоставя
възмездно на посетителите на морския плаж“.В жалбата се сочи,че е сключен
договор между „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“АД и „Лайтхаус бийч“ЕООД
1
за ползване на плажни принадлежности от гости на хотела на Морски плаж
„Иканталъка-2“ стопанисван от „Лайтхаус Бийч“ЕООД като
концесионер.Според жалбоподателя това означава,че принадлежностите не се
предоставят безвъзмездно-цената за тяхното ползване е заплатена от
туристите на хотелиера,а от хотелиера-на концесионер.В жалбата е
обективирано становище,че опосреденото по този начин плащане на цената на
принадлежностите не е основание за санкция при липса на подобна
санкционна норма и не е налице и привидна цена на друга стока или услуга.С
тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното НП.
Административнонаказващият орган-Дирекция „Управление на морските
плажове“ при Министерство на туризма,чрез процесуалния си
представител,заема становище,че НП е правилно и
законосъобразно.Намира,че от фактическа страна се установява безспорно
извършено нарушение на чл.31 ал.1 от ЗУЧК.Смята,че нарушението е
доказано от обективна и субективна страна.Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите и възраженията изложени в жалбата,намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.09.2020г. между Министерския съвет,представляван от Министъра на
туризма и „ЛАЙТХАУС БИЙЧ“ЕООД е сключен Договор за концесия за
морски плаж „Иканталъка 2“,община Каварна,област Добрич за срок от 20
години.
Съгласно чл.6 ал.1 т.1 от Договора за концесия,концесионерът има право да
предоставя на посетителите на морския плаж плажни услуги,включително
предоставяне на чадъри,шезлонги и други плажни
принадлежности.Задължение на концесионера според чл.21 т.17,изречение
последно от Договора за концесия и чл.31 ал.1 от ЗУЧК е да не обвързва
ползването на чадър и/или шезлонг със задължително ползване на други
услуги на обекта на концесия.
На 01.06.2021г. Министърът на туризма е одобрил предоставената от
концесионера Схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения,в
т.ч. допълнителна търговска площ по чл.10 ал.8 от ЗУЧК за морски плаж
„Иканталъка 2“,община Каварна,област Добрич,на основание чл.13 ал.3 от
ЗУЕЧК.В схемата с бял цвят са очертани платените зони,в които
концесионерът ще разполага плажни принадлежности за възмездно
предоставяне на посетителите на морския плаж.
Като писмено доказателство по делото е приобщен Договор за предоставяне
на плажни принадлежности-чадъри и шезлонги от 01.07.2021г.,сключен
между „Лайтхаус Бийч“ЕООД и „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“АД.
На 03.08.2021г. в резултат на извършена проверка на място на морски плаж
„Иканталъка 2“,община Каварна,област Добрич се установява,че „Лайтхаус
Бийч“ЕООД с ЕИК: *** предоставя възмездно плажни
принадлежности/чадъри и шезлонги/ в комплект на посетителите на морски
2
плаж „Иканталъка 2“,обвързвайки предоставянето им като добавка към
продавана услуга-ползването на допълнителни плажни принадлежности и
престой в хотел.От проверката е установено ,че концесионерът на плажа не
предоставя самостоятелно използване на единични плажни принадлежности
/1бр. чадър или 1бр. шезлонг/,а ги предоставя единствено в
комплекти,състоящи се от 1бр.чадър и 2бр. шезлонги в южната част на
плажа,а в платената зона,находяща се в северната част на плажа,плажните
принадлежности се предлагат само за гости на хотел „Лайтхаус Голф &
Спа“.Констатираното нарушение при извършената проверка е установено на
03.08.2021г. от длъжностни лица от Министерството на туризма в изпълнение
на длъжностните им характеристики и на Заповед № Т-РД-16-
8/15.01.2021г.,изменена със Заповед № Т-РД-16-116/10.05.2021г. и Заповед №
Т-РД—16-199/16.07.2021г. на Министъра на туризма,във връзка с
осъществяване на контрола върху възложените на концесия морски плажове
и върху предоставянето на платени плажни принадлежности по метода „таен
клиент“.
За резултата от извършената проверка от длъжностни лица на
Министерството на туризма и установените нарушения е съставен
констативен протокол от 03.08.2021г.В хода на проверката длъжностните
лица са събрали снимков материал от разположените плажни
принадлежности.
С оглед на изложените констатации актосъставителят приема,че
концесионерът „Лайтхаус Бийч“ЕООД с ЕИК: *** е нарушил чл.31 ал.1 от
ЗУЧК,като е разположило плажни принадлежности/чадъри и шезлонги/ на
морски плаж „Иканталъка 2“,които е предоставял на посетителите на плажа
като добавка към продавана услуга/допълнително ползване на чадър и/или
шезлонги и настаняване в „Лайтхаус Голф енд Спа“ хотел/.Писмено
възражение в законоустановения тридневен срок от подписване на Акта за
установяване на административно нарушение,съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН е
получено в Министерство на туризма с вх.№ Т-26-Л-97/24.09.2021г. през
системата за сигурно електронно връчване.Възражението е подписано с
електронен подпис от управителя на „Лайтхаус Бийч“ЕООД-АРК
Административнонаказващия орган намира възражението за неоснователно,а
твърденията в него недоказани и въз основа на АУАН е издадено процесното
НП,предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
всички събрани по делото доказателства-в това число и писмени такива-
Договор за концесия за морски плаж „Иканталъка 2“;Констативен протокол
от 03.08.2021г. с приложен снимков материал;Заповед № Т-РД-16-
199/16.07.2021г. на Министъра на туризма;Схема за поставяне на
преместваеми обекти и съоръжения,в т.ч. допълнителна търговска площ по
чл.10 ал.8 от ЗУЧК за морски плаж „Иканталъка 2“,община Каварна,област
Добрич;АУАН № 3/21.09.2021г.;Договор за предоставяне на плажни
принадлежности-чадъри и шезлонги от 01.07.2021г.,сключен между
„Лайтхаус Бийч“ЕООД и „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“АД.
3
За да приеме горната фактическа обстановка,съдът кредитира като напълно
достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО-В. М. Ц.,П. ХР.
ГР. и НИ В. ,които са възприели последователно фазите от развитието на
процесния случай.Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели В. М. Ц.,П. ХР. ГР. и НИ В. в хода на проверката извършена на
03.08.2021г. на морски плаж „Иканталъка 2“,Община Каварна,обл.-Добрич е
установено,че концесионерът на плажа не предоставя самостоятелно
използване на единични плажни принадлежности /1бр. чадър или 1бр.
шезлонг/,а ги предоставя единствено в комплекти,състоящи се от 1бр.чадър и
2бр. шезлонги в южната част на плажа,а в платената зона,находяща се в
северната част на плажа,плажните принадлежности се предлагат само за гости
на хотел „Лайтхаус Голф & Спа“.Длъжностните лица в хода на проверката на
място са установили още,че посетителите на морски плаж „Иканталъка 2“ не
могат да потребяват един чадър или шезлонг,а следва да заплатят цена за
комплект в южната част на плажа,а в северната част потреблението на
плажните принадлежности е обвързано с платена услуга-престой в хотел
„Лайтхаус Голф & Спа“.Видно от показанията на горепосочените свидетели
събран е снимков материал на разположените плажни принадлежности в
двете части на плаж „Иканталъка 2“.
Съдът възприема показанията им,защото разгледани в тяхната
съвкупност,дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във
взаимовръзката си са подробни,последователни,изчерпателни,логични и
кореспондират с установеното по делото.В този смисъл съдът кредитира
посочените гласни доказателства,като кредитира и неоспорените писмени
такива,доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни
доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин,допринасят за
установяване на гореописаната фактическа обстановка.Всички тези
доказателства са безпротиворечиви,взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност,едно спрямо друго,поради което и не се налага тяхното
подробно обсъждане.
При така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59
ал.2 от ЗАНН,подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт,поради което следва да се приеме,че същата се явява
процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира,че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган,оправомощен да
издава наказателни постановления по смисъла на чл.33 т.1 от ЗУЧК със
Заповед № Т-РД-16-226/09.09.2021г. на Министъра на туризма за определяне
на административно-наказващ орган..Наред с това със Заповед № Т-РД-16-
231/13.09.2021г. на министъра на туризма актосъставителят В. М. Ц.-
началник на отдел „Контрол на концесионната дейност“,дирекция
„Управление на морските плажове“ е оправомощена да съставя актове за
нарушения по чл.31 от Закона за устройство на черноморското
4
крайбрежие.НП е издадено в предвидения за това срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При самостоятелна преценка съдът констатира,че АУАН и НП са издадени
при спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Налице е точно описание на мястото
на извършване на нарушението.Мястото е индивидуализирано в достатъчна
пълна степен като морски плаж „Иканталъка 2“.
Не се установяват сочените в жалбата нарушения,свързани с различните
хипотези в чл.31 ал.1 от ЗУЧК.В АУАН изрично е посочено конкретно
нарушение,извършено от жалбоподателя-„разположило плажни
принадлежности/чадъри и шезлонги/ на морски плаж „Иканталъка 2“,които е
предоставял на посетителите на плажа като добавка към продавана
услуга/допълнително ползване на чадър и/или шезлонги и настаняване в
„Лайтхаус Голф енд Спа“ хотел/.Следователно от текста на АУАН става
напълно ясна хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗУЧК,която се има предвид.Според
настоящия съдебен състав конкретното нарушение е изведено по ясен и
недвусмислен начин в текста на АУАН,поради което не може да става въпрос
за съществено процесуално нарушение.Нарушението е цитирано по същия
начин и в текста на НП.С оглед на изложеното не се констатират нарушения
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Настоящия съдебен състав не споделя обективираното в жалбата
становище,че е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне
наказателното постановление,тъй като е налице неяснота относно датата на
извършване на нарушението.Според настоящия съдебен състав не е налице
неяснота относно датата на извършване на нарушението.Няма законова
пречка датата на нарушението да съвпада с датата на проверката,при която е
установено неправомерното поведение на нарушителя.
Настоящия съдебен състав не споделя и обективираните в жалбата
възражения по отношение на фотоснимките,тъй като същите са направени по
време на проверката и са в подкрепа на изложеното в констативния
протокол.Приложимият според въззивника Наказателно-процесуален
кодекс,определя същите като веществени доказателствени средства,когато
веществените доказателства не биха могли да се отделят от мястото където са
намерени.Снимките са събрани именно от длъжностните лица,оправомощени
да извършат проверката на морски плаж „Иканталъка 2“,което съответства на
изискването на чл.126 ал.1 от НПК.В случая на настоящото административно-
наказателно производство,веществените доказателства/табелите с цените и
плажните принадлежности,разположени на плажа/ не позволяват физическото
им изземване и прилагане по административно-наказателната преписка.От
друга страна според чл.41 от ЗАНН задържането и изземването на
веществените доказателства,свързани с установяване на нарушението е
предвидено като право на актосъставителя,но не и като негово задължение в
административно-наказателното производство.
Съдът констатира,че НП е издадено при спазване на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.31 ал.1 от
ЗУЧК.Според цитирания текст на наказание подлежи лице,което обвързва
5
предоставянето на плажни
принадлежности/чадъри,шезлонги,постелки,плажни дюшеци и други
използвани от посетителите на морския плаж по смисъла на пар.1 т.6 ДР на
ЗУЧК/ на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока
или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или
услуга.В текста на АУАН и НП е конкретизирана хипотезата на извършеното
според наказващия орган нарушение- предоставяне на плажни
принадлежности на посетителите на плажа като добавка към продавана
услуга/допълнително ползване на чадър и/или шезлонги и настаняване в
„Лайтхаус Голф енд Спа“ хотел/.
За да бъде извършено цитираното в текста на НП нарушение на чл.31 ал.1 от
ЗУЧК е необходимо да се осъществи следния фактически
състав:1.предоставяне на плажни принадлежности като 2.добавка към друга
предоставяна стока или услуга;3. срещу привидна цена на другата стока или
услуга.
На първо място по делото безспорно се установява,че жалбоподателят е
концесионер на процесния плаж,поради което /в това си качество/ е
лице,което предоставя плажни принадлежности и други стоки и услуги на
този плаж.Съдът намира за доказано от фактическа страна,че в качеството си
на концесионер на плажа дружеството не предоставя самостоятелно
използване на единични плажни принадлежности /1бр. чадър или 1бр.
шезлонг/,а ги предоставя единствено в комплекти,състоящи се от 1бр.чадър и
2бр. шезлонги в южната част на плажа,а в платената зона,находяща се в
северната част на плажа,плажните принадлежности се предлагат само за гости
на хотел „Лайтхаус Голф & Спа“.В подкрепа на този извод са и показанията
на свидетелите П.Г. и Н. В.,като длъжностните лица в хода на проверката на
място са установили още,че посетителите на морски плаж „Иканталъка 2“ не
могат да потребяват един чадър или шезлонг,а следва да заплатят цена за
комплект в южната част на плажа,а в северната част потреблението на
плажните принадлежности е обвързано с платена услуга-престой в хотел
„Лайтхаус Голф & Спа“.Свидетеля П.Г. твърди в показанията си,дадени в
съдебно заседание на 11.02.2022г.,че проверката е започнала в северната част
на плажа и се е обърнал към служител на плажа,който е бил спасител и го
попитал дали може да ползва плажните принадлежности,но му било
обяснено,че плажните принадлежности са само за ползване на хотел
„Лайтхаус голф енд Спа“ и след като не е посетител на хотела,може да ползва
плажните принадлежности в южната част на плажа.Свидетеля Г. се насочил
към южната част на плажа и видял един служител на плажа,който отдава
плажните принадлежности,като св.Г. се обърнал към него и му казал,че иска
да ползва чадъра,но служителят на плажа му обяснил,че не може да ползва
само чадъра,трябва задължително да ползва и шезлонгите към него.В тази
насока са и показанията на свидетеля Н. В..Очевидно е,че става въпрос за
предоставяне на посетителите на морския плаж плажни принадлежности като
добавка към платена услуга.
В жалбата се сочи,че е сключен договор между „Лайтхаус Голф енд Спа
6
Хотел“АД и „Лайтхаус бийч“ЕООД за ползване на плажни принадлежности
от гости на хотела на Морски плаж „Иканталъка-2“ стопанисван от „Лайтхаус
Бийч“ЕООД като концесионер.Според жалбоподателя това означава,че
принадлежностите не се предоставят безвъзмездно-цената за тяхното
ползване е заплатена от туристите на хотелиера,а от хотелиера-на
концесионер.Настоящия съдебен състав не споделя обективираното в жалбата
становище,че опосреденото по този начин плащане на цената на
принадлежностите не е основание за санкция при липса на подобна
санкционна норма.
От представения по делото договор между „Лайтхаус Голф енд Спа
Хотел“АД и „Лайтхаус бийч“ЕООД за ползване на плажни принадлежности
от гости на хотела на Морски плаж „Иканталъка-2“ стопанисван от „Лайтхаус
Бийч“ЕООД като концесионер,както и от показанията на свидетелите П.Г. и
Н. В. безспорно се доказа,че в северната част на плажа тези плажни
принадлежности са били за гости на хотела,а не са отдавани свободно на
единични цени за плажуващите.Следователно в северната част на плажа са
били разположени плажни принадлежности,които са били предназначени да
се предоставят на клиенти на хотел „Лайтхаус Голф енд Спа“,което е в
нарушение на законовата разпоредба на чл.31 ал.1 от ЗУЧК,както и на
клаузите на концесионния договор.Концесията е особена форма на публично
частно партньорство и предмета и се изразява в това,че концесионерът срещу
задължението си да заплаща концесионно възнаграждение и да осъществява
задължителните дейности има право да предоставя плажни принадлежности
при условията на закона и на договора.Концесионерът предоставяйки на
посетителите на морския плаж плажни принадлежности като добавка към
платена услуга е нарушил чл.31 ал.1 от ЗУЧК.
Налага се извод,че при установените по делото факти са реализирани всички
елементи от фактическия състав на нарушението по чл.31 ал.1 от
ЗУЧК.Посочената норма съдържа както описание на нарушението,така и
санкция,като за юридическите лица минималната предвидена санкция е в
размер на 4000 лева.На жалбоподателя е наложена санкция именно в този
предвиден минимум,която не може да бъде намалявана допълнително.
Не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от
ЗАНН.Нарушението е типично за вида си.Липсват обстоятелства които да го
отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.Фактът,че нарушението е
извършено за първи път,няма отношение към маловажността на деянието,а
към индивидуализацията на наказанието.Касае се за нарушение което засяга
интересите на широк кръг посетители и ограничава възможностите им да
ползват свободно и безвъзмездно цялата площ на морски плаж „Иканталъка
2“.С оглед на това и с оглед на значимостта на засегнатите обществени
отношения деянието не може да се квалифицира като маловажно по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
7
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.При този изход на спора и
съобразно чл.63д ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.С
оглед на това,че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда,то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона на правната помощ,който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ/
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150
лева/,съдът намери,че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в размер на 100/сто/ лева.В тежест на въззивника с
оглед изхода на делото е и изплатената на свидетеля П.Г. сума в размер на 120
лева представляваща направени от него разходи за явяването му в съдебно
заседание проведено на 11.02.2022г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-7/ на Директора на
Дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма с
което на „Лайтхаус Бийч“ЕООД ЕИК ***,представлявано от управителя
АРКадрес за призовки и съобщения: „Лайтхаус Бийч“ЕООД,гр.София
бул.“М.Л. на основание чл.31 ал.1 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4000
лева.
ОСЪЖДА Лайтхаус Бийч“ЕООД ЕИК ***,представлявано от управителя
АРКадрес за призовки и съобщения: „Лайтхаус Бийч“ЕООД,гр.София
бул.“М.Л. да заплати на Министерство на туризма Дирекция „Управление на
морските плажове“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/
лева.
ОСЪЖДА Лайтхаус Бийч“ЕООД ЕИК ***,представлявано от управителя
АРКадрес за призовки и съобщения: „Лайтхаус Бийч“ЕООД,гр.София
бул.“М.Л. да заплати по сметка на Районен съд гр.Каварна сумата от 120/сто
и двадесет/ лева представляваща направени от свидетеля П.Г. разходи за
явяването му в съдебно заседание проведено на 11.02.2022г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9